О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№
гр.
Хасково, 15.11.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на деветнадесети
октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря
Ангелина Латунова,
като разгледа докладваното от
съдия А. Митрушева
адм. д. № 768/2021 г. по описа на
Административен съд - Хасково
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 1, ал. 2 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по
искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, депозирана от П.Т.З. ***,
подадена чрез пълномощника му адв.Б.Б.,***, за сума в общ размер на 11.84 лева,
претенция за обезщетение на причинени имуществени вреди.
В исковата молба ищецът
сочи, че като собственик и задължено лице за недвижим имот - къща с дворно
място в *
партиден № 06, заплатил сумата от общо 11.84 лева с Приходна квитанция № 17170/28.01.2020
г., включваща сумата от 11.37 лева - Такса за битови отпадъци – 2019 г. (ТБО) и 0.47 лева - лихва за забава върху ТБО –
2019 г., начислени му съгласно определените промили за ТБО – 2019 г. с т. II,
т. 2, подт. 2.2. за *
от Решение № 1134/20.12.2018г. на Общински съвет - Димитровград.
По жалба на ищеца
било образувано дело и постановено Решение № 685/09.10.2019 г. по адм.дело № 98
по описа за 2019 г. на Административен съд – Хасково, в сила от 23.07.2020 г.,
потвърдено с Решение № 10133/23.07.2020 г. по адм.дело № 13698 по описа за 2019
г. на ВАС, с което била отменена т. II,
т. 2, подт. 2.2. за *
от Решение № 1134 от 20.12.2018 г. на ОбС - Димитровград.
Съгласно чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ, ответникът носел отговорност за причинените вреди от отменени като
незаконосъобразни административни актове. Имуществената претенция на ищеца в
размер на 11.84 лева била пряка и непосредствена вреда, причинена му от
действието на порочната горецитирана разпоредба. С оглед на това ищецът счита,
че ответникът му дължи обезвредата от общо 11.84 лева, недължимо платена с ПК №
17170/28.01.2020 г.
С оглед на така
изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да осъди Община
Димитровград да му заплати сумата от 11.84 лева - имуществена вреда, както и да
му присъди направените деловодни разноски.
Ответникът по иска - ОБЩИНА
ДИМИТРОВГРАД, чрез пълномощник, депозира отговор на исковата молба, в който
заявява, че счита исковата молба за изцяло неоснователна и недоказана. Посочва,
че не бил налице един от кумулативно предвидените елементи, зададени като
условие, за да е възможно да се приложи разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
а именно причинена вреда от нормативен акт. При отмяната на визираната от ищеца
разпоредба нямало как да се приеме, че ТБО не е дължимо или че е нанесло вреда
на насрещната страна. Неоснователно било и твърдението, че отмяната на
визираната разпоредба била инициирана от самия ищец, тъй като последният бил
присъединен след подаване на протест от страна на органите на прокуратурата. В
този смисъл дори да се приемело, че е налице вреда за насрещната страна, то тя
касаела платеното адвокатско възнаграждение от негова страна, което в случая било
изцяло възстановено. Моли за присъждане на разноски. Заявява възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение и искане за
евентуално присъждане на същото под предвидения минимум, като възраженията се
обосновават с липсата на правна и фактическа сложност на делото, като в тази
връзка се цитира практика на Административен съд - Хасково и Върховен
административен съд.
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА –
Хасково, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява становище за
неоснователност на исковата претенция. Посочва, че е налице специален ред,
предвиден в ЗМДТ и ДОПК за възстановяване на недължимо платени данъци и такси,
който изключва приложението на ЗОДОВ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди същите
поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с изложените от страните доводи,
прие за установено от фактическа страна следното:
Не се спори от страните по делото, че с Решение № 685/09.10.2019 г.,
постановено по адм.дело № 98/2019 г. по описа на Административен съд – Хасково,
потвърдено с Решение № 10133/23.07.2020 г., постановено по адм.дело №
13698/2019 г. по описа на Върховен административен съд, което решение е влязло в
законна сила от 23.07.2020 г., е отменено Решение № 1134/20.12.2018 г. на
Общински съвет - Димитровград, в частта му по т. II, т. 2, т. 2.2, с която на
основание чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ Общински съвет - Димитровград е определил
размера на такса за битови отпадъци за 2019 г. по населени места, както следва:
за населението на с.Бодрово - 4,5
промила върху данъчната оценка на недвижимите имоти в рамките на 2019 г., по
видове услуги, както следва: за сметосъбиране и сметоизвозване - 2,2 промила;
за обезвреждане на битови отпадъци и отчисления по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО - 1,6
промила; за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - 0,7
промила.
Не се спори и относно факта, че на 28.01.2020 г. с Приходна квитанция №
17170/28.01.2020 г. ищецът П.Т.З. е заплатил такса битови отпадъци за 2019 г.
за земя и сграда в *, община
Димитровград, партида: * в размер на
11.37 лева и лихви за такса битови отпадъци в размер на 0.47 лева или общо
сумата от 11.84 лева.
Въз основа на гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка,
съгласно чл. 168, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът намeри, че исковата молба е процесуално недопустима, като
съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 9б, във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местните такси се извършва от служители на
общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно
чл. 128, ал. 1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни
осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени
санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или
осигурителното законодателство се прихващат от органите по приходите за
погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за
приходите.
Така съществуващата нормативна уредба поставя въпроса към какво точно
препраща чл. 9б, във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ и доколко приложими са
разпоредбите на чл. 128 и сл. от ДОПК по отношение на недължимо платени суми за
местни такси, съответно се налага да се установи съдържанието на чл. 128, ал. 1
от ДОПК – какво регламентира и какъв е неговият обхват.
Член 128, ал. 1 ДОПК установява едно субективно потестативно право на
лицата, които са платили недължимо – на несъществуващо или на отпаднало
основание, суми. Това право е пряка функция на конституционния принцип, че
гражданите и юридическите лица плащат само данъци и такси, установени със закон
– чл. 60, ал. 1 от Конституцията. Това значи, че тогава, когато не е налице
фактическият състав на установени в закон данък или такса задължението не е
дължимо и държавата или общината дължи връщане на полученото.
Разпоредбата установява още, че предмет на правото на платилите лица са
публичните вземания, породени от задължение за данъци, задължителни
осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени
санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или
осигурителното законодателство. Видно е, че законодателят не е посочил всички
публични задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2 от ДОПК, а изрично е ограничил
предметния обхват на субективното право, което се реализира по реда на чл. 128
и сл. от ДОПК.
На трето място, законодателят изрично е ограничил и публичните вземания, с
които може да се извърши прихващането. Това са публичните вземания, събирани от
Националната агенция за приходите. Съгласно чл. 2, т. 2 от Закона за
националната агенция за приходите (ЗНАП), Агенцията установява публичните
вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски по основание и по размер.
Следователно чл. 128, ал. 1 от ДОПК регламентира едно ограничено субективно
потестативно право на лицата, които са платили недължимо посочените в
разпоредбата публични задължения. Разпоредбата не създава едно универсално
субективно право на възстановяване, приложимо за всички видове публични
вземания, визирани в чл. 162, ал. 2 от ДОПК.
Този ограничен предметен обхват на чл. 128, ал. 1 от ДОПК поставя въпроса
за обхвата на приложимост на субективното право, съответно за обхвата на
компетентността на органа по приходите, в хипотезата на чл. 9б, във вр. чл. 4,
ал. 1 от ЗМДТ.
Органите по приходите в общинската администрация, с оглед на предметния
обхват на Закона за местните данъци и такси, имат компетентност да установяват,
обезпечават и събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
визираните в чл. 1 и 6 от ЗМДТ местни данъци и такси, доколкото последните
(таксите) отговарят на изискванията на чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, тоест
установени са по основание в закон и поради това представляват публично
вземане. Това значи, че компетентността на органите по приходите в общинската
администрация, за разлика от компетентността на органите по приходите в
Националната агенция за приходите, не е ограничена само до посочените в чл.
128, ал. 1 от ДОПК публични вземания.
От анализа на чл. 128, ал. 1 от ДОПК е видно, че въведеното от законодателя
предметно ограничение в правомощието за възстановяване и прихващане е
обусловено от самата компетентност на органа по приходите в Националната
агенция за приходите – няма как органите по приходите да извършват
възстановяване и прихващане на задължения, които те не са компетентни да
установяват. Това би значело да навлязат в компетентността на други органи –
нещо, което законът не позволява. В хипотезата на орган по приходите в
общинската администрация, с оглед на предметния обхват на компетентността им по
установяване на публични задължения, такова навлизане в чужда компетентност
няма да се осъществи – никой друг орган освен органът по приходите в общинската
администрация не е компетентен да установи публичните задължения за местни
такси.
С оглед на това няма нито житейска, нито правна логика разпоредбата на чл.
128, ал. 1 от ДОПК да се тълкува буквално в хипотезата на чл. 9б, във вр. с чл.
4, ал. 1 от ЗМДТ. Вярно е, че разпоредбата на чл. 128, ал. 1 ДОПК е правна
норма, която установява чрез изчерпателно изброяване плащанията, по отношение
на които е допустимо възстановяването и прихващането по установените в тази и
следващите разпоредби ред и условия. Това по принцип значи, че тя не може да
бъде тълкувана разширително. Разширително би било тълкуване, което позволява
освен за посочените в разпоредбата плащания възстановяването на недължимо
платеното да се извършва и по отношение на другите, визирани в чл. 162, ал. 2 от ДОПК публични вземания. Но това би било вярно за органа по приходите в
Националната агенция за приходите, тъй като би довело до разширяване на
компетентността му чрез тълкуване. За органа по приходите в общинската
администрация прилагането на разпоредбата и по отношение на публичните
вземания, породени от задължения за местни такси, не е разширително тълкуване,
а телеологично тълкуване – тълкуване с оглед на целта и значението на правната
норма. Целта и значението на чл. 128, ал. 1 от ДОПК е да създаде процедура –
ред и условия, чрез които недължимо платеното да може да бъде възстановено на
платилото го лице.
Ако се приеме, че разпоредбата на чл. 128, ал. 1 ДОПК в хипотезата на чл.
9б във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ е приложима само досежно местните данъци, не
и досежно местните такси, платилите недължимо местна такса лица биха били
лишени от възможността да получат възстановяване на недължимо платеното по реда
на едно административно производство. Нещо, което законодателят едва ли е
целял, най-малкото защото би поставил в неравноправно положение платилите
недължимо два различни вида публично вземане – за местен данък и за местна
такса, установявани от едни и същ орган. Наред с това не съществува друг
законово установен ред, по който в рамките на едно административно (данъчно)
производство може да се възстанови недължимо платеното за местна такса. Това
значи, че единственото средство за защита на платилите лица остава възможността
за предявяване на иск срещу общината за възстановяване на недължимо платеното.
Но претендираното недължимо платено е по едно публично правоотношение, а не по
едно гражданско правоотношение. За регулиране на публичните данъчни
правоотношения и на приравнените на тях публични правоотношения във връзка с
местни такси по смисъла на чл. 162, ал. 1, т. 4 от ДОПК законодателят е създал
специален процесуален ред, който изключва приложението на гражданското
съдопроизводство.
Видно от изложеното, разпоредбата на чл. 128, ал. 1 ДОПК в хипотезата на
чл. 9б във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ следва да се тълкува като даваща
правомощие на органа по приходите в общинската администрация да извърши
възстановяване на платени суми за недължими публични задължения за местни
такси, а не само такива, платени за публични задължения за местни данъци. Съответно
настоящата инстанция приема, че в случая сме изправени пред недопустимост на исковата
претенция, предявена по реда на ЗОДОВ за възстановяване на платени суми за
такса за битови отпадъци, доколкото е налице специален ред за тяхното
възстановяване, който изключва приложимостта на гражданското съдопроизводство.
По изложените съображения депозираната искова молба следва да бъде оставена
без разглеждане, а производството по делото, след неговото възобновяване,
следва да бъде прекратено.
При посочения изход на спора и при своевременно направено искане за
разноски, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, на Община
Димитровград се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска
защита в размер на 100 лв., изчислени съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането
на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във
връзка с чл. 76, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
Водим от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
протоколно
определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 19.10.2021
г. по адм. дело №
768/2021 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е даден ход на
делото по същество и ВЪЗОБНОВЯВА
производството.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявената
от П.Т.З. *** против Община Димитровград искова молба с правно основание чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, за сума в общ размер на 11.84 лева - претенция за обезщетение
на причинени имуществени вреди.
ОСЪЖДА
П.Т.З., ЕГН : **********
***, да заплати на Община Димитровград сумата от 100 (сто) лева - разноски по делото.
ПРЕКРАТЯВА
производството
по адм. дело № 768/2021 г. по описа на Административен съд – Хасково.
Определението може да
се обжалва в 7-дневен срок от съобщаването на страните с частна жалба пред
Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: