№139
гр. Силистра, 13.12.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд, гражданска колегия, в
публичното заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА
ДОБРИНКА СТОЕВА
при секретаря Данаила Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Д. Стоева
в.гр. дело № 235 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл.
от ГПК.
С решение № 259/23.07.18г.,
постановено по гр.д. № 435/18г. по описа на СРС, е прекратен с развод
гражданският брак, сключен на 29.12.1991 г., между Ж.К.Д. и С.Д.Д. поради
дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, без да се произнася
по въпроса за вината. Предоставено е упражняването на родителските права по
отношение на роденото от брака дете И.Ж. Д. на майката С.Д., при която се определя
и неговото местоживеене, като на бащата се определя следния режим на лични
отношения: всяка първа и трета събота и/или неделя от месеца, като ако
ответникът е в затвора личните контакти ще се осъществяват чрез свиждане през
един от двата дни, а ако е в домашен отпуск - от 9 ч. в събота до 19 ч. в
неделя с преспиване, един месец през лятото и половината от другите ваканции,
съответно толкова време през лятото и през ваканциите, колкото съответства на
времето, през което бащата се намира в домашен отпуск. Осъден е Ж.Д. да заплаща
на сина си И., със съгласието на неговата майка, месечна издръжка в размер на
250 лв. (двеста и петдесет лв.), считано от влизане в сила на съдебното решение
или доброволното му привеждане в изпълнение (ако то предхожда влизането в
сила), до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или
прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Предоставено
е ползването на семейното жилище на страните, находящо се гр. Силистра, ******,
собственост на майката на ответника Р.Д., на ответника Ж.Д., като е отхвърлено
искането на ищцата за предоставяне ползването на жилището за срок от една година.
След прекратяването на брака съпругата ще запази брачното си фамилно име “Д.”.
Осъден е Ж.Д. да заплати по сметка на СРС окончателна ДТ за настоящото
производство в размер на 30 лв., както и ДТ върху определената издръжка в
размер на 150 лв.
Недоволен от решението на СРС
в частта относно предоставяне на родителските права спрямо роденото от брака дете
И., в частта за определяне на личните отношения на бащата и детето, в частта за
присъдената издръжка и ДТ, е останал Ж.Д.,
който го обжалва в законоустановения срок и моли съда да го отмени в тези
части, като вместо това постанови друго, с което да бъде постановено И. да
живее при своята баба Р. Д..
Ответната страна С.Д.Д. изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли решението да бъде потвърдено в
обжалваната част.
Съдът, след като съобрази
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
Жалбата е неоснователна.
Във връзка с упражняването
на родителските права по отношение на детето И.първоинстанционният съд е приел,
че родителските права следва да се предоставят на майката, съобразявайки
застъпеното в социалния доклад по делото, че майката разполага с потенциал да
изпълнява качествено родителската си
функция, както и доказателствата в производството, които са в този смисъл.
Безспорно от тях става ясно, че майката е изпълнявала пълноценно родителските
си задължения по отношение на двете родени от брака деца, тъй като именно тя,
заедно със съпруга си, е осъществявала
фактическите грижи за тях. Правилно СРС е обсъдил показанията на св. Д.,
приемайки че помощта, която тя е давала в домакинството на семейството, предвид
съвместното им живеене, включително и обгрижване на децата, не обосновава цялостна
нейна грижа по тяхното отглеждане и възпитание. Помощта на бабите и дядовците е
доброволна и не следва да се тълкува като заместваща грижа на родителите.
В случая бащата е в
невъзможност да полага непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на И.,
тъй като се намира в затвора в гр. Варна, където изтърпява наказание „лишаване
от свобода“. Неговото искане е детето да се отглежда и възпитава от майка му -
бабата на И. по бащина линия.
Ищцата изразява желание тя
да отглежда и възпитава непълнолетния им син, както е правила и до сега. По
делото е установено, че към момента тя живее в предоставено й от нейни близки жилище
с нормални битови условия, находящо се в гр. Силистра - градът, в който и до сега е живяло
семейството и където учи към настоящия момент детето И., разполага с доходи за
месечна издръжка на нея и детето и не на последно място – липсват данни за
трайно нейно поведение, пречещо на възпитателските й качества и грижата й като
родител. От представените доказателства е видно, че тя е собственик на още два
жилищни имота в Силистра, като по нейни твърдения в единия от тях се
осъществява ремонт с оглед бъдещото му обитаване от нея.
Изслушан в съдебно
заседание, И. изразява желание да живее при своята баба по бащина линия, където
е било и семейното жилище на семейството до раздялата на родителите му.
Заявява, че говори с майка си и поддържа връзка с нея, но вследствие на доста
случили се неща е направил заключение, че ще се чувства по-добре, ако живее при
баща си и баба си, отколкото при майка си.
Настоящата инстанция се
солидаризира с довода на СРС, че във връзката между родител и дете, както и във
всяка друга връзка, възникват множество трудни моменти в резултат на погрешни
действия и преценки, но окончателното й подкопаване изисква цялостно отпадане
на доверието между страните, каквото в случая не е налице. Правилно СРС е
приел, че възникналите временни проблеми в общуването между детето и майката
подлежат на разрешаване след като базисните им отношения не са разрушени и се
крепят на всеотдайността и грижовността на ищцата, проявени към Ивайло през
целия му живот, поради и което тези базисни отношения трудно биха били
загърбени или разрушени.
При положение, че единият родител - бащата е
във физическа невъзможност да отглежда и възпитава непълнолетното дете, а по
делото липсват доказателства, установяващи негодност на другия родител да прави
това, дори напротив – налице са доказателства, установяващи че майката не само
има желание, но и капацитет да го прави, както го е правила и до сега, то съдът
счита, че няма основание грижите по отглеждането и възпитанието на детето да се
възложат на неговата баба. Интересът на децата на първо място изисква
упражняването на родителските права да се извършва от техните родители. В този
смисъл следва да се има предвид и цитираното от жалбоподателя във въззивната
жалба ППВС № 1/12.11.1974г., съгласно което упражняването на родителските права
следва да се възложи на родителя, който е по- способен да полага адекватни
грижи за бита, доброто възпитание и изграждането на детето като личност, с
оглед авторитета на съответния родител. Безспорно в случая, при съпоставка на
личностните качества и възможности на майката и тези на бащата, намиращ се в
затвора в гр. Варна, се налага изводът, че към момента тя е по- пригодният
родител да изпълнява родителските права по отношение на детето И.. Предвид
вложените отношения между ищцата и бабата по бащина линия на детето, невъзможно
е тя да упражнява тези права по отношение на И. при негово местоживеене в дома
на бабата. В този смисъл и съобразявайки в съвкупност всички ангажирани по
делото доказателства, правилно СРС е определил както упражняването на
родителските права от майката, така и местоживеенето на детето при нея, а и
всички произтичащи от това последици - определяне на личните отношения между бащата и детето,
съответната присъдена издръжка за детето и държавните такси.
Предвид всичко
изложено до тук, настоящият съдебен състав счита, че решението на СРС в обжалваната
част следва да се потвърди изцяло, като правилно и законосъобразно.
МОТИВИРАН от гореизложеното,
Силистренският окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение № 259/23.07.18г.,
постановено по гр.д. № 435/18г. по описа на СРС, в частта, в която е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на детето И. Ж. Д. на майката С.Д.Д.,
при която се определя и неговото местоживеене, като на бащата се определя
следния режим на лични отношения: всяка първа и трета събота и/или неделя от
месеца, като ако ответникът е в затвора личните контакти ще се осъществяват
чрез свиждане през един от двата дни, а ако е в домашен отпуск - от 9 ч. в
събота до 19 ч. в неделя с преспиване, един месец през лятото и половината от
другите ваканции, съответно толкова време през лятото и през ваканциите,
колкото съответства на времето, през което бащата се намира в домашен отпуск, в
частта в която е осъден Ж.Д. да заплаща на сина си И., със съгласието на
неговата майка, месечна издръжка в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лв.),
считано от влизане в сила на съдебното решение или доброволното му привеждане в
изпълнение (ако то предхожда влизането в сила), до настъпване на обстоятелства,
водещи до нейното изменение или прекратяване, заедно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска и в частта, в която е осъден Ж.Д. да заплати по сметка
на СРС окончателна ДТ за настоящото производство в размер на 30 лв. и ДТ върху
определената издръжка в размер на 150 лв.
В останалата част решението
е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: