М О
Т И В
И по НЧХД
№342/2017г. :
Срещу
подсъдимите М.Р.Р.,С.М.Р. и М. *** повдигнато
обвинение по чл.130,ал.1 от НК,за това,че на 05.09.2017г в село Г.,Лов.обл,около
02.00 часа причинили на М.А.М. ***,множество леки телесни повреди с
разстройство на здравето,изразяващи се в разкъсно-контузна
рана в ляво на главата с размери 6-7см.,разкъсно-контузна
рана с размери 5 см на дяна вежда,травматичен оток с насинявания на меките
тъкани по дясната очна орбита,разкъсно-контузна рана
на четвърти пръст на дясна ръка,травматичен оток на лява длан,охлузване с оток
на лява лакетна става,охлузвания с насинявания в
областта на гръдния кош.
Тъжителят моли
да бъдат признати подсъдимите за виновни в извършване на престъплението,като
предявява граждански иск за обезщетяване на причинените от деянието неимуществени
вреди,в размер на 9 000 лева или по 3000 лева всеки от подсъдимите,ведно
със съответната законна лихва,начиная от датата на
увреждането и му се присъдят разноските по делото.
Подсъдимите
М.Р.Р.,С.М.Р./непълнолетен син на подс.М.Р.Р./ се явяват в съдебно заседание,като дават обяснения по предявеното
им обвинение/след допусната промяна в реда на съдебното следствие/.Излагат в
обясненията си,че не се признават за
виновни.
Подсъдимият М.Р.Р. излага в
обясненията си,че 04.09.2017г вечерта бил в къщи с малкия си син,като другият
му си/подс.С.Р./ бил излезнал
„с едно комшийче“,по някое време след 1.30ч след
полунощ чул блъскане и тряскане на врата ,стреснал се,в стаята му влезнал синът
му/подс.С.Р./,същият бил изплашен и стресиран,,казал
му,че св.Р.М. го „причаквал“,бил в кола марка „Ауди“,от която слязъл и го подгонил.Подсъдимият М.Р. се облякъл и
излязъл от къщата,като казал на подс.С.Р. да се обади
спешен телефонен номер „112“,,като след като синът му се свързал,не помни какво
е обяснил,тъй като бил стресиран.Слязъл на улицата,видял че св.Р.М. се бил
скрил в колата,подпрял вратата на колата,като пречил на свидетеля да излезе от
колата,за да не избяга.През това време дошъл племенника му-тъжителят М.И.,който
бил със свидетелите С.А. и К.М.,както и с приятелката си,на когото подсъдимият
обяснил ,че св.Р.М. причаквал синът му и чака да дойде полицията,тъй като се
бил обадил на телефонен номер „112“.През това време дошъл тъжителят М.А. и усетил,че някой го удря в гръб и след като
се обърнал се скопчили с тъжителя и се въргаляли на земята и в това време брат
му Р.М. излязъл от колата и почнал да ги удря с тъжителя,като в даден момент
удар попаднал в ръката на подсъдимия.През това време от улицата слязъл бащата
на подсъдимия и същият успял да се измъкне и си влязъл в двора.След това
тъжителят,брат му и други сочени лица продължили да викат и да се заканват на
подсъдимите.След известно време дошла полицията,като на полицаите подсъдимият
обяснил какво е станало.Подсъдимият Р. излага,че написаното в тъжбата не
отговаря на истината,тъй като синът му /подс.С.Р./ не
е участвал в боя,не е видял да се намесва и племенника си/подс.М.И./.
Подсъдимият С.М.Р./син
на подс.М.Р./,непълнолетен,но разбиращ свойството и
значението на извършеното и можейки да ръководи постъпките си,заявява,че на 04.
Срещу 05.09.2017г. излезли с негов приятел –Р. М.,като тръгнали да се прибират
след 1.30ч.,спрели пред тях с колата,като видял,че срещу тях има паркирана
кола,от която видял ,че се подава Р./св.Р.М./,който му извикал да
спре.Подсъдимият С.Р. се изплашил и тръгнал да се прибира,влязъл в
къщата,затръшнал вратата,бил много стресиран и обяснил на баща си,като
последният му каза да се обади на телефон „112“.Набрал посоченият номер,след
което се обадил баща му и казал,че „го е нападнал Р. и тръгнал да го
бие“.Докато говорил по телефона баща му слязъл и отишъл до колата,като подпирал
вратата на колата и питал св.Р.М. защо е чакал синът му да го бие.Докато подс.С.Р. говорил с полицеите
видял,че с кола идва братовчед му/подс.М.И./,като
баща му обяснил какво става.Докато баща му говорел с братовчед му,се появил
тъжителят М.А.,нахвърлил се,“удари го“ и двамата се нахвърлили и паднали на
земята и се въргаляли.Пред това време от колата излязъл св.Р.М./“Р.“/взел кол и
започнал да налага както се въргаляли по земята.Баща му извикал,че му е счупена
ръката,в това време слязъл бащата на тъжителя и брат му,бащата на подсъдимия С.Р.
се „изскубнал“ .После дошли полицаите на които обяснили какво става.
Подсъдимият М.И.К.
твърди в обясненията си,че „миналата година,септември,не си спомня датата“ ,към
един и половина се прибирали с негови приятели К. и С. *** на обръщалото
видял,че на вуйчо му/подс.М.Р.-бел.съд./на къщата
свети лампа отпред.Тръгнал да извива и видял,че срещу неговата къща се намира Аудито на И.М..Видял,че в автомобила се намира св.Р.А.,като
вуйчо му чакал полицията.Докато вуйчо му обяснявал какво е станало,се появил
тъжителят М.А. и направо тръгнал и скочил на вуйчо му,хванал го,“нещо се носили“,след
което паднали на земята и „той почва да ги удря,да ги бие“.Чул,че вуйчо му
охка,реве,както и тъжителят и не можеш да ги доближиш.Вуйчо му успял да се
измъкне и се качили на терасата на къщата,на която бил и подс.С.Р..На
пътя е бил само вуйчо му и Р. и друг не е имало.Р. с дърво е удрял брат си и
подсъдимия М.Р..
Подсъдимите и
защитникът им-адвокат Г.-ЛАК,молят да бъдат оправдани по предявеното им
обвинение,да се от отхвърлят гражданските искове и им се присъдят разноските по
делото.
Съдът,като
прецени поотделно и в тяхната съвкупна връзка събраните по делото доказателства,доводите и становището
на тъжителя,на неговия повереник- адвокат Т.Ц.-ЛАК и
на подсъдимите и техния защитник-адв.Г.-***,приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Тъжителят и
подсъдимите М.Р.Р. и С.М.Р. са братовчеди,съответно
подсъдимият М.Р. е вуйчо на подсъдимия М.И.К..***,като отношенията между
тъжителя и подсъдимите М. и С.Р. са влошени.
Между тъжителя
и подсъдимия М.Р.Р. имало няколко
инцидента/сбивания/,преди датата,на която се сочи в тъжбата,че е възникнал
инкриминирания инцидент. От показанията на част от свидетелите/основно
съпругата на подс.М.Р. и майка на подс.С.Р.-Д.О./,се
установява,че на 04.06.2017г между тъжителя и подс.М.Р.
също е имало физическо съприкосновение,при което е било причинено нараняване на
подсъдимия Р.,за което и по негова тъжба е било образувано НЧХД №363/2017г по
описа на РС-Тетевен/факт,служебно известен на решаващия съдебен състав/.Подсъдим
за деянието на 04.06.2017г е М.А.М.-тъжител по настоящето производство.
На 05.09.2017
година,в село Г.,Лов.обл.,махала „Г.“,около 01.30
часа,възникнал първоначално конфликт между свидетеля Р.А.М./брат на тъжителя М.А.М./и
подсъдимите М. и С. Р.нови/неговите братовчеди/,като причината за същия отново
била старата вражда между родствениците и
обстоятелството,че свидетелят „причаквал“ синът на подс.М.Р.,а
именно подс.С.Р.,за да се саморазправя с него.След
това на мястото на инцидента се появил и подсъдимият М.И.К.,стигнало се до
размяна на удари между посочените лица,при които и след приключване на
инцидента,били причинени телесни увреждания на следните лица: на тъжителя М.А.М. били причинени разкъсно-контузна рана на дясната вежда,кръвонасядане
на меките тъкани на дясната орбита-десностранен Брил хематом,разкъсно-контузна
рана на ІV пръст на дясната ръка, охлузване
в областта на лява лакетна става,охлузвания в
областта на гърба; на
свидетеля Р.А.М./брат на тъжителя/-контузна рана на
главата; на подсъдимия М.Р.Р. –подкожен кръвоизлив и оток в областта на левия лакет.
За възникналия
инцидент са подадени сигнали до Дирекция „Национална система 112“-регионален
център-Монтана,както следва: в 01.52.02 часа от подсъдимия С.М.Р.,в 02.01.07
часа от лице,представило се като М. и в 02.08.36 часа от свидетеля Р. М..Съдържанието
на разговорите на посочената телефонна линия са отразени в заключението на
вещото лице-инж.М.Б.,изследвало вещественото доказателство-предоставен
компакт-диск със запис на разговорите, от Национална система 112“.
Местопроизшествието
било посетено от полицейски служители А.Л. и Х.Х.,както
и от служители на ЦСМП-Ловеч-филиал Тетевен-св.П.Ф. и М.Б..Същите на мястото на
произшествието провели разговор с подсъдимите М.Р. и неговият син-подс.С.Р.,като констатирали,че подс.М.Р.
има наранявания в областта на ръката,а в центъра за спешна медицинска помощ в
град Тетевен полицейските служители установили присъствието на тъжителя и
неговия брат Р.М.,както и техния баща А.М.И.,като първите двама били с
наранявания и им била предоставена специализирана медицинска помощ.На свидетеля
Р.М. бил съставен протокол по чл.65 от ЗМВР,като според обясненията на
съставителя-св.Л.,причините били ,че подсъдимите „М. и С.“ обяснили,че той/св.Р.М./
бил по-агресивен,а според свидетеля Х.Х.-защото в
присъствието на полицейските служители „отправял закани за саморазправа…“.
Изложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен и безспорен начин след съвкупен
анализ на обясненията на тримата подсъдими,показанията на свидетелите М.И.И.,Р.А.М.,А.М.И.,Р. М.И.,К.М..М.,Р.М.
Р.,Д.М.О.,С.М.А.,П. Петров Ф.,М.М.Б.,А.Л.Л.,Х.И.Х.,Р.А.М.,И.М.И.,заключенията на съд.-техническата
експертиза,изготвена и защитена от вещото лице инж.М.Б.,заключението на
съдебно-медицинските експертизи,изготвени от вещото лице д-р М.Г. и огласените
чрез прочитане писмени доказателства,представени по делото.
Съдът не дава
вяра на обясненията на тримата подсъдими,в частта,в която същите отричат
участието си в механизма на причиняване на телесните увреждания на тъжителя.В
тази им част обясненията им се възприемат като защитна реакция срещу
неблагоприятни правни последици и противоречат на останалия доказателствен
материал.Обясненията на подсъдимите,както и на ангажираните от тях свидетели,че
увредите на тъжителя са причинени при боричкането му с подсъдимия М.Р.,са в
противоречие с приетото и неоспорено заключение на съд.-медицинската
експертиза,съгласно която травматичните увреди на тъжителя са причинени от
действието на твърд-тъп предмет и отговарят да са получени по време и
начин,съобщен от пострадалия-удари с тояги,дървени колове.В съдебно заседание
вещото лице обяснява,че увредите на тъжителя М.М. не
могат да се получат от падане на земята,както и от един удар,вещото лице
заявява,че на тъжителя са нанесени най-малко три удара,за да се получат
констатираните наранявания.
Обясненията на
подсъдимия М.Р.Р. са в колизия с изложеното от самия
него в тъжбата по досъдебно производство №242/201г по описа на
РУП-Тетевен,както и дадените от същия показания като свидетел в производството,в
които същият,за разлика от обясненията,дадени по настоящето
производство,заявява,че си разменяли удари със свидетеля Р.М.,както и че „тримата
започнахме да си нанясяме удари/подс.М.Р.,подс.М.И. и тъжителя М.А./,след което той и тъжителят
паднали на земята.Макар и тези дадени пред разследващ полицай показания да не
могат да бъдат ползвани като доказателствено средство
в настоящето производство,същите съставляват индиция досежно формираните по-горе изроди на съда,за
компрометиране обясненията на тримата подсъдими и част от свидетелските
показания,на ангажираните от тях свидетели.
В частта на
обясненията на подсъдимите,респ. на ангажираните от тях свидетели за
установяване на факта,че подсъдимия С.М.Р. не е присъствал на мястото на
инцидента,а се е намирал на терасата на гаража,в двора на родителите си,следва
да се отбележи съдържанието на изреченото от този подсъдим след обаждането му
до дирекция „Национална система 112“1, именно: „Тате яла дръж го че избяга“,от
което следва и5звода,че същият се е намирал в района на местопроизшествието и
неговия начален момент-на съприкосновението между неговия баща и свидетеля Р.М..
По отношение
на останалите гласните доказателства: С оглед оформените две групи свидетели,така,както
са ангажирани от всяка от страните и съвкупно с останалия доказателствен
материал по делото,съдът не дава вяра на показанията на страните,в следните им части:
-На свидетеля Р.А.М.-в
частта досежно описвания механизъм на развитие на
произшествието,както и присъствието на произшествието на свидетеля И.М.И..Същият
е брат на тъжителя,безспорно заинтересуван от изхода на делото,във влошени
отношения е с подсъдимите,както и евентуално би уличил себе си в извършване на
престъпление;
-На свидетеля М.И.-дядо
на тъжителя,също заинтересуван от благоприятен изход на делото за тъжителя,в
частта относно възможността за възприемане на факти и различаване на лица и
предмети в тъмната част на денонощието/момента на възникване на инкриминирания
инцидент/,в предвид и огласените му ,чрез прочитане, показания,дадени пред друг
състав на съда и излагани в тях данни за влошено зрение;
-На
свидетелите Р.И.-чичо на тъжителя и А.И.-баща на тъжителя,в частта относно
излаганите данни за възприет механизъм на причиняване на телесните увреждания
от тримата подсъдими на тъжителя и развитие на инцидента между тъжителя и
неговия брат-св.Р.М. и тримата подсъдими.В предвид заинтересуваността и на тези
свидетели от изхода на делото,времето и мястото на развитие на инцидента,съдът
приема,че тези свидетели не са възприели фактите от момента на възникване на
произшествието до неговото приключване с тяхната намеса така,както ги излагат в
показанията си;
-На свидетеля К.М..М.-в частта,в която твърди,че тъжителят е ударил подсъдимия
М.Р.Р.,че подсъдимият М.И. не е удрял тъжителя,както
и че подсъдимият С.Р. не е имал участие в произшествието.Показанията,в частта
за нанесени няколко удари от тъжителя върху подсъдимия М.Р.,са в противоречие с
констатираните увреди на подсъдимия по приложените медицински документи,както и
заключението на съд.-медицинската експертиза.
-На свидетеля С.М.А.-в
частта на описвания механизъм на произшествието.Показанията на този свидетел са
вътрешно противоречиви,като същият първоначално твърди,че е възприел развитието
на инцидента от момента на неговото възникване,а впоследствие-че заминал при
подсъдимия М.Р.,който се бил качил на тераса на гаража,за да го „питат какво е
станало“.Същият твърди,че не е видял подс.М.Р. да се е
обаждал по телефона тогава,което му изявление противоречи с останалите гласни
доказателства и експертизата по отношение на доказателственото
средство-диск със запис от обаждане на национална система за спешни повиквания
112-стр.231-232 от делото.
Останалите
разпитани свидетели не са възприели конкретни факти от възникналия между
страните инцидент на 05.09.2017 годна.
В предвид анализа на доказателствата,съдът,игнорирайки
посочените по-горе части от обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите,формира
изложения в мотивите извод,а именно,че на 05.09.201г,около 02.00 часа в село Г.,Лов.обл.,е възникнал инкриминирания инцидент,че участници в
него са били тъжителят и неговия брат,от една страна и от друга тримата
подсъдими,както и че последните са нанесли
на тъжителя множество удари с твърд-тъп предмет,които са инкасирали наранявания-травматични
изменения,описани в съд.-медицинската експертиза, причинили му временно и
неопасно разстройство на здравето.Тримата подсъдими са осъществили от обективна
и субективна страна престъпния състав на чл.130,ал.1 от НК,във в-ка с чл.20,ал.2 от НК,а по отношение на подсъдимия С.Р. и
чл.63,ал.1,т.4 от НК,тъй като на 05.09.2017 година в село Г.,Лов.обл.,около 02.00 часа,в съучастие помежду си,като съизвършители,чрез нанисане на удари с твърд-тъп предмет,в областта на главата
и тялото,виновно са причинили на тъжителя М.А.М. ***,описаните в
съд.-медицинската експертиза травматични увреждания.
От субективна
страна деянието е осъществено при общ у подсъдимите пряк умисъл,като същите са
съзнавали обществената опасност на деянието и са искали настъпването на този противоправен резултат.
По отношение
квалификацията на деянието:
В предвид доказателствения материал,данните за развитието на
инцидента между страните на 05.09.2017г,данните за нанисане
на удари върху подсъдимия М.Р. от страна на свидетеля Р.М.,както и общността на
умисъла у подсъдимите и мотивите им за извършване на деянието,съдът не
приема,че се касае за деяние,извършено в състояние на силно раздразнение от
страна на подсъдимите,нито за наличие на института на реторсията.
Относно вида и
размера на наложеното на подсъдимите наказания:
За
извършеното от подсъдимите престъпление по чл.130,ал.1 от НК законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода до две години или пробация.Деянието
е извършено умишлено,не са причинени имуществени вреди,а подсъдимите са с чисто
съдебно минало,към момента на извършване на деянието.Подсъдимият М.Р. е
реабилитиран за извършено престъпление от общ характер,за което му е било
наложено наказание „лишаване от свобода“/отбелязването върху бюлетина за
съдимост е от дата 12.12.2002г./.Подсъдимият С.М.Р. е
неосъждан.Подсъдимият М.И.К. е бил реабилитан/независимо
от липсата на отбелязване върху бюлетина за съдимост/за деянието,осъден с присъда
по НОХД №хххх по описа на РС-Тетевен,като изпитателният срок е 3 години е изтекъл
на 11.04.2017 година,т.е. преди извършване на настоящето деяние,а деянието,за
което е осъден с присъдата по НОХД №хххх по описа на РС-Ботевград,е извършено
след извършване на настоящето деяние-на дата 07.09.2017 година,т.е. два дни
след извършване на инкриминираното деяние.
От изложеното
е видно,че са налице материалноправните предпоставки
по чл.78а,ал.1 от НК и за тримата подсъдими,поради което съдът освободи същите
от наказателна отговорност и им наложи административни наказания „глоба“ в размер на 1 000 лева за пълнолетните
подсъдими М.Р.Р. и М.И.К.,а на непълнолетният
подсъдим С.М.Р. наложи административно наказание „обществено порицание“. Към
момента на извършване на престъплението определеното от законодателя
административно наказание глоба по чл.78а,ал.1 от НК е в размери от 1 000 лева
до 5 000 лева.При определяне на наказанието глоба в размер на 1000 лева на
подсъдимите М.Р. и М.И. съдът отчете от една страна сравнително невисоката
степен на обществена опасност както на деянието,така и на личността на
извършителите,представените добри характеристични данни за тримата подсъдими по
делото,обстоятелството,че се касае са млади мъже, а от друга подбудите за
извършване на престъплението,липсата на разкаяние и съжаление за извършеното от
подсъдимите,поради което определи наказанието при превес на смекчаващи вината
на подсъдимите обстоятелства,като за непълнолетният подсъдим С.Р. прие,че
именно с налагането на административно наказание „обществено порицание“ в пълна
степен биха се постигнали целите на наказанието,визирани в чл.36 от НК.
При
горния изход на делото,съдът намери предявения граждански иск за допустим и
основателен,тъй като подсъдимите са причинили на тъжителя телесни увреждания,за
което и дължат обезвреда за причинените неимуществени
вреди-за претърпените болки,страдания,срам,притеснения.При определяне размера
на обезщетението,съдът отчете вида и степента на причинената телесна повреда,възрастта
на пострадалия и времето на отшумяване на травмите,с оглед на което и водим от
принципа за справедливо обезщетение съгласно чл.52 от ЗЗД,съдът намира,че
обезщетение в размер на 1 500.00 лева в пълна степен ще репарира
причинените на пострадалия М. болки и страдания,като за разликата до претендирания размер на иска-до сумата от 9000 лева,отхвърли
гражданския иск,като неоснователен и недоказан.Съдът уважи гражданския иск заедно
със законната лихва от датата на увреждането до окончателното му заплащане.С
оглед общността на умисъла у тримата подсъдими за причиняване телесното
увреждане на тъжителя М.,съдът намери,че са налице основания за ангажиране на
тяхната солидарна отговорност.
В
предвид осъдителната присъда и уважените граждански искове,съгласно чл.189,ал.3
от НПК съдът осъди подсъдимите да заплатят на тъжителя съдебно-деловодни
разноски в общ размер на 612.00 лева.
Причините
за извършеното престъпление съдът намира в незачитането от подсъдимите на
телесната неприкосновеност на гражданите и техните права.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: