№ 4613
гр. С..........., 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20211110152718 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Т.......... е предявил установителни искове срещу К........ искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 2430.41 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. № ....... за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК /31.03.2021 г./ до изплащане на вземането; сумата от 250.17 лв.
– обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода за периода от
15.09.2019 г. до 16.03.2021 г., сумата от 37.77 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането,
сумата от 6.48 лв. – обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода
от 01.07.2018 г. до 16.03.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 18476/2021 г. на СРС, 145 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, изчислена при
прилагане на системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия на
„Т.......... купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена определен
срок, което ответникът не е сторил, поради което е изпаднал в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
К........, чрез А.Г., в който се заявява, че оспорва исковете, тъй като не е клиент на топлинна
енергия за процесния период и не се намира в договорно правоотношение по доставка на
1
топлинна енергия за процесния имот и период. В подаденото възражение по чл. 414 ГПК
навежда при условията на евентуалност възражение за давност. Ето защо моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „М.........., не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 18476/2021 г. по описа на СРС, 145 състав,
ищецът „Т........... е поискал издаването на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
длъжниците Я......... (с променена фамилия Л....) и К........, при разделна отговорност – по 1/2
от следните суми: сумата от 4860.82 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за имот с аб.№ ....... за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 31.03.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
500.35 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 16.03.2021 г., сумата от 75.55 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020
г., ведно със законната лихва от 31.03.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 12.96 лв. за периода от 01.07.2018 г. до 16.03.2021 г. Издадена е Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.04.2021 г., която е влязла в сила по отношение на Я........., а
на длъжника К........ е връчена лично, като в законоустановения едномесечен срок тя е
подала възражение, поради което и в изпълнение на указанията на съда ищецът е предявил
настоящите искове. Искът по чл. 422 ГПК е предявен на 10.09.2021 г., т.е. в срок и е за
частта от вземанията на ищеца, съответстващи на заявените против длъжника К........ суми.
В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу
съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира предявените срещу
К........ искове за неоснователни по следните съображения:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ,
в сила от 17.07.2012 г., „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Цитираните разпоредби от
закона императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване. Видно от посоченото, клиенти на
топлинна енергия за битови нужди са собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху имота. В това си качество те дължат заплащане на цената на
доставената до имота топлинна енергия.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г. клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
2
различни от посочените в чл. 153 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, съответно – на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“
на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената на топлопреносното предприятие, като сключването на договора с
това трето лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства.
В случая съдът намира, че отговорност за претендираните суми следва да понесе
единствено съсобственикът Я........., тъй като от представения на л. 32-33 от делото документ
се установява, че тя е подала до ищеца молба-декларация за откриване на партида само на
нейно име за процесния имот. От представените по делото от ищеца и третото лице-помагач
документи – се установява, че партидата е открита на името на Я......... – в посочените
документи за титуляр е вписано именно това лице, като това обстоятелство не е и спорно.
Съдът намира, че с молба-декларация от 14.01.2014 г. (преди исковия период) Я......... е
направила изрично искане пред ищцовото дружество да бъде открита партида само на
нейно име, като това заявление представлява по своето правно естество предложение
(оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е
приел това заявление, входирал го е при себе си и е продължил да доставя топлинна енергия
до процесния апартамент, ищцовото дружество е приело предложението на Я......... за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Следователно, ирелевантно в
настоящия случай е обстоятелството дали ответникът по делото К........ е притежавала
идеални части от недвижимия имот, тъй като чрез изразената от Я......... воля е породено
облигационно правоотношение между нея и ищцовото дружество. Следователно, от
14.01.2014 г. между Я......... и ищцовото дружество е възникнало правоотношение по договор
за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия. Тъй като с приемане на
предложението за сключване на договора е възникнал този правопораждащ облигационно
правоотношение между „Т.......... и Я......... юридически факт, неоснователно се явява
твърдението на ищеца, че ответникът К.Р. е купувач на топлинна енергия, която се доставя
до процесния имот. Както бе изяснено, с приемане на предложението за откриване на
партида на Я......... ищцовото дружество е приело отправеното му предложение за сключване
на договор за доставка на топлинна енергия, поради което страна по това учредено
продажбено правоотношение през релевантния период е единствено Я.......... Направеният
извод е в съответствие и с Общите условия на „Т.........., действащи през процесния период.
Налице е следователно соченото от тълкувателното решение изключение – в
настоящия случай длъжникът по заповедното производство Я......... е поискал откриване на
партида на нейно име в съответствие с уговореното в Общите условия, с което на практика е
заявила съгласието си да заплаща стойността на доставената в имота топлинна енергия,
поради което следва да се приеме, че именно тя има качеството на потребител на топлинна
енергия за битови нужди.
При тези данни настоящият състав приема, че предявените срещу К........ искове като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Тъй като не е налице първата материална предпоставка на предявения главен иск,
съдът намира, че следва да отхвърли иска за заплащане на стойността на доставена топлинна
енергия, като е безпредметно обсъждането на останалите доказателства във връзка с
реалната доставка, потребление и отчитане на топлинна енергия за имота и нейната
стойност.
След като главният иск за установяване цената на топлинна енергия е недоказан по
основание и размер, неоснователен се явява и акцесорният иск – за дължимостта на
обезщетение за забава върху главното вземане.
3
Исковете за заплащане на стойността на услугата дялово разпределение и мораторната
лихва върху тази главница са обусловени от изхода на делото по главния иск, тъй като
последният е неоснователен, то такива се явяват и обусловените искове.
По разноските:
При този изход на спора ищецът няма право на разноски. Такива се полагат единствено
на ответника.
Ответникът претендира разноски в заповедното производство в размер на 450
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, което съдът намира за прекомерно предвид
релевираното от ищеца още в исковата молба възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК,
като същото следва да бъде намалено до минимума от 325 лв.
В исковото производство следва да бъдат присъдени в полза на А.Г. разноски за
безплатно оказаната правна помощ на ответника на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, които
възлизат на сумата от 420 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.........., ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление в гр. С........ срещу К........, ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С...........,
ж.к. „Н........ .....“ ......., искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 18476/2021 г. на СРС, 145 състав: сумата от 2430.41 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. № ....... за периода от м.05.2018 г.
до м.04.2020 г.; сумата от 250.17 лв. – обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода за периода от 15.09.2019 г. до 16.03.2021 г.; сумата от 37.77 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2018
г. до м.04.2020 г.; сумата от 6.48 лв. – обезщетение за забава върху таксата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 16.03.2021 г.
ОСЪЖДА „Т.........., ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление в гр. С........, да
заплати на К........, ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С..........., ж.к. „Н........ .....“ .......,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски за заповедното производство в размер на 325 лв.
ОСЪЖДА „Т.........., ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление в гр. С........, да
заплати на АДВ. С........, от САК, с адрес в гр. С..........., ул. „Л......., сумата от 420 лв. –
разноски по делото за безплатно оказана правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Решението е постановено при участието на „М.......... като трето лице-помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4