№ 2245
гр. София, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А Гражданско дело №
20221110122194 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от Т. М. Г. срещу С.О. за
признаване за установено по отношение на ответната страна, че ищецът притежава правото
на собственост по силата на придобивна давност, текла за периода считано от 10.06.1999 г.
върху поземлен имот с идентификатор №44063.6221.24 по действащите КК и КР на
*********, площ 342 кв. м.
В искова молба са изложени фактически твърдения, че ищецъ е собственик на имота,
на основание придобивна давност. Поддържа, че с предварителен договор от 14.04.1999 г.
ищецът е закупил от С. Л.Н. 350 кв. , представляващаи имот с идент №44063.6221.24,
находящи се на изток от собствения на ищеца недвижим имот, последният придобит от С.
Л.Н. с Нотариален акт № 22 по н.дело №40/08.01.1999г. –имот с идент. № №44063.6221.281
по действащите КК и КР на с. Л.. Твърди. Поради това площта от 350 кв.м е била и е част
един общ имот, с обща ограда и един вход. Сочи се, че ответникът се легитимира като
собственик на поземлен имот с идентификатор №44063.6221.24 №44063.6221.24 с АЧОС
№193, рег. №86903, д. №67542/18.10.2021 г.
Ответникът оспорва иска със съображения, че договор за продажба от 14.04.1999 г. не
притежава транслативен ефект на правото на собственост поради неспазена форма за
прехвърляне на вещното право, както и че не се доказва частно правоприемство; и в тази
връзка поддържа нищожност на договора от 14.04.1999 г. и НА от 08.01.1999 г. Оспорва
твърденията на ищеца за упражняване на фактическа власт и своене на имота. Поддържа, че
спорния имот е част от имот с №001001 по КВС на с. Г. Л., за който няма данни за бивши
собственици.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът представя договор за продажба на недвижим имот в с. Л., в землището на в.з.
„Ц.-Ш.“ от 14.04.1999 г., съгласно който С. Л.Н. продава на Т. М. Г. недвижим имот
1
приблизително от 350 кв.м за сумата 350 щатски долара, находящ се на изток от имот 281,
граничещ на изток и юг с и наследници П.В.Т. и Г. и Л.Т., а на север път без нотариален акт.
Вписано е, че купувачът е съгласен да закупи имота без нотариален акт, положени са
подписи за продавач, купувач и свидетел. Видно е, че това писмено съглашение не е
оформено в предписаната от закона форма за действителност за прехвърляне на правото на
собственост, съгласно чл 18 от ЗЗД, който повелява, че договорите за прехвърляне на
собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да
бъдат извършени с нотариален акт. Поради това обосновано е възражението на ответника,
че така представения частен смесен /диспозитивен и свидетелстващ/ документ не
легитимира ищеца като собственик, но същият притежава характеристиките на
предварителен договор за покупко-продажба, за чиято действителност се предвижда
обикновена/частна писмена форма – чл.19, ал.1 от ЗЗД. Следва да се приеме, че е налице
конвертиране на формално опороченият договор за покупко- продажба в предварителен
договор с предмет същия имот, при същите условия, както са били уговорени, тъй като
порокът на сделката се свежда само до нарушаване на особените правила за форма на
нотариалния акт.
Владение придобито въз основа на сключен предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот е недобросъвестно, защото този договор не притежава вещно-
транслативен ефект. Създава единствено облигационна връзка между страните му и никога
не прави купувача собственик, докато не бъде сключен окончателния договор, а
изискването за добросъвестно владение по чл. 70, ал. 1 от ЗС е вещта да се владее на правно
основание, годно да направи собственик владелеца. Характерна последица от
предварителния договор за продажба на имот досежно владението върху този имот е, че
купувачът не може да присъедини владението на продавача, легитимирал се като
собственик. Между продавача и купувача по този договор няма правоприемство по смисъла
на чл. 82 от ЗС, а купувача получава единствено материалното господство върху имота,
което е самостоятелно фактическо състояние (вж. Решение № 483/06.06.2012 г. по гр. д. №
558/2011 г., г. к., І г. о. на ВКС). Купувачът не става носител на правомощието владение като
част от съдържанието на вещното право на собственост, поради което той може да придобие
имота само с непрекъснато давностно владение от десет години с намерение да свои имота.
Ищецът заявява, че свои имота, считано от 1999 г., а твърденията, че неговия
праводател е владеел имота от 1982 г. са неотносими по изложените по-горе съображения за
присъединяване на владение при условията на предварителен договор. Представеното
махленско свидетелство са свидетелски показания в писмена форма, които не могат да
бъдат опора за изводите на съда
Ответникът се легитимира като собственик на имота с Акт №7346 за частна
общинска собственост от 10.09.2021 г., издаден на осн. чл. 2, ал.1, т. 3 и чл. 59, ал. 1 от ЗОС
(собствеността върху процесния имот е възстановена на общината при условията и реда,
определени със закон) за имот – нива от 342 кв.м, който имот е част от Поземлен имот
002002 по КВС на с. Г. Л. с площ 4,085 дка, като имотът е записан на Община П. с решение
№95405/03.11.1997 г. на ПК Л.; за което не се открива преписка в архива на ОСЗ Източна. В
регистъра на земеделските земи към ОСЗ Източна за имот 002002 е записано, че няма данни
за бивши собственици на имота, поради което предоставен на Общината. В тази връзка
ищецът оспори констатациите в акта за общинска собственост и ангажира доказателства за
тяхното опровергаване, като по реда на чл. 190 от ГПК поиска ответникът да представи
цялата преписка по отчуждаване на имота. В дадения срок по чл. 190 от ГПК ответникът
поддържа, че с други документи не разполага, освен представените по делото (акта за
общинска собственост и справки от ОСЗ Източна).
Разпитани св. К. и св. В., показанията им преценени от съда по реда на чл. 172 от
ГПК, установяват, че ищецът през 1999 г. закупил имот от около 2,5 дка, ограден с мрежа,
което състояние е до наши дни. Имотът е водоснабден, отглеждал плодове и зеленчуци, има
изградена двуетажна къща. Известно е, че само за една по-голяма част от имота имало
нотариален акт (представен по делото), но и останалите ок.350-400 кв.м били оградени в
2
едно цяло. В тази връзка е приет Нотариален акт № 1, т. I, рег. №32, нот. дело №1/08.01.1999
г. на Нотариус с рег. №*** на НК, който установява, че С. Л.Н. продава на ишеца празно
неурегулирано място, с площ от 1900 кв. м в с. Л., в .з. „Ц.-Ш.“. Съдът, при условията на чл.
172 от ГПК, приема показанията на свидетелите за достоверни, като логични и житейски
обосновани, като не се установи заинтересованост от изхода на делото.
От съдебна-техническа експертиза, неоспорена от страните и ценена по реда на чл.
202 от ГПК, се изяснява, че спорният имот е част от имот № 44063.6221.281 по КК и КР на с.
Л.; сочения ПИ 002002 от КВС, с площ 4804,41 кв.м е обхващал части от имоти по
предходния кадастрален план и действа кадастрална карта, както следва: ПИ с пл. №280,
съответстващ на имот № 44063.6221.280 по КК и КР на с. Л.; ПИ с пл. №303, съответстващ
на имот № 44063.6221.303 по КК и КР на с. Л., ПИ с пл. №281, представляващ имот №
44063.6221.281 по КК и КР на с. Л.; процесния имот с имот № 44063.6221.24 по КК и КР на
с. Л. не е отразен и няма данни да е отчуждаван.
Установените фактически положения дават основание съдът да приеме, че ищецът
доказа пълно и главно всички елементи от фактическия състав на придобивното основание,
на което заявява правото на собственост, а именно, че е упражнявана самостоятелно
фактическа власт върху целия имот повече от 10 години. Намерението за своене на вещта,
изисква то да бъде обективирано с конкретни фактически действия, за да се установи
фактическа власт и начене владение. За да възникне качеството владелец по отношение на
един имот лицето, претендиращо изтекла в негова полза придобивна давност, следва
открито да демонстрира спрямо евентуалния собственик промяна в намерението за своене
на имота, за да се обезпечи възможността последният да предприеме действия за защита на
правото си. Ако имотът е обект на владение от друго лице, последното следва да
манифестира фактически действия, чрез които да отрече правото му на собственост в пълен
обем правомощия, вкл. да се разпорежда с имота. По дефиниция владението трябва да е
непрекъснато, самостоятелно, спокойно и явно. Не може да се установи по скрит начин и
трябва да е доведено до знанието на всеки друг, който би имал претенции спрямо вещта.
След анализ и преценка на събраните доказателствата по делото, съдът приема, че те
непротиворечиво установиха фактически и правни действия, с които ищецът е обективирал
и противопоставил на всеки заинтересован намерението да се владее имота. Констатира се
трайно, явно, необезспокоявано, непрекъснато, самостоятелно владение върху имота в
продължение повече от десет години, считано от 1999 г. Ответникът не установи, че по
предвидения в закона ред имотът е отчужден и че не е имал собственик, напротив, имотът е
част от ПИ с пл. №281 по КВС, отреден за възстановяване, за който не се установява и по
арг. от пар. 7 от ЗМСМА, че е станал общински имот. С тези съображения съдът намира
предявения иск за основателен.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът трябва да
заплати на ищеца сторените деловодни разноски за сумата общо 1400 лв. за платени
държавна такс, възнаграждение на вещо лице и на адвокат.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.О., с ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: *******, че Т. М. Г., с ЕГН: **********, с адрес: с. Л., м.
„П.“, в.з. „С.Д.“ №***, притежава правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор № 44063.6221.24 по КК и КР на с. Л., с площ 342 кв.м, находящ се в с. Л., р-
н „П.“, м. „С.Д.“, общ. С., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС.
ОСЪЖДА С.О., с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: *******, да
заплати на Т. М. Г., с ЕГН: **********, с адрес: с. Л., м. „П.“, в.з. „С.Д.“ №***, на
3
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 1400,00 лева – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4