РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Радомир, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Р. ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от Р. ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Административно
наказателно дело № 20251730200005 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № . г. началникът на РУ - Р. е наложил на
жалбоподателя Р. С. Х. административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал.
1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.
Недоволен от така наложеното му наказание, жалбоподателят, по изложените в
жалбата правни доводи, моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като
неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно
заседание.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема следното:
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в
законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото се установява, че на 19.01.2024 г. бил съставен акт, серия АД № 24 за
1
установяване на административно нарушение от свидетеля И. М. Т. в присъствието на
свидетеля Г. А. Х., срещу Р. С. Х., за това, че на 19.01.2024 г., в 09,31 ч., в гр. Р., на
кръстовището на ул. „Христо Смирненски“ и ул. „Подпоручик Константин Цанков“, при
частен дом № 2, жалбоподателят е управлявал МПС „Ауди Q7“, зелен на цвят, с рама № .,
собственост на И. И. А., с ЕГН: **********, като при извършената проверка се установило,
че водачът управлява МПС, което не е регистрирано на територията на Р България (без
регистрационни табели).
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило писмено възражение по акта от
жалбоподателя.
Като е взел предвид акта, писмените доказателства и доказателствени средства,
наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление № . г., като е наложил на
жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, а именно: от показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели Т. и Х., както и от присъединените по реда на чл. 283 НПК писмени
доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като са последователни,
безпротиворечиви и логични.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
винаги инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да
провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени
процесуалният и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя - аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН. На първо място, съдът
счита, че както АУАН, така и НП, са съставени от компетентни органи, видно от заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Съставените АУАН и НП
съдържат всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради
което съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Както в
АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, са посочени точно и ясно: собственото,
бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му; датата на съставяне на акта;
датата и мястото на извършване на нарушението; описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено; законните разпоредби, които са нарушени;
собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес,
единен граждански номер; имената и точните адреси на свидетелите. При издаване на АУАН
и НП са спазени и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има
отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, но не и
2
към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването
му.
Противно на изложеното в жалбата, настоящият състав намира, че нарушението е
описано достатъчно ясно, за да разбере жалбоподателят защо е наказан и какво
административнонаказателно обвинение му е повдигнато. Както в АУАН, така и в НП
недвусмислено е посочено, че жалбоподателят е управлявал посоченото МПС, което не е
регистрирано на територията на Република България. Посочени са словесно всички
елементи от съставомерността на нарушението, което удовлетворява изискванията на ЗАНН.
Посочено е коректно както мястото, така и датата и часа на нарушението.
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че на посочените дата, час и място
жалбоподателят Х. е управлявал процесния лек автомобил „А.“, с рама № ., който не е бил
регистриран на територията на Република България.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят
не е изпълнил задължението си по чл. 140, ал. 1 ЗДвП - по пътищата, отворени за
обществено ползване, да ползва само моторни превозни средства, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие. С
разпоредбата на § 2, т. 4 от допълнителните разпоредби на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства е дадена легална дефиниция на понятието регистрация, което
представлява административно разрешение за превозното средство да участва в пътното
движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с
регистрационен номер. Към датата на извършване на нарушението – 02.07.2019 г.,
процесният лек автомобил не е разполагал с такова административно разрешение, поради
което правилен е изводът на АНО, че МПС не е било надлежно регистрирано.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй
като нарушителят е съзнавал вмененото му по закон задължение (общественоопасния
характер на деянието); съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава
обществените отношения, свързани с безопасността на пътя, но е целял настъпването на
предвидените в закона административни последици. По отношение субективната страна на
нарушението следва да се посочи, че липсата на регистрационни табели е видим дефицит,
годен да обоснове липса на предпоставки за законосъобразно управление, което обуславя и
умишлената форма на вина (пряк или евентуален умисъл, всеки от които носи признаците на
достатъчност за целите на субективната съставомерност). По делото безспорно се
установява от показанията на разпитаните свидетели, че жалбоподателят е бил наясно с
факта, че автомобилът не е бил надлежно регистриран, като същият е предприел
3
управление, с цел евентуално бъдещо закупуване на автомобила.
Независимо от изложеното, следва да се посочи, че съгласно чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от
ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо. Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи. В случая дори и да се приеме, макар и да липсва доказателствена
обезпеченост на такова твърдение, че жалбоподателят не е узнал за липсата на
регистрационни табели преди проверката, същият е действал при непредпазлива форма на
вина по смисъла на чл. 11 НК - деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди,
или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. В
случая нарушителят е бил длъжен като водач на МПС да предвиди общественоопасните
последици при положение, че е могъл и е бил длъжен по силата на чл. 140 ЗДвП да провери
дали автомобилът, който е възнамерявал да управлява, е бил с поставени регистрационни
табели, което е лесно установимо обстоятелство.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл.
28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. По
тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна
отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на
правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени
общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова следва да
се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване“ или „формални нарушения“.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗДвП
задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за
настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал
в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е
необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се,
приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е
изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде
направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която
формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай
нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с безопасността по пътищата
и се касае за класическо изпълнително деяние, поради което следва да се приеме, че
обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се
приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява
маловажен случай.
Относно размера на наложеното наказание следва да се посочи, че нормата на чл.
175, ал. 3 ЗДвП предвижда, че се наказва се с „лишаване от право да управлява моторно
4
превозно средство“ за срок от 6 до 12 месеца и с „глоба“ от 200,00 до 500,00 лева водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или
е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Санкциите са отмерени в
абсолютния законов минимум, поради което и подробни разсъждения по размера им са
безпредметни.
По изложените съображения настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № .г., издадено от началника на РУ - Р.,
с което на Р. С. Х., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. „Ю. Г.“ № ., е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание
чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5