Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………………/………………………… гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Варна, XXXIV състав, в
публичното заседание на двадедсет и четвърти юни през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен
съдия: Елена Янакиева
при
секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 2863
по описа за 2018 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК),
вр. чл.226 ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалбата на „Трейшън Клифс Голф енд
Спа Резорт“ ЕАД, с. Божурец, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Божурище, общ. Каварна, обл.
Добрич, квартал „Трейшън Клифс Голф енд Спа Резорт“, жилищна група „Апартаменти
на склона“, бл.1, ет.0, ап.11, представлявано от Изпълнителния директор Милен
Василев Бандаков, против РА № Р-03000814000566-091-001/23.04.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 345/23.07.2015 г. на Директора на
Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна
(ОДОП) при ЦУ на НАП, в частта относно
определените на дружеството задължения за ДДС за д.п.м.07.2013
г. в размер на 105614,82 лв. и съответната лихва за забава, в резултат на
непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура №
2696111/21.06.2013 г., издадена от „International Management Group“
Ltd (UK) и относно преобразувания
финансов резултат за 2013 г. с разхода по същата фактура.
В жалбата се твърди на първо място, че неправилно и необосновано в РА,
както и в потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция ОДОП-Варна, е
прието, че в хода на ревизията не са представени доказателства относно
фактическото извършване на фактурираните разходи. Жалбоподателят счита, че само
фактът, че доставчикът на услугите по организирането на голф-турнира – „International
Management Group“ Ltd (UK), не е изпълнил задълженията си и не е представил при насрещната проверка
в хода на данъчната ревизия данни и доказателства за изграждането на клубна
къща, не следва да се отразява негативно на правото на жалбоподателя да упражни
правото си на приспадане на данъчен кредит по отношение на процесните доставки,
като се позовава на Решение на Съда на ЕС по дело С-18/13, постановено по
преюдициално запитване, с което е дадено задължително тълкуване на Директива
2006/112/ЕО на Съвета, както и на Решение № 5237/15.04.2014 г. на ВАС по адм. дело
№ 10907/2013 г., VIII отд. Твърди, че при обжалването на РА по административен
ред са представени допълнително доказателства, установяващи по безсъмнен начин
провеждането на голф-турнира, респективно реалното изграждане на процесната
клубна къща (club-house), като нито едно от тези доказателства не е взето
предвид, нито е коментирано в решението. Твърди също, че фактически невярно е
твърдението в решението на Директора на Дирекция ОДОП - Варна, че представените
в хода на обжалването на РА по административен ред доказателства - фактура №
**********/20.12.2013 г. и фактура № **********/18.05.2013 г., установяващи
наличието на реално извършена доставка по фактура № 2696023/18.06.2013 г., не
са включени в дневниците за продажба на дружеството-жалбоподател, а тъкмо
обратното.
В съдебно заседание, чрез процесуален представител адв. В.А. ***,
дружеството поддържа жалбата, като прави възражение за нищожност на РА, тъй
като ЗВР, ЗИЗВР, РА и РД не са подписани с валиден електронен подпис. С тези
доводи е отправено искане за обявяване нищожността РА, като в условията на
евентуалност се иска отмяната му в посочената част, както и присъждане на
сторените в производството пред всички предишни съдебни инстанции разноски.
Ответникът - Директорът на Дирекция ОДОП – Варна и ЦУ на НАП, чрез
процесуален представител - гл.юриск. М. М., оспорва жалбата. Счита, че не
следва да се разглежда възражението на жалбоподателя за нищожност на РА, тъй
като валидността му е потвърдена с Решение № 5748/09.05.2017 г. на ВАС по адм.
дело № 6576/2016 г., както и с Решение № 7810/12.06.2018 г. на петчленен състав
на ВАС по адм. дело № 4701/2018 г., с които е прието, че РА е валиден, а
отмяната на съдебното решение и връщането на делото за ново разглеждане касае
само частта, относно непризнат данъчен кредит по процесните фактури. Счита, че
искането е недопустимо, тъй като спорът за валидността на РА е вече решен с
влязлото в сила решение на ВАС по адм. дело № 6576/2016 г. и при уважаването му
ще се наруши стабилитетът на посоченото съдебно решение. На следващо място
счита, че доказателствата, представени от жалбоподателя към жалбата, инициирала
производството пред ВАС, не са новооткрити и нововъзникнали по смисъла на
закона, поради което са недопустими. Счита също, че жалбоподателят не е доказал
по безспорен начин, че е получател по облагаема доставка на услуга от „International
Management Group“ Ltd (UK), тъй като наличието само на издадени фактури не може да обоснове
фактическото изпълнение на доставките. На тези основание счита РА в обжалваната
част е правилен и законосъобразен и моли същият да бъде оставен в сила, като
претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна
следното:
Настоящото разглеждане на делото е в хипотезата на чл.222
ал.2 от АПК. При първоначалното разглеждане на спора съдът е постановил Решение
№ 402/29.02.2016 г. по адм. дело № 2585/2015 г. на Административен съд-Варна, с
което ревизионният акт е бил отменен изцяло и са присъдени съответните
разноски.
По реда на инстанционния контрол е постановено Решение № 5748/09.05.2017
г. по адм. дело № 6576/2016 г. на ВАС, с което касационната инстанция е
отменила постановения съдебен акт в частта му, с която е отменен РА №
Р-03000814000566-091-001/23.04.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП - Варна, потвърден от и.д. Директора на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на
НАП с Решение № 345/23.07.2015 г., относно определените задължения за ДДС за д.п.м.07.2013
г. в размер на 105888,27 лв. и лихва 18185,64 лв. в резултат на непризнато
право на приспадане на данъчен кредит по фактури с № 2696111/21.06.2013 г. и № 2696383/18.06.2013
г., издадени от „INTERNATIONAL MANAGEMENT GROUP” Ltd UK („IMG“), и е преобразуван финансовия резултат на дружеството за 2012 г. с
разхода по фактура № 644/04.05.2012 г., издадена от „ЛСК Пропъртис“ ЕООД, в
размер на 255231,80 лв., а за 2013 г. с разходите по фактури с № 2696111/21.06.2013
г. и № 2696383/18.06.2013 г., издадени от „IMG” Ltd (UK) (528074,10 лв. и 1367,24
лв.), както и с разхода по фактура № 684/02.01.2913 г., издадена от „ЛСК
Пропъртис“ ЕООД, в размер на 4514,22 лв., както и в частта за разноските, и
вместо това е постановил отхвърляне на жалбата на „Трейшън Клифс Голф енд Спа
Резорт“ ЕАД срещу РА в тази му част, като е оставил в сила решението в
останалата му част.
По постъпило от страна на жалбоподателите искане за
отмяна на влязло в сила решение е образувано адм. дело № 471/2018 г. по описа
на ВАС, петчленен състав. С Решение № 7810/12.06.2018 г. по посоченото адм.
дело, ВАС, петчленен състав, на основание чл.239 т.1 АПК, е постановил отмяна на
Решение № 5748/09.05.2017 г. по адм. дело № 6576/2016 г. на ВАС, в частта, с
която е отменено Решение № 402/29.02.2016 г. по адм. дело № 2585/2015 г. на
Административен съд-Варна, в частта, с която е отменен РА №
Р-03000814000566-091-001/23.04.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП - Варна, потвърден от и.д. Директора на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на
НАП с Решение № 345/23.07.2015 г., относно определените задължения за ДДС за д.п.м.07.2013
г. в размер на 105888,27 лв. и съответната лихва, в резултат на непризнато
право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 2696111/21.06.2013 г., издадена
от „INTERNATIONAL MANAGEMENT GROUP” Ltd (UK), и относно преобразувания финансов
резултат за 2013 г. с разхода по същата фактура, като вместо това е постановено
отхвърляне на жалбата в тази й част, и ВРЪЩАНЕ на делото на друг състав на ВАС
за ново разглеждане в посочената част, както и е отхвърлено искането за отмяна
в останалата му част.
С
Решение № 11748/04.10.2018 г. по адм. дело № 7637/2018 г. по описа на ВАС е отменено Решение № 402/29.02.2016 г. по адм. дело № 2585/2015 г. по описа на Административен съд – Варна, ХІІІ състав, в частта, с която е
отменен Ревизионен акт (РА)
№ Р-03000814000566-091-001/23.04.2015 г., издаден от органи
по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с
Решение № 345/23.07.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване
и данъчно-осигурителна практика" – Варна (ОДОП) при ЦУ на НАП, относно определените на „Трейшън
Клифс Голф енд Спа Резорт“ ЕАД, задължения за ДДС за данъчен период м.07.2013
г. в размер на 105614,82 лв. и съответната лихва за забава, в резултат на
непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура №
2696111/21.06.2013 г., издадена от „International Management Group“
Ltd (UK) и относно преобразувания
финансов резултат за 2013 г. с разхода по същата фактура, и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на Административен съд – Варна, с указания да се изясни спора, като се даде възможност на ответната
страна да изрази становище по новопредставените пред ВАС писмени доказателства.
Относими към предмета на разглеждане в това производство
са следните фактически установявания:
Производството по издаване на обжалвания РА е започнало
въз основа на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №
Р-03000819000566-020-01/04.09.2014 г., изменена със ЗИЗЗВР №
Р-03000819000566-020-02/09.12.2014 г. с предмет на проверката - ДДС по ЗДДС за
периода 01.06.2012 г.–28.02.2014 г. и корпоративен данък по ЗКПО за периода
01.01.2012 г.–31.12.2013 г.
Изготвен е Ревизионен доклад (РД) №
Р-03000814000566-092-001/24.02.2015 г., в срока по чл.117 ал.1 от ДОПК, връчен
на задълженото лице на 26.02.2015 г. Срещу РД е подадено възражение №
3383-4/16.04.2015 г.
В оспорената част на РА № Р-03000814000566-091-001/23.04.2015
г., са възприети и потвърдени извършените процесуални действия, подробно
описани в РД, на дружеството са определени задължения за ДДС за д.п.м.07.2013
г. в размер на 105614,82 лв. и съответната лихва за забава, в резултат на
непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура №
2696111/21.06.2013 г., издадена от „International Management Group“ Ltd (UK) и е
преобразуван финансовия резултат за 2013 г. с разхода по същата фактура.
При административно обжалване на РА по реда на чл.152 и
сл. от ДОПК, Директорът на Дирекция “ОДОП” Варна при ЦУ на НАП се е произнесъл
с Решение № 345/23.07.2015 г., с което е потвърдил РА в тази му част.
В хода на ревизионното производство е установено следното:
През д.п.м.07/2013 г. жалбоподателят е приспаднал данъчен
кредит по фактура № 2696111/21.06.2013 г. с данъчна основа 528074,10 лв. и ДДС
105614,82
лв., и фактура № 2696383/10.07.2013 г. с данъчна основа
1367,24 лв. и ДДС 273,45 лв., издадени от „Интернешънъл Мениджмънт Груп
Великобритания Лимитед“ („IMG“). Основанието за издаване на фактура № 2696111/21.06.2013
г. е извършени разходи за изграждане на временна клубна къща „Волво уърлд мач
плей" 2013 г., а основанието за издаване на фактура № 2696383/10.07.2013 г.
е извършената продажба на билети за „Волво уърлд мач плей" 2013 г. и наем
на пос терминал за кредитни карти (л.160 и л.161 от адм. преписка).
Констатирано е, че сумата 529441,34 лв., представляваща общата
стойност на двете фактури е отразена в разходите и участва във формирането на
финансовия резултат на дружеството-жалбоподател за 2013 г.
В хода на ревизията са извършени процесуални действия за
събиране на доказателства относно реализиране предмета на издадените фактури.
За целта са изискани данни и документи от жалбоподателя, а на дружеството „IMG“ е извършена насрещна проверка, приключила със съставянето на ПИНП №
03-1400042-1/16.07.2014 г. (л.249 от адм. преписка).
След анализ на всички събрани доказателства е установено,
че „IMG“ е чуждестранно лице, регистрирано за целите на ДДС в РБългария, считано
от 17.05.2013 г. В хода на насрещната проверка „IMG“ не е представило копия на процесните фактури. Установено е, че процесните
фактури не са включени в дневниците за продажби, респ. в СД за съответните
данъчни периоди, нито са включени в следващите данъчни периоди.
След приключване на насрещната проверка „IMG“ е представило допълнително друга фактура № 2696983/31.12.2013 г. (л.229
от адм. преписка) с предмет „разходи за изграждане на временна клубна
къща", която не е предоставена от дружеството-жалбоподател. При
съпоставката на събраните доказателства, ревизиращите са възприели, че информацията,
подадена от двете лица - доставчик „IMG“ и получател дружеството-жалбоподател
е противоречива и това пречи да се формира еднозначен извод. Довод в тази
насока е липсата на представени доказателства както от ревизираното
дружество-получател, така и от доставчика „IMG“, относно фактическото извършване на фактурираните разходи - не са
представени приемо-предавателни протоколи; данни, относно произхода на
елементите/материалите, вложени в изграждането на съоръжението; документи,
относно работниците участвали в изграждането на съоръжението; както и данни за
изплащането на положен труд.
Предвид тези установени факти, ревизиращите органи са
направили извода, че доставките, вписани в предмета на процесната фактура №
2696111/21.06.2013 г., фактически не са извършени, в резултат на което на
основание чл.70 ал.5 от ЗДДС са отказали приспаднатия данъчен кредит и на
основание чл.26 т.2 от ЗКПО е преобразуван финансовия резултат за 2013 г. със
стойността на посочената фактура.
В производството по адм. дело № 4701/2018 г. по описа на
ВАС, 5-членен състав, са представени нови писмени доказателства по делото, а
именно: 1.) товарителница № **********/21.08.2013 г., получена на 15.12.2017
г,; 2.) електронна справка за проследяване на пратки, изпратени чрез DHL
(товарителница № **********); 3.) декларация за завършен монтаж и демонтаж на
временен клуб от 21.08.2013 г.; 4.) фактура за продажба № SI006207 между “IMG“
и „Arena Structures“ за предоставяне на брезент под наем от 21.05.2013 г.; 5.)
фактура № 0544 за наем и монтаж на климатично оборудване, включително и
присъствие на механик по време на събитието; 6.) поръчка от „IMG“ до „AIR 2
EVENTS“ от 21.08.2013 г.; 7.) известие за плащане от „Arena Structures“ от
25.06.2013 г.; 8.) фактура да продажба № SI006218 между „IMG“ и „Arena
Structures“ за предоставяне на брезент под наем от 19.04.2013 г.; 9.) фактура
за продажба № SI006335 между „IMG“ и „Arena Structures“ за предоставяне на
брезент под наем от 05.06.2013 г.; 10.) фактура за продажба № SI006358 между
„IMG“ и „Arena Structures“ за предоставяне на брезент под наем от 02.07.2013
г.; 11.) фактура за продажба № SI006206 между „IMG“ и „Arena Structures“ за
предоставяне на брезент под наем от 17.04.2013 г.; 12.) фактура №
4297/25.04.2013 г. между „IMG“ и „GLD PRODUCTIONS“ Ltd за доставка на пакет
мебели, вкл. труд и транспорт по договор № 4466; 13.) фактура № 4362/24.05.2013
г. между „IMG“ и „GLD PRODUCTIONS“ Ltd за допълнително поръчано оборудване по
договор за наем № 4846; 14.) проформа фактура № 7878/24.04.2013 г. за
осветителна инсталация между „IMG“ и "Призма Лайтинг" ООД; 15.)
фактура № **********/15.08.2013 г. за инсталация, демонтаж и доставка на осветление
между „IMG“ и "Призма Лайтинг" ООД; 16.) оферта № 2032/19.04.2013 г.
за инсталиране и наем на осветление от "Призма Лайтинг" ООД; 17.)
известие за плащане от 02.07.2013 г.; 18.) известие за плащане от 30.07.2013
г.; 19.) известие за плащане от 10.07.2013 г.; 20.) фактура № 0537/01.05.2013
г. за наем и монтаж на климатично оборудване, включително и присъствие на
механик по време на събитието; 21.) фактура от 24.04.2013 г. от „Look&Loo“
за тавани - зона за преса - навес 10x5, санитарни помещения и др., вкл.
монтажни работници; 22.) известие за плащане от 24.07.2013 г.; 23.) известие за
плащане от 08.05.2013 г.; 24.) известие за плащане от 29.05.2013 г.; 25.)
известие за плащане от 21.08.2013 г.; 26.) известие за плащане от 22.04.2013 г.
По искане на жалбоподателя, в хода на съдебното дирене от
страна на ответника са представени електронните документи на ЗВР, ЗИЗВР, РД и
РА, ведно с данни за подписването им с електронен подпис и удостоверение за
валиден електронен подпис на лицата, които са ги подписали (на електронен
носител (CD) – л.104 от делото).
По искане на жалбоподателя и във връзка с възражението му
за нищожност на РА, по делото е представено становище от „Инфонотари“ ЕАД и
„Информационно обслужване“ АД, във връзка с валидността на електронните подписи,
положени върху ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА.
От страна на жалбоподателя са представени по делото и са
приобщени допълнителни писмени доказателства, а именно: счетоводна сметка за
периода 27.03.2017 г. - 28.03.2017 г.; платежно
нареждане към „IMG“; молба за усвояване на кредит от 27.03.2017 г.; мемориален
ордер от 28.03.2017 г., извлечение от Търговския регистър на партидата на
„Призма Лайтинг“ ООД; Фактура № **********/17.06.2013 г. на „Призма Лайтинг“
ООД; Спесификация към фактура № **********/17.06.2013 г. за монтаж и отдаване
под наем на осветителни тела; Кредитно известие № **********/09.08.2013 г. към
Фактура № **********/17.06.2013 г. на „Призма Лайтинг“ ООД; Кредитно известие №
**********/15.08.2013 г. към Фактура № **********/17.06.2013 г. на „Призма Лайтинг“
ООД; Фактура № **********/15.08.2013 г. на „Призма Лайтинг“ ООД; Резултати от
извършена на 11.02.2019 г. проверка на „InfoNotary Doc Signer“ на ЗВР, ИЗВР,
РА,РД; Фактури с незаличени данни на доставчици на „IMG“; Фактура за продажба №
SI006335 между „IMG“ и „Arena Structures“ за предоставяне на брезент под наем
от 05.06.2013 г.; Фактура за продажба № SI006219 между „IMG“ и „Arena
Structures“ за предоставяне на брезент под наем от 19.04.2013 г.; Фактура за
продажба № SI006218 между „IMG“ и „Arena Structures“ за предоставяне на брезент
под наем от 19.04.2013 г.; Фактура за продажба № S1006206 между „IMG“ и „Arena
Structures“ за предоставяне на брезент под наем от 17.04.2013 г., Фактура за
продажба № SI006207 между „IMG“ и „Arena Structures“ за предоставяне на брезент
под наем от 21.05.2013 г.; Фактура за продажба № SI006358 между „IMG“ и „Arena
Structures“ за предоставяне на брезент под наем от 02.07.2013 г.; 5р. Фактури
от 24.04.2013 г. от „Look&Loo“.
В хода на съдебното дирене от страна на ответника са
представени и са приобщени по делото допълнителни писмени доказателства, а
именно: извлечение от дневници за покупките и продажбите на „IMG“ за д.п.м.05.2013 г. и д.п.м.12.2013 г.; справки-декларации по ЗДДС на „IMG“ за д.п.м.05.2013 г. и д.п.м.12.2013 г., както VIES декларация за д.п.м.05.2013
г. -м.01.2014 г.
По искане на жалбоподателя по делото е назначена ССчЕ. В
заключението на вещото лице М.И. Манева, неоспорено от страните и прието от
съда като обективно и компетентно дадено, е посочено, че представените копия на
документи от „Призма Лайтинг” ООД по адм. дело № 7637/2018 г. по описа на ВАС -
проформа фактура № **********/24.04.2013 г. за авансово плащане в размер 50% по
поръчка № 2032/19.04.2013 г. и оферта № 2032/19.04.2013 г. за инсталиране и
наем на осветление, не представляват данъчни документи, поради което не
подлежат на отразяване в отчетните регистри по закона, а именно Дневника за
продажби. Само представената фактура № **********/15.08.2013 г. за
окончателната сума за плащане за инсталация, демонтаж и доставка на осветление
след приспадане на авансовото плащане представлява данъчен документ и подлежи
на отразяване в Дневника за продажби. След анализ на
представените от счетоводството на „Призма Лайтинг” ООД документи, експертизата
е заключила, че данъчните документи, издадени от „Призма Лайтинг„ ООД с
получател “IMG’'(UK), са отразени в Дневниците за продажби в данъчните периоди
на издаването им, като начисленият в тях ДДС участва при формирането на
резултата в подадените Справки-декларации за съответния данъчен период.
По делото е назначена и допълнителна ССчЕ, изготвено от
вещото лице М.. В заключението си същата е посочила, че от посоченото основание
за издаване както на проформа фактурите, така и на фактурите, което е подробно
описано с наименование, година и място на провеждане, може да се направи
заключение, че „Arena Structures“ е доставчик на „IMG“ в периода 01.04.2013 г.
- 31.12.2013 г. и е извършило доставки на територията на РБългария за събитие
голф турнир – „Volvo World Match Play Championship 2013“. Посочила е също, че Документите
с № SI006335/05.06.2013 г., № SI006207/21.05.2013 г. и № SI006358/12.06.2013 г.
представляват данъчни документи(фактури), издадени съгласно британското данъчно
законодателство, тъй като данъчната основа и начисления ДДС са в британски лири,
в тях няма текст за начисляване на ДДС от получателя „IMG“, а данъкът е
начислен от доставчика „Arena Structures“, поради което същите не са данъчни
документи по смисъла на българския ЗДДС, не документират задължения на
получателя за самоначисляване на ДДС на територията на България и не подлежат
на отразяване в отчетните регистри по ЗДДС дневник покупки или дневник продажби
и съответно в Справка-декларация от „IMG“. Тези документи не са отразени в
подадените от „IMG“ дневници за покупки и дневници за продажби за периода м.05-м.12.2013
г., от което следва извода, че по тези фактури не е ползван данъчен кредит. Вещото
лице е посочило също, че фактура № А-23/24.04.2013 г., е издадена от „Look&Loo“
/Испания/ на „IMG“ под британския ДДС номер GB228345266, а не по българския ДДС
номер BG3075338448. Основание за издаването й е „Товарителница 118305/03/13 -
Събитие в България, дата на събитието от 16 до 19 май, Зона VOLVO SUITE тента
10x5, Зона играчи - тента 10x5, Прес зона - тента 10x5, Други, като общата
стойност на доставката е 42000 евро. От посоченото основание за издаване на
фактурата, което е подробно описано с наименование на отделните зони и
елементите на изградените тенти, период и място на провеждане на мероприятието,
вещото лице прави заключение, че „Look&Loo“ е доставчик на „IMG“ в периода
01.04.2013 г. - 31.12.2013 г. и е извършило доставки на територията на РБългария
за събитие голф турнир – „Volvo World Match Play Championship 2013“. Експертизата
е заключила, че дружествата „Про Синема Рентал” ЕООД, „Про Техника Евент“ ЕООД,
„Кауза Къмюникейшънс” ЕООД, „Сис Билдинг Системс” ООД „Ред Девил Кетъринг“ и „Екотой
Сървис“ ООД са доставчици на „IMG“ в периода м.05-м.06.2013 г., като „IMG“ е
ползвал данъчен кредит по доставките, извършени от тях през д.п.м.05.2013 г. в
размер 26892,72 лв., през д.п.м.06.2013 г. в размер 27037,57 лв., през д.п.м.07.2013
г. в размер 42286,63 лв. и през д.п.м.08.2013 г. - 6200,53 лв. Вещото лице е
посочило също, че описаният в дневника за покупки предмет на доставките от
посочените доставчици може да бъде отнесен към организацията и провеждането на
събитие голф турнир – „Volvo World Match Play Championship 2013, България“.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът формира
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК, от
активно процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на оспорване акт и след
изчерпване на задължителния административен ред за обжалване, с оглед на което,
съдът приема, че правото на жалба е надлежно упражнено и депозираната жалба
като редовна и допустима подлежи на разглеждане по същество.
І. По отношение искането за прогласяване нищожността на
РА, съдът намира следното:
Събирането на доказателства и разглеждането на други аргументи във връзка с
твърдението за нищожност на РА е в противоречие с разпоредбата на чл.226 ал.2
от АПК, съобразно която при новото разглеждане на делото се допускат само
писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и
доказателства за новооткрити и новонастъпили обстоятелства след първото
разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Представените в това повторно
производство пред въззивна инстанция доказателства за валидността/невалидността
на електронните подписи, положени от издателите на ЗВР, ЗИЗВР, РА и РД, са
налични при административния орган още при първото разглеждане на жалбата и
жалбоподателят е разполагал с възможността да изиска представянето на
електронните документи, както и да направи възражение за действителността им. Налице
е процесуално бездействие на жалбоподателя, от което същият не може да черпи
права в настоящото производство.
В Решение № 11748/04.10.2018 г., постановено от ВАС на РБ по адм. дело № 7637/2018 г., са дадени изрични
указания да изясни спора, като даде възможност на ответната страна да изрази
становище по новопредставените пред ВАС писмени доказателства, като след
обсъждането им, съдът следва да формира конкретни фактически и правни изводи. А
съобразно разпоредбата на чл.224 от АПК, указанията на Върховния
административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за настоящата
инстанция при по-нататъшното разглеждане на делото.
Допълнителен аргумент е добилото стабилитет Решение по
адм. дело № 2585/2015 г. по описа на Административен съд – Варна, ХІІІ състав,
в частта, с която е отменен като незаконосъобразен РА в частта, в която са
установени данъчни задължения по ЗДДС за д.п.м.06.2012 г., в частта, в която са
определени данъчни задължения за КП по ЗКПО за 2012 г. и в частта, в която са
определени данъчни задължения за КП по ЗКПО за 2013 г., е в законна сила от
09.05.2017 г. (датата на постановяване на Решение № 5748 по адм. дело №
6576/2016 г. на ВАС, което е оставено в сила от петчленен състав на ВАС).
На база наличните при първото разглеждане на делото
доказателства и тези, депозирани пред касационната инстанция, Върховният
административен съд с Решение № 13221/31.10.2018 г. по адм. дело № 4029/2018
г., е приел процесния РА за валиден и е върнал делото за разглеждане на
неговата материална законосъобразност по същество. Съобразно разпоредбата на
чл.160 ал.2 от ДОПК, за валидността на РА съдът следи служебно и при
предходното разглеждане на спора ВАС е изпълнил задължението си да провери
валидността на РА в неговата цялост.
В обобщение- настоящата съдебна инстанция не разполага с
компетентност да се произнесе по възражението за нищожност на РА в това
производство, след произнасянето на ВАС на РБ.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира за недопустимо разглеждането
на искането за прогласяване нищожността на РА в настоящото производство.
ІІ. По отношение материалната законосъобразност на РА в
оспорената част с оглед новопредставените пред ВАС писмени доказателства, по
отношение вмененети езадължения по ЗДДС, съдът приема следното:
Съобразно чл.68 ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, основна предпоставка за възникване
и признаване на правото на данъчен кредит е осъществяването на доставки на
стоки и услуги. Това е и първото условие, което подлежи на проверка от страна
на съда при преценката за материална законосъобразност на ревизионния акт по реда
на чл.160 ал.2 от ДОПК.
За законосъобразното упражняване на правото на получател по една облагаема
доставка на услуга да приспадне платения от него на доставчика му ДДС като
данъчен кредит, предвид дефиницията на чл.8 ал.1 т.1, вр. чл.9 ал.1 от ЗДДС, е
необходимо по категоричен начин да се докаже, че фактурираните от доставчика
услуги са реално извършени от него или негов подизпълнител, т.е. правото на
данъчен кредит не възниква, а ако е упражнено, то ще е незаконосъобразно, ако
се установи че услугите са само договорени и фактурирани, тъй като ЗДДС поставя
условие за реалното извършване на услугата. Получаването на услугата (чл.9 от ЗДДС)
е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане на данъчен
кредит, поради което претендиращия данъчно предимство субект е длъжен да
установи осъществяването на тези правно релевантни факти по реда на чл.154 ал.1,
вр. чл.193 от ГПК и §2 от ДР на ДОПК.
Това, което определя предмета на спора, е наличието на
реалност на извършените услуги по процесната фактура, като отговорът на този
въпрос следва да бъде даден след анализ на събраните по делото доказателства и
приложимите правни разпоредби. Това е така и предвид обстоятелството, че самият факт на
издаване на фактурата, нейното счетоводно отразяване в съответните регистри и
извършването на плащане по нея не е достатъчно и необходимо условие, за да се
приеме, че е налице реалност на доставките по същите. Това е обстоятелство,
което несъмнено произтича от анализа на приложимите правни разпоредби,
регламентиращи предпоставките относно правото на приспадане на данъчен кредит.
Правото на приспадане на данъчен кредит е определено в
чл.68 ал.1 от ЗДДС, съгласно който данъчен кредит е сумата на данъка, която
регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този
закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Следователно,
правото на приспадане на данъчен кредит във всеки случай предполага наличието
на осъществена доставка на стоки или услуги. Освен това чл.68 ал.1 от ЗДДС
предполага правото на приспадане на данъчен кредит за получени от лицето стоки
или услуги по облагаема доставка. Облагаема доставка, съгласно чл.12 ал.1 от ЗДДС, е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и чл.9, когато е
извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на
територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка,
извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон
предвижда друго.
Напълно идентична в тази насока е и разпоредбата на член 178
от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата
система на данъка върху добавената стойност (Директивата), съгласно която, за
да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва да
отговаря на следните условия за целите на приспадане в съответствие с член 168,
буква а) по отношение на доставката на стоки или услуги, той трябва да
притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220-236 и членове 238,
239 и 240.
От своя страна, съгласно член 168 буква а), доколкото
стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на
данъчнозадължено лице, същото има правото в държава-членка, в която извършва
тези сделки, да приспадне следващото се от дължимия данък върху добавената
стойност, който то е задължено да плати в тази държава-членка по отношение на
доставката на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена
от друго данъчнозадължено лице. Следователно, и съгласно член 178, вр. член 168
от Директивата, съществува изискването лицето, което претендира правото на
приспадане на данъчен кредит, да е получател на доставката или услугата, а
другото данъчнозадължено лице да е реалния доставчик на доставката на стока или
услуга.
При изследване на обстоятелството дали по отношение на
жалбоподателя е налице правото на приспадане на данъчен кредит по процесните
фактури следва да се съобрази обстоятелството, че законодателят не предпоставя
признаването на разходите само с формалното им документално оформяне, ако то не
е свързано с реални стопански операции. В тази връзка, както се посочи и
по-горе, самото издаване на фактурите не е достатъчно, за да обоснове реалност
на документираните с тях доставки на стоки или услуги.
В процесната фактура № 2696111/21.06.2013 г. с данъчна
основа 270 000 евро, издадена от “IMG”, като основание е посочено сключеното
споразумение между “Трейшън Клифс“, “IMG” и „VOLVO EVENT MANAGEMENT S.A.“
(Швейцария) („VEM“), като е конкретизирано, че се касае за разход за изграждане на временна клубна къща за целите на „Volvo
world match play 2013“. Според клаузите на споразумението, “IMG” като
организатор на „Volvo world match play 2013“ е определило „VEM“ за генерален
спонсор, а “Трейшън Клифс“ поема задължението да предостави мястото за
провеждането безплатно (голф игрището, хотел, паркинг и др. зони).
Организаторът носи отговорност за всички въпроси, свързани с ръководството
(цялостното администриране) на събитието, в т.ч. за продажбите на билети,
охрана, официална програма, табла с резултати, изграждане на щандове, палатки и
знаци, осигуряване и предоставяне на първа помощ, контрол на паркингите,
осигуряване на разпоредители, лица, които отбелязват резултатите и др. Организаторът
има право да изгради временен клуб съгласно петзвезден международен стандарт,
включващ фоайе, медиен център, административни офиси и помещения с лични
шкафчета за играчите, зона за обеди на играчите и др. “Трейшън Клифс“ се
задължава да участва с 270 000 евро в изграждането на временната клубна къща.
Възнаграждението за “Трейшън Клифс“ се изразява в експонирането му в световен
мащаб, освен това получава 20 покани за партито по случай откриването и 60
билета по 100 евро, 3 Про-Ам отбора и др.
Очевидно, уговорената в споразумението престация е за
покриване на разходи, а не като възникнало правоотношение , което като резултат
изисква извършване на уговорена услуга . Безспорно се установява, че не е
прехвърляне на собственост, до колкото „клуб-къщата“ не е останала на терена на
дружеството, а е демонтирана от организатора. Жалбоподателят действително не е
получил стока или резултат от услуга, които да използва за осъществяването на
следващи облагаеми доставки.
Видно от решение на СЕС от 16 февруари 2012 г. по дело
С-118/11 „ЕОН Ассет Мениджмънт“ ООД, т.42, т.46, т.47 и т.48; и решение на СЕС
от 29 октомври 2009 г. по дело С-29/08, „SKF“, т.60, наличието на облагаема
доставка, във връзка с която е направен разходът, следва да е доказано, т.е.
дори това да е разход, свързан с организацията и провеждането на турнира, след
като е направен конкретно за изграждането на временна клуб-къща, е необходимо
да са налице доказателства за това, че такава къща действително е изградена от
организатора на турнира.
От новопредставените доказателства и заключенията на
проведените ССчЕ, се установява, че дружествата „Призма Лайтинг“ ООД, „Про
Синема Рентал” ЕООД, „Про Техника Евент“ ЕООД, „Кауза Къмюникейшънс” ЕООД, „Сис
Билдинг Системс” ООД „Ред Девил Кетъринг“ и „Екотой Сървис“ ООД са доставчици
на „IMG“ в периода м.05-м.06.2013 г.
По делото обаче жалбоподателят не представи доказателства
относно фактическото извършване на
фактурираните разходи. Не са представени приемно-предавателни протоколи, данни за
произхода на елементите/материалите, вложени в изграждането на съоръжението, не
са представени документи относно работниците, участвали в изграждането на
съоръжението, не се обоснова каквато и да е кадрова или техническа
обезпеченост, както и данни за изплащането на положен труд. Всички тези
установявания са относими към реалното извършване на доставката, а в конкретния
казус останаха неизяснени. Жалбоподателят изобщо не е ангажирал доказателства
за тях.
Представената декларация за извършен
монтаж и демонтаж на временен клуб от 04.12.2017 г. представлява частен
свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила.
Същото се отнася и за представените в настоящото производство фактури за
продажба с издател „Arena Structures“ за предоставяне на брезент под наем и с издател „Look&Loo“ с
незаличени данни.
Останалите фактури от доставчици „Про Синема Рентал” ЕООД, „Про Техника Евент“ ЕООД, „Кауза Къмюникейшънс”
ЕООД, „Сис Билдинг Системс” ООД „Ред Девил Кетъринг“ и „Екотой Сървис“ ООД сами
по себе си не служат като безспорно доказателство , че доставените стоки са
участвали в разходите за изграждане на временна клубна къща. Това е така,
защото не се констатираха данни в счетоводството на доставчика, от което да се
установи, че фактурите, на които се позовава жалбоподателят, са взети предвид
при формирането на разходите на IMG , както и в
себестойността на фактурираните разходи във фактура № 2696111/21.06.2013г.
По делото не се представиха и
доказателства, свързани с конкретните изисквания на “IMG” към подизпълнителите, които са
изградили клубната къща ( в аспекта на установения пет-звезден международен
стандарт), параметрите на услугата, конкретни уговорки за насоките и етапите на
изработването й.
Не се представиха
количествено-стойностни сметки, от които да е видно как е калкулирана цената на
услугата, за да бъде съпоставена с документираните в процесната фактура услуги.
По отношение счетоводното отразяване на доставките при
жалбоподателя, установени по ССЕ следва да се има предвид, че при липса на категорични
доказателства за реално извършена доставка, правилното й счетоводно
регистриране е без значение. Счетоводните операции, които търговците отразяват
в първичните и вторичните си регистри, следва да отразяват вярно и честно
икономическата същност на осъществяваните действия, при спазване принципа за
предимство на съдържание на стопанските операции пред тяхната форма.
Счетоводството трябва да отразява действителността, а не привидното й
представяне в счетоводните регистри.
Доставката на услуги представлява фактическо
извършване на определени дейности, които имат стойност, и извършването им се
доказва не единствено чрез фактури, но и чрез пътни листове, описи,
доказателства за материалната, техническата и кадровата обезпеченост на
доставчика, количествено стойностни сметки, разплащателни ведомости, сочещи на
разплатен положен труд от работници, трудови или граждански договори, сключени
с тях. Такива обаче не са представени нито в хода на ревизията, нито в хода на
настоящото съдебно производство. Притежаването на данъчни фактури и тяхното
счетоводно отразяване при получателя само по себе си не е достатъчно да
обоснове реалност на отразените в същите стопански операции. Наличието им не
означава, че разходът е извършен така, както е документиран. Фактурата е частен
документ, който не носи подпис на представител на данъчната администрация, и
тежестта да докаже истинността му лежи върху данъчния субект, който иска да се
ползва от тях. При положение, че жалбоподателя не доказа предоставянето на
конкретни СМР услуги по процесната фактура, следва да се приеме, че те не са
действително извършени и в този смисъл фактурата не отразява действителна
стопанска операция.
ІІI. По отношение
материалната законосъобразност на РА в частта на преобразувания резултат за
2013г. със стойността на фактура № 2696111/21.06.2013г.:
Съобразно чл.10 ал.1 от ЗКПО , счетоводен разход се
признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен
счетоводен документ по смисъла на Закона
за счетоводството, отразяващ вярно стопанските операции.
С оглед установяванията и възприетия извод в частта по
ЗДДС, при липса на фактически установена доставка на стока или услуга, разходът
отчетен с процесната фактура е необоснован. Жалбоподателят не е спазил
счетоводния принцип за съпоставимост между приходите и разходите и е начислил
разходи в размер от 270000 евро без да са отразени съответстващите им приходи.
Така, защото видно и от споразумението в частта на т.6 от него, жалбоподателят
ще получи възнаграждение за участието си в Споразумението, изразяващо се както
бе упоменато по-горе в световно експониране на мястото, на което се намира,
както и други придобивки. Тоест, сторените от него разходи , ще бъдат
овъзмездени чрез уговорената в споразумението, насрещна престация, представляваща
реклама, 3 Про-Ам отбора, право да продава допълнителни Про-Ам отбора на цена
20000евро за един екип и др. Приложените към преписката доказателства сочат, че
в счетоводството на дружеството няма начислени приходи , произтичащи от
договорените насрещни престации по т.6 от Споразумението. Не се установява например включването в
дневниците за продажби на дружеството на двете фактури- № 6933/20.12.2013г. и №
3941/18.05.2013г. / стр.614 и стр.615/ на обща стойност 19600евро с основание
за издаване- билети за турнир.
Гореизложените доводи мотивират съда да възприеме извод,
че жалбоподателят не е спазил изискването за документална обоснованост на
стопанската операция, поради което този разход не следва да се признава за
данъчни цели.
В обобщение, предвид крайния извод по делото и на
основание чл.161 ал.1 от ДОПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
на ответника - Директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП, юрисконсултско
възнаграждение, определено съобразно материалния интерес и разпоредбата
на чл.8 ал.1 т.5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в размер на 4298,81 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.160 ал.1 от ДОПК,
Административен съд – Варна, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „Трейшън Клифс Голф енд Спа Резорт“ ЕАД, с. Божурец, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Божурище, общ. Каварна, обл. Добрич, квартал „Трейшън Клифс Голф енд Спа
Резорт“, жилищна група „Апартаменти на склона“, бл.1, ет.0, ап.11,
представлявано от Изпълнителния директор М. В. Б., против РА № Р-03000814000566-091-001/23.04.2015 г., издаден от органи
по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с
Решение № 345/23.07.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване
и данъчно-осигурителна практика" – Варна (ОДОП) при ЦУ на НАП, в частта относно определените на дружеството
задължения за ДДС за д.п.м.07.2013 г. в размер на 105614,82 лв. и съответната лихва
за забава, в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по
фактура № 2696111/21.06.2013 г., издадена от „International
Management Group“ Ltd (UK) и относно преобразувания финансов резултат за 2013 г. с разхода по същата
фактура.
ОСЪЖДА „Трейшън Клифс Голф енд Спа Резорт“ ЕАД, с. Божурец, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Божурище, общ. Каварна, обл. Добрич, квартал „Трейшън Клифс Голф енд Спа
Резорт“, жилищна група „Апартаменти на склона“, бл.1, ет.0, ап.11,
представлявано от Изпълнителния директор М. В. Б., да заплати в полза на ТД на
НАП-Варна сумата от 4298,81 лв. (четири хиляди двеста деветдесет и осем лева, 81
стотинки), представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБългария
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: