Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.11.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-18 състав, в публично
заседание на шестнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при секретаря И. Апостолова, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 12691 по описа за 2016 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 226 КЗ (отм.).
Ищецът Ч.А.К. твърди,
че на 21.12.2015 г. на път ІІ-16 управлявал л.а. „Опел Астра“, с рег. № *******, когато на км. 32+100 между с.
Оплетня и гара Лакатник е бил блъснат от навлезлия в насрещното платно т.а.
„Пежо Партнер“, с рег. № *******, управляван от И.Н.. Вината на последния била
призната с присъда по НАХД № 197/2016 г. на РС-Своге. При инцидента ищецът
получил голям хематом в лявата половина на шията, счупване на пети и шести
шийни прешлени, придружени от разкъсване на задния лигаментарен комплекс и
травматична дискова херния, счупване на трансверзалния израстък на седми шиен
прешлен вляво, сътресение на мозъка, контузия на тялото, охлузни рани по
колената и левия лакът, синини на мястото, където бил поставен коланът.
Неколкократно били проведени изследвания в болница, била поставена твърда яка
за около 40 дни, оперативно били поставени кейдж и плака за стабилизация на
шийния гръбнак. Ищецът следвало да спазва постелен режим, като за него се
грижели съпругата и синът му. Той страдал от главоболие, световъртеж,
изтръпнали крайници, дразнел се от светлината, отслабнал с 10 кг. поради загуба
на апетит, и все още не се е възстановил. Претендира ответникът (при когото
поддържа, че е застрахована гражданската отговорност на виновния водач) да му
заплати обезщетение на неимуществените вреди в размер на 90 000 лв., ведно със
законна лихва от 21.12.2015 г. (датата на деликта) до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът З. „Б.И.“ АД
оспорва иска по основание и размер. Прави възражение за съпричиняване поради
непоставянето на предпазен колан, движение с превишена скорост и поради това,
че ищецът не се е движел в най-дясната лента. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника -
Агенция „П.И.“, оспорва иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Представено по делото е решение № 56 от 15.09.2016 г.,
по НАХД № 197 от 2016 г., РС-Своге, влязло в сила на 1.10.2016 г., с което И.Р.Н.
е признат за виновен за това, че на 21.12.2015 г. на път ІІ-16, при управление на т.а.
„Пежо Партнер“, с рег. № *******, в зоната на десен завой нарушил правилата за
движение на ЗДвП – чл. 5, ал. 1, чл. 15, ал. 1, чл. 16, ал. 1, чл. 20 ал. 1 и
2, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Ч.А.К., изразяваща
се в счупване на три шийни прешлена, представляващо трайно затрудняване на
движенията на врата за повече от 30 дни – престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
От приетата СМЕ се установява, че при злополуката на
21.12.2015 г. ищецът Ч.А.К. на 67 г. е получил контузия на главата и тялото,
мозъчно сътресение, контузия и голям хематом на лявата част на шията, счупване
на 5-ти и 6-ти шийни прешлени с разкъсване на задния лигамент, травматична
дискова херния, счупване на страничния израстък на 7-ми шиен прешлен. Констатираните
травми са описани, като често срещащи се при водачи, претърпели ПТП с челен
удар, като същите се дължат на внезапно абнормно движение на главата и шията в
предна посока, което води до разкъсване на задния вертебрален лигамент,
разместване на телата на шийните прешлени и образуване на травматична дискова
херния. Посочено е, че тялото на водача К. е политнало внезапно напред при
челния удар, но след като е било спряно от колана движението е продължило за
шията и главата. Пострадалият е постъпил в лечебно заведение с категорични
данни за временна загуба на съзнание, като по негово желание е транспортиран за
лечебно заведение в столицата. Във връзка с травмите по оперативен път е било
извършено отваряне на вертебралния канал, премахване на увредения диск и
костните фрагменти, трайно е бил обездвижен прешлена с кейдж и метална плака и
винтове. На 1.02.2016 г. пострадалият е изписан, като е носил шийна яка за 40
дни. В последващ контролен преглед е установена анестезия на дерматом на нивото
на 7-ми и 8-ми шиен прешлен в ляво, дискретна смутена дълбока сетивност и
хиперрефлексия на долните крайници, без патологични рефлекси, състояние след
декомпресия на ниво на 5-ти и 6-ти шийни прешлени. Общо лечебния и
възстановителен период е протекъл в рамките на 4 месеца, като през първите 30
дни и около 3-4 седмици след началото на рехабилитацията болките са били по-интензивни.
След това те са станали периодично явяващи се при преумора и промяна на
времето, най-вече през есента и зимата. През първите два месеца ищецът не е
можел да движи шията си и е имал затруднения в обслужването си. Посочено е, че
счупените прешлени са стабилизирани след операцията, като имплантите поради
постоянната им функция не подлежат на изваждане. Движенията на шията са трайно
ограничени в двете посоки с 10 градуса, но флексията и екстензията са в норма.
Констатирано е, че лявата ръка е с намалена сетивност и с по-слаб захват,
въпреки че ищецът е левичар. Посочено е още, че за в бъдеще трайно ще останат
ограниченията на движенията на шията и появата на периодични болки.
Свидетелят О.Ч.К., син на ищеца, разказва, че видял
баща си в болницата няколко часа след инцидента, като той бил контактен, с
видими травми по лицето, охлузвания и подуване на шията, трудно се изправял и
се движел. Ищецът се прибрал в къщи, където свидетеля го посещавал, като
правело впечатление, че пострадалият изпитвал цялостен дискомфорт, спял много –
дори по 23 часа в денонощие. След като минали новогодишните празници бил
направен ядрено-магнитен резонанс и се установило, че има счупени прешлени.
След това ищецът започнал да носи яка, която облекчавала в известна степен
болките и била назначена операция. След нея за ищеца било противопоказно да се
изправя и трябвало да е на легло за да се ограничат максимално всички движения.
Тъй като обаче той можел да се изправя с чужда помощ, не трябвало да бъде
обслужван в леглото. Когато се прибрал в къщи състоянието било с една идея
по-добро, но трябвало да се раздвижи. Пострадалият изпитвал болка в зоната на
операцията, имал изтръпване на лявата ръка и не се обслужвал пълноценна с нея,
макар да бил левичар. Събитията около катастрофата не му се отразили добре
емоционално. В момента не бил възстановен напълно и не можел да завърта хубаво
главата си.
Приетата КСМАТЕ е установил, че автомобилът в който е
пътувал пострадалия – Опел Астра, рег. № ******* е оборудван на предните
седалки с триточкови колани, като водачът К. е използвал правилно такъв колан.
Получените травми във врата са били закономерни и не е имало възможност да
бъдат избегнати.
На свой ред САТЕ е дала становище, че процесното ПТП е
настъпило върху път от републиканската пътна мрежа, при челен сблъсък между т.а. „Пежо Партнер“, с рег. № *******, и л.а. „Опел Астра“, с рег. № *******, тъй като първият автомобил, в зоната
на десен за него завой навлезнал в лентата за насрещно движение и ударил
насрещно движещия се там. Вещото лице е посочило, че пътната настилка е била с нов
асфалт, без дупки и неравности, мокра и на места заледена, без пътни знаци в
района. Изчислено е, че скоростта на л.а. Пежо преди удара е 66 км/ч, а на л.а.
Опел – 48 км/ч. Освен това вещото лице е посочило, че при скорост от 42,5 км/ч
може да се преодолее завоя при мокър и заледен път, а ако пътят не е бил в
такова състояние тази скорост е 67 км/ч. Изтъкнато е, че тъй като сблъсъкът е
настъпил изцяло в лентата на ищеца, той не би могъл посредством корекция на
скоростта да предотврати ПТП, като е установено, че дори да е бил изместил
движението си плътно в дясно л.а. Опел не е имал възможност да се размине с
другото превозно средство.
За безспорно е обявено наличието на валидно
застрахователно правоотношение.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Установява се от доказателствата по делото, че на 21.12.2015
г. е настъпило ПТП, при което е пострадал ищецът като водач на единият от
автомобилите, участвали в инцидента. По случая е постановено решение на
наказателен съд по реда на чл. 78а НК, което е влязло в сила и с което е
призната вината на дееца И.Р.Н., който е нарушил правилата за движение като е причинил
на ищеца средна телесна повреда в областта на шията, подробно описана в СМЕ. За
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 НК деецът е наказан с
административно наказание. В ТР № 6 от 2013 г., по т.д. № 6/12 г. на ВКС, т. 15
е прието, че съдебния акт постановен в производство по чл. 78а НК е също така
задължителен, както и присъдата, за гражданския съд, относно това дали и кой е
извършил деянието, противоправността на деянието и виновността на дееца.
Соченият извод е напълно в унисон с нормата на чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК,
според която влезлите в сила присъди и решения (вкл. тези по реда на чл. 78а НК) са задължителни за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, виновен
ли е деецът, наказуемо ли е деянието. Предвид казаното, от влязлото в сила
решение на наказателния съд се установява безспорно, че водачът Н. виновно и
противоправно е нарушил правилата за движение, в резултат на което е причинена
средна телесна повреда на ищцата. С цитираното решение е ангажирана
отговорността на водача за извършено престъпление, в чийто фактически състав е
включена и причинната връзка между нарушаването на правилата за движение и
настъпилия вредоносен резултат – телесни увреди на друго лице. Уврежданията и
неблагоприятните последици при ищеца (вкл. болките, страданията, преживените
негативни емоции и дискомфорт) са установени в техния обем по категоричен начин
както от приетото по делото заключение на СМЕ, което установява и причинната
връзка с ПТП, така и от събраните гласни доказателства.
Не се доказаха в хода на процеса възраженията на
ответника. От една страна вещото лице по СМЕ е дало категорично становище, че
пострадалият е бил с поставен предпазен колан, което обаче не е способствало за
предотвратяване на получените от него травми. Не се установява също ищецът да е
пътувал с превишена скорост – видно от САТЕ тя е била 48 км/ч, което е в
рамките на допустимата извън населено място (липсват данни за други
ограничения). На последно място в САТЕ е установено, че дори и да се е движел
плътно в дясната част на своята лента за движение, пострадалият водач е нямало
да избегне удара, който е настъпил изцяло в неговото платно.
За да определи конкретния размер на дължимото
обезщетение съдът съобрази вида и сложността на претърпените травми, загубата
на съзнание, наложилата се оперативна интервенция с поставяне на трайни
импланти в шията на пострадалия, времето, в което същият е имал затруднения в
обслужването си и се е лекувал предимно при постелен режим, продължителността
на възстановителния период, търпените болки и страдания, периодичната им появи
и понастоящем, остатъчното ограничение при движение на шията, изтръпването на
крайниците и по-конкретно смущенията в употребата на водещата лява ръка. От
друга страна съдът съобрази данните, че непосредствено след инцидента
състоянието на ищеца е било такова, че не е наложило специализирано оперативно
лечение, както и че понастоящем той е стабилизиран, с отшумели болкови
състояния, с периодично проявление на същите. Предвид казаното и с оглед
обществено-икономическите условия към момента на настъпването на инцидента през
2015 г. и лимита на застрахователната отговорност, съдът приема, че
претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени с обща
сума от 50 000 лв. като предявеният иск се уважи до тази сума и се
отхвърли за горницата до пълния предявен размер от 90 000 лв. Соченият размер
(възлизащ на минималните работни заплати за над 160 месеца, респ.
възнаграждението получавано за над 13 години) е формиран въз основа на принципа
за справедливост в чл. 52 ЗЗД и съдебната практика.
Визираната сума следва да се заплати от
ответника-застраховател на основание чл. 223 вр. чл. 226 КЗ (отм.). Върху
определената по-горе сума за обезщетение на неимуществени вреди следва да се
присъди лихва за забава от датата на деликта. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
Искът за обезщетяване на неимуществени вреди е предявен с правно основание чл.
226 КЗ (отм.), като се цели ангажиране на отговорността на застрахователя на
извършителя на ПТП, но отговорността се търси по силата на закона, а не по
силата на застрахователно правоотношение, тъй като такова между ищеца и
ответника няма. Независимо от това, ответникът носи отговорност за действията
на причинителя на непозволеното увреждане в същия обем, в който отговорността
се носи и от самия извършител, от което следва, че забавата относно
обезщетяването на неимуществените вреди, съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД ще бъде от
деня на извършеното ПТП - 21.12.2015 г.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват разноски за адвокат в размер на 2130 лв. (без ДДС), с
оглед възражението за прекомерност, а за разходи по производството – сумата от
111, 11 лв. На ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се следва сумата от 266,67
лв. за експертизи, а за адвокат - 1830 лв. (без ДДС) с оглед възражението за
прекомерност. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати
дължимата държавна такса от 2000 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Б.И.“ АД, ЕИК ********, да заплати на Ч.А.К.,
ЕГН **********, на основание чл. 226 КЗ (отм.) сумата от 50 000 лв.,
като обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 21.12.2015 г.,
ведно със законната лихва от тази дата до окончателното изплащане, а на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за адвокат в размер на 2130 лв. (без ДДС),
и разходи по производството в размер на 111, 11 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата до пълния размер от 90 000 лв.
ОСЪЖДА Ч.А.К. ***“ АД на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 266,67 лв. за експертизи, а за адвокат - 1830 лв. (без
ДДС).
ОСЪЖДА ЗК „Б.И.“ АД да заплати по
сметка на СГС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 2000 лв. като държавна
такса.
Банковата сметка за изпълнение в полза на Ч.А.К. е
посочена в молба вх.№ 155101 от 20.11.2017 г.
Решението е постановено при участие в производството
на Агенция „П.И.“ – трето лице помагач на страната на ответника.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
ГРАДСКИ
СЪДИЯ: