Гр. Силистра, 09.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение в откритото заседание
проведено на двадесет и шести януари през
две
хиляди и двадесет
и първата година
в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
1. ДОБРИНКА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. мл. с. ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при участието на съдебния секретар Галина Йовчева и в
присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното от председателя в. гр. дело № 426 /2020 г. по описа
на СОС и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е образувано по въззивната жалба, предявена от Р.Й.Г. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Г. от АК, гр. Варна, против Решение №182/18.05.2018г., постановено по гр.д.№399/2018г. на Силистренски районен съд, в частта, с която е съдът е ИЗМЕНИЛ размера на присъдената с Решение №437/21.08.2020г., постановено по гр.дело № 202 / 2020 год., по описа на Силистренския окръжен съд издръжка, с което Е ИЗМЕНИЛ на основание чл. 16, ал. 5 ЗАЗ договор за аренда вписан в СВ – Силистра на 13.10.2014 г. под № 183, т. 6, сключен между П К П в качеството на арендодател, който се явява праводател на ищеца К.Г.К. с ЕГН ********** ***, и ответника Р.Й.Г. с ЕГН ********** *** в качеството на арендатор по отношение на ПИ с идентификатор 69804.29.6 по кадастралната карта и регистри на с. Стрелково, одобрени със заповед № РД-18-287 от 08.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ нива с площ от 22826 кв.м., находяща се в с. Стрелково, общ. Кайнарджа, м. „Коклювците 29“, трета категория и ПИ с идентификатор 69804.36.16 по кадастралната карта и регистри на с. Стрелково, одобрени със заповед № РД-18-287 от 08.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ нива с площ от 46014 кв.м., находяща се в с. Стрелково, общ. Кайнарджа, м. „Бадолай 36“, трета категория, като Е УВЕЛИЧИЛ арендното плащане по договора на сумата от 70 лв. на декар, считано от стопанската 2019/2020 г. ПРИСЪДИЛ Е и съответни разноски в тежест на жалбоподателя. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно, както по отношение на мотивите, в противоречие с материалния закон и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е развил съответни съображения затова, поради което моли въззивната инстанция да го отмени и да отхвърли исковете изцяло като неоснователни и недоказани. В с. пред тази инстанция се представлява от адв. Н. ***, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата и ищец по предявения пред районния съд иск К.Г.К. с ЕГН ********** ***, не е депозирал писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, въпреки предоставената му от районния съд процесуална възможност за това. В съдебно заседание пред тази инстанция се явява лично и чрез процесуален представител адв. И. ***, който заявява, че оспорва жалбата, моли да бъде потвърдено решението на районния съд.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното: Жалбата е предявена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазени разпоредби на чл. 258 и сл. ГПК, поради което е процесуално допустима.
Пред районния съд е образувано дело по иск с правно основание чл. 16, ал.5 ЗАЗ, с който ищецът К.Г.К. моли съда да постанови решение, чрез което да измени арендното плащане по договор за аренда, вписан в СВ – Силистра на 13.10.2014 г. под № 183, т. 6, по силата на който наследодателят му Панайот Константинов Панайотов в качеството на арендодател предоставил за временно възмездно ползване на ответника в качеството на арендатор земеделски земи, като го увеличи на 80 лв. за декар.
Видно от приложения по делото договор за аренда, вписан в СВ – Силистра на 31.05.2017 г. под № 216, т. 6, наследодателят на въззиваемия П К П в качеството си на арендодател предоставил за временно ползване на ответника в качеството на арендатор посочените в исковата молба земеделски земи срещу уговорено арендно плащане в размер на 50 лв. на декар за срок от 6 стопански години, фиксирани в периода от 01.10.2015 г. до края на стопанската 2020/2021 г. Съгласно представеното по делото удостоверение за наследници, след смъртта си през 2015 г., арендодателят е наследен от двамата си племенници, единият от които е ищецът. Последвал договор за доброволна делба от 31.05.2017 г. , съгласно който ищецът придобил в еднолична собственост земеделските имоти, предмет на договора за аренда , посочен по - горе. По силата на чл.17, ал.2 ЗАЗ ищецът е обвързан със задълженията на своя праводател по процесния договор до изтичане на срока, в чиито рамки е уговорено неговото действие, в качеството си на страна по договора.
Завеждайки настоящия иск въззиваемият се позовава на визираната в чл. 16, ал. 1 ЗАЗ възможност всяка от страните да поиска изменение на договора, ако след сключването му обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си, са се изменили трайно и това доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения. Според ал 4 на същата разпоредба, страната, която цели изменение на договора, следва да отправи писмено предложение, на което насрещната страна е длъжна да отговори писмено в едномесечен срок от получаването му, освен ако с него не е определен друг срок.При непостигане на споразумение, съгласно чл. 16, ал. 5 от ЗАЗ , страната, която цели изменение на договора завежда иск пред районния съд. Едно от възраженията на жалбоподателя е, че тази процедура не е спазена, но както посочва районният съд, този пропуск е саниран със завеждането на делото, по което срокът за отговор е също един месец. Ако ответникът беше приел предложението, то неспазването на процедурата щеше доведе единствено за възлагане на разноските по делото върху ищеца, тъй като ответникът не е дал повод за провеждането на съдебно производство, поради което и в този аспект не е налице недопустимост на иска.
Преценявайки основателността на иска, въпреки нарушената законова процедура, съдът се е позовал на заключението на назначената експертиза,съгласно което средната пазарна рента на имоти с качествата на процесния към настоящия момент (стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020 г.) възлиза на сумата от 70 лв. на декар. В тази връзка правилно е приел, че договорената първоначално рента към настоящия момент е силно занижена спрямо пазарната такава, поради което и нарушава икономическото равновесие в правата и задълженията на страните по него, с оглед на което и е уважил предявения иск до размера от 70 лв. на декар.
Въззивникът твърди, че не е представян договор за аренда, но такъв фигурира на стр. 3 от делото на районния съд и той включва точно процесните имоти. Не са основателни и доводите, че искът е преждевременно предявен , тъй като до приключване на стопанската година има половин година и не се знае какъв ще е добивът. Същото се отнася и при сключване на договорите за аренда. Уговаряните по тях рентни плащания също са на база пазарни показателни и очаквани добиви. В тази връзка, независимо от сушата и лошата реколта през изтеклата стопанска година,средната пазарна рента е 70 лв., което е драстично по – ниско от досега уговорената рента от 50 лв. на декар по договора. Добър аргумент е и посоченото от районния съд, че съгласно чл. 16, ал. 3 ЗАЗ срокът на действие на изменението на договора е най-малко до края на стопанската година, през която е направено искането, което означава, че това искане следва да се направи преди, а не след нейното изтичане. Представената счетоводна справка от въззивника пред тази инстанция води до извода, че той е на загуба през изминалата стопанска година. По логиката, която се следва в тази връзка, може да се направи извода, че въззивникът не дължи никакви плащания на своите арендодатели, защото е на загуба. Това, очевидно, е неприемливо и единственият критерии за определяне цената на рентата е средната пазарна стойност на същата, при липса на свободно постигната договореност между страните по договора.
Предвид гореизложеното ОС счита, че решението на Силистренския районен съд е правилно в обжалваната част и следва да бъде потвърдено.
Водим от тези съображения ОС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №182/18.05.2018г., постановено по гр.д.№399/2018г. на Силистренски районен съд, в частта, с която е съдът е ИЗМЕНИЛ размера на присъдената с Решение №437/21.08.2020г., постановено по гр.дело № 202 / 2020 год., по описа на Силистренския окръжен съд издръжка, с което Е ИЗМЕНИЛ на основание чл. 16, ал. 5 ЗАЗ договор за аренда вписан в СВ – Силистра на 13.10.2014 г. под № 183, т. 6, сключен между П К П в качеството на арендодател, който се явява праводател на ищеца К.Г.К. с ЕГН ********** ***, и ответника Р.Й.Г. с ЕГН ********** *** в качеството на арендатор по отношение на ПИ с идентификатор 69804.29.6 по кадастралната карта и регистри на с. Стрелково, одобрени със заповед № РД-18-287 от 08.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ нива с площ от 22826 кв.м., находяща се в с. Стрелково, общ. Кайнарджа, м. „Коклювците 29“, трета категория и ПИ с идентификатор 69804.36.16 по кадастралната карта и регистри на с. Стрелково, одобрени със заповед № РД-18-287 от 08.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ нива с площ от 46014 кв.м., находяща се в с. Стрелково, общ. Кайнарджа, м. „Бадолай 36“, трета категория, като Е УВЕЛИЧИЛ арендното плащане по договора на сумата от 70 лв. на декар, считано от стопанската 2019/2020 г, както и в частта, с която е ОСЪДИЛ Р.Й.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на К.Г.К. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска в размер на 184 лв. (сто осемдесет и четири лв.) за държавна такса, 100 лв. (сто лв.) за експертиза и 453,33 лв. (четиристотин петдесет и три лв. и 33 ст.) за адвокатски хонорар.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.