Р Е Ш Е Н И Е
№169
гр. Хасково, 15.04.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Хасково, в открито съдебно заседание на двадесет и шести март
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Тенева
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №105/2021г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
149 и сл. от АПК, вр. с чл.
21, ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта
/ЗНЗ/.
Образувано е по жалба от М.Ж.Ж. *** със
съдебен адрес ***, офис .. чрез адв. З.Д., срещу Решение от 24.11.2020г. на
директора на Дирекция "Бюро по труда" – гр. Свиленград, с което на
основание чл.20, ал.4, т.4 от ЗНЗ е прекратена регистрацията на Ж. с рег. №
50005637/16.07.2020г.
Жалбоподателят твърди, че решението е
незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че на 16.07.2020г.
е регистриран в Бюро по труда и в продължение на четири месеца полагал подпис
на определената му дата от месеца. При полагане на поредния подпис му казали,
че трябва да получи удостоверение, с което да се яви на работа. Не разбрал за
какво става дума, само му било обяснено, че трябва да започне работа в някакво
предприятие в производството, свързано с тежък физически труд. Обяснил, че
здравословното му състояние не му позволявало да работи такава работа. Сочи, че
служителите не му обяснили, че трябва да представи уважителни причини, поради
които не може да работи тази работа, тъй като в противен случай регистрацията
му ще бъде прекратена. Независимо от това отишъл на преглед и лекарят установил
наличието на здравословен проблем, който изключвал натоварването му с тежък
физически труд и че се нуждае от домашно лечение. Представил медицинския
документ в бюрото, но не го приели и му казали, че повече не трябва да идва.
Накарали го да подпише някакъв документ, чието съдържание не разбрал. Като
доказателство за това бил факта, че на следващата му определена дата отишъл в
Бюрото по труда да се подпише, но от там не му позволили да направи това. Сочи,
че за оспорения в настоящото производство акт узнал, след като получил писмо от
НОИ, ведно с решението на директора на Дирекция „Бюро по труда“, с което е
прекратена регистрацията му. Моли съда да отмени обжалваното решение. В съдебно
заседание жалбоподателя не се явява и не се представлява.
Ответникът по жалбата – директор на Дирекция
"Бюро по труда", гр. Свиленград, чрез процесуалния си представител
юрк. Н., намира жалбата за неоснователна, а оспореното решение за правилно
законосъобразно, съобразено с материалния закон и издадено при правилно
прилагане на процесуалните норми. В тази връзка излага подробни съображения в
представените по делото писмени бележки. Моли за отхвърляне на жалбата и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа
на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
М.Ж.Ж. е депозирал Заявление - Декларация за
регистрация като безработен в Дирекция "Бюро по труда" – гр.
Свиленград, Филиал Любимец, с вх. № 50005637/16.07.2020г. Още с подаване на
заявлението, лицето е уведомено и е приело, че трябва да изпълнява препоръките
на трудовия посредник, в това число предвидените действия и срокове. С
подписване на заявлението Ж. е декларирал, че знае, че при неизпълнение на
задълженията си, регистрацията му ще бъде прекратена, както и че същата може да
бъде възстановена при наличие на уважителни причини, за които е представен
официален документ в срок до 7 работни дни от тяхното отпадане. В деня на
кандидатстване на Ж. са изготвени Регистрационна карта и План за действие на
безработно, търсещо работа лице. В картата се съдържа информация, че
регистрираните безработни се задължават да изпълняват препоръките на трудовия
посредник, действията и сроковете за изпълнение на съответната препоръка, като
в случай на неизпълнение регистрацията се прекратява и може да бъде
възстановена единствено при представяне в 7-дневен срок на доказателства за
уважителни причини. Видно от плана лицето повторно се е съгласило да участва
във всички съвместно планирани действия и да спазва предвидените срокове за
изпълнение на съответните препоръки, за което саморъчно е положило подпис.
Според този план последно състоялата се среща с трудовия посредник датира от
13.11.2020 г., когато Ж. е информиран за свободни работни места, обявени на
трудовата борса и е насочен към СРМ със срок на изпълнение 24.11.2020г., като в
графа „Резултат“ е отбелязано „отказва работа“. На посочената по-горе дата
13.11.2020г. е изготвено и Насочващо писмо, в което кандидатът за заемане на
работно място изрично е посочил, че на 24.11.2020г. отказва да заеме
предложената му работа, на длъжност „машинен оператор“ в Автомобил Компонент
България, гр. Х., а като причина за отказа е посочено „няма“. Това
обстоятелство е отразено от Т. Ж. и В. Н. служители в Дирекция „Бюро по труда“.
Предвид тази констатация и на основание чл.
20, ал. 4, т. 4 от ЗНЗ директорът на Дирекция "Бюро по
труда" – гр. Свиленград е издал Решение от 24.11.2020 г. за прекратяване
регистрацията на М.Ж.Ж., считано от 24.11.2020 г. Като мотив е посочено, че лицето
е отказало да приеме предложената му подходяща работа. Посочено е, че същото е
насочена на 13.11.2020г. към свободно работна място за „машинен оператор
излъскване на метал“ в Автомобил компонент България ЕООД, но не се е явило при
работодателя. Върху акта се чете ръкописно отбелязване „Лицето е поканено на
23.11.2020г. да се яви на 24.11.2020г. за връчване на решение. Поради
неявяването му е поставено съобщение на информационното табло на 26.11.2020г.“,
за което се е подписала Т. Ж., за която се установи по делото, че е служител в
Дирекция „Бюро по труда“ Свиленград, филиал Любимец. Няма данни да са били
налице уважителни причини за неприемането от страна на Ж. на предложената му
работа, доколкото в преписката липсват доказателства за такива. Недоволен от
прекратената регистрация Ж. е оспорил Решението на директора на Дирекция „Бюро
по труда“ гр. Свиленград пред Административен съд Хасково с жалба подадена чрез
органа до съда с вх. № 10-09-11-36/20.01.2021г. с твърдения преди всичко, че
същото не му е връчено по надлежния ред. За тези спорни обстоятелства по
делото, като свидетел е разпитана Т. Т. Ж. служител в Дирекция „Бюро по труда“
гр. Свиленград, филиал Любимец.
При така установеното от фактическа страна,
съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице, адресат на оспорения
административен акт, срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен
акт по чл.
21, ал. 2 от ЗНЗ, до компетентния да я разгледа съд.
Настоящият състав на съда приема, че жалбата
е подадена в срок, доколкото по делото не са налице доказателства оспореното
решение да е връчено на адресата му, с оглед определяне на срока по чл.149,
ал.1 от АПК. Твърди се единствено устно уведомяване за издадения акт, което не
е подкрепено с нужните за това доказателства по делото. Това обаче не
компенсира пропуските на администрацията. Доказателствената тежест за
установяване на връчването лежи върху ответника и след като последният не ангажира
годни и относими доказателства кога е сторено това, неприемливо е да бъде
ощетено правото на защита на оспорващия. При липсата на доказателства за надлежно
връчване, съдът приема, че оспорването е направено в срок. Тук следва да бъде
отбелязано, че ненадлежното връчване на акта не рефлектира върху
законосъобразността му, тъй като връчването не е елемент от правопораждащия
фактически състав. Това е техническо действие, от което зависи срока за
обжалване. По изложените съображения съдът намира жалбата за процесуално
допустима.
Само за прецизност следва да се обърне
внимание на администрацията, че възприетият механизъм на изготвяне на
индивидуалните административни актове и позоваването за това на
вътрешноведомствени правила не обуславя извод за редовно връчване и не намира
законово основание. Върху самото решение е записано, че лицето е поканено на
23.11.2020г. да се яви на 24.11.2020г. за връчване на издадения акт, но как и
по какъв начин е отправена поканата не става ясно. В последствие от разпита на свидетеля
се установява, че това е станало по телефон. Отделно от това буди недоумение
как на 23.11.2020г. ще бъде съобщен акт, който е издаден на 24.11.2020г. Преди
всичко, по аргумент от чл.
21, ал. 1 от АПК индивидуални административни актове като
процесното решение са изрични волеизявления на административен орган, с които
непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни
граждани. Тоест, дори да се приеме, че е бил изготвен проект на прекратителното
решение, до неговото подписване от директора на Дирекция "Бюро по
труда" – гр. Свиленград, липсва изрично волеизявление на административен
орган, тоест към този момент в правния мир не съществува индивидуален административен
акт. При това положение няма как лицето да бъде уведомено за съдържание,
мотиви, дата и прочие. Съгласно чл.
61 от АПК в относимата редакция административният акт се съобщава
в тридневен срок от издаването, а не предварително. Нелогично е уведомяването
за решението да предшества неговото издаване. Вероятно това е продиктувало и
поставянето на таблото на съобщение – като опит за саниране на опороченото
връчване. Такова поставяне обаче е характерно само за хипотезата на чл.
61, ал. 3 от АПК в относимата редакция – когато адресът на
някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения
от него адрес, каквато хипотеза в случая не е налице. При наличието на акт,
уведомяването можеше да е устно, чрез писмено съобщение, чрез електронна поща
или факс. Въпреки изложеното, както вече се каза допуснатите при връчването
недостатъци не опорочават самия акт и не засягат правото на защита на Ж.,
доколкото оспорването му е прието за допустимо и следва да се разгледа по
същество.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.
168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК.
Прекратяването на регистрацията на М.Ж. е
осъществено с нарочен писмен акт на ръководителя на съответното поделение на
Агенцията по заетостта съгласно изричната разпоредба на чл.
21, ал. 1 от ЗНЗ. Респективно, решението на директора на
Дирекция "Бюро по труда" – гр. Свиленград е издадено от компетентен
по смисъла на чл.
21, ал. 1 от ЗНЗ и чл.
16, ал. 1 от ППЗНЗ административен орган в законоустановената
писмена форма. Ата е мотивиран съдържа установените факти и обстоятелства,
посочване на правната норма, под чийто състав са подведени, както и конкретно
разпоредения правен резултат. Съдът не установи пороци от категорията на тези
по чл.
146, т. 1 и т.
2 от АПК.
При издаване на решението от 24.11.2020г. не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които да са ограничили правото на защита на засегнатото лице. Производството по
прекратяване на регистрация в Дирекция "Бюро по труда" е нормирано с чл.
20 и следващите от ЗНЗ, респективно чл.
16 и следващите от ППЗНЗ и в случая специалните изисквания са
съобразени в хода на развилата се процедура.
Решението не страда и от пороци, засягащи
неговата материална законосъобразност.
Съгласно разпоредбата на чл.
20, ал. 4, т. 4 от ЗНЗ регистрацията на безработните лица се
прекратява и в случаите, когато откажат да приемат предложената им подходяща
работа и/или включване в програми и мерки за заетост и обучение за възрастни по
този закон, както и в програми и проекти, финансирани със средства от
европейски и други международни фондове. Видно от представения план за
действие, както и от регистрационната карта, жалбоподателят е бил предварително
информиран за последиците при неспазване на плана и в тази връзка не случайно
регистрацията се извършва чрез подаване от заинтересованото лице на
заявление-декларация по образец. Тоест изначално, с подписване на заявлението
за кандидатстване, лицата са уведомени и декларират своята информираност, че
при настъпване на определени обстоятелства се преминава към прекратяване на
тяхната регистрация. В случаи като процесния – когато лицето откаже да приеме
предложената му подходяща работа, органът по чл.21, ал.1 от ЗНЗ е задължен от
закона да действа в условията на обвързана администрация/компетентност. Това
означава, че при установяването на фактическия състав на разпоредбата на чл.
20, ал. 4, т. 4 от ЗНЗ, директорът на съответното поделение
на "Агенцията по заетостта" е длъжен да дерегистрира лицето без да е
необходимо да предприема други действия, включително уведомяване по чл.
26 от АПК, тъй като лицето вече е известено за това, че ако не
приеме предложената работа без уважителни причини за това, ще загуби правата си
и то за срок от 6 месеца. Възраженията на жалбоподателя, че в случая е следвало
да му бъде разяснено, че за уважителните причини, поради които не може да
приеме предложената му работа може да представи доказателства, не се подкрепят
от приложимата нормативна уредба. Не могат да бъдат споделени и твърденията на
оспорващия, че не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая,
както изисква чл.
35 от АПК. По аргумент от чл.
20, ал. 6 от ЗНЗ и чл.
16, ал. 3 от ППЗНЗ в случай, че е налице фактическият състав
по чл.
20, ал. 4, т. 4 от ЗНЗ, компетентният орган не дължи проверка
на други обстоятелства към този момент, включително дали неизпълнението на
задължението е свързано с наличие на уважителни причини. Неизпълнението на
действията в плана без уважителна причина е израз на пасивно поведение и липса
на интерес у безработния. Законът дава възможност при предприета дерегистрация
и наличие на уважителни причини лицето да вземе участие в производството и в
срок до седем дни след отпадане на причината да представи доказателства за
това. Такива доказателства не са представени пред компетентния административен
орган. Представеното пред съда медицинско направление, Бл. МЗ№119 не следва да
бъде ценено, тъй като същото противоречи на обстоятелството изрично заявеното
от жалбоподателя в насочващото писмо в графа „причини, поради отказ на
кандидата“, в която същият е записал „няма“. Тоест, жалбоподателя пред
административния орган дори не е твърдял наличието на уважителна причина за
неприемане на предложената му работа, поради което няма как да черпи права от
своето поведение. В случая релевантното правопрекратително обстоятелство има
обективен характер и неговото настъпване е удостоверено от съответния трудов
посредник – длъжностно лице при Дирекция "Бюро по труда" –
гр.Свиленград на 24.11.2020 г.
Решението кореспондира и с целта на закона
да се насърчават и подпомагат безработните, но активно търсещи работа лица,
които благодарение на регистрацията си ползват посредническите услуги на
дирекцията. От друга страна регистрацията е едно от условията за придобиване на
право на парично обезщетение за безработица, а тя изисква стриктно съблюдаване
на препоръките и сроковете, дадени от посредника.
Предвид изложеното, съдът намира, че
оспореното решение е издадено от компетентен административен орган и в
законоустановената писмена форма. Изчерпателно изброените реквизити в нормата
на чл.
59, ал. 2, т., т. 1 – 8
от АПК са налице, актът е достатъчно ясно мотивиран с
посочване на фактическото и правното основание за неговото издаване. Спазени са
административнопроизводствените правила, актът е в съответствие с материалния
закон и неговата цел. Всичко това обосновава законосъобразността на оспорваното
решение.
По делото е направено искане за присъждане
на разноски от процесуалния представител на ответника. На основание чл.
143, ал. 3 от АПК и предвид изхода на спора пред настоящата
инстанция, в полза на ответния административен орган следва да се присъди
сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл.
78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.
24 от Наредба за заплащането на правната помощ,
субсидиарно приложими на основание чл.
144 от АПК.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предложение последно от АПК, Административният съд
Хасково, трети състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.Ж.Ж. ***, срещу Решение от 24.11.2020г. на директора на Дирекция
"Бюро по труда" – гр. Свиленград, с което на основание чл.20, ал.4,
т.4 от ЗНЗ е прекратена регистрацията му в АЗ с рег. № 50005637/16.07.2020г.
ОСЪЖДА М.Ж.Ж.,
ЕГН ********** *** да заплати на Дирекция "Бюро по труда" – гр.
Свиленград разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: