№ 2097
гр. София, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110210540 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № BG2022/5800-831/НП от
10.02.2023г., издадено от Директора на Териториална дирекция (ТД) Митница София, с
което на основание чл.231, чл.234, ал.1, т.1 и т.2, вр. ал.2, т.1 и т.2, вр. ал.4 от Закона за
митниците (ЗМ) и чл.53 от ЗАНН за извършено нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ на Т. П.
Д. е наложена глоба в размер на 44.47 лева (четиридесет и четири лева и четиридесет и
седем стотинки), а за извършено нарушение по чл.234, ал.1, т.2 от ЗМ на Т. П. Д. е наложена
глоба в размер на 1123.07 лева (хиляда сто двадесет и три лева и седем стотинки), като
наред с това на основание чл.234, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗМ са отнети в полза на държавата
ветеринарно – медицински продукти – медикаментозни каишки „Bayer Seresto Cani 4,50g +
2,03g Collare Per Cani - 8 kg“ и „Bayer Seresto Cani 1,25 + 0,56g Collare Per gatti“ – общо 270
броя, с определена митническа стойност на стоките общо в размер на 1123.07 лева съгласно
Становище рег. № 32-10916/10.01.2023г. от комисия, назначена със Заповед № ЗТД-5800-
308/32-128524/02.05.2019г. на Директора на ТД Югозападна (понастоящем : ТД Митница
София).
В жалбата на Т. П. Д. (подадена чрез адв. И. Б.) се твърди, че Наказателното
постановление е незаконосъобразно и неправилно. Поради това се иска неговата отмяна и
присъждане на разноски. Претендира се за нарушение на чл.34 от ЗАНН, тъй като АУАН е
съставен на 21.08.2020г., а НП е издадено на 10.02.2023г. По съществото на спора се твърди,
че имало допуснати технически грешки в Акта при изписване името на изпращача и номера
1
на митническата декларация. Според жалбоподателя същественото разминаване в основни
елементи, които идентифицират извършеното нарушение води до извод за наличие на
грешка изобщо в създадената преписка, въз основа на която е образувано т.н.
административно – наказателно производство. Наказващият орган не можел да твърди, че
„извършеното нарушение е легитимирано от нарушителя в тази преписка“. В жалбата се
посочва, че в АУАН не било посочено и мястото на извършване на нарушението. Прави се
извод, че е налице неправилно идентифициране на случая, неточно (copy-paste) издаден Акт,
въз основа на който не може да се издаде законосъобразен АУАН. Заявява се, че
посочването на погрешни основни елементи от нарушението – номер на товарителница,
номер на митническа декларация и място на извършване на нарушението в АУАН и
отбелязване на други данни в НП, различни от тези в Акта, въз основа на който е издадено
Наказателното постановление, се явява недопустимо, незаконно и тенденциозно „намиране“
на нарушител.
В становище от Т. П. Д. (подадено чрез адв. И. Б.) се заявява, че жалбоподателят не е
нарушил Регламент 680/13 относно защитата на правата на интелектуалната собственост,
тъй като не е поръчвал стока „Bayer“; фактурата от 05.05.2020г. била издадено от Китай и в
нея не било упоменато, че стоката е с производител „Bayer“; във въздушна товарителница №
********** също не било отбелязано стоката да е „Bayer“, а стоките били описани като „dog
collar“ нашийник за бълхи и кърлежи/нашийници за кучета. Изтъква се, че стоката е
получена в страната, от другата страна по спора са определени митни сборове и
жалбоподателят ги е платил. Получателят не бил отварял и не бил запознат с наличната
стока, която се съдържа в пратката. Пратката била отворена пред представител на DHL, той
е подписал без възражение и предал стоката – без да уведоми за това жалбоподателя.
Посочва се, че ТАРИК кода е поставен от превозвача DHL. В становището се казва още, че
наказващият орган приема, че стоката е „Bayer“, без да се съобрази, че самият представител
на „Bayer“ с писмо от 23.06.2020г. е посочил, че продуктите не отговарят на оригиналната
опаковка на „Bayer“ и в уведомлението до DHL не било отбелязано, че стоката е „Bayer“. В
Протокол за извършена митническа проверка на Агенция „Митници“ № 20BG9910M020416,
код на МУ9910/21.05.2020г. (в който са вписани митническата декларация и фактурата на
фирмата – изпращач) също не било отбелязано, че стоката е „Bayer“. Цитира се и писмо на
БАБХ, че продуктите на „Bayer“ не са в официалния регистър, но поръчката не е направена
за „Bayer“. В писменото становище се твърди, че въззИ.емата страна не е направила
експертиза за съдържанието на продукта, за да приеме, че стоката е „Seresto“ 4,5g + 2,03g
„collare per cani - 8 kg“ и „Seresto“ 1,25g + 0,56g „collare per gatti“ и съдържа посочените
инсектицидни съставки, а е изходил само от външната опаковка и етикета, която всъщност е
приел, че не е оригинална. Само въз основа на опаковката наказващият орган решил, че са
налице продукти, които изискват Лиценз за употреба на ВМП в РБ. В становището се
посочва, че не може да се приеме, че е нарушен чл.234, ал.1 от ЗМ и че жалбоподателят е
целял да избегне заплащане на митата, тъй като самата митница е определила какви са
митните сборове и жалбоподателят ги е платил. В края на становището се изтъква и това, че
стойността на стоката е определена от Комисия на наказващия орган.
2
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят Д. се представлява от адв. Б.. В съдебно
заседание на 18.10.2023г. тя заявява, че поддържа жалбата. В съдебно заседание на
16.01.2024г. пред СРС адв. Б. пледира за отмяна на Наказателното постановление, тъй като
то било незаконосъобразно, неправилно и не отговаряло на фактическата обстановка.
Адвокатът поддържа съображенията, изложени в жалбата и в становището и ги преповтаря
отново пред съда. Иска се отмяна на НП и присъждане на направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
ВъззИ.емата страна Директор на ТД Митница София се представлява пред СРС от
юрк. Я.. В съдебното заседание на 18.10.2023г. тя заявява, че оспорва жалбата. По време на
съдебните прения пред СРС на 16.01.2024г. юрк. Я. моли за цялостно потвърждаване на НП
като законосъобразно и правилно. Според нея от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява по безспорен начин, че е извършено митническо нарушение по
чл.234, ал.1, т.2 от ЗМ, изразяващо се в митническа измама, извършена чрез непредставяне
на необходимите лицензи и разрешения за внос на ветеринарно-медицински продукт.
Изрично юрк. Я. отбелязва, че Наказателното постановление не е издадено и с него не се
претендира нарушение на Регламент № 608/2013г. на Съвета. Обяснява, че нарушението по
Регламент № 608 е процедура, в която митническите органи задържат по искане на
маркопритежателя за защита на граничните му права за внос, износ и транзитиране в
Европейския съюз на защитена интелектуална собственост, като задържането не е
служебно, а се счита направеното по искане на притежателя на интелектуалната
собственост. Митническите органи задържат стоката и уведомяват за това задържане
маркопритежателя и лицето, от което е задържана стоката и до там приключва ролята на
митническата администрация. Процедурата по установяване на нарушението,
регламентирана в Регламент № 608/2013г., е подробно указана като действия на
маркопритежателя и евентуално нарушителя на правото на интелектуалната собственост, но
не включва действия на митническите органи по констатиране на нарушението.
Процесуалният представител на въззИ.емата страна заявява, че компетентен да установи
нарушението е маркопритежателят, който има няколко варианта за защита на правата си -
възможност нарушителят да признае нарушението и да се съгласи с унищожаването или да
възрази, като след възражението, което е в срок от уведомяването му на него или на негов
представител. Липсата на възражение позволява маркопритежателят да унищожи стоката,
която счита, че нарушава правата му. При подадено съответно възражение
маркопритежателят може да заведе гражданско дело или да уведоми прокуратурата за
започване на наказателно производство. Всички тези действия са извън компетентността на
митническите органи и това са действия между други двете страни в евентуално гражданско
или наказателно производство. Набляга се от страна на юрк. Я., че с Наказателното
постановление - предмет на настоящото производство лицето не е наказано по Регламент №
608, поради което всички доводи в тази насока са извън предмета на производството. По
отношение на аргументите за наличие на митническо нарушение, изразяващо се в липса на
разрешение за внос на ветеринарно-медицински продукти, представляващи каишки,
3
независимо от каква марка и с какво съдържание на химически вещества юрк. Я. завява, че
по делото не били представени доказателства в обратната насока. Обяснява, че не се изисква
разрешение за марката „Bayer“ или разрешение за конкретен химичен състав на продукта, а
се изисква разрешение за този вид продукт, лиценз за внос на противопаразитна каишка,
като в официални становища и писма БАБХ /като компетентен орган по този лицензионен
режим/ е отговорила след запознаване с всички документи, придружаващи стоката и със
самата стока, че няма издадено разрешение, лиценз за внос и търговия с тези продукти на
лицето Т. Д. - вносител по митническата декларация. Процесуалният представител на
въззИ.емата страна посочва, че именно в това се състои нарушението, а не в това дали
стоките са „Bayer“ или други. Твърди се, че лицето, подало митническата декларация чрез
DHL, чрез представителя си при условията на пряко представителство, не е представило
документи, че може да извърши този внос. Според юрк. Я. не е от значение дали лицето е
имало достъп до стоката и дали е или не е знаело, че стоката е марка „Bayer“, тъй като тези
обстоятелства не са от значение за изпълнителното деяние на конкретното нарушение.
Посочва се, че вносителят е длъжен, ако има съмнения за вида на стоката и за нейното
тарифно класиране, да изиска преди пристигане на стоката по реда на Регламент №
952/2013г. за приемане на Митническия кодекс на общността така наречената обвързваща
тарифна информация, с която Агенция „Митници“ при представяне на документите за
стоката преди вноса и ако лицето се съмнява в тарифния номер да му даде указание за
правилно тарифно класиране. Такава процедура вносителят не бил провел. Поради това се
приема, че лицето е отговорно за данните, декларирани в митническата декларация, както и
за представяне на всички необходими документи за осъществяване на внос. Отбелязва се, че
митническата декларация се подава от лицето-вносител и в нея се декларира вида на
стоката, тарифния номер и дължимите от него публични държавни вземания. Митницата не
е определила нито тарифния код, нито вземанията. Тя има право да провери митническата
декларация, като от над 1000 декларации, които се подават на ден само в Митническо бюро
Летище – София (където е извършен конкретният внос) Митницата проверява под 10 % от
митническите декларации. Пред СРС юрк. Я. казва още, че режимът и философията на
Регламент № 952 предоставят цялата свобода на вносителите, но и цялата отговорност при
констатиране на нередности в митническото деклариране. В този смисъл се определят като
неоснователни доводите, че Митницата е определила вземанията и тарифния код.
Процедурата на DHL включвала изпращане на получателя на изготвената митническа
декларация с определените публични държавни вземания, които лицето заплаща, с което се
съгласява с данните в предоставената и изготвена митническа декларация. По отношение
възражението за неспазен срок по чл.34 от ЗАНН юрк. Я. посочва, че нарушението е
извършено с подаване на митническа декларация на 21.05.2020г., АУАН е съставен на
21.08.2020г., но тъй като нарушителят бил положил „всички усилия да се укрие“ и да не се
яви при съставянето на Акт, въпреки многократните опити да бъде уведомен, включително и
чрез органите на МВР, Актът е съставен при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, в отсъствие
на лицето, след което са предприети действия по връчване на Акта. На основание чл.43, ал.6
от ЗАНН административно-наказателното производство било спряно с резолюция на
4
актосъставителя, отразена върху Акта поради невъзможност същият да бъде връчен. По
време на съдебните прения пред СРС се посочва, че АУАН е бил връчен на Д., когато
лицето се е опитало да получи друга пратка и се е явило за друг внос. Твърди се
производството да е възобновено с връчване на АУАН на 07.12.2022г., като за периода от
23.10.2020г. до 07.12.2022г. производството е било спряно и са били спрени сроковете за
издаване на Наказателното постановление. След възобновяване на производството на
07.12.2020г. срокът е продължил да тече и се твърди Наказателното постановление от
10.02.2023г. да е издадено в 6-месечния срок, тъй като от съставяне на АУАН до издаване на
Наказателното постановление се изключвал периодът, в който е било спряно
производството. Процесуалният представител на въззИ.емата страна се позовава и на чл.53,
ал.2 от ЗАНН и заявява, че няма допуснати съществени нарушения, които да са довели до
ограничаване правото на защита на наказаното лице. По реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН
административно-наказващият орган е установил технически грешки, които е приел за
несъществени и е издал Наказателното постановление, като е счел, че правото на защита на
наказаното лице не е нарушено. В този смисъл се твърди, че Наказателното постановление е
законосъобразно и правилно, поради което се иска неговото потвърждаване. По отношение
на направеното искане за присъждане на разноски, юрк. Я. иска същото да не бъде уважено,
тъй като до приключване на съдебните прения пред СРС не е представен списък по чл.80 от
ГПК и доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Същевременно
процесуалният представител на въззИ.емата страна иска в зависимост от изхода на спора да
се присъди в определен от съда размер юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните
доводи, приема за установено следното от фактическа страна :
От Китай във връзка с фактура WK20200508-02F/05.05.2020г. била изпратена пратка
с товарителница № ********** и с получател Т. П. Д.. От „Ди Ейч Ел Експрес България“
ЕООД (DHL) била изготвена митническа декларация на база придружаващите пратката
документи, фактурата и описанието, получени по електронна поща от получателя Т. Д..
След изготвянето на декларацията, същата е била изпратена на електронната поща на
получателя на стоката Т. Д. – за проверка и заплащане на митнически сборове. В
митническа декларация с № 20BG005100217051R5 от 21.05.2020г. Т. П. Д. е вписан като
вносител и декларатор. В документа е отразено, че касае пратка, съдържаща 270 бр. „гумени
нашийници – каишки/против бълхи за котки и кучета“ с произход Китай. В декларация е
посочено, че стоката е с код по ТАРИК **********, на който съответствала ставка за мито в
размер на 2,7 %.
На 20.05.2020г. Т. П. Д. платил сумата от 30,32 лева за митни сборове върху стоките,
за които се отнася товарителница № ********** и фактура WK20200508-02F/05.05.2020г.
Във връзка с възникнали съмнения относно съдържанието на посочената по-горе
пратка, на 21.05.2020г. А. П., К. Д. и В. А. (старши инспектори в Отдел „Митническо
разузнаване и разследване“, Сектор „Авиоконтрол“ към ТД Митница София; тогава – ТД
Югозападна) извършили в склад на DHL проверка на самолетна пратка с товарителница №
5
**********, съпровождана с митническа декларация (МД) №
20BG005100217051R5/21.05.2020г., с фактура WK20200508-02F/05.05.2020г., с държава на
произход : Китай и с получател Т. П. Д.. Установено било, че пратката съдържа 270 бр.
гумени нашийници – каишки. В хода на проверката свидетелите П., Д. и А. видели, че в
пратката се съдържат метални, сребристи кутии с индивидуални потребителски опаковки
„Bayer“, като всяка от кутиите съдържала продукт, представляващ каишка. Според
придружаващата кутиите листовка и етикета на гърба на опаковките – продуктът е
медикаментозна каишка, напоена с активни съставки, които производителят е посочил, че
служат за лечение и предпазване от бълхи, кърлежи, различни зарази и патогени при
поставяне върху кучета и котки. Поради възникнали съмнения за евентуално нарушаване на
право на интелектуална собственост на основание Регламент 608/2013г. вещите от пратката
са били задържани с разписка № 0175468/21.05.2020г. Във връзка с проверката бил съставен
и Протокол за извършена митническа проверка № 20BG9910M020416/код на
МУ9910/21.05.2020г.
Проверката била извършена пред Р.А. - служител на „Ди Ейч Ел Експрес България“
ЕООД. Същият подписал разписка № 0175468/21.05.2020г. без възражения и Протокол за
извършена митническа проверка № 20BG9910M020416/код на МУ9910/21.05.2020г.
На 22.05.2020г. Началникът на Отдел „МРР Югозападна“ в Агенция „Митници“
изпратил писмо с разяснения до Р.А., което било получено от него на 26.05.2020г.
Относно задържаните продукти в Агенция „Митници“, ТД „Югозападна“ постъпила
молба с вх. № 32-178023 от 23.06.2020г., с която от „Байер България“ ЕООД („Bayer“)
информирали, че задържаните продукти „Seresto“ не отговарят на оригиналната опаковка на
„Bayer“. Позовавайки се на Закона за ветеринарно-медицинската дейност от „Байер
България“ ЕООД посочили още, че задържаните продукти „Seresto Cani 4,5g + 2,03g collare
per cani - 8 kg“ и „Seresto 1,25g + 0,56g collare per gatti“ не са посочени в официалния
регистър на разрешените за употреба ветеринарно-медицински продукти (ВМП) в България,
намиращ се на официалната страница на Българска агенция по безопасност на храните
(БАБХ), поради което вносът, търговията и съхранението им в Република България не са
разрешени. От „Байер България“ ЕООД заявили, че правото на интелектуална собственост е
нарушено и на основание чл.23, §1 от Регламент 608/2013 относно защитата на правата на
интелектуална собственост, осъществявана от митническите органи, искат да се унищожат
под митнически контрол задържаните с документ № 0175468/21.05.2020г. продукти
„Seresto“ – 270 броя.
С цел изясняване на обстоятелствата около тези гумени нашийници – каишки от ТД
„Югозападна“, Митническо бюро Летище - София към Агенция „Митници“ изпратили
Уведомление от 25.06.2020г. до БАБХ, което било препратено до Областна дирекция по
безопасност на храните - София град (ОДБХ – София град) към БАБХ. В това уведомление
задържаните продукти били детайлно описани, като били цитирани МД, ТАРИК код,
количества, държава на произход, получател/вносител, местонахождение на съхраняваната
стока и основанията за възникналото съмнение.
6
Междувременно – на 01.07.2020г. в ТД „Югозападна“, Митническо бюро Летище -
София към Агенция „Митници“ постъпило възражение от Т. П. Д. относно задържането на
стоките, съдържащо и искане за връщане на същите. За възражението на Д. Агенция
„Митници“, Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“, Отдел „МРР
Югозападна“ информирали „Байер България“ ЕООД с писмо рег. № 32-201056 от
13.07.2020г., което било получено (видно от известието за доставяне на лист 48 от делото) от
„Байер България“ ЕООД на 23.07.2020г.
В Становище с рег. № 1663/08.07.2020г. Директорът на ОДБХ – София град към
БАБХ посочил, че продуктите „Bayer Seresto 4,5g + 2,3g collare per canni - 8 kg“ и „Bayer
Seresto 1,25g + 0,56g collare per gatti“ не са посочени в официалния регистър на разрешените
за употреба ВМП в България, намиращ се на официалната страница на БАБХ, поради което
вносът, търговията и съхранението им в Република България не са разрешени. Упоменато е,
че процедурата за бракуване и унищожаване на ВМП е подробно описана в чл.318 от Закона
за ветеринарно-медицинската дейност.
На 14.07.2020г. Началникът на Отдел „МРР Югозападна“ към Агенция „Митници“
изпратил запитване до Началника на Отдел „Митническа дейност“ в ТД „Югозападна“
относно определяне на коректно тарифно класиране на стоките, декларирани с МД №
20BG005100217051R5/21.05.2020г., като към искането са изпратени копия на МД,
придружаващите я документи, послужили за митническо оформяне на стоката, както и
Становище с рег. № 1663/08.07.2020г. на Директора на ОДБХ – София град.
Съгласно Становище на Началника на Отдел „Митническа дейност“ към Агенция
„Митници“ декларираният код по ТАРИК ********** е некоректен. От приложените към
МД документи и предоставената мостра е прието, че стоката представлява противопаразитна
каишка за кучето до 7-8 кг., която /съгласно етикета/ съдържа активни субстанции 4,5 g.
Imidacloprid (Имидаклоприд) и 2,5 g. Flumethrin (Флуметрин), които представляват
инсектициди, действащи като невротоксин срещу бълхи и кърлежи. Прието е, че стоката
следва да се класира с ТАРИК код **********.
С писмо рег. № 32-202548 от 14.07.2020г. Началникът на Отдел „МРР Югозападна“
към Агенция „Митници“ изискал от Т. Д. да се яви в 3-дневен срок от получаване на
писмото в Сектор „Авиоконтрол“, Отдел „МРР Югозападна“ към Агенция „Митници“, за да
даде обяснения във връзка с пратка по МД № 20BG005100217051R5 от 21.05.2020г. По
пощата бил направен опит за връчване на писмото на Д., но видно от отбелязване от
06.08.2020г. пратката останала непотърсена. На 18.08.2020г. и на 20.08.2020г. адресът на Д.
би посетен от служители на Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“,
Отдел „МРР Югозападна“, Сектор „Авиоконтрол“, но Т. П. Д. не бил открит. За
посещенията били изготвени Докладни записки с рег. № 32-241381/18.08.2020г. и с рег. №
32-246717/24.08.2020г.
Прието е, че с декларирането на 21.05.2020г. с МД № 20BG005100217051R5 на стоки
„Bayer Seresto Cani 4,50g + 2,03g Collare Per Cani - 8 kg“ и „Bayer Seresto 1,25 + 0,56g collare
per gatti“ – 270 броя пред Митническо бюро Летище - София без издаден от БАБХ „Лиценз
7
за употреба на ветеринарно медицински продукти“ и с декларирането на същите с тарифен
код ********** с дължимо мито в размер на 2,7 % вместо с правилния тарифен код
********** с дължимо мито 6% Т. П. Д. е избегнал прилагането на мерките на търговската
политика, а именно изискването на чл.276, ал.1 от Закона за ветеринарно-медицинската
дейност за наличие на „Лиценз за употреба на ветеринарно медицински продукти“, както и
че е избегнал частично заплащане на мито в размер на 37,06 лева и ДДС в размер на 7,41
лева, като последното е прието, че осъществява състава на митническата измама по смисъла
на чл.234, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за митниците. Поради това св. В. А., в присъствието на св.
Николай Лазаров и св. А. П., съставила на Т. П. Д. Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 1676 от 21.08.2020г. В АУАН било посочено, че са иззети 270 бр.
каишки против бълхи за котки и кучета.
С писмо рег. № 32-258370 от 03.09.2020г. Началникът на Отдел „МРР Югозападна“
към Агенция „Митници“ е поканил Т. Д. да се яви в 3-дневен срок в Сектор „Авиоконтрол“,
Отдел „МРР Югозападна“ за връчване на посочения по-горе АУАН. Видно от известие за
доставяне (на лист 37 от делото) Д. е получил писмото с рег. № 32-258370 от 03.09.2020г. на
дата 23.09.2020г., но не се отзовал на поканата.
С резолюция на актосъставителя върху самия Акт от дата 23.10.2020г. било спряно
административно – наказателното производство на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН.
Заедно с това, доколкото Актът не бил връчен на Д., с писмо рег. № 32-311062 от
23.10.2020г. и.д. Началник Отдел „МРР Югозападна“ към Агенция „Митници“ изпратил на
04 РУ – СДВР 2 бр. АУАН № 1676/2020г. с молба за съдействие с цел връчване на Т. Д. на
Акта. Писмото е получено в деловодството на 04 РУ – СДВР на 26.10.2020г. Въпреки
многократни опити за намиране на Д., включително и по телефона – чрез майка му, Актът
не бил предявен и заедно с Докладна записка бил върнат в Агенция „Митници“, ТД
„Югозападна“ на 07.04.2021г. С писмо рег. № 32-150433 от 13.05.2021г. с.д. Началник Отдел
„МРР Югозападна“ към Агенция „Митници“ отново изпратил до 04 РУ – СДВР 2 бр. АУАН
№ 1676/2020г. с молба за съдействие с цел връчване на Т. Д. на Акта. Писмото е получено в
деловодството на 04 РУ – СДВР на 17.05.2021г. и е заведено като УРИ № 228000-6669 от
28.05.2021г. Поради ненамиране на Д., Актът бил върнат в Агенция „Митници“, ТД
Митница София, ведно с Докладна записка, с писмо вх. № 32-248942 от 03.08.2021г. Със
служебна бележка с рег. № 32-395673 от 07.12.2021г. била изискана информация дали Д. е
напуснал пределите на Република България. Няма данни по делото относно това дали е
направена исканата справка и какъв е резултатът от нея. С писмо рег. № 32-8667 от
11.01.2022г. Директорът на ТД Митница София поискал от Началника на 04 РУ – СДВР
съдействие с цел връчване на Т. П. Д. на АУАН № 1676/2020г. Писмото е получено в 04 РУ
– СДВР на 13.01.2022г. Няма данни дали от 04 РУ – СДВР са връчили на Д. Акта.
Съгласно отбелязване върху Акта на 07.12.2022г. Т. П. Д. е отказал да подпише
АУАН № 1676/21.08.2020г., като отказът е бил удостоверен от трима свидетели.
Със служебна бележка с рег. № 32-9164 от 09.01.2023г. и.д. Началник на отдел „МРР“
8
поискал от Комисия, определена със Заповед № ЗТД-5800-110/32-55902 от 18.02.2021г. на
с.д. Директор на ТД „Югозападна“ да се определи митническата стойност и размера на
избегнатите мита и други публични вземания по преписка, образувана с АУАН №
1676/21.08.2020г. Според Становище с рег. № 32-10916 от 10.01.2023г. митническата
стойност на стоките – предмет на нарушението (270 бр. „Bayer Seresto Cani 4,50g + 2,03g
Collare Per Cani - 8 kg“ и „Bayer Seresto Cani 1,25 + 0,56g Collare Per gatti“) към 21.05.2020г. е
1123.07 лева, а размерът на избегнатите публични държавни вземания е общо 44,47 лева, от
които мито – 37,06 лева и ДДС – 7,41 лева.
Въз основа на АУАН № 1676/21.08.2020г. е издадено оспорваното Наказателно
постановление № BG2022/5800-831/НП от 10.02.2023г., с което Директорът на ТД Митница
София на основание чл.231, чл.234, ал.1, т.1 и т.2, вр. ал.2, т.1 и т.2, вр. ал.4 от ЗМ и чл.53 от
ЗАНН е наложил на Т. П. Д. за извършено нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ глоба в
размер на 44.47 лева, а за нарушение по чл.234, ал.1, т.2 от ЗМ му е наложил глоба в размер
на 1123.07 лева. Наред с това и на основание чл.234, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗМ Директорът на
ТД Митница София е отнел в полза на държавата ветеринарно – медицинските продукти :
медикаментозни каишки „Bayer Seresto Cani 4,50g + 2,03g Collare Per Cani - 8 kg“ и „Bayer
Seresto Cani 1,25 + 0,56g Collare Per gatti“ – общо 270 броя, с определена митническа
стойност на стоките общо в размер на 1123.07 лева.
След изпращане на няколко покани за връчване на Наказателното постановление, на
12.07.2023г. Т. П. Д. получил срещу подпис препис от процесното НП. С жалба, изпратена
по пощата на 14.07.2023г., това Наказателно постановление било обжалвано.
Гореизложената фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по
делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетелите В. А., А. П. и К. Д.;
АУАН № 1676/21.08.2020г.; плик от жалба; Заповед № ЗАМ–1447/32-264887 от 09.08.2022г.
на Директора на Агенция „Митници“; книжа относно връчване на НП (писмо от 04 РУ –
СДВР до Зам. директора на ТД Митници София с вх. № 32-176744 от 11.05.2023г., Докладна
записка от 19.04.2023г., писмо от Зам. директора на ТД Митници София до Началника на 04
РУ – СДВР с рег. № 32-133533 от 06.04.2023г., известие за доставяне, талон за пренасочена
пратка, копие на пощенски плик, известие за доставяне на писмо с рег. № 32-
133533/06.04.2023г., писма до Т. Д. с рег. № 32-91934 от 09.03.2023г. и с рег. № 32-56106 от
10.02.2023г., както и известия за тяхното доставяне); Становище от Комисия, определена със
Заповед № ЗТД-5800-110/32-55902/18.02.2021г. на с.д. Директор на ТД „Югозападна“ с рег.
№ 32-10916 от 10.01.2023г.; служебна бележка с рег. № 32-9164 от 09.01.2023г.; книжа
относно връчване на АУАН (писмо до Началника на 04 РУ – СДВР с рег. № 32-8667 от
11.01.2022г. с известие за доставянето му, служебна бележка с рег. № 32-395673 от
07.12.2021г., писмо от 04 РУ – СДВР до Началник Отдел „МРР Югозападна“ с вх. № 32-
248942 от 03.08.2021г., Докладна записка от 19.07.2021г., писмо до Началника на 04 РУ –
СДВР с рег. № 32-150433 от 13.05.2021г. с известие за доставянето му, писмо от 04 РУ –
СДВР до Отдел „МРР Югозападна“ с вх. № 32-111980 от 07.04.2021г., Докладна записка от
18.03.2021г., писмо до Началника на 04 РУ – СДВР с рег. № 32-311062 от 23.10.2020г. и
9
известие за доставянето му; писмо до Т. П. Д. с рег. № 32-258370 от 03.09.2020г. и известие
за доставянето му); Докладни записки с рег. № 32-246717 от 24.08.2020г. и с рег. № 32-
241381 от 18.08.2020г.; Приложение за регистрация и идентификация на икономически
оператор (EORI); Обяснения от „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД; Становище от
Началник Отдел „Митническа дейност“; писмо-покана до Т. П. Д. с рег. № 32-202548 от
14.07.2020г. с известие за доставяне и копие от плик с отбелязване „непотърсена пратка“;
писмо от Началник Отдел „МРР Югозападна“ до Началник Отдел „Митническа дейност“ в
ТД „Югозападна“; писмо от Началник Отдел „МРР Югозападна“ до „Байер България“
ЕООД с рег. № 32-201056 от 13.07.2020г. с известие за доставянето му; Становище от
Директора на ОДБХ София – град с изх. № 1663/08.07.2020г. и с вх. № 32-
198771/10.07.2020г.; възражение от Т. Д. с вх. № 32-187973/01.07.2020г.; Уведомление до
БАБХ – София от 25.06.2020г.; молба от „Байер България“ ЕООД с вх. № 32-178023 от
23.06.2020г.; писмо до Р.А. с рег. № 32-145098 от 22.05.2020г.; Протокол за извършена
митническа проверка № 20BG9910M020416/код на МУ9910 от 21.05.2020г.; разписка №
0175468 от 21.05.2020г.; МД № 20BG005100217051R5 от 21.05.2020г.; платежно нареждане
от 20.05.2020г.; товарителница № **********; фактура WK20200508-02F от 05.05.2020г.;
Заповед за изменение на служебно правоотношение № 3510 от 30.07.2021г. на Директора на
Агенция „Митници”; Заповед за изменение на служебно правоотношение № 2858 от
07.01.2019г. на Директора на Агенция „Митници” и длъжностна характеристика на В. А..
Цитираните по-горе писмени доказателства са обективни, взаимно обосновани, като
голяма част от тях са и с достоверна дата. Поради това съдът ги кредитира.
Протоколът за извършена митническа проверка № 20BG9910M020416/код на
МУ9910 от 21.05.2020г., разписката с № 0175468 от 21.05.2020г., митническата декларация с
№ 20BG005100217051R5 от 21.05.2020г., товарителницата с № **********, фактурата с №
WK20200508-02F от 05.05.2020г., АУАН № 1676/21.08.2020г., обясненията от „Ди Ейч Ел
Експрес България“ ЕООД, платежното нареждане от 20.05.2020г., както и възражението от
Т. Д. с вх. № 32-187973/01.07.2020г. са обективно съществуващи, взаимно се подкрепят и
допълват, като същевременно не са налице доказателства /писмени или гласни/, които да ги
оборят. Поради това СРС кредитира цитираните тук документи и приема за доказано, че с
фактура WK20200508-02F/05.05.2020г. и товарителница № ********** е била изпратена
пратка за Т. П. Д., съдържаща 270 бр. гумени нашийници – каишки/против бълхи за котки и
кучета с произход Китай. За тази пратка от „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД изготвили
митническа декларация (на база придружаващите пратката документи, фактурата и
описанието, получени по електронна поща от получателя Т. Д.) и я изпратили на
електронната поща на Д. – за проверка и заплащане на митнически сборове. От платежното
нареждане се доказва, че на 20.05.2020г. Т. П. Д. е платил сумата от 30,32 лева за митни
сборове върху стоките от въпросната пратка. От Протокола за извършена митническа
проверка, разписката и възражението на Д. се установява, че на 21.05.2020г. е извършена
митническа проверка в склад на DHL на въпросната пратка и същата е била задържана, а в
последствие жалбоподателят е поискал да му се върнат стоките от пратката. От цитираните
10
по-горе писмени доказателства не се установяват индивидуализиращи белези на стоките от
пратката, а единствено, че са 270 бр. гумени нашийници – каишки. Правилно защитата сочи,
че никъде в тези писмени документи не се твърди стоките да са с надпис „Bayer“.
Единствено от свидетелските показания, които съдът кредитира по-долу, се установява, че
този надпис фигурира върху кутиите, открити при отваряне на пратката, както и че от
листовките в кутиите и от етикетите на гърба на опаковките се разбира, че продуктът е
медикаментозна каишка, напоена с активни съставки, които производителят е посочил, че
служат за лечение и предпазване от бълхи, кърлежи, различни зарази и патогени при
поставяне върху кучета и котки.
От Протокола за извършена митническа проверка и разписката от 21.05.2020г. се
вижда, че пред Р.А. е била отворена пратката и същият се явява представител на „Ди Ейч Ел
Експрес България“ ЕООД. Поради това и на него са били разяснявани права във връзка със
съществуващите у проверяващите лица съмнения за нарушени права върху интелектуална
собственост. Поради това и доколкото писмото с рег. № 32-145098 от 22.05.2020г. е
обективно съществуващо и непредубедено, съдът го кредитира, макар да няма съществено
значение за решаването на делото.
Приложението за регистрация и идентификация на икономически оператор (EORI) е
обективно, достоверно и непредубедено писмено доказателство. Поради това СРС го
кредитира.
Намиращите се на лист 46 и на лист 42-43 от делото писмени доказателства (писмо от
Началник Отдел „МРР Югозападна“ до Началник Отдел „Митническа дейност“ в ТД
„Югозападна“ и Становище от Началник Отдел „Митническа дейност“) са взаимно
допълващи се, обективни и достоверни. Същото важи и за приложените на лист 22 и лист 21
от делото служебна бележка с рег. № 32-9164 от 09.01.2023г. и Становище от Комисия,
определена със Заповед № ЗТД-5800-110/32-55902/18.02.2021г. на с.д. Директор на ТД
„Югозападна“ с рег. № 32-10916 от 10.01.2023г. Поради това съдът ги кредитира и
установява какви искания и до кои органи са били отправени, респ. какви становища са
давани във връзка с определянето на митническата стойност на стоките, размера на
избегнатите мита и други публични вземания, както и правилния код за класиране на
стоките, респ. ТАРИК кода.
По делото са приложени молба от „Байер България“ ЕООД с вх. № 32-178023 от
23.06.2020г. и писмо от Началник Отдел „МРР Югозападна“ до „Байер България“ ЕООД с
рег. № 32-201056 от 13.07.2020г. (с известие за доставянето му), както и Уведомление до
БАБХ – София от 25.06.2020г. и Становище от Директора на ОДБХ София – град с изх. №
1663/08.07.2020г. и с вх. № 32-198771/10.07.2020г. Тези писмени доказателства са
обективни, достоверни и еднопосочни. Отразеното в молбата с вх. № 32-178023 от
23.06.2020г. намира опора в Становището от Директора на ОДБХ София – град за това, че
продуктите, установени в проверената пратка, не са посочени в официалния регистър на
разрешените за употреба ВМП в България и следователно вносът, търговията и
съхранението им в Р. България не са разрешени.
11
Заповедите на Директора на Агенция „Митници” с № ЗАМ–1447/32-264887 от
09.08.2022г., с № 3510 от 30.07.2021г. и с № 2858 от 07.01.2019г., както и длъжностна
характеристика на В. А. разполагат с доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира.
Приложените на лист 38, лист 39, лист 44 и лист 45 от делото писмени доказателства
са еднопосочни и взаимно обусловени. Освен това те имат достоверна дата и същевременно
не се опровергават от другите, събрани по делото доказателства. Поради това съдът
кредитира писмото-покана до Т. П. Д. с рег. № 32-202548 от 14.07.2020г., известието за
доставянето му, копието на плика с отбелязване „непотърсена пратка“ и Докладните записки
с рег. № 32-246717 от 24.08.2020г. и с рег. № 32-241381 от 18.08.2020г. В случая Докладните
записки следва да се анализират като Констативни протоколи относно нереализираното
връчване на Д. на писмото – покана. От съвкупната преценка на тези писмени доказателства
следва изводът, че до Т. П. Д. е била изпратена покана за даване на обяснения, която покана
не е била получена от лицето, тъй като изпратеното писмо се е върнало в цялост – с
отбелязването, че пратката не е потърсена, а при посещение на адреса на Д. на 18.08.2020г.
и 20.08.2020г. – същият не е бил намерен. С оглед съдържанието на писмото с рег. № 32-
202548 от 14.07.2020г., съдът счита, че коментираните тук писмени доказателства касаят
единствено поканата Д. да даде обяснения за процесната пратка, но не се отнасят и не
съдържат покана до нарушителя да се яви на определена дата и място за съставяне на Акт.
На лист 24-37 от делото са приложени следните документи : писмо до Началника на
04 РУ – СДВР с рег. № 32-8667 от 11.01.2022г. с известие за доставянето му, служебна
бележка с рег. № 32-395673 от 07.12.2021г., писмо от 04 РУ – СДВР до Началник Отдел
„МРР Югозападна“ с вх. № 32-248942 от 03.08.2021г., Докладна записка от 19.07.2021г.,
писмо до Началника на 04 РУ – СДВР с рег. № 32-150433 от 13.05.2021г. с известие за
доставянето му, писмо от 04 РУ – СДВР до Отдел „МРР Югозападна“ с вх. № 32-111980 от
07.04.2021г., Докладна записка от 18.03.2021г., писмо до Началника на 04 РУ – СДВР с рег.
№ 32-311062 от 23.10.2020г. и известие за доставянето му и писмо до Т. П. Д. с рег. № 32-
258370 от 03.09.2020г. и известие за доставянето му. Всички тези документи са относими
към връчването на АУАН на Т. П. Д.. Доколкото те имат достоверна дата и взаимовръзка
помежду си, съдът ги кредитира, като и тук (подобно на анализираните по-горе Докладни
записки с рег. № 32-246717 от 24.08.2020г. и с рег. № 32-241381 от 18.08.2020г.) съдът
приема, че цитираните Докладни записки, отнасящи се до неосъщественото връчване на
АУАН на Д., следва да се кредитират като протоколи за неосъществено
призоваване/връчване на съобщение. От съвкупната преценка на писмените доказателства,
приложени на лист 24-37 от делото се налагат два извода. Първият е, че с писмо рег. № 32-
258370 от 03.09.2020г. Началникът на Отдел „МРР Югозападна“ към Агенция „Митници“ е
поканил Т. Д. да се яви в 3-дневен срок в Сектор „Авиоконтрол“, Отдел „МРР Югозападна“
за връчване на АУАН и това писмо е било получено от Д. на 23.09.2020г. Вторият извод е,
че в периода след 23.10.2020г. до 11.01.2022г. Т. П. Д. е бил многократно търсен с цел
връчване на АУАН, но безрезултатно. От вписването в края на АУАН се установява, че
12
Актът е бил връчен на Д. при отказ от негова страна /удостоверен с трима свидетели/ едва
на 07.12.2022г.
Приложените на лист 9-20 от делото писмени доказателства (писмо от 04 РУ – СДВР
до Зам. директора на ТД Митници София с вх. № 32-176744 от 11.05.2023г., Докладна
записка от 19.04.2023г., писмо от Зам. директора на ТД Митници София до Началника на 04
РУ – СДВР с рег. № 32-133533 от 06.04.2023г., известие за доставяне, талон за пренасочена
пратка, копие на пощенски плик, известие за доставяне на писмо с рег. № 32-
133533/06.04.2023г., писма до Т. Д. с рег. № 32-91934 от 09.03.2023г. и с рег. № 32-56106 от
10.02.2023г., както и известия за тяхното доставяне) касаят връчването на процесното НП на
жалбоподателя. Тези документи са обективни и достоверни. Поради това съдът ги кредитира
и приема, че до Т. П. Д. са били изпратени няколко покани за връчване на Наказателното
постановление, които не са били поучени от лицето. Връчването на НП се доказва от
разписката върху самото Наказателно постановление. Според тази разписка Д. е получил
препис от Наказателното постановление на дата 12.07.2023г.
Приложеното на лист 7 от делото копие на плик от жалба също следва да се
кредитира от съда, тъй като има достоверна дата на пощенско клеймо. Според това писмено
доказателство жалбата на Д. срещу процесното НП е изпратена по пощата на 14.07.2023г.
Това означава, че жалбата е подадена в законоустановения срок за обжалване на НП.
В преобладаващата им част показанията на свидетелите В. А., А. П. и К. Д. звучат
логично, достоверно и непредубедено. Разказът на тримата свидетели е еднопосочен и
намира потвърждение не само в гласните, но и в писмените доказателства – АУАН №
1676/21.08.2020г., Протокол за извършена митническа проверка № 20BG9910M020416/код
на МУ9910 от 21.05.2020г., разписка № 0175468 от 21.05.2020г., МД №
20BG005100217051R5 от 21.05.2020г., товарителница № **********, фактура WK20200508-
02F от 05.05.2020г., молба от „Байер България“ ЕООД с вх. № 32-178023 от 23.06.2020г.,
писмо от Началник Отдел „МРР Югозападна“ до „Байер България“ ЕООД с рег. № 32-
201056 от 13.07.2020г., Уведомление до БАБХ – София от 25.06.2020г., Становище от
Директора на ОДБХ София – град, писмо-покана до Т. П. Д. с рег. № 32-202548 от
14.07.2020г. с известие за доставяне и копие от плик с отбелязване „непотърсена пратка“,
Докладни записки с рег. № 32-246717 от 24.08.2020г. и с рег. № 32-241381 от 18.08.2020г. и
писмо от Началник Отдел „МРР Югозападна“ до Началник Отдел „Митническа дейност“ в
ТД „Югозападна“. Поради това съдът кредитира приобщените по делото гласни
доказателства касателно стоките, документите за тях, външния вид на процесните вещи,
естеството и съдържанието им, етапите, през които е преминала проверката, възникналите
съмнения, проверените обстоятелства и направените констатации. Този съдебен състав не
кредитира единствено показанията на св. А. в частта относно проведения телефонен
разговор с Д. и това, че той е бил поканен не само да даде обяснения, но и за съставянето на
Акта. В тази част показанията на св. А. не намират опора в нито едно друго доказателство и
звучат изолирано от останалия доказателствен материал. Като актосъставител този свидетел
се явява предубеден и заинтересуван да докаже липсата на порок в процедурата по
13
съставяне на АУАН. Поради това и доколкото показанията на св. А. (че Д. бил поканен за
съставяне на Акт) не се потвърждават от други доказателства, съдът не дава вяра на думите
й, че е имало телефонен разговор с Д., в хода на който той бил поканен да се яви за
съставяне на Акта. За подобно уведомяване е следвало да се изготви протокол от проведения
разговор, в присъствието на свидетели, в който да се отрази съдържанието на поканата и
отговора на поканения. Такъв документ не е приобщен по делото. По делото е налице
единствено писмо-покана до Т. П. Д. с рег. № 32-202548 от 14.07.2020г., с което се иска от
него да даде обяснения във връзка с пратката по МД № 20BG005100217051R5 от
21.05.2020г., без в това писмо да се съдържа покана за явяване на Д. за съставяне на Акт,
като видно от известието за доставяне и копието от плика на лист 45 от делото, както и от
Докладните записки на лист 38 и лист 39 от делото, Д. не е бил намерен и съответно не му е
било връчено писмото с рег. № 32-202548 от 14.07.2020г.
Въз основа на така установената фактология и направения по-горе доказателствен
анализ, съдът достигна до следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалбата е депозирана в законоустановения срок и изхожда от
легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Конкретните АУАН и Наказателно постановление изхождат от компетентни лица -
съгласно нормите на чл.230 и чл.231 от ЗМ; §1, т.9 от ДР на ЗМ; длъжностната
характеристика на В. А. и Заповедите на Директора на Агенция „Митници” с № ЗАМ–
1447/32-264887 от 09.08.2022г., с № 3510 от 30.07.2021г. и с № 2858 от 07.01.2019г.
Според Акта и Наказателното постановление - и двете нарушения, вменени на Д., са
извършени на 21.05.2020г. ОткрИ.нето на нарушителя в случая е станало в момента на
проверката – на 21.05.2020г. Като е съставен Акт на 21.08.2020г. - срокът по чл.34, ал.1 от
ЗАНН излиза да е спазен.
Според чл.34, ал.3 от ЗАНН в 6-месечен срок от съставянето на Акта следва да се
издаде Наказателно постановление. Според чл.43, ал.6 от ЗАНН когато нарушителят след
щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в АУАН и производството
се спира. Процесуалният представител на въззИ.емата страна се позовава на това, че
актосъставителят е спрял административно – наказателното производство с разпореждане от
23.10.2020г., отразено върху Акта, като твърди, че за периода от 23.10.2020г. до 07.12.2022г.
са били спрени сроковете за издаване на Наказателното постановление. Тази теза не се
споделя от съда по ред съображения. Първо – за да бъде спряно производството по реда на
чл.43, ал.6 от ЗАНН следва то да е предхождано от действия по издирване на нарушителя.
От книжата, касаещи връчването на АУАН, се вижда, че Д. е бил търсен неколкократно, но
само на един адрес - гр. София, ул. „Кръстьо Сарафов“ № 35, ет.3. Няма ангажирани от
административно – наказващия орган доказателства, че е правена справка за постоянен и
настоящ адрес на лицето, че е търсен чрез работодатели или роднини. Има една служебна
бележка от 07.12.2021г., с която е била изискана информация дали Д. не е напуснал
14
пределите на Република България, но няма данни за отговор по това искане. Има и една
Докладна записка, в която е отразен опит за контакт с Д. по телефона, но тя датира от
18.03.2021г. Това означава, че Д. може да е бил многократно търсен с цел връчване на
АУАН, но лицето не е било щателно издирвано. Второ – щателното издирване на Д. /в
случая/ следва да предхожда спирането на производството по чл.43, ал.6 от ЗАНН. От
направения по-горе анализ на писмените доказателства, приложени на лист 24-37 от делото,
следва, че Т. П. Д. е бил търсен с цел връчване на АУАН в периода след 03.09.2020г. до
11.01.2022г. Същевременно спирането, на което се позовава юрк. Я., датира от 23.10.2020г.
Видно от лист 24-37 от делото нарушителят Д. е бил търсен само веднъж преди 23.10.2020г.
– с писмо рег. № 32-258370 от 03.09.2020г., адресирано до Д. и получено от него лично на
23.09.2020г. (видно от лист 36-37 от делото). След това – на 23.10.2020г. е изпратено писмо
до Началника на 04 РУ – СДВР с рег. № 32-311062 от 23.10.2020г. за съдействие за връчване
на АУАН на Д., и е спряно административното производство – видно от отбелязването на
актосъставителя върху АУАН. Видно от лист 35 от делото писмото до 04 РУ – СДВР, с
което се иска съдействие за връчване на Акта на Д., е получено в полицията на 26.10.2020г.,
т.е. след като вече производството е било „спряно“. Излиза, че към момента на спирането на
производството на 23.10.2020г. Д. изобщо не е бил търсен с цел връчване на Акта. Той е бил
търсен и намерен /на 23.09.2020г./, когато е получил покана да се яви в 3-дневен срок в
Сектор „Авиоконтрол“, Отдел „МРР Югозападна“ за връчване на АУАН, след което с
резолюция на актосъставителя от 23.10.2020г. е било спряно административно –
наказателното производство на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН и едва след това са били
предприети действия по намирането на Д. /вкл. и чрез 04 РУ – СДВР/ - с цел връчване на
Акта. Тези действия по установяването на жалбоподателя датират от и след 23.10.2020г.
(видно от лист 24-35 от делото). Това означава, че към 23.10.2020г. Т. Д. нито е бил
„щателно“ дирен, нито „спирането“ е било предхождано от издирването и ненамирането на
лицето. От изложеното по-горе следва, че независимо от направеното отбелязване върху
Акта, реално към 23.10.2020г. не са били налице предпоставките на чл.43, ал.6 от ЗАНН.
Поради това не следва да се счита, че от 23.10.2020г. са спрели да текат сроковете за
съставяне на НП. Доколкото няма приложена справка за задгранични пътувания, постоянен
и настоящ адрес на Д., справка за роднински връзки, трудови правоотношения, справка за
ползвани от лицето мобилни телефонни номера и др. – не може да се мисли, че в случая е
имало „щателно“ издирване на Д. и че, ако не на 23.10.2020г., то в някакъв последващ
момент са възникнали предпоставките на чл.43, ал.6 от ЗАНН. Поради това СРС следва да
прецени единствено дали от съставянето на Акта до издаване на НП е изтекъл срок повече
от 6 месеца. Доколкото от съставянето на Акта на 21.08.2020г. до датата на издаване на
Наказателното постановление на 10.02.2023г. са минали повече от 6 месеца, правилно
защитата възразява, че не е спазен преклузивният срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. И именно на
основание чл.34, ал.3 от ЗАНН, доколкото Наказателното постановление не е било издадено
в 6-месечен срок от съставянето на АУАН, конкретното административно – наказателно
производство е следвало да бъде прекратено. Доколкото вместо това е било издадено
спорното Наказателно постановление – същото следва да се отмени на формално основание,
15
без спорът да се разглежда по същество.
Освен това - съдебният състав счита, че в процедурата по съставяне на АУАН е била
нарушена и разпоредбата на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, с което се е стигало до нарушаване
на процесуалните права на Д. да присъства лично при съставянето на АУАН. Мотивите на
съда са в две посоки :
От една страна СРС приема, че по делото няма представени писмени доказателства Д.
да е бил търсен с цел връчване на покана за явяване при съставянето на АУАН. Налице са
писмени доказателства, че Д. е бил търсен с цел връчване на писмо – покана за даване на
обяснения и след съставянето на Акта – за връчването на АУАН на нарушителя.
Същевременно съдът счита, че не следва да се кредитира разказът на В. А. относно това, че
Д. бил поканен по телефона да се яви за съставяне на Акт, тъй като в тази част показанията
на актосъставителя са изолирани, заинтересовани и не намират опора в други гласни или
писмени доказателства. От тук следва изводът, че нарушителят не е бил поканен по реда на
чл.40, ал.2 от ЗАНН. Поради това като е съставен АУАН в отсъствие на Д. е нарушен чл.40,
ал.1 и ал.2 от ЗАНН.
От друга страна – ако се анализират твърденията на св. А. (че Д. бил поканен по
телефона да се яви за съставяне на Акт, но й казал, че не може да се яви и че „най-рано може
да дойде в края на септември“) се налага изводът, че нарушителят е бил намерен и отсъства
предпоставката на чл.40, ал.2 от ЗАНН лицето да „не може да се намери“. Освен това,
алтернативно, ако се приеме, че св. А. е успяла да намери Д. по телефона и в този телефонен
разговор го е поканила да се яви за съставяне на АУАН (нещо, което трудно може да се
приеме за доказано – предвид направения по-горе анализ на показанията на св. А.), то следва
да се приеме, че Д. е уведомил по телефона актосъставителя, че има причина и не може да се
яви. Лицето не е отказало да се яви за съставяне на АУАН, а е заявило, че може най-рано в
края на септември, което означава, че за св. А. е била налице пречка да състави Акта в
отсъствие на нарушителя преди края на септември месец. Според настоящия съдебен състав
изявлението на Д. (така, както е предадено от св. А. по време на разпита й пред СРС на
18.10.2023г.) показва, че жалбоподателят не е отказал да се яви, но е имал възможност да
стори това в по-късен момент (най-рано в края на месец септември). В случая нарушителят
е известен, бил е намерен по телефона и поканен за съставяне на Акта (по думите на св. А.,
на които съдът не дава вяра, но алтернативно ги анализира – с цел пълен анализ на
предпоставките на чл.40, ал.2 от ЗАНН), но е уведомил актосъставителя, че не може да се
яви и че ще може в друг момент. От тук следва, че като е съставен АУАН през месец август
в отсъствие на Д. и при условие, че той е казал в телефонен разговор на св. А., че ще може
да се яви през месец септември, е нарушен чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. За да бъде съставен
АУАН в отсъствие на дееца следва нарушителят да е проявил недобросъвестно поведение –
да се е укрил и да не може да бъде намерен или да е намерен, но да не се яви за съставяне на
Акт без да посочи причина за това. Вярно е, че в чл.40, ал.2 от ЗАНН не е изрично посочено
неявяването да е без причини, но логиката на закона е именно такава – лицето да не се яви
без причина за съставяне и връчване на Акт. Когато нарушителят заявява, че няма да може
16
да се яви на датата, за която е поканен, но ще може да се яви в друг момент, то явно лицето
има някакви съображения и не може автоматично да се извежда, че е налице
недобросъвестност. В тези случаи съдът приема, че актосъставителят няма право да съставя
Акт в отсъствие на лицето като се позовава на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Всичко това дава
основание на съда да приеме, че актосъставителят не е имал основание да състави АУАН
преди септември месец, тъй като нарушителят е бил намерен, но е заявил, че е
възпрепятстван да се яви лично за съставяне на Акт преди края на септември месец.
Съставянето на Акт през месец август, след като Д. е уведомил, че не може да се яви тогава,
но може да се яви в края на месец септември, представлява превратно тълкуване и
прилагане на чл.40, ал.2 от ЗАНН, с което настоящият съдебен състав не може да се съгласи.
Идеята на законодателя е нарушителят да присъства при съставянето на Акта не само,
за да се увери, че той е съставен на посочената в него дата и пред посочените в него
свидетели, но и за да се запознае с фактите по вменените му обвинения. Като не е бил
поканен за съставяне на Акта (алтернативно като е съставен Акт в отсъствие на Д. преди
края на септември месец и при изрично уведомление, че преди това лицето не може да се
яви) е допуснато нарушение на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Посоченото нарушение на
процесуалните правила не може да се отстрани в съдебната фаза по обжалване на
Наказателното постановление, тъй като е от категорията на съществените, които водят до
ограничаване правото на нарушителя за разбере срещу какво точно административно
обвинение да се защитава още от начаното на започнатото срещу него административно –
наказателно производство, както и да участва лично в него. Поради това обжалваното НП
следва да бъде отменено на формално основание - като незаконосъобразно, тъй като е
издадено на база незаконосъобразно съставен АУАН.
Изведените по-горе нарушения на процесуалните правила са изключително
съществени и не могат да се санират в хода на съдебното производство. Поради това
Наказателното постановление следва да се отмени на формално основание.
За пълнота на изложението и за да отговори на релевираните от страните доводи,
съдът ще посочи, че името на изпращача и номера на митническата декларация не са
съществени елементи от фактическите състави на нарушенията, вменени на Д.. Поради това
тяхното неточно изписване в АУАН и коректното им отбелязване в НП не е съществено
процесуално нарушение, а представлява пропуск, който може да бъде саниран от
наказващия орган по реда на чл.53, ал.1 от ЗАНН. Не е порок и това, че изрично не било
посочено мястото на извършване на нарушението, тъй като и в Акта, и в НП е записано, че
нарушенията са извършени „с декларирането на 21.05.2020г.“ и че на 21.05.2020г. в
Митническо бюро Летище – София е подадена митническата декларация. Това означава, че
от съдържанието на Акта и на НП може да се изведе мястото на извършване на
нарушенията, вменени на Д.. Поради това тези доводи на жалбоподателя и неговия
процесуален представител не се споделят от съда.
Отново за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и да не бяха
допуснати посочените по-горе процесуални нарушения, от наличния по делото
17
доказателствен материал не може да се установи дали от субективна страна Д. е реализирал
двете административни нарушения, които са му вменени с процесното НП. Вярно е, че по
делото е безспорно установено, че от Китай е била изпратена пратка с фактура
WK20200508-02F/05.05.2020г. и с товарителница № **********, адресирана до Т. П. Д.,
съдържаща 270 бр. „гумени нашийници – каишки/против бълхи за котки и кучета“, която
стока е била декларирана с код по ТАРИК ********** със ставка за мито в размер на 2,7 %,
че Д. е платил сумата от 30,32 лева за митни сборове върху стоките, че е извършена
митническа проверка на стоката в склад на DHL, че е било установено, че пратката съдържа
метални, сребристи кутии с индивидуални потребителски опаковки с надпис „Bayer“, според
листовките и етикетите на които продуктът е медикаментозна каишка, напоена с активни
съставки, служещи за лечение и предпазване от бълхи, кърлежи, различни зарази и патогени
при поставяне върху кучета и котки. Установено е, че продуктите от въпросната пратка не
отговарят на оригиналната опаковка на „Bayer“ и че същите не са посочени в официалния
регистър на разрешените за употреба ветеринарно-медицински продукти в Република
България, поради което вносът, търговията и съхранението им в Република България не са
разрешени. Съгласно Становище на Началника на Отдел „Митническа дейност“ към
Агенция „Митници“ декларираният код по ТАРИК ********** е некоректен. След преглед
на документите, придружаващи митническата декларация и въз основа на предоставената
мостра със Становището е прието, че стоката представлява противопаразитна каишка за
кучето до 7-8 кг., която съдържа активни субстанции 4,5 g. Imidacloprid (Имидаклоприд) и
2,5 g. Flumethrin (Флуметрин), които представляват инсектициди, действащи като
невротоксин срещу бълхи и кърлежи. От тук съответно е достигнато до извода, че стоката
следва да се класира с ТАРИК код **********. За да се приеме, че Д. е избегнал частично
заплащане на мито и ДДС (т.е., че е реализирал митническа измама по чл.234, ал.1, т.1 от
ЗМ) е необходимо да се докажа не само, че е декларирал стоките с код по ТАРИК
********** със ставка за мито в размер на 2,7 % вместо с код по ТАРИК ********** със
ставка за мито в размер на 6 %, а е необходимо да се докаже, че той е осъзнавал тези
обстоятелства. За да се приеме, че лицето е знаело кой е правилният код по ТАРИК и
съответстващата му ставка за мито е необходимо да се докаже, че Д. е знаел, че стоката
съдържа инсектициди (с позиция 380891). От фактурата, товарителницата, митническата
декларация, както и от показанията на свидетелите, които са участвали в проверката и
всички писмени документи, изготвени по време на митническата проверка и след това се
установява, че преди отварянето на пратката за стоките се е знаело /вкл. и от Д./, че
представляват 270 бр. гумени нашийници – каишки. Едва с отварянето на стоката в склада
на DHL се разбира, че на стоките има надпис „Bayer“, че в листовките и етикетите е
записано, че продуктът е медикаментозна каишка, напоена с активни съставки, които
производителят е посочил, че служат за лечение и предпазване на кучета и котки от бълхи,
кърлежи, различни зарази и патогени. Доколкото по време на проверката Д. не е присъствал
– той няма от къде да знае, че във въпросната пратка се съдържат медикаментозни каишки
„Bayer Seresto Cani 4,50g + 2,03g Collare Per Cani - 8 kg“ и „Bayer Seresto Cani 1,25 + 0,56g
Collare Per gatti“, от където следва, че той няма от къде да знае съдържанието на стоката, а от
18
там и че правилното й класиране е с код по ТАРИК ********** и ставка за мито в размер на
6 %. Именно защото по делото не се доказа Д. да е заел, че в пратката има медицински
каишки, не може да се приеме за доказано, че жалбоподателят е знаел, че стоките
представляват ВМП и съответно че вносът, търговията, съхранението и употребата им
следва да става при наличие на Лиценз за употреба на ветиринарно-медицински продукти.
До отварянето на пратката от Китай няма нито едно пряко или косвено доказателство, което
да сочи, че в колета има „Bayer Seresto Cani 4,50g + 2,03g Collare Per Cani - 8 kg“ и „Bayer
Seresto Cani 1,25 + 0,56g Collare Per gatti“, поради което Д. не е имал възможност са провери
дали тези продукти са посочени в официалния регистър на разрешените за употреба ВМП в
Република България. Това означава, че Д. не е знаел (или поне не се доказа да е знаел), че не
е разрешен в Република България вносът, търговията, употребата и съхранението на
процесните стоки. Всичко това означава, че не е доказано от субективна страна
жалбоподателят да е реализирал и състава на нарушението по чл.234,ал.1, т.2 от ЗМ.
Гореизложеното води до извода, че и двете нарушения, за които Т. П. Д. е обвинен, не са
доказани от субективна страна, поради което и обвинението като цяло се явява недоказано и
това също е основание за отмяна на Наказателното постановление.
Водим от изложеното до тук СРС прие, че и заради допуснати съществени
процесуални нарушения, и заради недоказаност на административно – наказателното
обвинение и по двата му пункта, обжалваното Наказателно постановление следва да се
отмени. Това, обаче, не означава, че ВМП следва да се върнат на Д., тъй като компетентен да
осъществи контрол на тези продукти е БАБХ. Поради това след влизане в сила на настоящия
съдебен акт административно – наказващият орган следва да сезира БАБХ за преценка и
контрол относно ВМП, задържани в хода на митническата проверка.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред СРС страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143 от АПК,
който е част от Дял III - „Производства пред съд“ и за неуредените в този дял въпроси се
прилага ГПК /според чл.144 от АПК/. Според чл.80 от ГПК страната, която е поискала
присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция. В настоящия случай това законово
изискване не е изпълнено, но въпреки това доколкото според точка 8 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК „липсата на списък не е
пречка за присъждане на разноски съобразно доказателствата по делото“, с оглед изхода на
спора и изрично направеното от страна на адв. Б. по време на съдебните прения искане за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, СРС следва да осъди органа, издал
обжалваното и отменено НП (по аргумент от чл.143, ал.1 от АПК) да заплати на
жалбоподателя направените от него разноски за адвокат.
Настоящото производство е административно – наказателно и жалбоподателят е
ангажирал доказателства, че е ползвал услугите на адвокат в производството пред СРС. С
оглед изхода на спора в случая Агенция „Митници“ следва да бъде осъдена да заплати на Т.
П. Д. направените от него разноски за адвокатско възнаграждение пред СРС. Според
19
приложения на лист 6 от делото договор за правна защита и съдействие жалбоподателят е
платил на адв. Б. възнаграждение в размер на 1000 лева. Според чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1
от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
при глоба до 1000 лева - възнаграждението за адвокат е 400 лева. Съгласно чл.18, ал.2, вр.
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения при глоба от 1000 лева до 10 000 лева - възнаграждението за адвокат е 400
лева плюс 10 % за горницата над 1000 лева. В случая за нарушението на чл.234, ал.1, т.1 от
ЗМ на Т. П. Д. е наложена глоба в размер на 44.47 лева (т.е. до 1000 лева) и дължимото за
това обвинение минимално адвокатско възнаграждение съответно е 400 лева, а за
нарушението по чл.234, ал.1, т.2 от ЗМ на Д. е наложена глоба в размер на 1123.07 лева (т.е.
над 1000 лева) и съответно за защита по това обвинение минималното адвокатско
възнаграждение следва да се определи като сборът от 400 лева и 10 % за горницата над 1000
лева и в случая това е сумата от 412,31 лева. Гореизложеното означава, че за двете
обвинения срещу Д. минималното адвокатско възнаграждение е общо в размер на 812,31
лева. Това означава, че уговореното и платено адвокатско възнаграждение в размер на 1000
лева е над минималния размер на адвокатския хонорар съгласно цитираната Наредба.
Според чл.63д, ал.2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат
е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може „по искане на насрещната страна“ да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата. Съдебният състав не счита, че делото е лишено от фактическа или правна
сложност, но освен това следва да се отбележи, че по време на съдебните прения пред СРС
процесуалният представител на въззИ.емата страна е поискал да не се присъждат разноски в
полза на жалбоподателя, тъй като не е представен списък с разноски, но не е направил
изрично възражение за прекомерност на разноските за адвокат на жалбоподателя. Относно
липсата на списък съдът е изложил мотиви по-горе като се е позовал на точка 8 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК и
съответно е приел, че това възражение на юрк. Я. е неоснователно. Доколкото няма изрично
искане от въззИ.емата страна за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, по
аргумент на противното от чл.63д, ал.2 от ЗАНН съдът не може да присъди по-нисък размер
за адвокатското възнаграждение от действително платения размер, въпреки, че той
надвишава минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно чл.18, ал.2, вр.
чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Поради това и по аргумент от чл.143, ал.1 от АПК Агенция „Митници“
следва да бъде осъдена да заплати на Т. П. Д. сумата от 1000 лева за разноски, направени от
жалбоподателя за адвокатска защита.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
20
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG2022/5800-831/НП от 10.02.2023г., с
което Директорът на ТД Митница София на основание чл.231, чл.234, ал.1, т.1 и т.2, вр.
ал.2, т.1 и т.2, вр. ал.4 от ЗМ и чл.53 от ЗАНН е наложил на Т. П. Д. за нарушение по чл.234,
ал.1, т.1 от ЗМ глоба в размер на 44.47 лева, а за нарушение по чл.234, ал.1, т.2 от ЗМ - глоба
в размер на 1123.07 лева, като на основание чл.234, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗМ е отнел в полза
на държавата ветеринарно – медицинските продукти : медикаментозни каишки „Bayer
Seresto Cani 4,50g + 2,03g Collare Per Cani - 8 kg“ и „Bayer Seresto Cani 1,25 + 0,56g Collare
Per gatti“ – общо 270 броя, с определена митническа стойност на стоките общо в размер на
1123.07 лева.
УКАЗВА на административно – наказващия орган след влизане в сила на
Решението да сезира БАБХ за преценка и контрол относно ветеринарно – медицинските
продукти, задържани в хода на митническата проверка.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на Т. П. Д. с ЕГН: **********, с адрес :
гр. София, ул. „Кръстьо Сарафов“ № 35 сумата от 1000 /хиляда/ лева за направени по делото
разноски за адвокат.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд София
град с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
21