РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. В., 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело №
20231420102310 по описа за 2023 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от К. Ц. А., ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. В., ул. „С.З.“ **, вх. Б, против „К.И.И БГ“
ЕАД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „П.В.“ **, БЦ Л.
В исковата молба се твърди, че ищецът е наследник на покойния му баща Ц. А. .,
ЕГН: **********, като в това си качество бил конституиран като длъжник по изп. д. № ****
на ЧСИ И.Ц.. След направени справки се установило, че изпълнителното дело било
образувано въз основа на два изпълнителни листа, като единия от тях бил изпълнителен
лист, издаден от Районен съд – В. от дата 11.08.2011 г. по ч. гр. д. № 2298/2011 г. в полза на
„БНП П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК: **. Изпълнителното дело било образувано по молба от 27.03.2023
г. на „К.И.И БГ“ ЕАД, ЕИК **, което дружество и до настоящия момент било взискател по
делото. Делото било образувано от ответника, а не от дружеството в полза, на което бил
издаден изпълнителният лист, тъй като вземането било прехвърлено на „БНП П.П.Ф.” ЕАД
с договор за цесия от дата 15.05.2015 г.
Поддържа се, че от взискателя не са предприемани изпълнителни действия във връзка
със задължението по издадения изпълнителен лист. Сочи се, че в случая изпълнителното
основание е влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и при липса на данни за по-
ранна дата на влизане в сила на заповедта, че това следва да бъде датата на издаване на
изпълнителния лист — 11.08.2011 г. Твърди се, че от тази дата не са предприети прекъсващи
давността действия, като 5 години по-късно към дата 11.08.2016 г. задължението вече е било
погасено по давност. Посочва се, че към датата на предявяване на исковата молба са изтекли
повече от пет години – период от време, достатъчен за погасяване на вземането съгласно чл.
110 ЗЗД, както главното, така и акпесорните такива.
Изтъква се, че ТР № 2/2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС поражда действие
само занапред от датата на постановяването му, като с оглед на това, дори да се счете, че е
имало друго образувано изпълнително дело преди 2015 г., а именно преди влизане в сила на
1
ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, то давността до дата 26.06.2015
г. е била спряна и не е текла независимо от това дали са извършвани изпълнителни действия
или не, какви са били те и т.н. Поддържа се, че давността е започнала да тече отново
считано от датата на влизането в сила на тълкувателното решение на 26.06.2015 г., като от
тази дата 5 години по-късно до дата 26.06.2020 г. изпълнителни действия, които да
прекъсват давността, не са били предприемани, поради което и задължението към тази дата е
било погасено по давност. Твърди се, че вземането по изпълнителния лист се явява погасено
по давност и въз основа на същия не следва да се извършват каквито и да било
изпълнителни действия.
Посочва се, че ищецът е единствен наследник на починалия си баща, като след
смъртта на наследодателя задълженията са част от наследствената маса и по отношение на
тях при наследяването се спазват общите правила на наследственото право и всеки от
наследниците по закон наследява равна част, като в случая процесното задължение е
наследено изцяло от ищеца.
По тези съображения се иска от съда да признае за установено, че ищецът не дължи
на ответника сумите по изпълнителен лист от 11.08.2011 г., издаден по ч гр. д. № 2298/2011
г. по описа на Районен съд – В..
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Поддържа се, че на 24.07.2008 г. между
„БНП П.П.Ф.“ ЕАД (предишно наименование „Д.Ф.И“ АД), с универсален правоприемник
„БНП П.П.Ф. C.A.“, клон Б., в качеството му на Кредитор, от една страна, и Ц. А. .,
наследодател на ищеца, в качеството му на Кредитополучател, от друга, бил подписан
Договор за кредит № **. На 05.07.2008 г. между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД (предишно
наименование „Д.Ф.И“ АД), с универсален правоприемник „БНП П.П.Ф. С.А.“, клон Б., в
качеството му на Кредитор, от една страна, и Ц. А. ., наследодател на ищеца, в качеството
му на Кредитополучател, от друга, бил подписан Договор за кредит № **. Вследствие на
възникналите между страните договорни правоотношения кредиторът „БНП П.П.Ф.“ ЕАД
финансирал кредитополучателя, а за Ц. А. . възникнало задължение да издължи
горепосочените кредити, съгласно условията по договорите. Поради неизпълнение на
възникналите договорни задължения от страна на Ц. А. ., кредиторът се снабдил със
Заповед за изпълнение № 1764/06.06.2011 г. по ч. гр. д. № 2298/2011 г., въз основа на която
бил издаден Изпълнителен лист от 11.08.2011 г. относно процесното задължение по Договор
за кредит № **, както и със Заповед № 1540/17.05.2011 г. по ч. гр.д. № 2320 от 2011 г. по
описа на Районен съд – В., въз основа на която бил издаден Изпълнителен лист от
03.08.2011 г., относно задължението по Договор за кредит № **.
Поддържа се, че по молба на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД от 25.11.2011 г. било образувано
изп. дело № 1232/2011 г. по описа на ЧСИ В.Й. и били приведени в изпълнение процесните
Изпълнителен лист от 11.08.2011 г., както и Изпълнителен лист от 3.08.2011 г. С молбата си
за образуване на изпълнително дело „БНП П.П.Ф.“ ЕАД възложило правомощията по чл. 18
ЗЧСИ на ЧСИ В.Й.. На тази дата била прекъсната погасителната давност, тъй като съгласно
Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС „ ...е нередовна
молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която
взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи
на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с
нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната
давността.“. Сочи се, че по аргумент на противното молбата за иницииране на изпълнително
производство, с която се възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ, е редовна и води до прекъсване
на теклата до момента погасителна давност, защото съдебният изпълнител е длъжен да
приложи изпълнителния способ, съответно да определи такъв при възлагане.
Твърди се, че на 10.08.2015 г. последвало депозирането на молба за конституиране на
2
нов взискател от „К.И.И БГ“ ЕАД, което действие отново прекъсвало течащата относно
вземането погасителна давност. На 09.07.2018 г. била входирана молба за справка БНБ. След
като ЧСИ В.Й. бил лишен от правоспособност, архивът му бил изпратен на ЧСИ Ц.Н., рег.
№ 756, р-н на действие ОС П. и делото получило нов номер – *************** била
депозирана Молба за справка БНБ, с включено искане за опис на движими вещи в условията
на евентуалност. След това изп. дело № 4161/2020 г. било прекратено и взискателят
изтеглил процесния изпълнителен лист, като на 27.03.2023 г. била депозирана молба за
образуване на ново изпълнително производство, като било образувано изп. дело № 584/2023
г. по описа на ЧСИ И.Ц., с което за пореден път била прекъсната погасителната давност
относно вземането, тъй като на съдебния изпълнител били възложени правомощията по чл.
18 ЗЧСИ и било направено искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия,
включително насрочване на опис на движими вещи. Непосредствено след образуване на
делото от кантората на ЧСИ И.Ц. уведомили ответника, че длъжникът е починал. На
25.05.2023 г. било изходирано съобщение до Община В. — искане за удостоверение за
наследници. Съгласно полученото Удостоверение за наследници единственият наследник на
Ц. А. . бил ищецът К. Ц. А.. На 16.06.2023 г. била изходирана покана за доброволно
изпълнение до същия.
Поддържа се, че всяко направено искане от страна на взискателя за предприемане на
изпълнителни действия прекъсва погасителната давност, тъй като съдебният изпълнител е
длъжен да предприеме необходимото по изпълнение на искането. Сочи се, че в настоящия
случай погасителната давност е била прекъсвана многократно с предприемането или
осъществяването на горепосочените изпълнителни действия, с което предишният взискател
„БНП П.П.Ф“ ЕАД, настоящият взискател „К.И.“ ЕАД, ЧСИ В.Й., ЧСИ Ц.Н., ЧСИ И.Ц. не са
бездействали, а напротив, са предприемали необходимите действия в хода на образуваното
изпълнително дело № 1232/2011 г., изпълнително дело № 4161/2020 г., изпълнително дело №
584/2023 г., което доказвало липса на бездействие относно удовлетворяване на вземането по
изпълнителния титул. Изтъква се, перемпцията е без правно значение за прекъсването на
давността, като дори изпълнителното дело да е било перемирано, необразуването на новото
искане в отделно дело няма значение за прекъсването на давността. Сочи се, че за заварените
като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК производства по принудително
изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до посочената дата следва да намери
приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което
през времетраенето на изпълнителното производство - от датата на образуването му, до
датата на приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо
тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния процес),
погасителната давност е спряла.
Поддържа се, че от образуване на изпълнително дело № 1232/2011 г. по описа на ЧСИ
В.Й. на 25.11.2011 г. до 26.06.2015 г. намира приложение ППВС № 3/18.11.1980 г и
погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни
действия, като началният момент от който започва да тече погасителна давност е датата
26.06.2015 г. – постановяване на ТР № 2/26.06.2015. Сочи се, че следователно датата, на
която вземането се погасява по давност, би била 26.08.2020 г., като се вземе предвид и
двумесечният период, в който погасителна давност е била спряна въз основа на Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците. Твърди се, че към
този срок следва да се добавят и още седем дни, тъй като съгласно § 13 от ПЗР на Закона за
здравето (ДВ. бр. 44 от 13.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по силата на ЗМДВИП,
продължават да текат от изтичане на 7 дни след обнародване на този закон. Изтъква се, че в
настоящия случай, обаче, и в периода след 26.06.2015 г. имало извършени изпълнителни
действия във връзка с изпълнително дело № 1232/2011 г., изпълнително дело № 4161/2020 г.
и изпълнително дело № 584/2023 г., които прекъсвали погасителния давностен срок, поради
3
което за процесното вземане срещу не е изтекла погасителната давност.
Посочва се, че на 15.05.2015 г. между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД в качеството му на Цедент
и „К.И.И БГ“ ЕАД, в качеството му на Цесионер, бил сключен договор за цесия, по силата
на който „БНП П.П.Ф.“ ЕАД прехвърлило вземанията си по сключения Договор за кредит №
***************, на „К.И.И БГ“ ЕАД. С пълномощно предишният кредитор „БНП П.П.Ф.“
упълномощил „К.И.И БГ“ ЕАД да уведоми от името му всички длъжници по вземания на
„БНП П.П.Ф.“ ЕАД, които последното е цедирало съгласно сключения Договор за цесия от
15.05.2015 г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД „БНП
П.П.Ф.“ ЕАД, чрез пълномощника си „К.И.И БГ“ ЕАД, изпратило Уведомление за
извършеното прехвърляне на вземания до длъжника Ц. А. . на посочен от него адрес, а
именно: гр. В. ул. „С.З.“ № 28, но същото не е било получено. Сочи се, че по този начин
ответното дружество е положило необходимата грижа гореописаното уведомление да
достигне до знанието на Ц. А. Ѝ..
По тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба съображения
се иска предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се и разноски.
Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства, доводите и
възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е приет като доказателство изпълнителен лист от 11.08.2011 г., издаден
срещу Ц. А. ., ЕГН: ********** в полза на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК: ** по ч. гр. дело №
********* по описа на Районен съд – В. за сумите от: 192,60 лв. – главница до погасяване на
потребителски паричен кредит за покупка или услуги по сключен договор от 24.07.2008 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.05.2011 г., до окончателното
изплащане на вземането, 42,53 лв. договорна лихва за периода от 30.01.2009 г. до 13.05.2011
г., както и направените разноски по издаване на заповедта за изпълнение включително и
адвокатско възнаграждение в размер на 125,00 лв. Изпълнителният лист е издаден въз
основа на влязла в сила Заповед № 1764 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 06.06.2011 г., издадена по ч.гр.д. № 2298/2011 г. по описа на Районен съд – В..
