№ 584
гр. Враца, 20.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгени Божидаров Ангелов
при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова
в присъствието на прокурора Н. В. Л.
като разгледа докладваното от Евгени Божидаров Ангелов Частно
наказателно дело № 20241400200812 по описа за 2024 година
намира следното:
Производството е по реда на чл.437 – чл. 440 НПК.
Образувано по молба на лишения от свобода В. А. Т. изтърпяващ наказание
"Лишаване от свобода" в Затвора-Враца , с искане да бъде условно предсрочно освободен от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание .
Към молбата са приложени писмени доказателства - становище по чл.437 ал.2 НПК
от началника на Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание
и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС,
план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС.
Компетентен да разгледа молбата е Окръжен Съд –Враца като съответен по
местоизпълнение на наказанието в Затвора-Враца по аргумент от чл.438 НПК.
В съдебно заседание представителя на Директора Затвора гр.Враца, упълномощен
по чл.15 ал.2 ЗИНЗС с представена и приложена по делото заповед , изразява становище за
неоснователност на молбата по съображения, че с поведението си лишеният от свобода не е
дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Представя актуална справка за
изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца също е на
становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице само една от
предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част от
наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на
лишения от свобода, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.
В с.з лишеният от свобода участва чрез видеоконференция по реда на чл.439 ал.4
НПК. Поддържа молбата за УПО.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и анализира
представените по делото писмени доказателства, намира следното:
Молбата е допустима като подадена от надлежно лигитимирано лице по смисъла на
чл.437 ал.2 НПК –осъден на наказание "лишаване от свобода" при протичащо ефективно
изпълнение в Затвора-Враца .
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.70 ал.1 т.1 и т.2 НК съдът може да постанови условно предсрочно
1
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по
отношение на осъден , който е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял
фактически не по-малко от една втора от наложеното наказание, а в случаите на опасен
рецидив не по-малко от две трети . Съгласно т.3 б"б" от Постановление №7/75 г.,Пленум на
ВС, изм. и доп. с Постановление №7/87 г., Пленум на ВС, за "фактически" изтърпяно
наказание се счита срокът на пребиваване на осъденият в местата за лишаване от
свобода,признатото предварително задържане и времето прекарано в домашен отпуск.
В. А. Т. търпи в Затвора-Враца наказание от седемнадесет години "Лишаване от
свобода" при първоначален СТРОГ режим , наложено с присъда по НОХД № 880/10 г. по
описа на СГС за престъпление по чл.116 ал.1 т.6 НК .
Началото на наказанието е 07.02.2010 г.
Към момента е изтърпял ефективно 14 години 10 месеца и 13 дни , от работа 1
година 11 месеца и 21 дни , или общо 16 години 10 месеца и 4 дни .
Остатъка от изтърпяване на наказанието е 1 месец и 26 дни .
От изложеното е видно, че фактически той е изтърпял не по-малко от половината от
наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК, тъй като
деянието не е при опасен рецидив. Следователно налице е първата законова предпоставка,
необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване.
На следващо място съдът следва да прецени дали лишеният от свобода е дал
доказателства за своето поправяне по смисъла на чл.439а НПК вр.чл.70 ал.1 НК . В тази
връзка на внимателно изследване и преценка подлежат оценката на осъденият от
затворническата администрация по чл. 154 и чл.155 ЗИНЗС отразена в приложения доклад
за оценка на риска от рецидив и вреди, работата по индивидуалният план за изпълнение на
присъдата по чл.156 ЗИНС, всички данни за неговата личност и действителните
доказателства за неговото поправяне и положително личностно развитие.
От доклада по чл.155 ЗИНЗС е отразено , че лишеният от свобода Т. е подавал до
момента 3 бр.молби за УПО , последната през м.02.2024 г. ,като молбата е оставена без
уважение с Определение №101/14.02.2024 г. на ОС-Враца . Първоначалната оценка на риска
от рецидив е с високи стойности-96 точки . Дефицити се очертават в следните зони:
- Отношение към правонарушението –отрича отговорност за извършеното
престъпление , не е съпричастен към жертвата, не е съгласен с правния процес и размера на
наложеното му наказание.
- Начин на живот и обкръжение - основно контактува с криминално проявени
лица, безразсъдно и рисково поведение, което обичайно го подтиква към извършване на
правонарушения.
- Умения за мислене - не се замисля за последиците от своите действия, не
разпознава и не решава проблеми по адекватен начин. Трудно осъществява социално
приемливи модели на взаимоотношения с хората и институциите.
- Злоупотреба с алкохол - не разпознава вредното влияние на алкохола за
незаконното му поведение.
- Междуличностни проблеми - свръх агресивен, налага своето мнение и не
приема отказ.
Рискът от вреди за обществото след освобождаване от затвора е висок и се определя
от криминалното му минало и настоящото правонарушение, което ескалира по сериозност.
Невъзможността да прецени последствията от своите действия са основен дефицит в
поведението му.
Рискът от вреди по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е
нисък по отношение на служителите и среден спрямо лишените от свобода.
2
Рискът от самонаранявания е нисък към момента, тъй като няма индикации за
подобни действия.
Нисък е и рискът от извършване на бягство на този етап.
В първоначалния план на присъдата са включени част от дефицитите, по които е
нужна корекция: отношение към правонарушението; умения за мислене; начин на живот и
обкръжение; злоупотреба с алкохол.
До момента поетапно са изготвяни последващи девет ревизии на оценката на риска
от рецидив, като маркираните числови стойности са: 94т; 91т; 86т; 79т; 74т; 69т.;68 т.
Последната актуална оценка сочи среден риск от рецидив - 68 т. и е извършена съгласно
методическите указания, като отразява настъпилите промени в правен статус, трудова
ангажираност и показано поведение в условията на МЛС.
Позитивни промени, настъпили в резултат на проведените корекционни дейности са
налице в следните раздели - „Взаимоотношения“, „Начин на живот и обкръжение“,
„Междуличностни проблеми“ и „Умения за мислене“.
Като ресурси на л. св. може да се отчетат съхранените контакти с близките, липсата
на зависимост към ПАВ и сравнително добрата грамотност.
Не повлияни от корекционното въздействие, с изразен дефицит са зоните:
„Отношение към правонарушението“, „Злоупотреба с алкохол“, „Междуличностни
проблеми“ и „Умения за мислене“.
Рискът от вреди е ВИСОК за обществото, предвид настоящото правонарушение и
криминалното минало.
Рискът от вреди за служителите и за останалите лишени от свобода е нисък - отнася
се с уважение към служителите и не нарушава установените правила.
Рискът от самоувреждане е нисък, тъй като не са констатирани и идентифицирани
суицидни мисли и чувства и няма данни за такива в миналото.
До момента от изтърпяване на присъдата се проследява, както цялостното
поведение иа л.св. Т., така и желанието му за преосмисляне и промяна на досегашния начин
на живот.
При последната извършена ревизия на оценката на риска от рецидив числовите
стойности не се променят - запазва се среден риск от рецидив — 68т.
Очертаните дефицитни зони са:
- Отношение към правонарушението - формално приема отговорност за
извършеното правонарушение, отчасти осъзнава мотивите за собственото си поведение, но
не е съпричастен към жертвата, не е съгласен с някои аспекти от присъдата. Правния процес
и наложеното му наказание смята за несправедливи. С трайно утвърдени криминални
нагласи и лабилна мотивация за промяна.
- Злоупотреба с алкохол - не разпознава вредното влияние на алкохола,
допринасящ за противозаконното му поведение.
- Междуличностни проблеми - въпреки промяната в този раздел, наблюдаваща
се през годините все още е налице враждебно отношение спрямо определени лица или
институции, макар и вербално. Трудно осъществява социално-приемливи модели на
взаимоотношения. Налице е вербална агресия. Има нисък толеранс на фрустрация.
- Умения за мислене - разпознава частично проблемите си, но изпитва
затруднение да ги разреши по законосъобразен начин. Повтаря едни и същи грешки, не се
замисля за последиците от действията си, обвинява другите за неудачите си.
Рискът от вреди е висок за обществото, с оглед на настоящото правонарушение и
криминалното минало. Употребата на алкохол е един от факторите, които има вероятност да
доведат до агресивни прояви. Допълнителен фактор поддържащ отчетените високи
3
стойности е липсата на формирано ниво на самокритичност и подценяване вредата от
употреба на алкохола. Рискът е вероятен за случайни непознати в обществото.
Рискът от вреди е нисък за останалите лишени от свобода, тъй като през
наблюдавания едногодишен период не е влизал в конфликтни отношения и не е проявявал
агресия спрямо други лишени от свобода.
Рискът от вреди за служителите е нисък, предвид поведението му в наблюдавания
период - отнася се с уважение към служителите.
Рискът от самоувреждане е минимален на този етан, тъй като не са констатирани и
идентифицирани суицидни мисли и чувства и няма данни за такива в миналото.
Л. св. В. Т. е постъпил в Затвора-гр. Враца на 29.12.2009г. Преместен в ЗОЗТ
„Бойчиновци“ на 23.10.2018 г. На 29.01.2024 г. отново е настанен в Затвора - гр. Враца,
поради закриване на ЗОЗТ „Бойчиновци“. На 15.04.2024 г., след прекатегоризирането му в
открит тип е преместен в ЗООТ „Враца“.
За периода от 2009 г. до момента на изготвянето на доклада избирателно е участвал
в различни образователни, религиозни програми и курсове, спортни турнири и
специализирани групови работи:
• Религиозна подкрепа: „Тълкуване на Новия завет“ - 01.10.2019г. до
31.12.2019г;
• Религиозна подкрепа: „Тълкуване на Стария завет“ - 28.01.2020г. до
30.06.2020г;
• Специализирана програма за групова работа „Умения за мислене“ от
08.06.2020 г.-18.06.2020 г.;
• Специализирана програма за групова работа „Толерантност в затвора,
толерантност в живота“ от 04.04.2022 г. - 19.04.2022 г.;
• Квалификационен курс: „Начална компютърна грамотност“ от 02.08.2022 г. до
25.08.2022 г;.
По време на престоя му в ЗОЗТ „Бойчиновци“ полага доброволен труд на основание
чл.80 от ЗИНЗС като хигиенист на етажа от 02.01.2019 г. до 04.07.2023 г., когато е депозирал
молба за отказ от работа с per. № М-5526/04.07.2023г., след поредния отказ от УПО. Следва
продължителен период на незаетост - до края на пребиваването му в ЗОЗТ „Бойчиновци“ и
по време на престоя му в Затвора - гр. Враца. След преместването на л.св. Т. в ЗООТ
„Враца“ и преминаване на определения със заповед на Началника на ЗООТ адаптационен
период в общежитието, на 16.05.2024г. същият бе представен на комисия по чл.35, ал.З от
ППЗИНЗС за разпределение на лишените от свобода по работни обекти. Решението на
комисията, отразено в протокол № 31/16.05.2024г. с per. № 5327/17.05.2024г., е без извеждане
на работни обекти, без тежка физическа работа. След преминаването на л.св. Т. на
комисията, същият продължава да е пасивен към предлаганите възможности за работа в
общежитието. От 18.10.2024г., след депозирана молба от него, е назначен на работа за
почистване в района на ЗООТ със Заповед № 3355/16.10.2024г., като целта му е насочена
към съкращаване на оставащия му престой в затвора, а не към постигане на положителни
личностни промени.
От постъпване си в затвора на 29.12.2009г. е имал наложени множество
дисциплинарни наказания, като през настоящата година е наказван два пъти:
- Заповед № 1568/09.05.2024г. на основание чл.101, т. 1 от ЗИНЗС;
- Заповед № 1905/12.06.2024г. на основание чл.101, т.2 от ЗИНЗС.
Историята на многократно реализирани дисциплинарни наказания в условията
на затвора обуславя неустойчиво и противоречиво поведение. Отбелязва се и факта,
че някои от проявите са свързани със саморазправи и употреба на алкохол в условията на
4
затвора.
Награждаван е три пъти:
- Заповед № 39/01.07.2013г. с на основание чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС;
- Заповед № 150/14.12.2016г. на основание чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС;
- Заповед № 1118/09.05.2022г. на основание чл. 98, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Л. св. Т. изразява съгласие с договорените дейности от плана на присъдата и част от
планираните мероприятия се реализират. Оползотворява престоя си с участие в
специализирани и образователни програми и трудов процес, но е необходимо по-
продължително възпитателно въздействие по отношение на разпознаване на факторите,
довели го до извършване на правонарушенията и осъзнаване на нанесените вреди върху
жертвите на престъпленията. С трайно утвърдени криминални нагласи и лабилна мотивация
за промяна на криминалното поведение.
Не разпознава всички свои проблеми и не разполага с алтернативи за разрешаването
им. Не са налице ясни бъдещи цели и план за тяхното реализиране. Л. св. Т. е склонен да
анализира проявите в миналото си, но не проявява критичност. Към настоящия етап от
изтърпяване на наказанието си все още не е дал достатъчно категорични доказателства за
промяна в нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот. Гореизброените
причини са предпоставка за извършване на ново правонарушение. Необходимо е
корекционната работа с лишения от свобода Т. да продължи в посока осъзнаване на
дефицитите и поддържане на траен стремеж към позитивна промяна.
Съдът намира с оглед наличните доказателства , че на този етап от изтърпяване на
наказанието, липсват убедителни доказателства за поправяне на осъдения и е необходимо
корекционната работа да продължи в условията на затвора, за трайна положителна промяна
и постигане на целите по чл. 36 от НК.Налице е среден риск от рецидив и висок за вреди на
обществото ,като зоните със силно изразен дефицит се запазват като отношение към
правонарушението , начин на живот и обкръжение , умения за мислене , злоупотреба с
алкохол .
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат най-
пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не възприеме
мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът на поправяне при
лишения от свобода не е завършен към момента.
Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който осъденият да е
изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да има съзнание за неговата
укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира, както и че няма да има
каквито и да е противоправни прояви. В случая наличните дефицити, най-вече в зоната
"умения за мислене", която следва да продължи да бъде обект на корекционно въздействие и
запазването на средни стойности на риска от рецидив и на риска от сериозни вреди за
обществото, показват, че при лишеният от свобода молител все още не е постигната трайна
и необратима позитивна промяна във формирането на стереотип на нагласи, мислене и
поведение за водене на законосъобразен начин на живот извън пределите на местата за
лишаване от свобода.
Съдът съобрази и това, че не са изпълнени целите и задачите в плана на присъдата,
като все още са налице дефицити в множество проблемни зони. Същите трябва да
продължат да бъдат обект на интензивна корекционна работа, особено две от тях, които са
най-значими - "отношение към правонарушението" и "умения за мислене", тъй като
осъденият все още не осъзнава наличните си проблеми и нуждата от трайна позитивна
промяна в поведението си, нито пък предвижда в необходимата степен негативните
последици от действията си. Отчетените дефицити в нагласите и мисленето, както и
извършените през 2024 г. 2 бр дисциплинарни нарушения, за който все още се счита
5
наказван по аргумент от противното по смисъла на чл.109 ЗИНС, както и множество
предходни наказания , за който вече се счита ненаказван с основанието за това по чл.109 ал.2
ЗИНС , го очертават като потенциален нарушител на ЗИНЗС и очевидно показват, че той
все още е затруднен да спазва правила, и то в контролирана среда, и че съществува риск от
завръщане към стари общественоопасни модели на поведение при излизане от средата на
затвора. Всичко това илюстрира, че престоят му в затвора не е довел до безспорен
поправителен и превъзпитателен ефект. Налице е необходимост от продължаване на
корекционното въздействие спрямо осъденото лице за постигане в пълна степен на
набелязаните цели в плана за изпълнение на присъдата и преодоляване на установените
дефицитни зони, за да има шанс при освобождаване от затвора той да започне
законосъобразен начин на живот.
Вярно е, че по време на престоя си в затвора осъденото лице-молител демонстрира
толерантно поведение към администрацията на затвора , липса на агресия и други форми на
неподчинение , участие в спортни мероприятия , трудови дейности и наличие на три , което
е показателно за известна положителна тенденция в развитието му. Тези позитивни
резултати обаче не са стабилизирани. Извън тях липсват други доказателства, от които да
бъдат изведени еднозначни изводи за трайното му поправяне. Напротив, отчетените
дефицити в нагласите и мисленето и криминално поведение водят до риск от завръщане
към стари общественоопасни модели на поведение при излизане от средата на затвора.
Всичко това илюстрира, че престоят му в затвора не е довел до безспорен поправителен и
превъзпитателен ефект . Налице е необходимост от продължаване на корекционното
въздействие спрямо лишеният от свобода за постигане в пълна степен на набелязаните цели
в плана за изпълнение на присъдата и преодоляване на установените дефицитни зони, за да
има шанс при освобождаване от затвора той да започне законосъобразен начин на живот.
Постановяването на УПО е отклонение от принципа за изтърпяване на наложеното
наказание изцяло , като за да се пристъпи към това отклонение и да се допусне лишеният от
свобода да се завърне преждевременно към социален живот, е необходимо да е постигнат
завършен поправителен процес , а не установена тенденция към такъв резултат , каквото е
положението с настоящият лишен от свобода молител.В този смисъл е константната
непротиворечива съдебна практика , обективирана в Определение № 925 /12.09.2024 г. по
ВЧНД №1167/24 г. на АС-София , Определение № 912 /09.09.2024 г. по ВЧНД №1142/24 на
АС-София ,Определение №1051/23.10.2024 г. по ВЧНД №1343/24 г. на АС-София.
Малкият срок на остатък от наказанието сам по себе си не е основание за УПО , а
факта за непроменен среден риск от рецидив и задържане на дефицитни зони също са в
потвърждение на виждането на затворническата администрация и съда за нужда
поправителният процес спрямо този лишен от свобода да продължи до края на изтърпяване
на наказанието . Разбира се не може да се даде гаранция за превъзпитание и поправяне на
осъден в рамките на изтърпяване на наказанието , но фактите за доказано наличие на
основания за продължаване на действията в тази насока са значими и валидни до неговото
финализиране и винаги при тези обстоятелства когато не са изолирани представляват
съществена пречка за постановяване на УПО, както е в процесният случай .
При това положение съдът приема, че е налице само една от законовите
предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно
лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от ½ от наложеното му наказание. Не е
налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си лишеният от свобода молител
все още не е дал доказателства да се приеме, че напълно се е поправил. Изложеното е
основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл.440 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
6
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молбата на лишения от В. А. Т. ,
ЕГН: ********** , изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора-Враца, за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието "лишаване от
свобода" по НОХД № 880/10 г. на СГС в размер на 1 /един/ месец и 26 /двадесет и шест
дни/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО се обяви публично и подлежи на обжалване и протестиране
чрез ОС-Враца пред АС-София в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
7