№ 10
гр. София, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на девети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ
Членове:полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ
полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА Въззивно
частно наказателно дело № 20226000600024 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Въззивното наказателно производството е по реда на глава XXI от
НПК.
Делото е образувано по частен протест на прокурор от Военно-
окръжна прокуратура – Пловдив против определение № 15 от 25.02.2022 г., с
което е прекратено наказателното производство по АНД № 60/2021 г. по
описа на ВС – Пловдив, поради това, че извършеното деяние съставлява
административно нарушение, което е приключило с административно-
наказателно производство, след като е влязло в сила наказателно
постановление № ................. от 04.01.2019 г. издадено от ОД-МВР гр.
Пловдив, сектор „Пътна полиция“ – Пловдив.
Производството е второ по ред пред първоинстанционния съд по
АНД № 60/2021 г. по описа на Военен съд – Пловдив и е образувано въз
основа на постановление на Военна прокуратура – Пловдив по чл. 375 от
НПК, с което се предлага обвиняемият ЛЮБ. Р. Г. да бъде освободен от
наказателна отговорност, на основание чл. 78а, ал.1 от НК с налагане на
административно наказание за извършено от него престъпление по чл. 343,
ал.1, б. „б“, алт. 2 вр. чл. 342, ал.1 алт. 3 от НК. Съдия-докладчикът по
1
образуваното АНД № 60/2021 г. по описа на Военен съд – Пловдив се е
произнесъл с атакуваното Определение по протокол № 15/25.02.2022 г., с
което на основание чл. 24, ал. 1, т. 8а от НПК е постановил прекратяване на
наказателното производството по посоченото административно наказателно
дело. Със същото определение се е произнесъл по въпроса за разноските, като
сумата в размер на 1068,79 лв., разходвана в досъдебното производство и
сумата в размер на 620.00 л. направена в хода на съдебното следствие, на
основание чл. 190, ал.1, пр. 1 НПК съдът е постановил да остане в полза на
държавата.
Във въззивния протест срещу атакуваното определение, вх. №
309/28.02.2022 г. по описа на ВС - Пловдив и допълнението към него, вх. №
415/17.03.2022 г. по описа на ВС – Пловдив са изложени съображения, че
постановения съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, тъй като се
касае не за административно нарушение, а за престъпление от общ характер,
за което обвиняемия Г. не е бил санкциониран. Посочено е, че
административно-наказваният орган е санкционирал обвиняемия с
наказателно постановление за нарушение на ЗДвП, а не за причиняване на
средна телесна повреда. Искането е да бъде изменено определението и да
бъде наложено административно наказание на обвиняемия Г., на основание
чл. 78а от НК.
Обвиняемият ЛЮБ. Р. Г. чрез упълномощения си защитник адв. Ст.
Ж. П. - АК - Пловдив е депозирал писмено възражение, вх. № 370/11.03.2022
г. по описа на ВС – Пловдив срещу частния протест, като е изложил
съображения, че протестът е неоснователен, а определението на
първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и обосновано. В него
сочи доводи в подкрепа на това, че за да прекрати наказателното
производство ВС – Пловдив е установил, че спрямо обвиняемото лице Г. има
издадено влязло в сила Наказателно постановление за същото деяние, с което
е наказан с „глоба“ по административен ред, а глобата е заплатена от
обвиняемия. Твърди, че предвид принципа „ne bis in idem“ правилно и
обосновано първоинстанционният съд е прекратил наказателното
производство, на основание чл. 24, ал.1, т. 8а НПК. Определя като
недопустимо искането на прокурора да се образува производство по реда на
глава Двадесет и първа, като се измени и наложи административно наказание
на обвиняемия Г., тъй като в процесуалния закон не е предвидена такава
2
възможност. Иска атакуваното определение да бъде потвърдено. След
допълнителния частен протест, постъпил по делото, обвиняемият ЛЮБ. Р. Г.
чрез упълномощения си защитник адв. Ст. Ж. П. - АК - Пловдив е депозирал
и допълнително писмено възражение, вх. № 445/25.03.2022 г. по описа на ВС
– Пловдив, с което оспорва допустимостта на допълнителния частен протест,
като счита, че същия е подаден извън срока на обжалване, поради което се
явява просрочен и моли да бъде оставен без разглеждане. Алтернативно,
изразява становище по аргументите изложени от държавното обвинение и
моли да бъде оставен без уважение, а атакуваното определение да бъде
потвърдено.
Настоящият въззивен съдебен състав, след като се запозна с
атакуваното определение по протокол № 15 от 25.02.2022 г. по АНД №
60/2021 г. по описа на Военен съд – Пловдив, с което е прекратено
наказателното производство по АНД № 60/2021 г. по описа на ВС – Пловдив,
със събраните на досъдебното производство и на съдебното следствие
доказателства, с доводите в частния протест и допълнението към него на
прокурор от ВОП - Пловдив, възраженията на обвиняемия Г. и след служебна
преценка, намира частният протест и допълнението към него за основателни,
по съображения различни от изложени в него, както следва:
Съгласно т. 1. 1. от Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на
ВКС по тълкувателно дело № 3/2015 г., ОСНК, наказателно производство
образувано срещу лице, по отношение на което за същото деяние е било
проведено приключило с влязъл в сила акт административно-наказателно
производство с характер на наказателно производство по смисъла на ЕКПЧ,
подлежи на прекратяване на основание чл.4, §1 от Протокол № 7 по реда на
чл. 24, ал.1, т.6 от НПК. Този подход е възприет и с Тълкувателно решение
№ 4/06.02.2018 г. на ОСНК на ВКС по Тълкувателно дело № 4/2017 г.
Разглежданият казус попада в приложното поле на чл. 4 от Протокол № 7 към
ЕКПЧ. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че след това
тълкувателно решение са последвали изменения в НПК и ЗАНН, обн. в ДВ
бр. 63/2017 г., в сила от 05.11.2017 г., с които законодателя е въвел система от
мерки, за разрешаване на конкуренцията между администативно -
наказателната и наказателната отговорност. Въведено е ново основание за
прекратяване на наказателното производство в Наказателно-процесуалния
3
кодекс, а именно чл. 24, ал.1, т.8а от НПК – извършеното деяние съставлява
административно нарушение, което е приключило с административно –
наказателно производство.
Неправилни и незаконосъобразни, обаче са изводите на
първоинстанционният съд, че макар на прокурора да е било известно, че това
обстоятелство от приложеното в хода на досъдебното производство, а
именно, че има издадено наказателно постановление № ................. от
04.01.2019 г., приложено на л. 112, том 1, същият не е предприел действия по
чл. 24, ал.4 от НПК. Незаконосъобразен е и изводът на съда, че прокурорът не
е направил предложение за възобновяване на административно-наказателното
производство по влязлото в сила наказателно постановление и за
първоинстанционният съд е била налице хипотезата на чл. 24, ал.1, т.8а от
НПК, тъй като досъдебното производство по делото било образувано след
влизане в сила на наказателното постановление.
Настоящият въззивен съдебен състав не споделя тези изводи, тъй като
за да приеме нарушение на правилото „ne bis in idem“, първоинстанционният
съд е следвало внимателно да извърши преценка за наличието на всички
негови признаци, очертани в общите положения на цитираното по-горе
тълкувателно решение. Превратно е тълкувана нормата на чл. 4 от Протокол
№ 7 от Европейската конвенция за правата на човека. Следва да се има
предвид, че забраната на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 се прилага с оглед на
фактите, предмет на водените административно-наказателно и наказателно
производство, същественият въпрос в случая, е дали фактически обвинението
е за едно и също деяние.
В конкретния казус, без съмнение приключилото първо по ред
административно-наказателно производство за нарушение на чл.6, ал.1 от
ЗДвП, за това че водачът на МПС-то ЛЮБ. Р. Г. не е съобразил поведението
си с пътната маркировка, както и чл. 37, ал.2 от ЗДвП, за това, че не е
пропуснал пешеходец движещ се по пътя, който напуска, при завиване
навлизане в крайпътна територия – ПТП и образуваното второ по ред
впоследствие наказателно производство за престъпление по чл. 343, ал.1, б.
„б“ вр. чл. 324, ал.1 от НК, като и двете производства са били инициирани по
повод един и същи инцидент – на 08.12.2018 г. в град Пловдив при
управление на МПС лек автомобил марка „Тойота“ модел „.....“ с рег. № .....,
4
собственост на ЛЮБ. Р. Г., нарушил правилата за движение по Закона за
движение по пътищата, като по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на А.П.Т. от гр. Пловдив
В атакувания съдебен акт първоинстанционният съд не е анализирал
установената фактология на инцидента, предмет на водените срещу
обвиняемия Г. административно-наказателен и наказателен процеси, и не е
проследил хронологията на процесуалното им развитие. Съпоставяйки
фактическата основа на двете производства, първоинстанционният съд не е
достигнал до верен извод за недопустимото им дублиране, защото
досъдебното производство № 10-РП/30.01.2020 г. по описа на ВОП – Пловдив
(ВДП № 10/2020 г. по описа на РС –„ВП“ – Пловдив е продължило своя ход
след окончателното приключване на административно-наказателното
производство с влязло в сила на 26.01.2019 г.наказателно постановление, като
впоследствие е започнала и съдебна процедура по реда на глава двадесет и
осма от НПК.
От хронологичната последователност на двете производства и техния
предмет първоинстанционният съд е следвало да направи заключение
относно идентичността на фактическите обстоятелства, обосноваващи
повдигнатото с постановлението на прокурора по чл. 375 от НПК обвинение,
включително и тези, които са дали основание на административно-
наказващия орган за санкционирането на дееца по административно-
наказателен ред. Тъждеството на деянието се обуславя от времето, когато е
бил осъществено ПТП-то, начинът на причиняване на уврежданията, мястото
на извършването, участниците в инцидента и пр. Различните правни
квалификации, дадени от административно-наказващия орган в
наказателното постановление ( чл. 6, т.1 от ЗДвП и чл. 37, ал.2 от ЗДвП) и от
прокурора в постановлението му по чл. 375 от НПК(чл. 343, ал.1, .“б“, алт. 2,
вр. чл. 342, ал.1, алт.3 от НК) не са определящи за преценката на
идентичността на деянието. Водещо е значението на фактическата
идентичност, респ. същественото сходство от обективна и субективна страна
на конкретно осъщественото от дееца поведение, в какъвто смисъл са
разясненията на ОСНК на ВКС в общите положения на ТР № 3/2015 г. (б.
„ж”).
Действително, атакуваният съдебен акт е постановен на 25.02.2022 г.,
5
след влизането в сила на измененията на НПК, въведени с ДВ, бр. 63 от
4.08.2017 г. Въпреки това първоинстанционният съд е прекратил
наказателното производство срещу р-к ЛЮБ. Р. Г. „на основание чл. 24, ал. 1,
т. 8а от НПК“, като не е приложил предвидените в НПК процесуални
средства за преодоляване на последиците от повторното наказателно
преследване на едно и също лице за същото деяние, за което спрямо него е
било проведено приключило с влязъл в сила акт административно-
наказателно производство с наказателен характер по смисъла на чл. 4 от
Протокол № 7 към ЕКПЧ. Видно от развитите аргументи на л. 185-186 от
атакуваното определение, съдът на практика е процедирал съгласно
указанията на т. 1.2.2 от ТР № 3/2015 г., без да отчете, че процесуалният
закон вече предвижда нови конкретни основания за прекратяване и спиране
на наказателното производство в случаите, когато установи, че за деянието,
предмет на наказателното производство, срещу дееца е било проведено
„окончателно” приключило първо по време административно-наказателно
производство.
Новата законодателна регламентация изключва предходно тълкуване
на ВКС, осъществено при действието на други, различни по съдържание
норми или отменени такива. Затова след влизането в сила на измененията на
НПК (ДВ, бр. 63 от 4.08.2017 г.) нарушенията на правилото „ne bis in idem“ се
елиминират чрез изрично уредените в НПК процесуални средства – чл. 24, ал.
1, т. 8а от НПК, чл. 24, ал.4 от НПК, чл. 25, т.5 от НПК.
От съвкупния анализ на тези разпоредби следва извод, че при
започнало наказателно производство, когато се установи, че за разглежданото
деяние срещу дееца е било проведено и е „окончателно” приключило първо
по време административно-наказателно производство с наказателен характер,
разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 8а от НПК може да бъде приложена само при
условията на чл. 24, ал. 4 от НПК – ако в случаите по чл. 25, т. 5 в
едномесечен срок от спирането не е направено предложение за възобновяване
на административно-наказателното производство или предложението не е
уважено, т. е. – основанието за прекратяване по т.8а се не се прилага
незабавно и непосредствено при констатиране на факта, че за процесното
деяние е било проведено и приключило административно-наказателно
производство, а под условие – едва след изчерпване на процедурата по чл. 24,
ал.4 НПК, когато в едномесечен срок от спирането прокурорът е бездействал
6
и не е направил предложение за възобновяване на административно-
наказателното производство или пък направеното предложение не е уважено
от компетентния съд. Основанието по т. 8а визира хипотеза, при която
наличието на „окончателно” приключило административно-наказателно
производство, проведено срещу дееца за същото деяние, е безусловно
установен и неотменим факт, като няма възможност за възобновяването му по
реда на ЗАНН.
При констатация, че по отношение на дееца за същото деяние е
проведено административно-наказателно производство с характер на
„наказателно обвинение” по смисъла на чл. 4, § 1 от Протокол № 7,
приключило с влязъл в сила акт, съдът е следвало последователно да изпълни
разпоредбата на чл.24, ал.4 от НПК , а именно : да спре наказателното
производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 5 от НПК и да даде на
наблюдаващия прокурор едномесечен срок, в който да се направи
предложение за възобновяване на административно-наказателното
производство. Ако в посочения срок наблюдаващият прокурор отправи
предложение за възобновяване на административно-наказателното
производство и същото бъде уважено от компетентния съд, процесуалната
пречка за развитието на спряното наказателно производство отпада и то
следва да продължи. Наказателното производство може да бъде прекратено на
основание чл. 24, ал. 1, т. 8а от НПК само при две хипотези: първата, ако в
срока по ал. 4 компетентният орган бездейства да инициира възобновяване,
или втората, ако направеното предложение за възобновяване на
административно-наказателното производство не е уважено от компетентния
съдебен орган.
В разглеждания случай, прекратяването на наказателното дело
спрямо р-к ЛЮБ. Р. Г. се явява преждевременно, тъй като не са изпълнени
условията на чл. 24, ал.4 от НПК.
Констатираните процесуални нарушения на чл. 24, ал. 4 във вр. с ал.
1, т. 8а от НПК, допуснати от първоинстанционния съд, налагат отмяна на
обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на съда, за тяхното отстраняване.
Воден от изложените съображения и на основание чл. 335, ал. 2, вр.
чл. 334, т. 1, пр.2 от НПК Военно-апелативния съд
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение № 15 от 25.02.2022 г. по АНД № 60/2021 г. по
описа на Военен съд – Пловдив и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на съда от стадия на съдебното заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8