Решение по дело №1386/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 220 от Закона за митниците /ЗМ/.

Образувано е по жалба, подадена от Т. Д. А., [ЕГН] от [населено място], [улица], чрез адв. С. Н. – ****, срещу Решение № 32-185763 от 18.05.2023 г., на Директора на Териториална дирекция – Митница – Варна, към MRN 19BG002005010787R9/26.06.2019 г., с което е отказана за приемане митническа стойност на стока – лек автомобил употребяван с повреди [Марка], модел GLE350, шаси *************, внос от САЩ, определена е нова митническа стойност и са установени за досъбиране допълнителни държавни вземания за мито в размер на 3 562.90 лева и ДДС в размер на 7 838.38 лева, ведно с лихва за забава на основание чл. 114, § 1 от Митническия кодекс на съюза /МКС/, вр. чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, немотивирано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Конкретно сочи, че мотивите в решението са основани на доказателства, които не са му представени предварително. Сочи, че във връченото на основание чл.22, § 6 от Регламент /ЕС/ №952/2013г. съобщение от 12.12.2022г. са изложени само част от мотивите, на които ще се основава решението, като не са изложени мотивите, с които вторичните методи по чл.74, § 2 от Регламент /ЕС/ №952/2013г. са отхвърлени като неприложими. Твърди, че в периода от датата на получения отговор от Американските митнически власти /01.06.2022г./ до датата на изготвяне на писмото, с което е отправено искане за предоставяне на допълнителни документи с рег.№32-242015/20.07.2022г., тази информация е била известна на митническия орган , но не е била предоставена на жалбоподателя. Последното, според него представлява нарушение, допуснато от митническия орган, тъй като не е спазил изискването, според което съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения. Твърди и че митническите органи не са обосновали с надлежни доказателства основателността на своите съмнения за неприемането на декларираната договорна стойност. Сочи се единствено наличие на „идентични стоки“, без да се обосновава възможността митническата стойност да бъде определена по налични стойности на „сходни стоки“. Към момента на изготвяне на съобщението по чл.22, § 6 от МКС справките от съответните бази данни не са били извършени, а направо е преминато към остойностяване на автомобила по чл.74, § 3 от МКС, като мотивите за отхвърляне на договорната стойност са изложени едва в решението. Твърди се и неправилно приложение на чл.74, § 3 от МКС, т.к. не става ясно коя от изброените хипотези е приложима и защо. Сочи, че от представената в административното производство разпечатка в табличен вид (износната декларация) не може да се установи по безспорен начин, че именно жалбоподателят е закупил процесния автомобил за сумата, посочена в таблицата. Информацията, удостоверяваща по-високата стойност на стоките, не изхожда от жалбоподателя, а евентуално е подадена от спедиторска фирма и не е ясно въз основа на кои документи е определена стойността на автомобила. Доколкото последният е претърпял щети по застрахователно събитие и е закупен от застраховател в САЩ на аукцион, вероятно в таблицата е посочена застрахователна стойност на автомобила, респ. цената на вътрешния пазар на държавата на износ. Оспорва съдържанието на представената справка в табличен вид (износната декларация) и твърди, че посочените стойности не отговарят на действително договорената и платена цена. Сочи и, че в нарушение на чл.74, § 3 от МКС митническите органи не са се съобразили с разпоредбата на чл.144, § 2 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като в случая е приложима буква „б“ от същата, според която митническата стойност не може да се основава на цената на стоките на вътрешния пазар на държавата на износ. В случая, предоставените от американските власти данни са приети от българските власти като налични данни на територията на Съюза за целите на прилагането на чл.74, § 3 от МКС без да е взето предвид, че тези данни са налични в страната на износа - САЩ. Твърди и, че дори да се приеме, че информацията, получена по линия на международното сътрудничество е била годна да породи основателни съмнения в достоверността на декларираната митническа стойност, митническите органи са били длъжни да преминат към прилагане на методите по чл.74, § 2, респ. § 3 от МКС. Прави се и възражение за недължимост на задълженията и поради изтекла давност. Претендира присъждане на направените в хода на производството съдебно-деловодни разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът – Директорът на ТД „Митница - Варна“ към Агенция „Митници“, чрез процесуален представител – гл. юрисконсулт Т. К., излага становище за неоснователност на жалбата и настоява, че оспореното решение е правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на размера на претендираното адвокатско възнаграждение.

 

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, пред родово и местно компетентен съд, поради което е ДОПУСТИМА.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е Решение № 32-185763 от 18.05.2023 г., на Директора на Териториална дирекция – Митница – Варна, към MRN 19BG002005010787R9/26.06.2019 г., с което е отказана за приемане митническа стойност на стока – лек автомобил употребяван с повреди [Марка], модел GLE350, шаси ********, внос от САЩ, определена ù е нова митническа стойност и са установени за досъбиране допълнителни държавни вземания за мито в размер на 3 562.90 лева и ДДС в размер на 7 838.38 лева, ведно с лихва за забава на основание чл. 114, § 1 от МКС, вр. чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.

На 26.06.2019 г. Т. Д. А. от [населено място], е декларирал с митническа декларация с MRN 19BG002005010787R9 за режим „допускане за свободно обращение“ пред МП Варна Запад, стока, описана в митническата декларация (л. 29-30 от адм. преп.), като „лек автомобил, употребяван с повреди, марка: МЕРЦЕДЕС - БЕНЦ, модел: GLE350, бензин, тип: SUV 4D, първа рег: 20180102, цвят: черен, р.обем: 3498 куб.см., мощност: 250 KW/DIN; брой места: 5; двигател: неоткрит, шаси *************, с код по ТАРИК – 87032390 00. Държава на изпращане – Съединените американски щати. Митническата стойност при деклариране е посочена в размер на 13153.83 лева, определена на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. при цена на стоката –7013 USD и валутен курс 1,75081 лева за 1 USD (Щатски долар). При декларирането от страна на вносителя към митническата декларация бил представен документ за продажба №03042019 с продавач AA INSURANCE AUTO AUCTIONS и талон на превозното средство (л. 69 от делото). В документа за покупко-продажба е описано, че стойността на автомобила е 7013 щ.д.

В митническите органи при последващ контрол възникнали съмнения относно обстоятелството дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена, посочена в чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Въз основа на възникналите съмнения от страна на А. М. и Митническо разузнаване и разследване било изпратено искане за проверка по линия на международната административна помощ в страната на износа - САЩ, в съответствие със Спогодбата между правителството на [държава] и правителството на САЩ за взаимна помощ между техните администрации.

Американската служба „Митница и гранична охрана“, в отговор на искането, е върнала отговор-писмо с peг. № 32- 177817/01.06.2022 г. (л. 18-25 от адм. преп.) на ЦМУ на Агенция „Митници“, за пет автомобила, между които и процесният такъв. В него е посочено, че електронната информация за износ (EEI) за превозни средства, изнасяни от САЩ е американският еквивалент на декларацията за износ в Европейския съюз и декларира стойността при износ за конкретната държава в рамките на ЕС. В таблица по т. 4 е отбелязано, че стойността при износа на процесния автомобил е в размер на 27363 USD. Въз основа на получената информация от официалните американски власти, директорът на ТД „Митница Варна“ е приел, че същите представляват годно доказателствено средство и обосновават съмнението, че декларираната цена при поставянето на стоки под режим не представлява общата платена и не следва да се определя по реда на чл. 70, § 1 от МКС.

В процеса на определяне на митническата стойност, административният орган е анализирал наличната информация за автомобил със същите характеристики и идентичен номер на шаси, на ел. страница https://en.bidfax.info/mercedes-benz/gle/1325559- mercedes-benz-gle -[интернет адрес], като е открил информация за обявена цена на аукцион за същия автомобил, със същия номер на шаси в размер на 26500 USD, от което е извел извод, че продажната цена от търга се различава от декларираната, поради което съмненията, относно декларираната стойност не са отпаднали.

Административният орган е извършил и справка в „Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи“-МИС3А, като е установил случаи на деклариране за допускане до свободно обращение на стоки по зададени критерии за периода от 26.03.2019г.-26.06.2019г., в които за държава на износ е посочено „САЩ“ и чиято митническа стойност е определена по чл. 70 от МКС. След извършената справка митническият орган последователно е изследвал възможностите за прилагане на методите за определяне на митническата стойност, регламентирани чл. 74, § 2, б. „а“ и „б“ от МКС. Установил е, че по приложението на първия вторичен метод, визиран в б. „а“ на чл. 74, § 2 от МКС не е открита достатъчно пълна и изчерпателна информация, за да бъдат квалифицирани внесените стоки като „идентични“, а по отношение на втория вторичен метод, регламентиран в чл. 74, § 2, б. „б“ от МКС е констатирал, че е невъзможно установените при справката декларирани стоки от САЩ и внесеният автомобил да бъдат определени като „сходни стоки“, тъй като не са установени декларирани и приети митнически стойности за употребявани автомобили по марка и модел, с първоначална регистрация, с описани повреди по него и състоянието при вноса им, с произход САЩ, внасяни в приблизително същия период от друг износител и от други дружества-вносители. В резултат на това директорът е установил, че посочените вторични методи са неприложими при горепосочената декларация.

Неприложимост митническият орган е констатирал и по отношение на методите за определяне на митническата стойност, регламентирани в б. „в“ и б. „г“ на чл. 74, § 2 от МКС. Органът е формирал извод, че за да бъде приложен третият вторичен метод за определяне на митническата стойност е необходимо наличието на база данни за единична цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки с повреди или дефекти, вкл. за идентични и сходни стоки, а такава база данни липсва. По отношение на регламентирания в б. „г“ на чл. 74, § 2 от МКС метод митническият орган е заключил, че липсва предоставена информация от вносителя за себестойността на автомобила от производителя, поради което и този метод не бил приложим.

По тези съображения е прието, че митническата стойност за процесния автомобил следва да се определи по правилото на чл.74, § 3 от МК, вр. чл.144, § 2 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като се използват данните от отговора на американските митнически власти и за митническа стойност се приеме стойността, декларирана при износа – 27363 USD, или 48782.81 лева (47907.41лв.+875.4.лв. доставка до [държава]). В резултат, на което и на основание чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за декларираната стока по MRN 19BG002005010787R9 от 26.06.2019г., административният орган е приел, че възниква задължение за допълнително заплащане в общ размер на 11401.28 лева, от които мито – 3562.90 лева и данък върху добавена стойност 7838.38 лева.

С писмо рег. №32-431799/12.12.2022 г. (л. 7-8 от адм. преп.), в съответствие с чл.22, §6 от Регламент (ЕС) №952/2013г., деклараторът е уведомен за констатациите от проведения последващ контрол, както и за мотивите, на които ще се основава решението на митническите органи и за възможността да се запознае с документите, на които ще се основава решението на митническите органи, като му е предоставена възможност за становище. Съобщението е връчено по реда на чл. 18а, ал. 9, във връзка с чл. 135, ал. 5 от АПК и § 2 от ДОПК, чрез залепване на 10.02.2023 г. на входната врата на адреса на жалбоподателя. Писмото е връчено и лично на жалбоподателя на 13.02.2023 г., като в посочения в него срок не е депозирано становище.

В съдебно заседание от ответника беше представена служебна бележка рег. № 32-665572/08.12.2023 г., ведно със справка от митническата информационна система МИС3А.

 

При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, по аргумент от чл. 19, ал.7 от Закона за митниците. Съгласно посочената норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се издават от директора на териториалните дирекции, при Агенция „Митници“, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. От своя страна, чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. предвижда, че освен, когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член 23 параграф 3 и членове 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление. Последователното тълкуване на посочените норми обосновава извода на съда, че оспореното решение на Директор на ТД „Митница -Варна“ при Агенция „Митници“, е издадено от компетентен административен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съобразно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. /РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 952/2013 /, вр. чл. 19, ал. 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент № 952/2013 г.

Индивидуалният административен акт, предмет на осъществения в настоящото съдебно производство контрол за законосъобразност, е обективиран в изискуемата писмена форма и е мотивиран от фактическа и правна страна, като е спазена и разпоредба на чл. 22, § 6, алинея първа от Регламент (ЕС) № 952/2013 за уведомяване на лицето относно мотивите, на които ще се основава решението и е предоставена възможност да се изрази становище в 30-дневен срок. При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения. Спазена е разпоредбата на чл. 22, § 6, т. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за уведомяване на лицето относно мотивите, на които ще се основава решението, и е предоставена възможност да се изрази становище в 30 дневен срок.

Извън гореизложеното и като краен резултат от проверката, съдът намира за основателно направеното с жалбата възражение за недължимост на установените митнически задължения, поради изтекъл давностен срок.

Съгласно чл.103, § 1 от МКС, длъжникът не се уведомява за митническо задължение след изтичането на три години от датата, на която е възникнало митническото задължение. По правилото на чл.77, § 2 от МКС, митническото задължение възниква в момента на приемане на митническата декларация. Съгласно чл.103, § 3, буква „б“ от МКС, срокът, определен в § 1 спира, когато в съответствие с чл.22, § 6 митническите органи съобщават на длъжника мотивите, въз основа на които възнамеряват да го уведомят за митническото задължение; такова спиране се прилага считано от датата на съобщението до края на срока, в който на длъжника е предоставена възможност да изрази становището си.

В конкретния случай митническото задължение е възникнало на датата на подаване на декларацията - 26.06.2019г. Считано от тази дата, тригодишният срок по чл.103, § 1 от МКС изтича на 26.06.2022г. Обжалваното решение е издадено на 18.05.2023г. след изтичане на срока по чл.103, §1 от МКС.

Както беше посочено по-горе, цитираната разпоредба предвижда, че "длъжникът не се уведомява за митническо задължение" след изтичането на обсъждания тригодишен срок. Нормата е процесуална и изисква въздържане от страна на митническите органи от извършване на действия по уведомяване на длъжника за погасеното по давност – арг. от чл. 124, § 1, б. "а" от Регламент (ЕС) № 952/2013 материално право. Според чл. 102, § 1 от същия, длъжникът се уведомява за митническото задължение в предвидената форма на мястото, където възниква или се счита, че е възникнало митническото задължение в съответствие с член 87. В т. 2 от диспозитива на решение от 10.07.2019 г. на СЕС по дело C-249/18 се приема, че държавите членки, при спазване на принципите на ефективност и равностойност, трябва да определят датата, на която уведомяването на длъжника за размера на сборовете да се счита за осъществено, за да се прекъсне давностният срок от три години, след изтичането на който се погасява митническото задължение, т. е. момента, от който длъжникът се счита уведомен за решението на митническия орган, е въпрос на регламентация в националното законодателство. Според чл. 19б, ал. 1 от ЗМ, решение, с което се установяват митническо задължение и/или други публични държавни вземания, се издава в най-кратък срок, но не по-късно от 30 дни от започването на производството. Уведомяването на длъжника за размера на задължението се извършва с връчването на решението. В случая оспореното решение е връчено на жалбоподателя на 08.06.2023 г. като по този начин последният е уведомен за размера на начисления с него ДДС, макар към датата на издаване на решението – 18.05.2023 г., срокът по чл. 103, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 вече да е изтекъл. Така, щом към датата на издаване на оспорения акт този срок е изтекъл, то съгласно посочената разпоредба решение, с което се увеличава митническата стойност и върху така увеличената данъчна основа (арг. от чл. 55, ал. 1 от ЗДДС) се начислява ДДС, въобще не е следвало да бъде издавано и връчвано на длъжника, защото именно по този начин, в нарушение на чл. 103, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, последният се уведомява за размера на един погасен по давност, данък. Следователно самото издаване на оспореното решение, респ. връчването му на жалбоподателя, съставлява процесуално нарушение, което безспорно следва да бъде определено като особено съществено и съставляващо основание по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяната му.

На следващо място съдът намира, че митническите органи са приложили неправилно и материалния закон, т.к. необосновано и в противоречие на правилата за остойностяване са приели, че обявената стойност на стоката в износната декларация е митническа стойност, определена по правилата на чл.74, § 3 от МКС, вр. чл.144, § 2 от Регламента за изпълнение.

Спорът между страните е относно правилното приложение на материалния закон, в частност митническите органи обосновали ли са „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140, §2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447, както и спазили ли са процедурата по чл.140 от същия регламент, вр. чл.74, §3 от МКС за определяне на митническата стойност по процесния внос като базата за формиране на митническата стойност е полученият отговор от американските митнически власти.

Процесната митническа декларация е предмет на последващ контрол, относно верността на данните за реално платената цена за автомобилите, посочени в същата, релевантна за определяне на митническата им стойност, съответно и за дължимите публични държавни вземания - мито и ДДС по реда на чл. 48 от МКС във вр. чл. 84 от ЗМ. За целите на митническия контрол, митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, по арг. от чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Налице е и възможност за проверка на счетоводната и други видове отчетност на декларатора, отнасящи се до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки. Тези органи разполагат с възможността да извършват и проверка на стоките и/ или да вземат проби, в случай че са налице условията за това.

Митническото остойностяване, съгласно правната уредба на Съюза, цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009г., ********, C-256/07, EU:C:2008:580, т.20; Решение от 15 юли 2010г., ********* С-354/09, EU:C:2010:439. По правило и съгласно чл.70, §1 и §2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл.71 и чл.72 от МКС. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006г., ***********************, С-306/04, EU:C:2006:716, т. 20.

В случаите когато митническата стойност не може да се определи по методите, регламентирани в разпоредбата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на стоката се извършва по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 при последователно приложение на методите в чл.74, §2, б. „а“ до б. „г“ от Регламента, докато се стигне до първата от тях, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на стоката следва да се извърши по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, тоест съобразно наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите на общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията и Глава трета "Стойност на стоките за митнически цели" от Регламент (ЕС) 952/2013, по арг. от чл. 74, § 3 от Регламента.

Договорната стойност на стоките по чл. 70 от Регламента при митническото им остойностяване има приоритет, но въпреки това разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 предоставя възможност на митническите органи при наличието на основателни съмнения дали договорната цена представлява общата платена или подлежаща на плащане цена, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставянето на поисканата допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно §2, на същата разпоредба от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена.

В трайната и константна съдебна практика на ВАС митническият орган следва да установи и докаже възникналите у него основателни съмнения, водещи до неприемане на митническата стойност. Приложимата нормативна основа не съдържа легална дефиниция на понятието „основателни съмнения“. За да е налице „основателно съмнение“, е необходимо същото да бъде подкрепено с обективно съществуващи факти, които да поставят под съмнение декларираната от лицето обща сума, а не на невъзможността на митническия орган да събере нужните информация и данни.

В конкретния случай митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на „основателни съмнения“ по смисъла на разпоредбата на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447. От съдържанието на решението се установява, че тези съмнения митническите органи обосновават с получената от Американската служба „Митници и гранична охрана“ информация за посочената при износа цена на употребявания автомобил. В съдържанието на легализирания превод на предоставената от Департамента на САЩ информация не е ясно дали фигуриращата в справката сума е продажна цена или за декларирана себестойност на автомобила. Не е ясно и дали жалбоподателят е получател на процесния автомобил, тъй като в предоставената „Електронна информация за износ“, именно в която е посочена сумата от 27363 щ.д., не е посочен такъв. Досежно така упоменатата сума, доколкото ответникът именно нея коментира като един от факторите, обосноваващ основателното му съмнение, следва да се отбележи, че в „Електронна информация за износ“ (л.24 от преп.), предоставена от американските власти, тази сума е формулирана по следния начин: „СТОЙНОСТ /в щатски долари, без центове/. Продажна цена или себестойност, ако не е продадено/“. Тази условност, отбелязана в последното изречение обосновава евентуалността на посочената стойност, зависеща от това, дали вещта е продадена, тоест, че е възможно при продажба да се уговори стойност, различна от посочената. Именно това е сторено в Удостоверението за прехвърляне (л.61 от делото), където между страните Е. Е. ***, като продавач и Т. Д. А., като купувач, е уговорена продажна цена в размер от 7013 щ.д. Още повече, че в съдържанието на анализа към представената информация изрично е записано, че въпросната информация не следва да се счита за официална.

В допълнение следва да бъде посочено, че административният орган, не оспорва автентичността на представеното удостоверение за прехвърляне от 03.04.2019г., включително уговорената между страните продажна цена на автомобила, и въпреки това е приел, че е възникнало основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност в същата.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира за основателно възражението на жалбоподателя за необоснованост на съмненията, водещи до неприемане на митническата стойност.

При определяне на митническата стойност на употребявания автомобил, при всеки отделен случай следва да се отчете и износването, като процентът на корекцията е в зависимост от вида на автомобила, различието в екстрите и мощност, датата на първоначалната регистрация и др. Едва след това може да се определи нова митническа стойност. По този метод митническата стойност може да се базира на цени на нови или употребявани автомобили към момента на деклариране, като се коригира със сума, която да отразява състоянието на автомобила.

В настоящия случай новата митническа стойност е определена на база наличните данни на територията на Съюза, представляващи електронна информация за износ Electronic Export Information от системата на Американската служба „Митници и гранична охрана“ за превозни средства, декларирани за износ в САЩ. Видно от отговора на американските власти рег. № 32-177817/01.06.2022г., от страна на Департамента за вътрешна сигурност на САЩ е представена единствено електронна информация за износ (ЕЕІ) ITN: X20190410048603 и пояснения по съдържанието й. Макар отговорът на Департамента за вътрешна сигурност на САЩ да е официален документ - съставен е от длъжностно лице, в рамките на процедурата по сътрудничество по Спогодбата, същият по арг. от чл.179, ал.1 от ГПК има обвързваща доказателствена сила единствено за изявленията, направени пред американските власти и за извършените от тях и пред тях действия. Така, в контекста на съдържанието на дадения отговор, същият има удостоверителна сила единствено относно характера на ЕЕI - че е американския еквивалент на декларация за износ в ЕС и декларира стойността при износ за конкретната държава, както и относно разясненията по съдържанието и означенията в тази декларация. Самата износна декларация също не е официален документ и няма обвързваща сила относно декларираните при износа обстоятелства, в т.ч. и за декларираната при износа стойност.

Както е приел СЕС в Решение от 15 септември 2011г. по дело С-138/10, ДП Груп, точки 33 - 35, съгласно чл.59, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 (отм. МКС), в митническото право на Съюза е приложим принципът, съгласно който за всяка предназначена за поставяне под митнически режим стока следва да се подаде декларация. По този начин определянето на необходимите за прилагането на митническата правна уредба елементи по отношение на стоките се извършва въз основа не на направени от митническите органи констатации, а на предоставените от декларатора данни.

С оглед горното митническата декларация представлява, видно и от член 5, точка 12 от МКС, актът, с който деклараторът изразява в установената форма и по установения начин желанието си за поставяне на стоки под определен митнически режим. Затова поради естеството си на едностранен акт тази декларация не представлява „решение" по смисъла на член 5, точка 39 от МКС. Следователно, стойността на стоката декларирана при износа не обвързва българските митнически власти с удостоверителна сила и подлежи на преценка и надлежно доказване, каквото в случая митническите органи не са извършили.

Следва да се има предвид, че правилата за митническо остойностяване са изрично регламентирани и МКС не предвижда такова за определяне на митническата стойност на база стойността, декларирана при износа.

Освен това нито от страна на американските власти са представени фактура, договор или друг документ, удостоверяващ заплащането, респ. дължимостта на по-висока цена за процесния автомобил, от посочената при заявяването на режим допускане за свободно обращение, нито митническите органи са установили такава в рамките на проведения последващ контрол на декларирането по чл.48 от МКС.

Въпросната информация не е част от митническите информационни системи и данните не са събрани по надлежния ред, разписан в закона, за да могат да се ползват с доказателствена сила. Гореизложените установявания обосновават извода, че липсват каквито и да са сравнителни данни, които да обосноват извода на решаващия орган относно по-ниската цена, декларирана при първоначалното определяне на митническата стойност.

От изложеното се налага извод, че декларираната митническа стойност към датата на приемане на процесната МД е договорната стойност – тази, която е действително платена по представеното удостоверение за прехвърляне от 03.04.2019г. В този смисъл не са били налице предвидените в закона предпоставки за определяне на нова митническа стойност на процесния автомобил. С оглед незаконосъобразното определяне на нова митническа стойност на стоката, незаконосъобразно са и определените суми за доплащане за мито и ДДС, както и лихви за забава.

Въз основа на изложените съображения съдът приема, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на закона, поради което следва да бъде отменено.

При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени съдебните разноски общо в размер на 1 690 лв., от които 1500 лв. платено адвокатско възнаграждение, 10 лв. внесена държавна такса и 180 лв. такса за лицензирани преводи.

Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждението, тъй като размерът на претендираното възнаграждение е съвсем близък по размер до нормативния минимум съгласно текста на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. и материалният интерес по делото, като с оглед фактическата и правна сложност по делото, същото не подлежи на редукция.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 32-185763 от 18.05.2023 г., на Директора на Териториална дирекция – Митница – Варна, към MRN 19BG002005010787R9/26.06.2019 г., с което е отказана за приемане митническа стойност на стока – лек автомобил употребяван с повреди [Марка], модел GLE350, шаси **********, внос от САЩ, определена ù е нова митническа стойност и са установени за досъбиране допълнителни държавни вземания за мито в размер на 3 562.90 лева и ДДС в размер на 7 838.38 лева, ведно с лихва за забава на основание чл. 114, § 1 от Митническия кодекс на съюза, вр. чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.

 

ОСЪЖДА Териториална дирекция „Митница Варна“ към Агенция Митници да заплати на Т. Д. А., [ЕГН] от [населено място], [улица]направените по делото разноски в размер на 1 690 (хиляда шестстотин и деветдесет) лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на [държава] в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.