Р Е Ш
Е Н И Е №
гр.
Ловеч, 05.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав,
в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря..........Петя Маринова.....................................и
в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1804 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, съобрази:
Иск с правно основание чл. 422 ал. 1 във
връзка с чл. 415 от ГПК, за установяване на вземания по договор за кредит във
връзка с договор за гаранция.
Постъпила е
искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД /сега ЕООД/ –
гр. София, чрез пълномощник юрисконсулт Н.С., срещу К.И.Д., с адрес: ***, по
реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за
установяване на вземания по Договор за кредит № 351023/23.02.2016 г. в общ
размер на сумата 1535.62 лева, от която: 700.00 лева – главница, 161.00 лева –
договорна лихва, 100.00 лева – административна такса за събиране на вземането,
539.00 лева – такса за гаранция и 35.62 лева – мораторна
лихва, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.дело № 956/2018 г. на РС-Ловеч.
В исковата молба се твърди, че ищецът подал
Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение, като същата е връчена на ответника К.И.Д. при условията
на чл. 47, ал. 5 от ГПК и поради това за ищеца е възникнал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията си срещу него.
Посочва
се, че обстоятелството, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение
е подписан Договор за кредит № 351023 от
23 февруари 2016 г. между
„Фератум България" ЕООД, като кредитор, и К.И.Д.,
като кредитополучател, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние
(електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен документ и отношението е
реализирано при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона
за задълженията и договорите и Закона за електронния документ и електронния
подпис, както и Закона за електронната търговия. Конкретните действия по
отпускане на заема били описани в Общите условия, уреждащи отношенията между „Фератум България“ ЕООД и неговите клиенти, по повод
предоставяните от дружеството потребителски кредити. Твърди се, че съгласно
сключения от страните договор, кредитополучателят е декларирал, че приема
всички условия, посочени в преддоговорната информация
за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, както и тези,
посочени в Общите условия. Със сключване на договора за кредит,
кредитополучателят удостоверил, че е получил, запознат е и се е съгласил
предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа на „Фератум България“ ЕООД в случаите, в които същата е приложима,
както и с Общите условия, неразделна част от същия.
Изтъква се, че по
силата на сключения Договор за кредит №
351023 от 23 февруари 2016 г. на
кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 700 лева, който е следвало да бъде върнат ведно
с лихва, представляваща печалба на кредитора в размер на 161 лева, за срок от 360 дни.
Твърди се също, че на
23 февруари 2016 г. между К.И.Д. /Кредитополучател/ и „Фератум Банк" ЕООД /Гарант/
е сключен Договор за
гаранция с № 351023, по силата на който гарантът се задължава в
полза на кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на
Кредитополучателя, като се задължава солидарно с последния. Изтъква се, че
съгласно чл. 5.8 от Общите условия, при неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя, дружеството-кредитор има право да предяви претенциите си
директно към гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал
удовлетворяването им от кредитополучателя.
Твърди се също, че
съгласно чл. 5 от Общите условия, които се прилагат към Договор за гаранция № 351023, сключен между К.И.Д.
и „Фератум Банк" ЕООД,
кредитополучателят се е задължил да плати на гаранта такса за предоставяне на
гаранцията, в размер, определен в Договора за гаранция, като в настоящия случай
таксата за гаранция е 539 лв.
Посочва се, че К.И.Д.
не е изпълнил договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения
срок, поради което кредиторът поискал изпълнение от солидарно задълженото
дружество-гарант „Фератум Банк"
ЕООД, като последното погасило дължимата сума в пълен размер към „Фератум България" ЕООД, с което встъпило в правата на
кредитор и от този момент за него възникнал правен интерес за предявяване на
претенции по съдебен ред срещу кредитополучателя.
Изтъква се, че датата
на последна вноска по кредита била на 17 февруари 2017 г., поради
което вземането е изискуемо в пълен размер след тази дата.
Посочва се, че в
изпълнение разпоредбата на чл. 10 /т.1 – т.8/ от Общите условия, в случай, че
кредитополучателят изпадне в забава и не върне която и да е от дължимите вноски
по кредита до 20 дни след съответната падежна дата, на същия се начислява такса
в зависимост от просрочието, която за конкретния
случай към настоящия момент е в размер на 100 лв. и представлява
административна такса за събиране на вземането.
Твърди се още, че на
01.12.2017 г. бил сключен Договор за Покупко-продажба на отписвания на
необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г.
между „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД (цесионер) и „Фератум Банк" ЕООД (цедент) с
регистрационен № С 56251, по силата на който вземането било прехвърлено в полза
на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности.
Ищецът твърди, че по договора за кредит, ответникът не е извършвал плащания, поради което дългът е в общ размер на 1535.62 лева, от които: 700.00 лева – главница, 161.00 лева – договорна лихва за периода от 24.03.2016 г. /датата на първа вноска/ до 17.02.2017 г. /датата на последната вноска/, 100.00 лева – административна такса за събиране на вземането, 539.00 лева – такса за гаранция и 35.62 лева – мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 18.02.2017 г. /датата на настъпване на забавата/ до 17.05.2018 г.
С оглед на изложеното,
ищецът предявява настоящия установителен иск, с който
моли за постановяване на решение, с което да се признае за установено
съществуването в негова полза на горепосочените вземания срещу ответника К.И.Д.,
ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендира присъждане и
на направените разноски по делото, включително възнаграждение за процесуално
представителство на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК.
В законоустановения едномесечен
срок ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба и не е изразил
становище.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован,
не изпраща представител. В депозирана писмена молба, процесуалният му
представител поддържа предявения иск.
Ответникът, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Третото лице – помагач на страната
на ищеца – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, редовно призовано, не изпраща
представител. В депозирана писмена защита от негов пълномощник е изразено
становище за уважаване изцяло на исковата претенция, като моли и за присъждане
на направените разноски в настоящото производство, съгласно представен списък.
От събраните по делото
доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело № 956/2018 г. по описа на
ЛРС, както и от доводите и становищата на страните, всички, преценени поотделно
и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
По повод подадено Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх.№ 5344/28.05.2018 г.,
от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД – гр. София, е
било образувано ч.гр.дело № 956/2018 г. по описа на Ловешкия районен съд, който
е издал Заповед № 528/30.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК против длъжника К.И.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, за
сумата 700.00 лева – главница до погасяване на кредита, сумата 161.00 лева –
лихва /договорна лихва/, начиная от 24.03.2016 г. до
17.02.2017 г., сумата 100.00 лева – такси, сумата 539.00 лева – гаранция по
кредитната сделка, сумата 35.62 лева – лихва /мораторна
лихва/ от 18.02.2017 г. до 17.05.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението – 28.05.2018 г. до изплащане на
вземането, както и разноските
на заявителя в производството, от които: държавна такса – 30.71 лева и 50.00
лева – юрисконсултско възнаграждение, определено в
минимален размер съгласно чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
В
Заповедта е посочено, че вземането произтича от Договор за гаранция, сключен между „Фератум Банк” ЕООД и длъжника на 23.02.2016 г. във връзка с Договор
за кредит № 351023/23.02.2016 г.
С Разпореждане № 2091/09.07.2018 г.,
заповедният съд е приел, че издадената по делото заповед за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и указал на заявителя,
че може да предяви иск относно вземането си срещу длъжника в едномесечен срок.
Заявителят
е предявил иск за установяване на вземането си в едномесечния срок по чл. 415
ал. 4 от ГПК, поради което се развива настоящото производство.
С исковата молба е представена като доказателство заявка за
кредит от 22.02.2016 г. със заявител – клиент К.И.Д. ***. Представени са и Общи
условия към договор за гаранция от 01.06.2015 г., но посоченият в исковата
молба договор за гаранция от 23.02.2016 г. не е представен.
На 01.12.2017 г. е сключен Договор за покупко-продажба на
отписвания на необслужвани потребителски кредити /цесия/ между „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД, /цесионер/
и „Фератум Банк“ ЕООД /цедент/ с регистрационен № С 56251, по силата на който
вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. В приложеното
извлечение от списъка на длъжниците, вземанията от
които са прехвърлени с договора за цесия, фигурира лицето К.И.Д.. Представено е
потвърждение на цедента за сключената цесия, както и
уведомление /без дата и без данни за получаване/, адресирано до ответника К.И.Д.,
във връзка със сключения договор за цесия.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предмет на установяване в настоящото производство е съществуване
на задължение на ответника да върне дължими от него по договор за кредит суми,
за който се твърди, че е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние /ЗПФУР/ и обезпечен от трето лице - гарант.
Легалната дефиниция на понятието „договор за предоставяне
на финансови услуги от разстояние” се съдържа в чл. 6 от ЗПФУР, според който
това е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Преди потребителят да
бъде обвързан с предложение или договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние в закона е предявено изискване към доставчика на финансови услуги от
разстояние за предоставяне на определена по вид и обем в чл. 8 – 10 от ЗПФУР
информация. Отделно от това, тъй като договорът за заем за потребление е реален
договор – фактическият състав на сключването му завършва с предаването на
парите или вещите, то в тежест на ищеца в настоящото производство е да установи
и факта на предаването на определената в договора парична сума на ответника.
В конкретния случай, от събраните доказателства не може
да се приеме, че между „Фератум България“ ЕООД и К.И.Д.
действително е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сочения от
ищеца договор за кредит № 351023 от 23.02.2016 г. при условията
на ЗПФУР.
Според разпоредбата на чл.
18 от ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне
на информацията по чл. 8 от същия закон на потребителя, както и че е получил неговото съгласие за сключване
на договора. За доказване на посочените обстоятелства се прилага
разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон, а в случаите с електронни
изявления се прилага Законът за електронния документ и електронен подпис /сега
Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги/. Съгласно
ал. 3 на чл. 18 от ЗПФУР, преддоговорната информация,
както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова
комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна
поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена
сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
В случая, по делото е
представена само заявка за кредит, но няма
представен договор, сключен по реда на ЗПФУР, в който като потребител да
фигурира ответника К.И.Д.. Предвид твърдението на ищеца, че договорът е сключен по реда на ЗПФУР, това
предполага по делото да има доказателства по смисъла на чл. 18 ал. 3 от ЗПФУР,
както и електронни изявления по смисъла на ЗЕДЕУУ. По делото обаче не са
представени доказателства, от които да се направи извод, че между сочения
първоначален кредитор и ответника е постигнато съгласие за сключване на договор
за кредит и съответно за фактическото предоставяне на твърдяната парична сума като кредит на ответника.
При
тези данни, съдът намира, че въпреки указаната на ищеца доказателствена
тежест, същият не доказа при условията на пълно и главно доказване сключването
на процесния договор за предоставяне на потребителски
кредит, поради което е безпредметно да се обсъжда наличието на сключен договор
за гаранция, при който трето лице се е задължило да отговаря за изпълнението на
задължението на кредитополучателя. Само за пълнота следва да се отбележи, че
изложеното по-горе във връзка с липсата на доказателства за постигнато съгласие
за сключване на основния договор, се отнася и за договора за гаранция, по
отношение на който също няма никакви доказателства да е сключен със съгласието
на клиента.
По
изложените съображения, след като не се доказа сключването на процесните договор за кредит във връзка с договор за
гаранция, следва извода, че вземанията, предмет на тези договори, не съществуват
и няма как да са преминали в правната сфера на ищеца, като цесионер
по сключения договор за цесия от 01.12.2017 г. С оглед на това, положителният установителен иск на ищеца за съществуването на тези
вземания, се явява изцяло неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Предвид този изход на процеса, следва да бъде отхвърлено и искането на ищеца да му бъдат присъдени направените разноски в настоящото исково производство, а също и по заповедното производство.
Искането на третото лице-помагач за присъждане на направените от него разноски по делото също следва да се отхвърли, съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 10 от ГПК.
Ответникът не е претендирал разноски по делото, а и няма данни да е направил такива.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявеният от “АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД /сега ЕООД/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“
№ 29, етаж 3, п.к. 1527, представлявано от Тервел Янчев Кънчев – управител,
срещу К.И.Д., ЕГН **********,***, п.к. 5500, ул. „Мадара“ № 74, иск с правно
основание чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 от ГПК, за
установяване на следните вземания по Договор за кредит № 351023/23.02.2016 г. във връзка с Договор за гаранция от 23.02.2016
г., а именно: 700.00 лв. /седемстотин лева/ – главница, 161.00 лв. /сто
шестдесет и един лева/ – договорна лихва за периода от 24.03.2016 г. до
17.02.2017 г., 100.00 лв. /сто лева/ – административна такса за събиране на
вземането, 539.00 лв. /петстотин тридесет и девет лева/ – такса за гаранция и
35.62 лв. /тридесет и пет лева и шестдесет и две стотинки/ – мораторна лихва върху непогасената главница за периода от
18.02.2017 г. до 17.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението /28.05.2018 г./ до окончателното
изплащане на дължимите суми, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК № 528/30.05.2018 г. по ч.гр.дело № 956/2018 г. на РС-Ловеч.
ОТХВЪРЛЯ искането на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД /сега
ЕООД/, за присъждане на направените разноски по настоящото исково производство
и по заповедното производство.
ОТХВЪРЛЯ искането на третото лице-помагач “АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД за присъждане на направените от него разноски по делото.
Решението е постановено при участието на третото
лице-помагач на страната на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД /сега ЕООД/ - “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4.
Решението
подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
След
влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 956/2018 г. по описа на Ловешкия
районен съд, за съобразяване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: