РЕШЕНИЕ
№ 11501
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20251110107725 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по предявен от И. Г. К. срещу Министерство на вътрешните работи (МВР)
осъдителен иск с правно основание чл. 181, ал. 1 във връзка с чл. 142, ал. 1 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) за заплащане на сумата 4900.00 лева - парична
равностойност на полагаща се, но неосигурена безплатна храна в качеството му на служител
на МВР, за периода 01.12.2021г. - 01.06.2024г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба - 10.02.2025г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е бил в служебно правоотношение с ответника, като от 01.02.2017 г.
изпълнявал длъжността старши експерт в отдел „Оперативно сътрудничество“ към дирекция
„Защита на финансовите интереси на Европейския съюз“ (АФКОС) - МВР до 14.08.2024 г.,
когато правоотношението му било прекратено. Твърди, че е назначен на тази длъжност
съгласно заповед на министъра на вътрешните работи № ...../10.02.2019 г., с която му било
определено основното месечно възнаграждение, което не включвало левовата равностойност
на полагащата се храна. Сочи, че със заповед № ....../29.07.2022 г. е преназначен на длъжност
главен експерт в отдел „Оперативно сътрудничество“ към дирекция АФКОС при МВР, както
и със заповед № ...../17.02.2023 г. е повишен в ранг I – ви. Поддържа, че на основание чл.
181, ал. 1 ЗМВР във връзка с чл. 4 от Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015 г. за условията и
реда за осигуряване на храна и левовата равностойност на служителите на МВР имал
право да получава левовата равностойност на полагащата му се храна, определен
ежемесечно съгласно заповед на министъра на вътрешните работи. Излага, че преди
прекратяване на правоотношението му със заповед № ............/14.08.2024 г, считано от
1
14.08.2024 г., а именно за периода 01.12.2021г. - 01.06.2024г. г., не му е била осигурявана
ежемесечно и не е била изплащана левовата равностойност на полагащата му се храна.
Посочва, че като служител на МВР попада в обхвата на текста чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВ, който
е изключен от правилата на Наредба № .......... от 01.07.2015 г., но обосновава дължимостта
на вземането, позовавайки се на чл. 181, ал. 1 ЗМВР и твърдейки, че специалните норми на
ЗМВР следва да намерят приложение при липса на норми в ЗДСл. Развива аргументи, че с
приетия подзаконов акт неправомерно бил ограничено правото на определени служителя на
безплатна храна, вкл. и на ищеца. Обосновава размера на вземането си, позовавайки се на
заповед на министъра № .........../29.11.2024 г. Твърди, че на 13.01.2025 г. депозирал пред МВР
покана с вх. № 812100 - 508 от 13.01.2025 г. за заплащане на претендираната сума, но до
предявяване на иска не било извършено плащане. Моли за уважаване на предявения иск.
Представя писмени доказателства. Претендира разноски.
В срока ответникът е подал писмен отговор. Ответникът признава, че в периода
01.12.2021г. - 01.06.2024г. ищецът е заемал посочената от него длъжност в органите на МВР,
както и че със заповед № .........../14.08.2024 г., считано от 14.08.2024 г. на Министъра на
вътрешните работи служебното му правоотношение е било прекратено. Оспорва иска по
основание. Развива подробни съображения във връзка с приложимата нормативна база, като
прави извод, че чл. 181 ЗМВР се прилагал за служителите, които били държавни служители
и отношенията им се регулирали от ЗМВР, а ищеца, въпреки че бил служител на МВР, бил
такъв по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, поради което за него се прилагал ЗДСл. Твърди, че със
заповед № ..../29.11.2024 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл.
181, ал. 4 от ЗМВР и в съответствие с Тълкувателно решение № 1/27.11.2024 г. на ВКС, на
служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР се изплаща левовата равностойност на храната за
периода от 01.12.2021 г. до 30.11.2024 г. съобразно условията определени с Наредба №
.........../01.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата й
равностойност на служителите на МВР. Пояснява, че със същата заповед са определени и
месечните размери на левовата равностойност за храна на визираната категория служители в
МВР за съответните периоди, както и условията за изплащането, като това следвало да бъде
извършено през 2025 г. Обосновава недължимост на лихва за забава с довод, че не е налице
изпадане в забава. Прави възражение за погасяване на част от вземането по давност.
Искането към съда е за отхвърляне на предявения иск. Представя доказателства и
претендира разноски.
Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи следното от
фактическа и правна страна:
Обявено е за безспорно по делото с доклада, срещу който няма възражения, че ищецът е
бил в служебно правоотношение с ответника за периода 01.12.2021г. – 14.08.2024г. и е
изпълнявал длъжността старши, а после главен експерт в отдел „Оперативно
сътрудничество“ към дирекция „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз“
(АФКОС) – МВР, ерго е бил държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР.
Страните не споря също, че правоотношение на ищеца е било прекратено със заповед №
2
........../14.08.2024 г, считано от 14.08.2024 г., на Министъра на вътрешните работи, т.е. към
процесният период ищецът е изпълнявал длъжността си.
Приложена е Заповед на министъра на вътрешните работи от 29.11.2024г., с която и на
основание чл.181, ал.4 ЗМВР и в съответствие с Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2024г.,
постановено по тълк.дело № 1/2024г. на ОСГК на ВКС са били установени размерите на
сумите за безплатна храна на служителите в МВР по чл. 142, ал. 1, т. 2 в размер от 120.00
лева за периода 01.12.2021г. до 31.07.2023г., по 200.00 лева месечно за периода от
01.08.2023г. до 31.12.2023г. и по 300. 00 лева месечно за периода от 01.01.2024г. –
30.11.2024г. Страните не спорят, че посочената заповед е влязла в сила.
Представени по делото са заповеди на министъра на вътрешните работи от 30.12.2020г.,
31.12.2021г., 31.01.2023г., 05.09.2023г., 04.01.2024г. и 29.04.2024г., с която и на основание
чл.181, ал.4 вр. ал. 1 ЗМВР са били установени размерите на сумите за безплатна храна на
служителите в МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 3 ЗМВР по сходен с посочения по-горе
начин.
Обявено е за безспорно по делото с доклада, срещу който няма възражения, че
евентуално дължимият размер на парична равностойност на полагаща се, но неосигурена
безплатна храна в качеството му на служител на МВР, за периода 01.12.2021г. - 01.06.2024г.
възлиза на 4900.00 лева.
Спорния по делото въпрос е дължи ли се на ищеца левовата равностойност на безплатна
храна, ерго полага ли му се такава.
Ищецът счита, че като служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР има право на левовата
равностойност на безплатна храна съгласно чл. 181, ал. 1 ЗМВР.
Правният спор се свежда до даване отговор на въпроса дали при уреждане статута на
ищеца като държавен служител по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДСл, вр. чл. 142, ал. 1, т. 2
ЗМВР се прилагат и разпоредбите на ЗМВР, в частност тази на чл. 181, ал. 1 ЗМВР.
Отговорът на този въпрос към момента не намира противоречив израз в съдебната
практика.
Съгласно § 69 от ПЗР към ЗИДЗМВР (в сила от 1.02.2017 г. - ДВ, бр. 81 от 2016 г.)
служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилага § 86 от
ЗИД на ЗМВР и които към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за
държавни служители с висше образование и притежаващи висше образование, с изключение
на тези от Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи и на тези по §
70, ал. 1, т. 1, се преобразуват в служебни правоотношения по ЗДСл, считано от датата на
влизане в сила на този закон. Съобразно ал. 6 на същия текст при назначаването на
служителите по ал. 1 се определя индивидуална основна заплата, не по-ниска от
определеното към датата на влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по
реда на ЗМВР и включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за
прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1
ЗМВР. Следователно, на тези служители, на които по силата на закона правоотношенията се
3
преобразуват в служебни такива по ЗДСл, също се дължи левовата равностойност на храната
по чл. 181, ал. 1 ЗМВР.
Настоящият съдебен състав намира, че горното виждане на законодателя личи именно и
от последващото изменение на редакцията на чл. 142, ал. 4 от ЗМВР от 2020 г., която
категорично, при уреждането на статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2
ЗМВР, препраща към правото им по чл. 181, ал. 3 ЗМВР да получат безплатна храна или
левовата й равностойност, както и към други, изрично уредени в ЗМВР права и задължения
на служителите на министерството.
По гореизложените мотиви съдът намира, че на ищеца, в качеството му на служител по
чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, се дължи левовата равностойност на неосигурената от ответника
безплатна храна.
При все това, нормата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР предвижда, че на служителите на МВР се
осигурява храна или левовата й равностойност. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1
ЗМВР служителите на МВР са: 1. държавни служители – полицейски органи и органи по
пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители; 3. лица, работещи
по трудово правоотношение. В разглеждания казус, безспорно между страните, ищецът имал
статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР.
Настоящият съдебен състав счита, че правния статут на служителите по чл. 142, ал. 1, т.
2 ЗМВР, в това число и ищецът, се уреждат както от общия ЗДСл, така и от специалния
ЗМВР. Това следва от изричния текст на специалния закон, който в чл. 1 ЗМВР има характер
на обща разпоредба, определяща предметния обхват на закона, и гласи, че ЗМВР урежда
принципите, функциите, дейностите, управлението и устройството на МВР и статута на
служителите в него. Тази разпоредбата дава основание останалите текстове на специалния
закон да се тълкуват с оглед и във взаимовръзка с нея. Ето защо разпоредбата на чл. 142, ал.
4 ЗМВР в приложимата и към казуса редакция предвиждаща, че статутът на държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР се урежда със ЗДСл, също следва да е тълкува във
връзка с чл. 1 ЗМВР. Следователно общите разпоредби относно статута на държавния
служител се прилагат по отношение на служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР само и
единствено при липсата на изрично специално правило в ЗМВР, което би дерогирало общия
закон. Изключването изцяло на статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2
ЗМВР от приложното му поле би противоречало на основните принципи на управление на
държавната служба в МВР, посочени в чл. 141 ЗМВР.
С оглед на правния извод на настоящия състав, че ЗМВР се прилага и по отношение на
специалните права на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, какъвто несъмнено е
ищецът, следва, че по отношение и на него се прилага специалната разпоредба на чл. 181,
ал. 1 ЗМВР. Тоест, визираната разпоредба не провежда разграничение относно категориите
служители на МВР, които имат право да получат безплатна храна или левовата й
равностойност, предвид на което настоящият съдебен състав приема, че всички служители
на МВР, включително държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, имат това право.
Допълнителен аргумент в тази насока се извлича и от разпоредбата на чл. 181, ал. 5 от МВР,
4
която делегира на Министъра на вътрешните работи с наредби да определя единствено
условията и реда за предоставяне на сумите и доволствията по чл.181, ал. 1 – 3 ЗМВР, но не
и да ограничава кръга на служителите на МВР, които да получават безплатна храна или
левовата й равностойност.
В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2024г., постановено по тълк.дело
№ 1/2024г. на ОСГК на ВКС.
Ето защо и независимо дали работодателят на ищеца е издал заповед, с която да
определи служителите, на които се дължи безплатна храна, ерго нейната левова
равностойност, то по силата на закона за тези служители възниква правото да я получат.
Доколкото по горните мотиви на съда ответникът дължи левова равностойност за
неосигурена храна и на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР и предвид липсата на
правна уредба относно нейния размер, следва по аналогия съответно приложение да намерят
именно правилата на въпросните подзаконови нормативни актове – заповедите на ресорния
министър. Ето защо и на основание чл. 4 от Наредба № ....... от 01.07.2015 г. за условията и
реда за осигуряване на храна или левовата й равностойност на служителите на МВР във
връзка със заповедите на министъра на вътрешните, то на ищецът за процесния период се
дължи ежемесечно левова равностойност за неосигурена храна в размер на 120.00 лева за
период от 20 месеца или от 01.12.2021г. до 31.07.2023г. в размер на 2400.00 лева, по 200.00
лева месечно за срок от 5 месеца или за периода 01.08.2023г. до 31.12.2023г. от 1000.00 лева,
и по 300.00 лева за срок от 5 месеца или за периода от 01.01.2024г. до 01.06.2024г. в размер
на 1500.00 лева. Общо дължимата левова равностойност за неосигурена храна и на
служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР на ищеца за периода от 01.12.2021г. до 01.06.2024г.
е в размер на 4900.00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба срещу ответника – 10.02.2025г., до окончателното плащане. Размерът на вземането не
е спорен.
Предвид формирания извод за основателност на иска, на разглеждане подлежи и
релевираното при условията на евентуалност възражение за погасяване по давност на
вземането. Доколкото сумите по чл. 181, ал. 1 ЗМВР се дължат ежемесечно, приложима за
тях е 3-годишната погасителна давност по чл. 111 ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. "б", предл. 1 ЗЗД
давността се прекъсва с предявяване на иск, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД – спира да
тече докато трае съдебното производство относно вземането. Левовата равностойност на
храната се дължи ежемесечно (чл. 4 от Наредба № ........... от 1.07.2015 г.), с оглед на което
вземането е изискуемо и предпочитаният ответник е изпадал в забава за плащане от първо
число на месеца, следващ този, за който се дължи.
Искът е предявен на 10.02.2025 г., с оглед на което погасени по давност се явяват
вземанията, станали изискуеми преди 10.02.2022г. С оглед изложеното, погасена се явява
левовата равностойност на дължима, но незаплатена храна за срок от 2 месеца – месец
декември 2021г. и месец януари 2022г. или на стойност от 240.00 лева.
Възражението, че сумата не се дължи, тъй като следва да се изплати през 2025г. не се
5
споделя. Към датата на завеждане на исковата молба е настъпила 2025г., поради което и с
получаването на препис от нея ответникът е поканен да плати и е изпаднал в забава по
отношение срочното плащане, поради което и след като няма доказателства да е сторил това,
то той дължи лихва за забава от датата на подаване на исковата молба като акцесорна
последица.
В обобщение, искът следва да се уважи за сумата от 4660.00 лева, за разликата до
пълния размер от 4900.00 лева - искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
По разноските:
При този изход на спора разноските се дължат по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът има право на разноски, каквито е поискал своевременно в общ размер на 996.00
лева, от които 196.00 лева държавна такса и 800.00 лева адвокатско възнаграждение, за
плащането на което има доказателства /л.50/. Търсените разноски са за адвокатско
възнаграждение в размер на 800.00 лева не се намаляват предвид липсата на възражение за
прекомерност. Въпреки това, съдебният състав счита за нужно да изложи, че делото не се
отличава с правна и фактическа сложност, протекло е в едно открито съдебно заседание, в
което не са релевирани искания. При съобразяване на изложеното, както и размерите на
адвокатските възнаграждения по НМРАВ, служещи като ориентир, съдебният състав
намира, че възнаграждение в този размер съответства на поетия от адвоката риск и
свършената от него работа при тези социално-икономически условия в страната. С оглед
размер на уважената част от иска, в тежест на ответника следва да се възложат разноски в
размер на 947.21 лева.
Сторените от ответника разходи възлизат на 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено в минимален размер съгласно чл. 23, ал. 1 НЗПП. От тях
съобразно отхвърлената част от иска и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца
следва да се възложат разноски от 4.90 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 181, ал. 1 ЗМВР, Министерство на вътрешните работи,
БУЛСТАТ ........., да заплати на И. Г. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Н.“, блок
..., вх. ..., ап. ...., сумата 4660.00 лева - парична равностойност на полагаща се, но
неосигурена безплатна храна в качеството му на служител на МВР, за периода 01.12.2021г. -
01.06.2024г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 10.02.2025г., до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния искан
размер от 4900.00 лева като погасен по давност.
ОСЪЖДА, чл.78, ал.1 ГПК, Министерство на вътрешните работи, БУЛСТАТ ....., да
заплати на И. Г. К., ЕГН **********, сумата 947.21 лева – разноски по делото съобразно
размера на уважената част от иска.
6
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 3 ГПК, И. Г. К., ЕГН **********, да заплати на
Министерство на вътрешните работи, БУЛСТАТ ....., сумата 4.90 лева – разноски по делото
съобразно размера на отхвърлената част от иска.
УКАЗВА на ответника, че присъденото вземане може да бъде платено по посочената от
ищеца в исковата молба сметка, на която е титуляр, а именно: IBAN: ...........
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7