Р Е Ш Е Н И Е
№ 18.03.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и първа година
, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №12158
по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №12158/2020 г по
описа на СГС е образувано :
- по въззивна жалба на ЧСИ Н.Л.М.рег.№841
в КЧСИ срещу решение №147361 от 13.07.2020 г постановено
по гр.д.№72845/2019 г на СРС , 43 състав ; с което въззивникът е осъден да заплати на основание
чл.441 ГПК във вр.чл.74 ЗЧСИ и чл.45 ЗЗД на Х.К.А. ЕГН ********** от гр.София сумата
от 1000 лева частичен иск от 1850 лева обезщетение
за имуществени вреди от незаконосъобразни действия на въззивника като ЧСИ по
изп.дело №20118410406700
състоящи се в събиране на суми от длъжника за периода 19.08.2014 г – 16.02.2017
г след прекратяване на изп.дело по чл.433 ал.1 т.8 ГПК ; ведно със законната
лихва от 13.12.2019 г до окончателното заплащане на сумата .
Въззивникът
доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като за процесния период изп.дело не е
било прекратено , защото ЧСИ е извършвал изпълнителни действия – насрочвал е
опис на движими вещи , както и е налагал запори и възбрани . Описът е
изпълнително действие , което прекъсва давността . Плащанията по изпълнителното
дело са извършвани доброволно от длъжника . Решението на СГС по обжалване
действия на ЧСИ не обвързва съда в настоящото производство . В случая не е
налице фактическия състав на деликтната отговорност , включително и липсват и
вреди , защото плащанията са били доброволни . Съгласно чл.118 ЗЗД дори плащане
след като давността е изтекла не е недължимо . Евентуално единствената вреда е
събирането на такси по т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 145,21 лева ;
- и по въззивна жалба на „Ч.Е.Б.“ АД *** /трето лице помагач на
ответника/ срещу посоченото решение на СРС.
Въззивникът излага доводи за
неправилност на решението на СРС , тъй като липсва фактическия състав на
деликтната отговорност на ЧСИ . Плащанията на длъжника са доброволни , имат
основание и не представляват вреда за него . Ищецът е поискал за първи път
прекратяване на изпълнителното производство едва през 2019 г , а до този момент
не е оспорвал действията на ЧСИ . Въззивникът няма задължение да следи защо
ищецът плаща , включително и чрез ЧСИ . Изпълнителното дело не се е перемирало
за периода 02.08.2012 г – 02.08.2014 г , защото са извършвани изпълнителни
действия поискани от взискателя . Решението
на СГС по обжалване действия на ЧСИ не обвързва съда в настоящото производство
.
Въззиваемата страна Х.К.А.
е подал писмен отговор , в който оспорва въззивните жалби . По изп.дело
взискателят е подал само една молба , с която е поискал изпълнителни действия и
тя е от 08.09.2011 г , а липсва възлагане на ЧСИ по реда на чл.18 ЗЧСИ . Постоянното
насрочване от ЧСИ на описи на движими вещи е незаконосъобразно , защото тези
действия не са поискани от взискателя . Налице е фактическият състав на
деликтната отговорност .Изп.дело се е
прекратило по силата на закона на 02.08.2014 г и последващите действия не
трябва да се вземат предвид . Преведените суми от ищеца не са доброволно
платени , а са имали за цел да спрат евентуален опис на движими вещи . При
прекратено изпълнително дело всички плащания са без основание и е без значение
дали сумите са погасени по давност .
„Ч.Е.Б.“ АД *** /трето лице помагач на
ответника/ е подало писмен отговор на жалбата на ЧСИ . Счита тази жалба за
основателна и изразява съгласие с доводите в нея . Предприемането на
изпълнителни действия пречи да настъпят перемция и погасителна давност .
Третото лице помагач на ответника „ДЗИ-
Общо Застраховане”
ЕАД гр.София ЕИК ******не
е подало писмен отговор на въззивните жалби.
Въззивните
жалби са допустими. Решението на
СРС е връчено на въззивниците на 27.07.2020 г и на 21.07.2020 г и е
обжалвано в срок
съответно на 10.08.2020 г и на
31.07.2020 г /по пощата/ .
Налице е правен интерес на
въззивниците за
обжалване на решението на
СРС .
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение , като такива основания в случая не се
констатират . Относно доводите за
неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1
от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на
ВКС .
За да уважи
частичния иск СРС е приел следното .
Последното изпълнително действие по процесното
изпълнително дело е от 02.08.2012 г /запор върху пенсия от НОИ/ , поради което
изпълнителното дело се е перемирало по чл.433 ал.1 т.8 ГПК на 02.08.2014 г .
Липсва прекъсване на давността с насрочване на опис на движими вещи , защото
самият опис не се е осъществил . Само извършване на опис и оценка прекъсва
давността , но не и само насрочване на опис . Плащанията от длъжника също не
прекъсват давността , а и през периода 02.08.2012 г -02.08.2014 г не са
извършвани плащания . Насрочването на опис на движими вещи по перемирано
изпълнително дело е противоправно деяние и е налице фактическия състав на
деликта по чл.74 ЗЧСИ . Длъжникът не би заплатил процесните суми ако не беше
уведомяван , че ще се извърши опис на движимите му вещи т.е. вредите нямат
случаен характер , а са последица от действията на ЧСИ .
Решението на СРС
е частично неправилно . Искът по чл.74 ЗЧСИ във вр.чл.441 ГПК е деликтен като частният
съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при
изпълнение на своята дейност . Предвид
изричното препращане към разпоредбата на чл.45 ЗЗД фактическият състав на
непозволеното увреждане включва: деяние (действие или бездействие),
противоправност , причинна връзка и вина Според чл.45 ал.2 ГПК при установяване
на останалите елементи от фактическия състав на деликта вината се предполага .
Не се предполага априори самото деяние , неговата неправомерност
, настъпилата вреда и причинната връзка между неправомерното
деяние и настъпилата вреда - доказателствената тежест по делото е на ищеца .
В случая СРС правилно е приел , че изпълнителното
дело се е перемирало по чл.433 ал.1 т.8 ГПК на 02.08.2014 г . След налагане на
запор върху пенсията на ищеца на 02.08.2012 г не е искано от взискателя
извършване на изпълнителни действия . Насрочванията на описи на движими вещи
след 30.11.2012 г не трябва да се вземат предвид , а и според мотивите на т.10
на ТР №2/13 г от 26.06.2015 г на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва от извършване
на опис на вещ , а не само от насрочване на опис . В случая описи не са
били извършвани .
Не може да се приеме , че извършените
от ищеца плащания са били „доброволни“. По принцип всички плащания , които са
извършени по време на висящността на изпълнителния процес се считат за негово
следствие /принудително събрани/ , независимо дали плащанията са извършени по
сметка на ЧСИ или по банкова сметка ***- решение №266 от 19.12.2013 г по гр.д.№1427/12 г на ВКС , IV ГО
От друга страна СРС неправилно посочва
, че искът е изцяло основателен , а нанесената на ищеца вреда / загуба/ в
размер на всички платени от него /събрани от ЧСИ/ суми по изпълнителното дело .
Вярно е , че ЧСИ е извършил незаконосъобразни действия по вече перемираното
дело . Вероятно е , макари да не е доказано по безспорен начин , че ответникът е
плащал именно , защото „се е страхувал“ да не се опишат и продадат движимите му
вещи . Но от това не следва , че извършените плащания в полза на взискателя са
били недължими и представляват вреда за ищеца . Както е посочено в решение №83 от 11.04.2018 г по гр.д. №
1667/2017 г, ГК , ІV ГО на ВКС имуществото на ищеца не е
намаляло, тъй като чрез принудителното, макар и противоправно събиране от
ответника ЧСИ на тези суми се е стигнало до погасяване на част от негови
безспорни и ликвидни задължения , които задължения принципно биха
подлежали на събиране в друго изпълнително производство. При добросъвестно
поведение от страна на ищеца той е следвало да изпълни своите задължения
доброволно - без да се стига до образуването на процесното изпълнително
производство срещу него .
От отбелязванията
на гърба на изпълнителния лист е видно , че с плащанията са ищеца са погасени
негови задължения в размер на 1704,79 лева. За тази сума липсват
нанесени от ответника имуществени вреди на ищеца и искът е неоснователен .
Останалата
част от плащанията в размер на 145,21 лева е събрана в полза на
ЧСИ за такси по т.26 от ТТРЗЧСИ . Тези такси са същинска имуществена вреда
/загуба/ от незаконосъобразните действия на ЧСИ. Загубата не би настъпила ако
ЧСИ беше спазил закона и беше прекратил изпълнителното дело /хипотетично ищецът
би могъл да плати и доброволно /.
Налага се
изводът , че решението на СРС трябва да се отмени в частта , в която частичният
иск се уважен в частта за разликата над 145,21 лева до предявения размер от
1000 лева и искът да се отхвърли частично . Решението на СРС трябва да се отмени
и в частта за разноските , като разноски по компенсация се дължат от ищеца .
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №147361 от 13.07.2020 г постановено по гр.д.№72845/2019 г на СРС , 43 състав ; в частта , в което ЧСИ Н.Л.М.рег.№841 в КЧСИ е осъден да
заплати на основание чл.441 ГПК във вр.чл.74 ЗЧСИ и чл.45 ЗЗД на Х.К.А. ЕГН **********
от гр.София разликата над 145,21 лева до предявения размер от 1000 лева
частичен иск от 1850 лева обезщетение за имуществени вреди от
незаконосъобразни действия
на въззивника като ЧСИ по
изп.дело №20118410406700
състоящи се в събиране на суми от длъжника за периода 19.08.2014 г – 16.02.2017
г след прекратяване на изп.дело по чл.433 ал.1 т.8 ГПК ; ведно със законната
лихва от 13.12.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; както и в
частта , в която ЧСИ Н.Л.М.рег.№841 в КЧСИ е осъден да заплати на Х.К.А.
ЕГН ********** от гр.София сумата от 400 лева разноски пред СРС ; и
вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на Х.К.А.
ЕГН ********** от гр.София в частта да се осъди ЧСИ Н.Л.М.рег.№841 в
КЧСИ да му заплати на основание чл.441 ГПК във вр.чл.74 ЗЧСИ и чл.45 ЗЗД разликата
над 145,21 лева до предявения размер от 1000 лева частичен иск от 1850 лева
обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразни действия на въззивника като ЧСИ по
изп.дело №20118410406700
състоящи се в събиране на суми от длъжника за периода 19.08.2014 г – 16.02.2017
г след прекратяване на изп.дело по чл.433 ал.1 т.8 ГПК ; ведно със законната
лихва от 13.12.2019 г до окончателното заплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА посоченото
решение , в частта , в която описания частичен иск е уважен за сумата от 145,21
лева обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразни действия на въззивника като ЧСИ по
изп.дело №20118410406700
състоящи се в събиране на суми от длъжника за периода 19.08.2014 г – 16.02.2017
г след прекратяване на изп.дело по чл.433 ал.1 т.8 ГПК ; ведно със законната
лихва от 13.12.2019 г до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА Х.К.А. ЕГН
********** от гр.София да заплати на ЧСИ Н.Л.М.рег.№841 в КЧСИ сумата от 283,84
лева разноски пред СРС /по компенсация/ и сумата от 305,21 лева разноски
пред СГС /по компенсация/ .
Решението е постановено при участието
на „ДЗИ-О. З.” ЕАД гр.София
ЕИК ******и „Ч.Е.Б.“ АД ***
като трети лица помагачи на ответника ЧСИ
Н.Л.М.рег.№841 в КЧСИ .
Решението не подлежи
на обжалване поради материален интерес под 5000 лева /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.