Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 11.02.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на шестнадесети ноември
през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Дамянова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов
Ива Нешева
при секретаря Илияна Коцева,
като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №10132
по описа за 2017
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 09.05.2017г.,
постановено по гр.дело №58499/2015г. по описа на СРС, ГО, 53 с-в, е признато за
установено по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че В.Д.К. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 341,49 лв. – главница, представляваща цена за
потребена топлинна енергия за периода от м.02.2012г. до м.04.2014г. ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 12.03.2015г.- датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното и изплащане и сумата от 62,86 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 31.03.2012 год. до 25.02.2014 год., като искът с
правно основание чл.79 от ЗЗД е отхвърлен в останалата му част до пълния предявен
размер от 354,81 лева и ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 475 лв в исковото
производство и 325 лева в заповедното производство. Ищецът е осъден да заплати
на ответника разноски в размера на 9,40 лева на основание чл.78, ал.3 от ГПК-
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Н.”ЕАД.
Срещу решението в
частта му, с която са уважени предявените искове, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника В.Д.К..
Жалбоподателят поддържа, че по делото липсвали убедителни доказателства за
наличието на облигационно правоотношение между страните и за дължимостта на
претендираните суми. Представените извлечение от сметка не били годни
доказателства в тази насока, а месечни данъчни фактури не били издавани. Не
било доказано реално потребление на топлинна енергия и ищецът не бил отчислявал
технологични разходи в абонатната станция. Счетоводните вписвания на ищеца
нарушавали чл. 24 ЗБНБ, а освен това не били годни да удостоверят дължимостта
на процесните суми. Не била доставяна топлинна енергия в точно определено количество
и качество. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено в обжалваната му
част, а предявените искове – отхвърлени. Претендира и присъждането на
направените разноски по делото.
Ответникът по
жалбата „Т.С.” ЕАД не е депозирал писмен отговор.
Третото
лице-помагач „Н.”ЕАД не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС
е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Установено е по делото, че
процесният имот е топлофициран и че сградата, в която се намира процесния имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също така,
че ответникът е собственик на процесния
апартамент №111, което обстоятелство се установява от представения писмен договор
от 26.01.1994г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ.
Следователно ответникът се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм.
- ДВ, бр. 74 от 2006 год./.
Съгласно чл.150,
ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. В случая е несъмнено, че
Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. По делото не са релевирани нито
твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу
Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият
съдебен състав приема, че между страните по делото са били налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Според
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът
за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл.
148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Установено е също така въз основа на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза, че делът на ответника за сградна инсталация, отопление на имота и битово горещо водоснабдяване са били
изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна
уредба. Т.е., доказана е по
несъмнен и категоричен начин по делото потребената от ответника топлоенергия в
определено количество за исковия период. В този смисъл неоснователни са
оплакванията на жалбоподателя, че дяловото разпределение е било извършвано
неправилно, че не е било изчислявано реалното потребление на топлинна енергия,
както и че не са били отчислявани технологични разходи на абонатната станция.
Неоснователен е и
доводът на ответника, че стойността на доставената топлинна
енергия е в по-нисък размер от фактурирания от ищеца, тъй като цената за 1 киловатчас топлинна енергия е посочена с повече от два знака след
десетичната запетая /т.е., нарушение на чл.24 от ЗБНБ/. Законът не забранява паричните величини, използвани за пресмятане на
дадена стойност, да бъдат означавани с повече от два знака след десетичната
запетая, поради което това е допустимо – затова именно и валутните курсове на
свободния пазар, вкл. обявените от самата БНБ, се обявяват по този начин. Не е
допустимо единствено реалното заплащане на остойностените по този начин парични
задължения да бъде извършвано чрез парични единици, различни от официалната
валута – лева, разделен на 100 стотинки, което по необходимост предполага
крайното парично задължение да бъде закръглявано с точност до втория знак след
десетичната запетая.
Неоснователно
е и възражението на ответника за нарушение на чл. 182 ГПК. Доказателствената сила на счетоводните книги не е равнозначна
на материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ документ. Тя е
производна, което следва от изискването, установено в разпоредбата на чл. 182 от ГПК, те да бъдат редовни, т.е.
всяко вписване в тях да бъде въз основа на документи, които доказват
извършеното вписване. Редовността на счетоводните книги, обаче, не се
предполага, тя трябва да бъде доказана от страната, която се позовава на тях.
Пропускът на ответника да оспори редовността на книгите, не ги прави редовни и
в този смисъл ищецът не може да бъде освободен от процесуалното си задължение
да установи при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти,
от които черпи изгодни за себе си последици. Ето защо съдът не би могъл да основе решението си само на
едностранно съставените от ищеца фактури и извлечение от сметка. Настоящият
случай, обаче, не е такъв. По делото са събрани доказателства – изравнителни
сметки, документи за главен отчет и заключение на вещо лице, въз основа които
може да бъде извършената преценката, че извършените от ищеца вписвания в
счетоводните книги са достоверни.
Стойността на
доставената топлинна енергия за процесния период, както и размерът на
обезщетението за забава, са установени въз основа на заключението на вещото
лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство
съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК с
оглед останалите данни по делото въззивният съд намира, че следва да бъде
кредитирано.
В този смисъл при
установеното облигационно правоотношение между страните и при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия
правилно СРС е приел, че исковете за главници и обезщетение за забава са
основателни до размерите и за периодите, посочени в обжалваното решение.
Ето защо
въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено в обжалваната му част.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл. 280,
ал. 2 ГПК настоящето решение е окончателно.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.05.2017г., постановено по гр.дело №58499/2015г. по описа
на СРС, ГО, 53 с-в, в обжалваната му част.
Решението е постановено при участието на
привлечено от ищеца трето лице-помагач „Н.”ЕАД.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/