№ 639
гр. Перник, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Д.МЛ.М.
при участието на секретаря Л.В.А..Д.
като разгледа докладваното от Д.МЛ.М. Гражданско дело № 20231720100429
по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК .
Образувано е по искова молба на Б. И. Б. ЕГН ********** гр.******
ул.** ****** бл.** * ап.** и чрез адв.К.П. БлАК срещу „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде признато за
установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните суми:
сумата 5455.84лв. главница за периода 01.05.2014-30.04.2016г.
сумата 832.92лв. лихва за забава за периода 08.07.2014-28.12.2016г. и
законната лихва върху главницата от 27.02.2017г. до окончателното
изплащане на сумата и разноски 175.78лв.-
За която е издаден ИЛ по чгд № 924/2017г. на ПРС и е било образувано
изп.дело № 1458/2017г. на ЧСИ Б.
поради погасяване на сумите по давност.
Претендират се и направените по делото разноски.
С исковата молба са представени писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се
признават при условията на чл.237 ГПК
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от доказателствата,е било образувано
1
изпълнително дело по посочения ИЛ, който се предхожда от депозирано от
ответното дружество заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ищеца за вземанията, които са
предмет на настоящото производство – за вземането за главница, както и за
обусловените от същото вземания за обезщетение за забава, лихви и разноски.
В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед за
изпълнение по посоченото частно гр.дело по описа на РС Перник.
Издаден е ИЛ, въз основа на който е образувано изпълнително дело при
ЧСИ С Б., като на последния е възложено да извърши действия по
принудително изпълнение в това число като наложи запор върху вземания на
длъжника.
От приложените доказателства се установява, че по същото са
извършвани справки за имущественото състояние на длъжника като до същия
е изпратена и покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ , налаган е запор
върху пенсията вписана е възбрана върху недв.имот и запори върху банкови
сметки на длъжника.
Последно изпълнително действие е от 2017г.
Погасителната давност е изтекла преди датата на подаване на исковата
молба07.02.2023г.
Извън горепосочените действия по изпълнителното дело не са
извършвани никакви други действия, нито са постъпили каквито и да било
суми.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявените искове са отрицателни установителни искове и са с правно
основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на
вземанията за главница, обезщетение за забава и разноски по изпълнителен
лист , издаден по ч.гр.д. заповедно производство и въз основа на него –
образувано изпълнително дело
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира за допустима исковата претенция в
цялост. Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това
число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен
установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно
изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на
изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това
основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е
допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо
изпълнително производство към момента на предявяването му.
Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се
явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора
(бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане,
отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на
производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има
2
интерес да установи.
Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство.
Без правно значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал
едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по
избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно
доброволно плащане (доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след
позоваването на давността, както и след влизането в сила на решение, с което
искът за недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност,
респ. след влизането в сила на решение, с което искът за вземането е
отхвърлен като погасен по давност).
Даже да не ги води счетоводно като задължения на ищеца, за ответника
по иска винаги е налице възможност за ново изпълнително дело докато
изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се установи по исков ред
недължимост на сумите по него, което от своя страна обуславя и интереса от
отрицателния установителен иск.
Освен това длъжникът има интерес от иск за несъществуване на
вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална
или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на
иска.
При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен
иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на
правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при
признание на иска.
Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца,
като направи признание на иск по чл.237 ГПК
В този смисъл Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 4317/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. №
1660/ 2016 г., І т. о., Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от
2019 г. на Пернишкия ОС и др./.
По основателността:
По отношение на направеното признание по реда на чл.237 ГПК , съдът
счита, че същото се преценява с оглед останалите доказателства по делото.
В конкретния случай по делото се установява, че въз основа на заповедта
за изпълнение и издадения изпълнителен по молба на ответното дружество
при ЧСИ С Б. е образувано изп.дело, по което последно изпълнително
действие е от 2017г.
Погасителната давност е изтекла преди датата на подаване на исковата
молба 07.02.2023г.
Извън горепосочените действия по изпълнителното дело не са
извършвани никакви други действия, нито са постъпили каквито и да било
суми.
3
При наличието на признание на иска по чл.237 ГПК, исковата претенция
следва да се приеме за основателна.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са направили и двете страни.
Предвид изхода на делото такива се дължат само на ищците.
Това е така, защото :
Ответниците са дали повод за завеждане на делото-
Налице е практика на ВКС – Опр.71 от 21.01.2014г. по чгд № 17/ 2014
трето г.о. ГК-
Преценка се извършва във връзка с предмета на конкретното дело и въз
основа на извънсъдебното и процесуалното поведение на ответника –
При признание на иска, ответника не дължи разноски, ако не е
разполагал с изп.титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или
не е дал друг повод за предявяване на иска.
В случая ответникът е станал причина за завеждане на делото.
Имал е възможност да установи че е отпаднало изпълняемото право, не
е реагирал.
Следователно –една от предпоставките на чл.78 ал.2 ГПК липсва – с
поведението си ответникът е провокирал и мотивирал правния интерес на
ищците за завеждане на настоящия отрицателен установителен иск.Налице е
повод за образуването на производство за оспорване на вземането, след като е
налице изп.титул.
Перемпцията не изключва принудителното изпълнение / Опр. по ч т д№
1660/2016 първо т.о. ВКС и решение по гр.дело № 903/2021г. трето г.о. ВКС
Т.е. ответникът отговаря за разноски заради висящото изп.дело както и
заради извън процесуалното пасивно поведение на ответника
При това положение ответникът дължи на ищеца следните разноски:
1100лв. ад.разноски и 258.58лв.разноски за д.такса
Водим от горното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Б. И. Б. ЕГН **********
гр.****** ул.** ****** бл.** * ап.** НЕ ДЪЛЖИ НА „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: *********, следните суми:
сумата 5455.84лв. главница за периода 01.05.2014-30.04.2016г., сумата
832.92лв. лихва за забава за периода 08.07.2014-28.12.2016г. и законната
лихва върху главницата от 27.02.2017г. до окончателното изплащане на
сумата и разноски 175.78лв.
- За която е издаден ИЛ по чгд № 924/2017г. на ПРС и е било образувано
изп.дело № 1458/2017г. на ЧСИ Б. - поради погасяване на сумите по
давност.
4
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“ ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Б. И. Б. ЕГН **********
гр.****** ул.** ****** бл.** * ап.** –
РАЗНОСКИ : 1100лв. ад.разноски и 258.58лв.разноски за д.такса
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5