Представено по делото е Удостоверение изх. № 2************издадено по изп. д. №
584/2023 г. по описа на ЧСИ И.Ц. с район на действие О. съд – В., в уверение на това, че
изп. д. № ***********е образувано по молба вх. № ************* на „К.И.И БГ“ ЕАД въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 11.08.2011 г. от Районен съд – В. на основание
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2298/2011 г., по силата на който Ц. А. .,
ЕГН: ********** е осъден да заплати парично задължение на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, които с
договор за цесия от 15.05.2015 г. са прехвърлили вземането си на „К.И.И БГ“ ЕАД.
Посочено е в удостоверението, че по молба на взискателя и въз основа на удостоверение за
наследници, издадено от Община В. на 31.05.2023 г. на осн. чл. 429 и сл. ГПК с
постановление от 05.06.2023 г. на мястото на починалия длъжник Ц. А. ., ЕГН: **********
като страна по изпълнителното дело е конституиран наследникът К. Ц. А., ЕГН: **********.
Отразено е, че по изп. д. № 584/2023 г. няма извършвани изпълнителни действия.
Приет като доказателство е Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
15.05.2015 г., сключен между „К.И.И БГ“ ЕАД и „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, по силата на който
„БНП П.П.Ф.“ ЕАД е прехвърлило на „К.И.И БГ“ ЕАД портфолио от вземания,
произтичащи от договори за потребителски кредит, включително процесния договор,
сключен на 13.05.2011 г. между Ц. А. . и „БНП П.П.Ф.“ ЕАД. Видно от представената по
делото обратна разписка Ц. А. . не е бил уведомен от „К.И.И БГ“ ЕАД за извършената
цесия, за което „К.И.И БГ“ ЕАД е било упълномощено от „БНП П.П.Ф.“ ЕАД с пълномощно
от 09.06.2015 г., доколкото същата съдържа отбелязвана, че пратката е била непотърсена.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
4
Предявен е иск с правно основание по чл. 439 ГПК за признаването за установено по
отношение на ответника, че ищецът не му дължи следните суми по изпълнителен лист от
11.08.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 2298/2011 г. по описа на Районен съд – В.: 192,60 лв. –
главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 13.05.2011 г., до окончателното й заплащане; 42,53
лв. – възнаградителна лихва за периода от 30.01.2009 г. до 13.05.2011 г.; 125,00 лв. –
направени разноски по издаване на заповедта за изпълнение включително и адвокатско
възнаграждение, за които е образувано изпълнително дело № 584/2023 г. по описа на ЧСИ
И.Ц., с район на действие Окръжен съд – В..
По допустимостта на иска:
В разглеждания случай изложеният в исковата молба факт /изтекъл период на
погасителна давност/, на който е основан искът, е от категорията на предвидените в чл. 439
ГПК новонастъпили факти, поради което производството по делото следва да бъде
разгледано по същество.
По основателността на иска:
С предявяването на този иск за установяване недължимост на парична сума, ищецът
отрича претендираното от „К.И.И БГ“ ЕАД материално право, като в тежест на ищеца е да
докаже, че е налице възникнало вземане срещу него по посоченото ч. гр. дело № 2298/2011
г., включително факта, че е наследник на длъжника Ц. А. ., както и че ответникът се
легитимира като кредитор по посоченото изп. д. № 584/2023 г. по описа на ЧСИ И.Ц., а в
тежест на ответника е при условията на пълно и пряко доказване да установи
съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на изискуемостта на
вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по
давност, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността, за
което не сочи доказателства.
За основателността на предявения иск следва да се установи, че от настъпването на
изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна
давност, който период не е бил спиран или прекъсван.
Установи се, че за процесното вземане е издаден изпълнителен лист от 11.08.2011 г.,
срещу Ц. А. . в полза на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, по ч. гр. дело № 2298/2011 г. по описа на
Районен съд – В., като вземането е прехвърлено с договор за цесия от 15.05.2015 г. на
ответното дружество. Не е спорно между страните обстоятелството, че въз основа на
горепосочения изпълнителен лист е било образувано изп. д. № 1232/2011 г. по описа на ЧСИ
В.Й. с район на действие О. с. – В., което е било прекратено, като въз основа на същия
изпълнителен лист е образувано изп. д. № 584/2023 г. по описа на ЧСИ И.Ц. с район на
действие О. с. – В., по което ответникът е взискател. Не се спори между страните, а и от
представеното по делото Удостоверение изх. № 26951/16.08.2023 г., издадено по изп. д. №
584/2023 г. по описа на ЧСИ И.Ц. с район на действие О. с. – В., се установява, че на
мястото на починалия длъжник по делото Ц. А. . е конституиран неговият наследник –
ищецът К. Ц. А..
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 3/2020 г. от 28.03.2023 по т.д. №*/2020 г. на ОСГТК на ВКС, докато е траел
изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни
дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015
г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. Предвид гореизложеното,
доколкото изп. д. № 1232/2011 г. по описа на ЧСИ В.Й. с район на действие Окръжен съд –
В. е било образувано преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д.
№ 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, то следва да се приеме, че давността за вземането не е текла до
26.06.2015 г. В случая давността е започнала да тече от тази дата, като доколкото
5
ответникът не е доказал да е прекъснал давността с предприемане на действия по
принудително изпълнение на вземането в петгодишния период след 26.06.2015 г., то същата
би изтекла на 26.06.2020 г. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (в сила от 14.05.2020 г.) за
времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност за вземането не е текла. Съгласно § 13 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците ( в сила от
14.05.2020 г.), сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да
текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона в „Държавен вестник“. Законът е
обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностният срок е възобновено на
21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7
дни за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително, и е изтекъл на 02.09.2020 г.
В мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело
№ 2/2013 г. на ОСГТК се изтъква, че съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсването обаче
се осъществява, само доколкото чрез изпълнителното действие се реализира един или повече
конкретни изпълнителни способи. Ето защо може да се направи извод, че давността по
време на висящото изпълнително дело се прекъсва многократно, което става с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ).
В коментираното тълкувателно решение съдиите от ВКС посочват неизчерпателно
група от действия в изпълнителното производство с прекъсващ ефект за давността. Като
такива са посочени: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица.
Неоснователно е възражението на ответника, че давността за вземането е прекъсната
на 10.08.2015 г. с депозирането на молба за конституиране на нов взискател от „К.И.И БГ“
ЕАД. На първо място по делото не са ангажирани доказателства от ответника за подаването
на такава молба. На следващо място, следва да се посочи, че самото искане за конституиране
на правоприемника като взискател, респ. конституирането му от съдебния изпълнител в
хода на висящото изпълнително дело, не представлява по своята същност изпълнително
действие и не води до прекъсване на погасителната давност за вземането. Прекъсване на
погасителната давност ще настъпи само ако в молбата за конституиране на правоприемника
като взискател е посочен и изпълнителен способ за осребряване на имуществото на
длъжника, т.е. изрично е поискано извършването на валидно изпълнително действие. Този
изпълнителен способ може да е нов или да е подновено искането на първоначалния
взискател, но следва да е изрично обективирано в молбата до съдебния изпълнител. /в този
смисъл Решение № 50094/16.11.2023 г. по т.д. № 770/2022 г. на ВКС I т.о./.
Не са действия, годни да прекъснат давността за вземането, сочените от ответника
извършени такива на 09.07.2018 г. и на 08.03.2021 г., а именно депозиране на молби за
справка от БНБ. Ответникът не е ангажирал доказателства и в подкрепа на твърдението си,
че на 08.03.2021 г. е депозирал молба за опис на движими вещи.
Видно от приетото по делото Удостоверение изх. № *********., издадено по изп. д.
6
№ 584/2023 г. по описа на ЧСИ И.Ц. с район на действие О. с. – В., по изп. д. № 584/2023 г.
няма извършвани изпълнителни действия.
В заключение съдът приема, че от 26.06.2015 г. до 02.09.2020 г. е изтекъл периодът на
общата погасителна давност /5 години/, в което време по делото липсват доказателства да са
били реализирани основания за спиране или прекъсване течението на давността. Съгласно
разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
С оглед правната квалификация на предявения иск съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните по спора. Предвид характеристиките на иска по
чл. 439 ГПК и подлежащите на установяване в хода на съдебното дирене правнорелевантни
факти, именно на ответника е принадлежало процесуалното задължение /доказателствената
тежест/ за установяване чрез пълно и главно доказване, както предписва правната норма на
чл. 154, ал. 1 ГПК, настъпването на обстоятелства, обусловили прекъсването или спиране на
погасителната давност за вземанията, предмет на принудителното изпълнение. В тази връзка
от негова страна не са направени доказателствени искания в проведеното единствено
открито съдебно заседание по делото, като не са представени и доказателства. Следователно
в настоящия казус ответникът не доказа по безспорен, несъмнен начин, че след 26.06.2015 г.
са били поискани и извършени по изпълнителните дела действия, водещи до прекъсването
или спирането на погасителния давностен срок.
Гражданският исков процес е състезателно производство /арг. чл. 8, ал. 2 ГПК, който
предписва, че страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят
доказателства за тях/, в което по правилата за разпределяне на доказателствената тежест –
чл. 154, ал. 1 ГПК, страните навеждат факти и доказателства за установяване на
действителното фактическо положение. Едва след като безспорно, несъмнено се установят в
гражданския процес правнорелевантните обстоятелства, съдът е длъжен да ги подведе под
приложимата правна норма, като уважи или отхвърли предявения иск. В този смисъл,
крайният съдебен акт не може да се основава на житейски предположения, неподкрепени с
други годни доказателства по делото, и да бъде постановяван въз основа на недоказани
фактически твърдения. Поради тези правни съображения, при съобразяване със
законоустановените правила за разпределяне на доказателствената тежест, настоящият
съдебен състав приема, че от 26.06.2015 г. давността не е била спирана и прекъсвана, като на
02.09.2020 г. вземанията са погасени поради изтичане на 5-годишна давност.
Не се събраха доказателства процесното вземане или част от него да е погасено,
липсват данни за извършени доброволни плащания или принудително осребрено имущество
на ищеца в рамките на образуваното срещу него изпълнително производство. Ето защо,
цялото вземане, обективирано в издадения на 11.08.2011 г. изпълнителен лист следва да се
счита за погасено поради изтекъл давностен срок. Искът следва да бъде уважен като
основателен.
По разноските:
При този изход на производството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право
на разноски, като ответникът следва да бъде осъден да му заплати сторените такива в общ
размер от 450,00 лв. /50,00 лв. – държавна такса и 400,00 лв. – адвокатско възнаграждение/.
Не следва да се присъжда цялата заплатена от ищеца държавна такса, доколкото дължимата
такава по делото е в размер от 50,00 лв., като остатъкът до внесените 150,00 лв. е
недължимо платен и ищецът може да поиска възстановяването му.
Така мотивиран, съдът
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК, че К. Ц. А., ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: гр. В., ул. „С.З.“ **, вх. Б, не дължи поради изтекла
погасителна давност на „К.И.И БГ“ ЕАД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „П.В.“ ****, БЦ Л. сумите от: 192,60 лв. – главница до погасяване на потребителски
паричен кредит за покупка или услуги по сключен договор от 24.07.2008 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 13.05.2011 г., до окончателното изплащане на
вземането, 42,53 лв. договорна лихва за периода от 30.01.2009 г. до 13.05.2011 г., както и
направените разноски по издаване на заповедта за изпълнение включително и адвокатско
възнаграждение в размер на 125,00 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист от
11.08.2011 г. по ч. гр. дело № 2298/2011 г. по описа на Районен съд – В..
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „К.И.И БГ“ ЕАД, ЕИК: **, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „П.В.“ ****, БЦ Л. да заплати на К. Ц. А., ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. В., ул. „С.З.“ **, вх. Б, сумата от 450,00 лв., представляваща
направени разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – В. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8