Определение по дело №51/2021 на Окръжен съд - Шумен

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 260146

 

гр. Шумен, 05.03.2021г.

 

Шуменски окръжен съд, в закрито заседание на пети март, през две хиляди двадесет и първа година  в състав:

                                                                         Председател: Азадухи Карагьозян 

                                                                                 Членове:1. Теодора Димитрова

                                                                                                   2. Соня С.

                                                                  

като разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.ч.гр.дело № 51  по описа за 2021год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№ 260108/06.01.2021 г., от С.А.П., действаща чрез пълномощника си адв. Д.Д. от ШАК, против определение № 261017/11.12.2020 г. по гр.д.№ 338/2020 г. на ШРС, с което е постановено на назначения от съда особен представител на ответницата В.С.И. – адв. Д.Г.С. да се изплати от внесеното от ищцата възнаграждение в размер на 542 лв. сума в размер на 406,50лв. Жалбоподателката счита определението за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че на особения представител не се следва никакво възнаграждение, тъй като не е участвал в производството. Същият подал отговор на исковата молба на 25.09.2020 г., а ищцата и частен жалбоподател оттеглила иска си преди това – на 21.09.2020 г. П. се възползвала от предоставената й от закона възможност на основание чл.232 ГПК да оттегли иска си без съгласието на ответниците. Молбата за оттегляне на иска била депозирана по делото, преди подаване на отговора от особения представител, поради което последният бил длъжен да се съобрази с този факт. Предвид изложеното моли съдът да отмени атакуваното определение, като разпореди внесената сумата в размер на  542лв. да й бъде върната, по посочената банкова сметка.

***.276, ал.1 ГПК насрещните страни не са депозирали отговор на частната жалба.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от надлежно легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт на районния съд.

Независимо от това частната жалба се явява процесуално недопустима, в частта относно възнаграждението на особения представител за разликата над определеното от съда възнаграждение от 406,50 лв., до първоначално внесеното от ищцата в размер на 542лв. /или за сумата от 135,50лв./. В тази част за жалбоподателката липсва правен интерес от обжалване на определението, тъй като възнаграждението за особения представител е намалено със сумата от 135,50лв. /представляваща горницата над определеното от съда възнаграждение от 406,50 лв. до първоначално определеното и внесено от ищцата в размер на 542 лв./, поради което определението в тази му част е в нейна полза. В посочената част не е депозирана и частна жалба от особения представител – адв. Д.С., поради което същата не е предмет на настоящото производство. Предвид изложеното производството в тази част следва да бъде прекратено като недопустимо.

В останалата част частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователно, поради следното:

Първоинстанционното производство по гр.д.№ 338/2020 г. на ШРС е образувано по депозирана искова молба от С.А.П., чрез адв. Д.Д. ***, против В.С.И., Ц.С.С., К.М.З. и Г.Й.Г., с която е заявена претенция за изкупуване на дял от съсобствени недвижими имоти по чл.33, ал.2 от ЗС.

На основание чл.47, ал.6 ГПК с определение от 20.08.2020 г. по делото на ответницата В.С.И. е назначен особен представител– адв. Д.Г.С. от ШАК, при първоначално определено от съда и внесено предварително от ищцата, съгласно чл.76 ГПК възнаграждение в размер на 542лв. На особения представител е връчен препис от исковата молба, ведно с приложенията й и указания по реда на чл.131 ГПК, на 01.09.2020 г. В срока по чл.131 ГПК особеният представител е депозирал отговор на исковата молба на 25.09.2020 г. /л.117/. Междувременно, на 21.09.2020 г. /л.133/ ищцата депозирала молба за оттегляне на иска си.

С Определение № 260323/30.09.2020 г. съдът прекратил производството по делото, на основание чл. 232 ГПК, поради оттегляне на иска.

По повод на молба рег. № 262524/16.10.2020 г. от назначения на ответницата В.С.И. особен представител - адв. С. за изплащане на внесеното възнаграждение, с определение № 261017/11.12.2020 г. по гр.д.№ 338/2020 г., ШРС постановил на последния да се изплати от внесеното от ищцата възнаграждение в размер на 542 лв. сума, в размер на 406,50лв. Съдът е приел, че възнаграждението следва да се редуцира до посочения размер, само за изготвяне на отговор на исковата молба.  

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи:

В мотивационната частта по т.6, на ТР 6/2013 г. по т.д. т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че процесуалният закон предвижда форма на процесуално представителство, което макар и регламентирано от специална правна норма не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на определените за това предпоставки. Правната уредба на това представителство се съдържа в чл. 47, ал. 6 ГПК  и чл. 48, ал. 2 ГПК, и се свързва с общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК. Двете разглеждани хипотези се различават по това, че в първия случай /чл. 47, ал. 6 ГПК/, ответникът не е намерен на адреса, посочен по делото /какъвто е настоящият случай/ , а втората хипотеза /чл. 48, ал.2 ГПК/ е свързана с липсата на известен адрес. Особеният представител се назначава с акт на съда - определение, от който произтича и неговата представителна, спрямо отсъстващата страна, власт. Това представителство, съобразно чл.36, ал.1 ЗАдв. е възмездно, тъй като за положения труд на адвоката /особеният представител винаги е адвокат/ се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото. Възнаграждението следва да бъде разграничено от отговорността за разноски, която се реализира с оглед постигнатия правен резултат по спора, при наличие предпоставките на чл.78 ГПК. Следователно възнаграждението за особения представител винаги е дължимо, а може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде заплатено от ищеца, съобразно указаното в чл. 46, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК, които го определят като задължено лице. Ако решението е в негова полза, то и заплатеното възнаграждение може да бъде подчинено като дължимост на правния режим, определящ отговорността за разноски.

В процесния случай, особеният представител е назначен с акт на съда – определение, като на последния е връчен препис от исковата молба, ведно с разпореждането по чл.131 ГПК. С връчването на книжата, за него възниква задължението да осигури надлежна защита на ответната страна по породилия се правен спор и то в сроковете и съобразно процесуалните тежести, предвидени в чл.131 и чл.133 ГПК. Доколкото трудът на особения представител, както се посочи по-горе е по правило възмезден, на него винаги му се дължи възнаграждение. Обстоятелството, че ищцата се е разпоредила с предмета на делото, чрез оттегляне на иска, не рефлектира върху дължимостта на възнаграждението, доколкото това е станало след неговото назначаване с акт на съда и след връчването на препис от исковата молба и указания по чл.131 ГПК. 

По общото правило на чл.78, ал.4 ГПК на ответника се следват разноски и при прекратяване на делото, в т.ч. и при оттегляне на иска. Както се посочи по-горе на особения представител се дължи възнаграждение независимо от изхода на делото. Що се отнася до разпределението на отговорността за заплащане на това възнаграждение с оглед изхода на делото, /производството е приключило с определение за прекратяване при десезиране на съда, поради оттегляне на иска/, то разходите за особения представител на ответницата следва да бъдат понесени от ищцата по общото правило на чл.78, ал.4 ГПК.

Предвид изложеното определението на районния съд, с което е определено за изплащане възнаграждение за особения представител в размер на 406,50лв., следва да  бъде потвърдено, макар и по различни от изложените в него съображения, а частната жалба против същото като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.  Частната жалба, с която се атакува определението,

в частта относно възнаграждението на особения представител за разликата над определеното възнаграждение от 406,50 лв., до първоначално внесеното в размер на 542лв. /или за сумата от 135,50лв./, като недопустима следва да се остави без разглеждане, а настоящото производство в посочената част, като недопустимо следва да бъде прекратено.  

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 260108/06.01.2021 г., депозирана от С.А.П., действаща чрез пълномощника си адв. Д.Д. от ШАК, против определение № 261017/11.12.2020 г. по гр.д.№ 338/2020 г. на ШРС, в частта, с което е постановено на назначения от съда особен представител на ответницата В.С.И. – адв. Д.Г.С. от ШАК да се изплати от внесеното от ищцата възнаграждение в размер на 542 лв., сума в размер на 406,50лв.

ОСТАВЯ БЕЗ РЕЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№ 260108/06.01.2021 г., депозирана от С.А.П., действаща чрез пълномощника си адв. Д.Д. от ШАК, против определение № 261017/11.12.2020 г. по гр.д.№ 338/2020 г. на ШРС, в частта относно възнаграждението на особения представител за разликата над определеното от съда възнаграждение от 406,50 лв., до първоначално внесеното в размер на 542лв. /или за сумата от 135,50лв./, като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№ 51/2021 г. по описа на ШОС в тази част.

Определението, в прекратителната му част подлежи на обжалване в   едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред АС гр. Варна, а в останалата си част определението е окончателно на осн. чл.280, ал.3 вр. с чл.274, ал.4 ГПК.            

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.