Решение по гр. дело №3834/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 октомври 2025 г.
Съдия: Аспарух Емилов Христов
Дело: 20251110103834
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 17814
гр. София, 05.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20251110103834 по описа за 2025 година
Производството е образувано по подадена от „Д.О.З.“ ЕАД, искова молба
насочена против ЗД „Б.И.“ АД, с която е предявена искова претенция с правно
основание чл. 411, ал. 1, пр. 2 КЗ, за заплащане на сумата от 756.35лв. – регресно
вземане, представляващо изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ във връзка с вреди по лек автомобил „Опел Зафира“ с ДК № СА
**** ХА, причинени виновно на 13.10.2022г. в гр. София от водача на лек автомобил
„Ситроен С 4“ с ДК № СА **** РР, ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
на 13.10.2022г. в гр. София, на /адрес/, до бл. **** водачът на лек автомобил „Ситроен
С 4“ с ДК № СА **** РР, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ е причинил виновно ПТП, при което е увреден застрахования при ищеца
по застраховка „Каско“ лек автомобил „Опел Зафира“ с ДК № СА **** ХА. Сочи се,
че във връзка с процесното ПТП при ищеца е заведена преписка по щета №
44012132229299, по която е изплатено застрахователно обезщетение в размер на
741.35лв и са сторени ликвидационни разноски в размер на 15.00лв. Твърди се, че до
ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“
е изпратена регресна покана, но с писмо изх. № РГ-00450/12.07.2024г., ответното
дружество е отказало да възстанови на ищеца изплатеното обезщетение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който ответното дружество не
оспорва обстоятелството, че към датата на настъпване на процесното ПТП лек
автомобил „Ситроен С 4“ с ДК № СА **** РР е бил застрахован при ЗД „Б.И.“ АД по
застраховка „Гражданска отговорност“. Исковата претенция се оспорва, като се сочи,
че липсва деликт, не е установен механизма на настъпване на произшествието, оспорва
се твърдението, че вината е на водача, на застрахования при ответника автомобил,
оспорва се и размера на претенцията, като е формулирано възражение за
съпричиняване, при твърдения, че водачът на застрахования при ищеца лек автомобил
не е осигурил достатъчно разстояние при разминаването, с което е нарушил чл. 25, ал.
1 ЗДвП.
1
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ.
За съвместно разглеждане е прието релевираното от ответника възражение за
съпричиняване на процесното ПТП, в резултат на поведение на водача на
застрахования при ищеца лек автомобил „Опел Зафира“ с ДК № СА **** ХА,
изразяващо се в нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП

По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, пр. 2 КЗ.
Възникването на регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка "Каско" срещу застрахователя по имуществена застраховка "Гражданска
отговорност" на делинквента се обуславя от осъществяване на следните
материалноправни предпоставки /юридически факти/: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и собственика на увреденото имущество, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновното и
противоправно поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е
направил съответните ликвидационни разноски.
В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че е сключен договор за
имуществено застраховане между него и собственика на увредения автомобил, в срока
на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято застраховка гражданска отговорност е сключена
при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е направил
съответните ликвидационни разноски, както и че е поканил ответника да заплати
изплатеното застрахователно обезщетение.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че на
13.10.2022г. в гр. София, на /адрес/, до бл. **** е настъпило ПТП между лек автомобил
„Ситроен С 4“ с ДК № СА **** РР, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ и застрахования при ищеца по застраховка „Каско“ лек
автомобил „Опел Зафира“ с ДК № СА **** ХА.
Спорен по делото е механизмът на настъпване на произшествието.
От събрания по делото доказателствен материал и заключението на вещото
лице, съдът изведе следния механизъм на настъпване на произшествието, а именно: на
13.10.2022г., свидетелят Л. Х. управлява лек автомобил „Ситроен С 4“ с ДК № СА
**** РР на територията на гр. София, като се движи по /адрес/ с посока на движение от
/адрес/ към /адрес/, като пред блок **** навлиза в лентата за насрещно движение, тъй
като в пътното платно отредено за движение в нейната посока е имало паркирали
пътни превозни средства, като реализира ПТП с насрещно движещия се лек автомобил
„Опел Зафира“ с ДК № СА **** ХА.
Така изведеният механизъм намира опора в приобщените по делото писмени
доказателства. От приложеното на л. 9 по делото копие на протокол за ПТП се
установява, че водачът на застрахования при ответника лек автомобил „Ситроен С 4“ с
ДК № СА **** РР – Л. Х. в раздел 14 „забележка“ е посочила, че е била спряла, тъй
като в нейното платно имало автомобили, респективно намирала се е в пътната лента,
отредена за насрещно движение.
Отразеното в протокола се потвърди от Л. Х. по време на разпита й /протокол л.
2
112/. Същата посочи, че е навлязла в улицата, която е била двупосочна и от нейната
страна е имало паркирани кола, поради което се е движела в лентата за насрещно
движение, при което е реализирано ПТП с насрещно движещия се лек автомобил
„Опел Зафира“ с ДК № СА **** ХА.
В унисон с изведения механизъм и показанията на Л. Х. са показанията на
водача на застрахованото при ищеца МПС – И. Я., който по време на разпита си заяви,
че жената със „Ситроен С 4“ с ДК № СА **** РР е навлязла в лентата за насрещно
движение, двата автомобила не са имали достатъчно място да се разминат, при което е
реализирано ПТП.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, като последователни,
хронологично издържани и кореспондиращи с приобщената по делото доказателствена
съвкупност.
Вината на водача на застрахования при ответника автомобил се предполага по
силата на оборима законова презумпция / чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на
проведено обратно доказване от страна на ответника, е необорена и следва да бъде
приложена.
Експертът е посочил, че стойността необходима за възстановяване на
застрахования при ищеца лек автомобил „Опел Зафира“ с ДК № СА **** ХА,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на настъпване на процесното ПТП е
993.60,
По гореизложената аргументация и след като съобрази принципа на
диспозитивното начало, доколкото претенцията е заявена за сума в по-малък размер,
от стойността необходима за възстановяване на МПС-то, съдът намира, че искът с
правно основание чл. 411 КЗ се явява изцяло основателен за сумата от 756.35лв.
При този извод съдът следва да разгледа релевиранoтo от ответника възражение
за съпричиняване на процесното ПТП, в резултат на поведението на водача на
застрахования при ищеца лек автомобил, изразяващо се в нарушаване на правилото,
обективирано в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина.
Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в
действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да
води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен / така
ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС/.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 25, ал. 1 ЗДвП - водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Настоящият съдебен състав намира, че водачът на застрахования при ищеца лек
автомобил „Опел Зафира“ с ДК № СА **** ХА не е нарушил нито едно от
залегналите в цитираната разпоредба изисквания, доколкото същият се е движел в
платното за движение, което е отредено за посоката в която е пътувал. Точно
обратното нарушението на чл. 25, ал. 1 ЗДвП е извършено от водача на застрахования
при ответника лек автомобил „Ситроен С 4“ с ДК № СА **** РР, който е навлязъл в
съседната пътна лента за движение, без да се убеди, че това няма да създаде опасност
за участъците в движението, в частност без да съобрази, че навлизайки в лентата за
насрещно движение няма да е налице достатъчно място да се размине с насрещно
3
движещия се автомобил.
На следващо място с поведението си водачът на лек автомобил „Ситроен С 4“ с
ДК № СА **** РР е нарушил и разпоредбата на чл. 44, ал. 2 ЗДвП, съгласно която -
ако разминаването не може да се извърши безопасно поради наличието на
препятствие или стеснение на платното за движение, водачът, чиято пътна лента
е заета, е длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства.
Дори да се приеме, че застрахованият при ответника лек автомобил е спрял, за
да се осъществи разминаването, от данните, отразени от двамата водачи в съставения
протокол за ПТП, може да се направи извод, че същият не е спрял успоредно на
пътното платно и на паркираните автомобил, а задната част на „Ситроен С 4“ с ДК №
СА **** РР е била издадена, в посока платното за движение на лек автомобил „Опел
Зафира“ с ДК № СА **** ХА. Този извод намира опора в обстоятелството, че видно
от протокола за ПТП щетите по лек автомобил „Ситроен С 4“ с ДК № СА **** РР са
само в неговата задна част и задна броня, а уврежданията по лек автомобил „Опел
Зафира“ с ДК № СА **** ХА са по протежението на цялата лява страна на
автомобила.
С оглед изложеното възражението за съпричиняване се явява неоснователно, а
предявеният иск с правно основание чл. 411 КЗ изцяло основателен за сумата от
756.35лв.

По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество
следва да заплати на ищеца разноски в общ размер на 780.00лв., от които 480.00лв. –
адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, 50.00лв. – държавна такса, 200.00лв. –
депозит вещо лице и 50.00лв. – депозит свидетел.
Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК **********, да заплати на „Д.О.З.“ ЕАД, ЕИК
**********, на основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ, сумата от 756.35лв. – регресно
вземане по изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“,
по щета 44012132229299, във връзка с вреди по лек автомобил „Опел Зафира“ с ДК
№ СА **** ХА, причинени виновно на 13.10.2022г. в гр. София от водача на лек
автомобил „Ситроен С 4“ с ДК № СА **** РР, застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва от датата на подаване
на исковата молба – 22.01.2025г. до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на „Д.О.З.“ ЕАД, ЕИК **********, сумата от 780.00лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4