МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 26001/12.08.2020 г.,
ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 1056/2019 г. ПО ОПИСА НА ЯРС
ЯРП е предявила обвинение против К.С.В. *** за
престъпление по чл.194, ал.1 от НК, както и против Р.П.Н. ***, за престъпление
по чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
В съдебна фаза по искане на защитниците и на
подсъдимите производството протече по диференцираната процедура на чл.371, т.2
от глава 27-НПК.
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението
против подсъдимите така, както е предявено. Изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка счита за безспорно установена, предвид направеното от
подсъдимите признание на фактите в неговата обстоятелствена част, а
самопризнанието им намира за подкрепено в пълна степен от събраните в
досъдебното производство доказателства. Затова счита, че подсъдимите следва да
бъдат признати за виновни и предлага да им се наложат наказания лишаване от
свобода, чиито в размери след редукцията с една трета, да бъдат съответно от
осем месеца лишаване от свобода за подс. Н. и от шест месеца за подс. В..
Прокурорът пледира и за постановяване отложено изтърпване на наказанията за
изпитателен срок от три години за всеки от подсъдимите.
Подсъдимите, редовно призовани,
участват лично в с.з., като признават вината си,
както и фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразяват съжаление за стореното и молят за отложено изръпяване
на наказанията.
С оглед връщането
на отнетите вещи, защитникът на подс. В. счита, че извършеното от нея следва да
се квалифицира по привилегирования състав на чл.197, т.1 от НК и пледира в
границите на очертаното от тази норма наказание до пет години лишаване от
свобода да й се наложи наказание от шест месеца лишаване от свобода, чийто
размер да бъде намален с една трета, съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК. Също пледира за постановяване отложено изтърпяване на наказанието за
минимален изпитателен срок.
Защитникът на подс.
Н. моли за определяне на наказанието към законовия минимум, като счита, че е
налице превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства. Като такива
изтъква оказаното в досъдебна фаза съдействие за разкриване обективната истина
по делото, чистото му съдебно минало, връщането на част от отнетото на неговия
собственик, както и матриалното и социалното положение на подсъдимия.
За да постанови присъдата си, на основание чл.373, ал.3 вр. с чл.372,
ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК, съдът прие за установени следните обстоятелства,
изложени от прокурора в обвинителния акт:
Към месец април 2017г. подс. В.
живеела под наем в апартамент № 74, находящ се във вх.Г на бл.6 в ж.к. „З.Р“в
гр. Я., като в началото на същия месец на гости в дома й пристигнал подс. Н. ***.
В съседство с подсъдимата – в
апартамент № *** „З.Р“в гр. Я., живеела пострадалата И.А. от с. гр. Тъй като
живеела сама и била на възраст (70 години), за решаването на битови проблеми от
различно естество А. разчитала на помощ от съседи, в т.ч. и от подс. В.. Така,
на 09.05.2017г. по молба на А. мъжът, с който В. живеела и подс. Н. ремонтирали
дивана й в хола. Н. имал нужда от пари и предложил на А. да почисти прозорците на
апартамента й срещу заплащане. Последната се съгласила и на следващия ден - 10.05.2017
г., подсъдимият отишъл в дома й. Около 13:00 часа, докато почиствал прозорците
в хола, Н. видял, че в чекмеджето на масата има портмоне. Отворил го и в него
намерил пари и две златни 14-каратови гривни с тегло 11,91 грама и 11,87 грама,
съответно на стойност 786,06 лева и на стойност 783,42 лева, които били
собственост на постр. А.. Подсъдимият взел двете гривни, както и банкноти с общ
номинал от 1100 лева, или вещи на обща стойност 2669,48 лева, и ги сложил ги в
джоба на панталона си, а другите банкноти оставил на мястото им. След това с
вещите напуснал жилището на А. и се прибрал в дома на подс. В., като на А.
обяснил, че ще довърши с почистването на прозорците на следващия ден.
Като се прибрал в квартирата
на подс. В., Н. й разказал подробно откъде какво е взел, обяснил й, че в дома
на А. има още пари и й дал 450 лв. за харчене. Остатъка от парите похарчил сам,
а златните накити запазил за себе си.
На следващия ден (11.05.2017
г.) преди обяд двамата подсъдими отишли в дома на постр. А.. Съгласно
уговорката, Н. следвало да довърши с почистването на прозорците, а В. следвало
да й помага в друга домакинска работа. Докато почиствал прозорците на една от
стаите, Н. решил да вземе още пари от портмонето. Затова около 11.00 ч. отишъл
в хола, отворил чекмеджето на масата и извадил портмонето. От там взел още
банкноти с общ номинал от от 950 лв., които също били собственост на св. А..
Останалите банкноти оставил в портмонето, а портмонето върнал на мястото му.
Парите, които взел, подс. Н. скрил в джоба на панталона си и продължил да чисти
прозорците, а след като приключил с чистенето отишъл в кухнята при подс. В. и
постр. А. и започнал разговор с последната.
Докато Н. и А. разговаряли,
подс. В. решила също да ввземе пари от мястото, за което Н. й разказал. В
изпълнение на решението, около 12.00 часа на 11.05.2017 г. В. излязла от
кухнята и отишла в хола. Отворила чекмеджетата на масата и в едно от тях
намерила портмонето. Отворила го и взела всички останали банкноти на св. А. с
общ номинал от 1950 лв. След това скрила банкнотите в джоба на дрехата си и се
върната в кухнята при Н. и А.. Малко по-късно двамата подсъдими напуснали
апартамента на пострадалата заедно с парите.
Около 13.00 часа на 11.05.2017
г. св.А. влязла в хола. На пода до масата видяла найлонова торбичка и решила да
провери дали парите и златните й гривни са в портмонето. Отваряйки го,
установила, че парите и гривните ги няма и сигнализирала органите на реда.
След разкриване на деянието –
на 12.05.2017г., подс. В. предала доброволно
на органите на полицията всички пари, които взела от дома на А., а именно, 11
бр. банкноти с номинал 100 лева всяка и 17 бр. банкноти с номинал 50 лева всяка,
както и част от парите, които й дал подс. Н. – две банкноти с номинал 50 лева
всяка.
На 12.05.2017г. и на
20.06.2017г., подс. Н. също предал доброволно
на органите на реда част от отнетите вещи - 11,91-грамовата златната
гривна и пари с общ номинал 627 лева.
На 16.06.2017г. и на
23.06.2017г. предадените от подсъдимите вещи били върнати на собственика им –
св. А., срещу разписки от съответните дати.
Към момента на извършване на
горното деяние подс. В. е била осъждана за престъпление по чл.212, ал.1 вр.
чл.18 и чл.26 от НК с присъдата по НОХД № ***., а подс. Н. е бил осъждан за
престъпление по чл.195, ал.1, т.6 от НК с присъдата по НОХД № ***. на ВС – С., но
за осъжданията си двамата са реабилитирани по право. Присъдите по горепосочените
дела са влезли в сила съответно на 04.10.1989г. и на 14.06.2002г. С Присъдата
по НОХД № ***. на подсъдимата В. е наложено наказание от една година и шест
месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от
четири години, а с Присъдата по НОХД № *** на ВС – С., на подс. Н. е наложено
наказание от една година лишаване от свобода, като е постановено отложено
изтърпяване на наказанието за изпитателен срот от три години. При това
положение, след като до 04.10.1993г., когато е изтекъл определения на В. четиригодишен
изпитателен срок, и до 14.06.2005г., когато е изтекъл определения на подс. Н.
тригодишен изпитателен срок, същите не са извършили друго престъпление, поради
което да следва да търпят и отложеното наказание, за тези им осъждания е
настъпила реабилитация по право, в хипотезата на чл.86, ал.1, т.1 от НК.
