Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 30.01.2018г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в закрито съдебно заседание на тридесети януари през  2018 година, в следния   състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА Д.

                                                             ЧЛЕНОВЕ :     СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                                                                мл.съдия  ПЛАМЕН ГЕНЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА въззивно гражданско дело    номер   11977  по    описа   за  2016  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл.251 и чл.248 от ГПК.

Постъпила е писмена молба от въззивника-ищец «Д.» ЕАД чрез пълномощник адв.Е.А., с искане за тълкуване на постановеното въззивно решение по делото относно разноските, и евентуално, ако не се приеме, че има нужда от тълкуване, да се допълни същото решение в частта за разноските . С молбата се се възпроизвеждат решаващите изводи на въззивния съд, че предявеният от «Д.» ЕАД иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР е основателен и следва да се отмени обжалваното решение на СРС в тази част и искът да се уважи, и че предявеният от «Д.» ЕАД иск по чл.124, ал.1 от ГПК също е основателен и  решението на СРС в тази част, следва да се потвърди, поради което с решението въззивният съд е приел относно разноските, че на ищеца за двете съдебни инстанции седължат общо 3042,36 лв. Разноски, от които 1538,68 лв. представляват съответната част от разноските пред СРС които не са били присъдени с първоинстанционното решение, а разликата от 1503,68лв. са разноски за въззивната инстанция. Молителят счита, че след като с въззивното решение СГС е постановил, че оставя в сила решението на СРС в останалата част, то се потвърждава същото решение на СРС и в частта за присъдените в полза на ищеца разноски от 1538,68лв., което обаче създавало неяснота дали не следва да се разбира, че определените с въззивното решение на СГС разноски са всички разноски за двете инстанции и включват и тези, определени с решението на СРС от 1538,68лв., или към разноските по решението на СГС се кумулират и тези в полза на ищеца, посочени в решението на СРС.

Въззиваемите страни-ответници В.Д.Д. и Ц.Д.А. не са взели становище по молбата в срока по чл.251, ал.3 и чл.248, ал.2 от ГПК.

Срещу въззивното решение е подадена в срок касационна жалба от ответниците В.Д.Д. и Ц.Д.А., която понастоящем е в процедура по отстраняване на нередовности.

Въззивният съд намира, че молбата по чл.251 , респ. чл.248 от ГПК е допустима, и по нея не се налага призоваване на страните по молбата за тълкуване на решението в открито съдебно заседание, поради което следва да се произнесе по нея молбата в закрито съдебно заседание съгласно чл.251, ал.4 от ГПК, респ. и по евентуалното искане за допълване на решението в частта за разноските по чл.248 от ГПК.

След проверка по делото, въззивният съд СГС, ІІ-Г въззивен състав, намира следното:

С обжалваното първоинстанционно решение от 20.06.2016г. на CPC, I ГО, 120 състав по гр.д.№ 68802/2014г. е отхвърлен предявения от „Д.” ЕАД срещу В.Д.Д. и Ц.Д.А. иск с правно основание чл.54. ал.2 ЗКИР  и е уважен предявения от „Д.” ЕАД срещу В.Д.Д. и Ц.Д. Атанасоваустановшителен иск за собственост с правно основание чл.124 ГПК, относно един и същи  поземлен имот с идентификатор ********находящ се в гр.София, район С., бул. „Проф. *********, с площ от 960 кв.м. С оглед изхода на спора В.Д.Д. и Ц.Д.А. са осъдени да заплатят на „Д.” ЕАД на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1538,69 лв.- разноски по делото, а „Д.” ЕАД е осъдено да заплати на В.Д.Д. и Ц.Д.А. на основание чл.78, ал.З ГПК сумата от 100 лв.- разноски по делото. В мотивите на решението относно разноските, първоинстанционният съд е приел, че ищецът е направил общо подлежащи на възстановяване разноски 3077,37лв. , като е уважил частично възражението на ответниците за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищците, и съобразно изхода на спора и отхвърляне на единия от предявените искове, е приел, че ответникът следва да възстанови на ищеца половината от сумата, или 1538,69лв., а ищецът следва да възстанови на ответниците 100лв. разноски съобразно  частично отхвърления иск .

По въззивни жалби и от двете страни по делото, СГС като въззивен съд, е постановил решение, с което е отменил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявения от „Д.” ЕАД срещу В.Д.Д. и Ц.Д.А.  иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР, както и в частта, с която „Д.” ЕАД е осъдено да заплати на В.Д.Д. и Ц.Д.А., на основание чл.78, ал.З ГПК, сумата от 100 лв. - разноски по делото, като е уважил предявеният от „Д.” ЕАД срещу В.Д.Д. и Ц.Д.А.  иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР, потвърдил  е решението  на CPC в останалата му част , и е осъдил  В.Д.Д., и Ц.Д.А., да заплатят на „Д.” ЕАД,  на основание чл.78, ал.1 ЕПК, сумата от 3042,36 лв. - разноски за производството пред двете инстанции.

В мотивите на въззивното решение, в частта относно разноските, въззивният съд е приел, че според изхода на спора пред въззивната инстанция (приети за основателни и двата предявени иска), и на основание чл.78, ал.1 ГПК,  на ищеца „Д.” ЕАД следва да бъдат присъдени разноски за производството пред двете инстанции в общ размер на сумата от 3042,36 лв., от които 1538,68 лв. /неприсъдената част от разноските за първоинстанционното производство/ и 1503,68 лв. - разноски за въззивното производство /за държавна такса и адвокатско възнаграждение/. Въззивният съд е приел още, че според изхода на спора,  обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която на основание чл.78, ал.З ГПК ищецът е осъден да заплати на ответниците разноски в размер на сумата от 100лв. С диспозитива на въззивното  решение, СГС се е произнесъл съобразно мотивите, като е потвърдил първоинстанционното решение в останалите части, извън тези, в които е отменено (отменено по иска по чл.54, ал.2 ЗКЕР и разноските по чл.78, ал.3 от ГПК 100лв. в полза на ответниците). Изложените мотиви от въззивния съд относно разноските, и диспозитива на въззивното решение, недвусмислено сочат, че определените в полза на ищеца „Д.” ЕАД от първоинстанционното решение разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК от 1538,69 лв. съразмерно на уважената част от исковете, се запазват, защото решението в тази част е потвърдено от въззивния съд, а въззивният съд, съобразно своето решение, с което е приел че и другия иск е основателен, е определил още дължими на ищеца разноски по чл.78, ал.1 от ГПК за двете съдебни инстанции - още 1538,69лв. както изрично е посочено в мотивите на въззивното решение – неприсъдената част от разноските за първоинстанционното производство, както и разноските за въззивното производство от 1503,68 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Не е налице противоречие,  нито неяснота в мотивите или в диспозитива на възивното решение относно разноските, поради което молбата с искането за тълкуване на въззивното решение относно разноските се явава неоснователна и не следва да се уважава.

По евентуалното искане за допълване на въззивното решение относно разноските, въззивният съд намира, че с въззивното решение от 03.11.2017 г. подлежащите на възстановяване на ищеца от ответниците разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК са  определени правилно според изхода на спора, съобразено с доказаните направени такива разноски от ищеца по двата иска, представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, липсата на  възражения от ответниците по определените разноски в полза на ищеца. Въззивният съд се е произнесъл изцяло по претендираните от ищеца разноски за въззивната инстанция, както и е присъдил в полза на ищеца и останалата половина от разноските пред първата инстанция. Ето защо не са налице предпоставки за допълване на въззивното решение в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК, и молбата в тази й част също е неоснователна.

Воден от горните мотиви, СГС

Р Е Ш И :       

           

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от въззивника-ищец «Д.» ЕАД чрез пълномощник адв.Е.А., вх.№ 155979/21.11.2017 г., с искане по чл.251 от ГПК  за тълкуване на постановеното въззивно решение № 7371/03.11.2017 г. по гр.д.№ 11977/2016г. на СГС, ГО, ІІ-Г въззивен състав в частта за разноските, и по чл.248 от ГПК за  допълване на същото решение в частта за разноските.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, съгласно чл.251, ал.5 и чл.248, ал.3 от ГПК.                                                                                                                                  

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

 

 

                                                                                                           2.