Направеното от подсъдимите признание на изложените обстоятелства се
подкрепя напълно от събраните в досъдебното производство доказателства – от
обясненията им, от показанията на свидетелите А. и Д., от обективните находки,
отразени в протокола за оглед от 12.05.2017г. и приложения към него фотоалбум,
от заключението на вещите лица, изготвили назначената оценителна експертиза,
както и от писмените доказателства по делото – протоколи за доброволно
предаване от 12.05.2017г. и от 20.06.2017г. (л.37-40 от ДП), разписки от
16.06.2017г. и от 23.06.217г. (л.41 и 42 от ДП) и др., които преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, са последователни, безпротиворечиви и взаимнодопълващи
се, и затова се кредитират изцяло.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
И от обективна, и от субективна страна, подсъдимата В. е осъществила състава на
престъплението по чл.197, т.1 вр. чл.194, ал.1 от НК, а
подс. Н. е извършил престъпление по чл.194,
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като:
1. На 11.05.2017 г. около 12.00 ч. в гр. Я. от дом, находящ
се в ж.к. З.р., бл.6, вх.Г, ап.78, подсъдимата
К.С.В. е отнела чужди движими вещи – пари с общ номинал от 1950 лв., от
владението на собственика им И.Л.А. ***, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд откраднатите вещи са върнати; и
2. За времето от около 13.00 ч. на 10.05.2017 г. до
около 11.00 ч. на 11.05.2017 г. в гр. Я. от дом, находящ се в ж.к. Зл. рог,
бл.6 вх.Г, ап.78, действайки в условията на продължавано престъпление, подсъдимият Р.П.Н. е отнел чужди
движими вещи – пари и златни накити на обща стойност 3619.48 лв., от владението
на собственика им И.Л.А. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои, както следва:
2.1. На 10.05.2017г. около
13:00 часа в гр. Я., от дом, находящ се в ж.к. „З. р.“, ***, е отнел чужди
движими вещи – пари с общ номинал 1100 лева, 14-каратова златна гривна с тегло
11.91 грама на соъност 786.06 лева и 14-каратова златна гривна с тегло 11.87 грама на стойност 783.42 лева,
всички на обща стойност 2669.48 лева, от владението на собственика им И.Л.А. ***,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, и
2.2. На 11.05.2017г. около
11:00 часа в гр. Я., от дом, находящ се в ж.к. „З. р.“, ***, е отнел чужди
движими вещи – пари с общ наминал 950 лева, от владението на собственика им И.Л.А.
***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Авторството на деянието от страна на подсъдимите се установява по безспорен
начин както от обясненията им, така и от показанията на свидетелите А. и Д., а
също и от писмените доказателства по делото – 4 бр. протоколи за доброволно
предаване от 12.05.2017г. и от 20.06.2017г.
От обективна страна подс. В. е извършила едно деяние, а подс. Н. е
извършил две деяния, всяко от които осъществява признаците от състава на
престъплението кражба, очертан в разпоредбата на чл.194, ал.1 от НК, тъй като
във всеки един от случаите, вземайки вещите от дома на св. А. и отнасяйки ги
със себе си, са извършили действия по прекратяване владението на собственика
върху тях и установяване на свое такова. Т.е., безспорно, във всеки от случаите
е налице прекратяване владението на собственика върху вещите, което е настъпило
вследствие деянието на подсъдимите, и при липсата на съгласие за това от страна
на самия собственик.
От субективна страна и всеки от подсъдимите е
действал с пряк умисъл. Във всеки един от случаите всеки от тях е съзнавал, че лишава от фактическа власт върху вещите техния собственик,
предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и
е целял
именно това, като
същевременно е действал с
намерение за своене, доколкото след
установяване на фактическата си власт върху вещите всеки от подсъдимите са е разпоредили с тях като със свои. Разбирали са противоправния характер на извършеното,
но са целели противоправното си облагодетелстване.
И обективно,
и субективно, подсъдимият Н. е действал в условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като в един непродължителен период от време – от 10.05.2017г. до 11.05.2017г.,
т.е., в рамките на един ден, е извършил две деяния, всяко едно от които
поотделно осъществява състава на престъплението кражба по чл.194, ал.1 от НК.
Деянията са извършени при еднородност на вината, като обективно и субективно
последващото се явява продължение на предходното.
Доколкото от писмените доказателства по делото е безспорно установено, че
непосредствено след извършване на деянието – на 12.05.2017г., подс. В. е
предала доброволно на органите на реда всички откраднати от А. пари с общ
номинал 1950 лева, или 11 бр. банкноти с номинал 100 лева всяка и 17 бр.
банкноти с номинал 50 лева всяка, и на 16.06.2017г. предадените от
нея вещи били върнати на собственика им срещу разписка, съдът счете, че в
случая деянието й следва да се квалифицира по приливегирования състав на
чл.197, т.1 от НК, тъй като до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд откраднатите вещи са върнати, при това с елемент на
доброволност.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНИТЕ
НА ПОДСЪДИМИТЕ НАКАЗАНИЯ:
За извършеното от
подсъдимия Н. престъпление законът предвижда наказание до осем години лишаване
от свобода, а за извършеното от подс. В. престъпление се предвижда наказание до
пет години лишаване от свобода. При това положение, с оглед императивната разпоредба на чл. 373,
ал.2 от НПК наказанията им следва да се определят при условията на чл.58а, ал.1
от НК, съгласно който, при постановяване на
осъдителна присъда в случаите на чл.372, ал.2 от НПК, какъвто е настоящият,
съдът определя наказанието лишаване от свобода като се ръководи от разпоредбите
на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с една трета.
Ръководейки се от
разпоредбата на чл.54 от НК, съдът определи на подс. Н. наказание от ТРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, а на подс. В. определи наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, значително под средния и към
минималния размер на предвиденото в закона, при превес на смекчаващите
отговорността им обстоятелства – чистото им съдебно минало, предвид настъпилата реабилитация по право, признанието на вината и проявената
критичност към извършеното в хода на ДП, дадените в ДП подробни обяснения и приносът им за
разкриване обективната истина по делото, а по отношение на подс. Н. и
своевременното връщане на част от отнетите вещи на техния собственик. По
отношение на подс. В. това обстоятелство не следва да се отчита като смекчаващо
отговорността й, тъй като бе взето предвид при определяне квалификацията на
деянието по привилегирования състав на чл.197, т.1 от НК.
От друга страна, при
определяне такива по вид и размер наказания, съдът отчече завишената степен на
обществена опасност на деянията, обуславяща се от
високата динамика и
относително големия дял на
този вид престъпления понастоящем в страната и в региона, от сравнително високата стойност на
отнетите вещи общо в размер на 3619,48 лева за Н. и в размер на 1950 лева за В.,
от обстоятелствата, че кражбите са извършени от
самотна 70-годишна жена, която само поради възрастта си, е била лишена от
присъщите за човека възможности за опазване на имуществото си, като подсъдимите
са се възползвали от гласуваното им доверие, че макар да са реабилитирани, двамата
са осъждани за престъпления от общ характер, а по отношение на подс. Н. и
обстоятелството, че в рамките на един ден – за времето от 10.05.2017г. до 11.05.2017г.,
е извършил две деяния, всяко от които осъществява признаците на тежко умишлено
престъпление против собствеността. Поради това съдът намери, че на фона на тези отегчаващи
отговорността обстоятелства, смекчаващите отговорността такива не са нито
многобройни, нито изключителни по своя характер, не водят до несъразмерност на
предвиденото в закона най-леко наказание от три месеца лишаване от свобода и не дават основание за определяне на
по-леки по размер наказания.
След като по горните
съображения, ръководейки се от разпоредбата на чл.54 от Общата част на НК,
съдът определи на подс. Н. наказание от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и на подс. В. наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, съобразно императивната норма на
чл.58а, ал.1 от НК намали така определените им наказание с една трета, т.е., с една година за подс. Н.
и с шест месеца за подс. В., и им наложи съответно наказания от ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА И ОТ ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНИТЕ НА ПОДСЪДИМИТЕ НАКАЗАНИЯ
С оглед чистото съдебно минало на двамата подсъдими, предвид настъпилата
реабилитация по право за осъждането по НОХД № ***. на ВС-С. за Н. и по НОХД № ***.
за В., и размера на наложените им с настоящата присъда наказания лишаване от
свобода, който е в рамките до три години, спрямо тях не
са налице законови пречки за прилагане института на условното осъждане. Затова, и като взе предвид изброените по-горе смекчаващи
отговорността им обстоятелства, съдът намери, че за тяхното поправяне и превъзпитание не е наложително да изтърпят ефективно наложените им наказания. Затова, и на основание чл.66, ал.1 от НК, постанови отложено изтърпяване на наложеното на подс. В. наказание
за минимален изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, а наложеното на подс. Н. наказание
отложи от изтърпяване за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, като при определяне продължителността на
изпитателния срок за
подс. Н. взе предвид високата стойност на отнетите
вещи и обстоятелството, че в рамките на един ден същият е извършил две деяния,
всяко от които осъществява признаците на тежко умишлено престъпление от общ
характер против собствеността, поради което намери, че спрямо него не е оправдано отлагане изтърпяването на наказанието
за минимален
изпитателен срок.
ПО ВЪПРОСА ЗА РАЗНОСКИТЕ
При този изход на
делото, тъй като подсъдимите бяха признати за виновни по предявените им
обвинения, на основание чл.189, ал.3 от НПК в тяхна тежест бяха присъдени и
направените по делото разноски общо в размер на 166,96 лева, от които 126,96
лева, или по 63,48 лева за всеки, вносими в приход на
Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР – Я., и 40 лева, или по 20
лева за всеки, вносими в приход на бюджета на съдебната власт и по сметката на
ЯРС.
По въпроса за разноските за изплащане възнаграждение на участвалите в
съдебна фаза служебни защитници съдът ще се произнесе след определяне размера
на възнагражденията от НБПП – София.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: