ПРОТОКОЛ
№ 587
гр. Пазарджик , 01.04.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
Съдебни заседатели:Галя Василева Василева
Милка Николова Благова
при участието на секретаря Ива Чавдарова
и прокурора Радослав Георгиев Бакърджиев (РП-Пазарджик)
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Бишуров Наказателно дело
от общ характер № 20205220201808 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Подсъдимият Р. Ж. М. – редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, се явява лично и със защитника си адв.Л.М., надлежно
упълномощен с пълномощно от 22.01.2020г., приложено по НОХД №
1589/2018г. на РС-Пазарджик при предходно разглеждане на делото и
находящо се на л.166 от материалите по горецитираното дело.
За ощетеното юридическо лице „Б.“ ЕООД не се явява законовият
представител Т. П.. Ощетеното ЮЛ е било надлежно уведомено от
предходното съдебно заседание чрез пълномощника си адв.И.Б.. Не се явява и
пълномощникът адв.Б. - надлежно уведомен.
Пострадалият Н. Н. К. – редовно призован, се явява лично.
За РП-Пазарджик се явява прокурор Б..
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.
ПОСТР. К.: Да се гледа делото.
1
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
ПОДС. М.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Снема самоличността на подсъдимия, както следва:
Р. Ж. М. - ****., в гр.Пазарджик, живущ в с.Панчарево, обл.София,
****, българин, български гражданин, със средно образование, разведен,
работещ, неосъждан, ЕГН: **********.
ПОДС. М.: Получих препис от обвинителния акт и разпореждането на
съда за насроченото разпоредително заседание преди повече от 7 дни.
На подсъдимия се разясниха правата по чл.55, чл.115 ал.4 и чл.274 от
НПК.
РАЗЯСНЕНИ бяха и разпоредбите на чл. 371 и чл.380 и сл НПК.
ПОДС. М.: Разбрах правата си.
Не се направиха ОТВОДИ на съда, секретаря и прокурора.
Сне се самоличността на пострадалия, както следва:
Н. Н. К. – на 68 години, от с.Калугерово, обл.Пазарджик, българин,
български гражданин, женен, неосъждан, пенсионер, със средно образование,
без родство с подсъдимия.
На пострадалия се разясни правото да се конституира като граждански
ищец и частен обвинител в процеса, както и правото на отводи.
ПОСТР. К.: Претенции нямам. Аз му исках от него лично 1000 лв.
Искам да ми плати щетите 1000 лв., да ми плати оградата и люцерната.
2
Каквото прецените Вие. Аз не мога да кажа. Унищожи ми имота. Миналия
път не дойдох, защото нямам пари и имам 200 лв. пенсия. Сега съм взел пари
на заем. Не мога да идвам. 11-ти път идвам днес. Обвинение няма да
поддържам към него.
Не се направиха ОТВОДИ на съда, секретаря и прокурора.
Пострадалият беше предупредена за наказателната отговорност по
чл.290 от НК в случай, че бъде разпитана като свидетел по делото.
ДОКЛАДВА СЕ постъпилата по делото на 30.12.2020г. писмена молба
от адв.И.Б. от ПАК като пълномощник на ощетеното ЮЛ с приложено към
него адвокатско пълномощно. В молбата се сочи, че адв.Б. предявява
граждански иск от името на представляваното от него дружество против
подсъдимия за сумата от 9076 лв., представляваща обезщетение за
причинените с престъплението имуществени вреди, ведно със законна лихва,
считано от 10.10.2017г. до окончателното й изплащане, като иска
конституиране на ощетеното ЮЛ като граждански ищец в процеса. Отделно
от това, иска и в тежест на подсъдимия да бъдат присъдени разноските по
делото, направени от ощетеното ЮЛ.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че искането на пострадалия К. за гражданския
иск няма пречка да се приеме до размера, определен като причинена щета от
подсъдимия и подадената от адвоката на пострадалото дружество молба, с
която се иска приемане на гражданския иск е основателна.
АДВ. М.: Считам, че искането не следва да бъде уважавано. Считам, че
гражданският иск, с цел да не утежнява процеса, не следва да бъде уважен. И
за двата предявени граждански иска говоря.
Настоящият съдебен състав намира, че искането на пострадалия К. за
конституиране като граждански ищец в процеса е процесуално недопустимо,
но не защото той предяви иска за сумата от 1000 лв., надхвърляща предмета
на обвинението. Константна е съдебната практика, че в такава ситуация
предявеният иск би могъл да се приеме до размера, включен в предмета на
3
обвинението, който в настоящия случай е 550 лв. причинени имуществени
вреди на К.. В същото време обаче, съдът отчете, че настоящото наказателно
производство по ОА против подсъдимия се разглежда за втори път от
първоинстанционния съд. Преди това делото е било разглеждано от друг
състав на РС-Пазарджик, който е постановил осъдителна присъда. Само и
единствено по жалба на подсъдимия срещу присъдата делото е разгледано от
ОС-Пазарджик като въззивна инстанция, като са допуснати съществени
процесуални нарушения и ОС-Пазарджик е отменил присъдата и върнал
делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Съдът отчете
обстоятелството, че при предходното разглеждане на делото пострадалият К.
е бил редовно призован преди даване ход на съдебното следствие, но не се е
явил и не е предявил граждански иск против подсъдимия, респективно не е
бил конституиран като граждански ищец в процеса тогава. Сега вече, предвид
забраната да се влошава положението на подсъдимия, тъй като ,както стана
дума, делото е върнато за разглеждане от друг състав на съда, но само и
единствено по негова жалба, то е недопустимо за пръв път пострадалият К. да
бъде конституиран като граждански ищец и да участва като в страна в
процеса против подсъдимия.
По тези съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на пострадалия Н. Н. К. за
приемане за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от
него против подсъдимия граждански иск за сумата от 1000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени
вреди.
Относно искането на повереника на ощетеното ЮЛ следва да се каже,
че предявеният от него граждански иск е своевременно и надлежно предявен
в съответствие с изискванията на процесуалния закон и приемането му за
съвместно разглеждане в наказателния процес няма да затрудни разкриването
на обективната истина и да стане причина за отлагане на делото. Още повече,
че въпросното ЮЛ е участвало като граждански ищец в процеса и при
предходното разглеждане на делото.
По тези съображения и на основание чл.84 от НПК съдът
4
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения
от „Б.“ ЕООД представлявано от управител Т. К. П. против подсъдимия Р. Ж.
М. граждански иск за сумата от 9076 лв., представляваща обезщетение за
причинените с престъплението имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 10.10.2017г. до окончателното й
изплащане.
КОНСТИТУИРА като граждански ищец в процеса „Б.“ ЕООД.
ПОСТР.К.: Нямам никакви претенции спрямо него. Той ме е ощетил, а
аз съм загубил. Няма да участвам в обсъждане на въпросите, които ми
обяснихте. Искам да си тръгна.
Пострадалият напусна съдебната зала.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Наясно сме с въпросите по чл. 248 ал.1 от
НПК и сме готови да пристъпим към обсъждането им.
С оглед изявлението на страните съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ОТКРИТОТО РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ,
разяснява на страните разпоредбите на чл. 248, ал.3 и ал.4 от НПК и
пристъпва към обсъждане на въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания и възражения по въпросите по чл. 248
ал.1 от НПК. Имам едно искане към Вас, тъй като констатирах, че в ОА
самоличността на подсъдимия е различна от тази, която е отразена в
постановлението за привличане като обвиняемо лице, което според мен се
дължи на допусната техническа грешка. Тъй като аз съм автор на ОА и мога
да намеря логично обяснение за това какво се е случило, а именно е била
използвана предишна бланка на ОА и освен името на подсъдимия, което е
5
правилно, останалите данните като рождена дата и ЕГН са останали от
самоличността на друго лице. Ако счетете за законосъобразно, моля, да
приемете, че е налице допусната техническа грешка и по реда на чл.248а от
НПК да бъде отстранена. Другата опция е да върнете делото за отстраняване
на СПН, ако счетете, че е налице такова. Аз считам, че в една такава
процедура, видно е, че не е било направено умишлено за нарушаване правата
на подсъдимия, тъй като се е развил цял един процес спрямо него и тогава
дори нито от подсъдимия, нито от защитника, е направено възражение в тази
насока. Констатирам това, с оглед разглеждането на делото адекватно пред
Вас. Би могло да се отстрани именно в изпълнение на тази процедура.
Предлагам на страните и на Вас, ако приемете, че е възможно, да дадете
възможност на прокурора да отстрани тази допусната фактическа грешка и
да внесе делото в съда.
АДВ. М.: Нямам искания и възражения по въпросите по чл.248 ал.1 от
НПК. Относно предложението на прокурора предоставям на съда да прецени
дали ще бъде дадена такава възможност на прокурора или да започне
отначало процеса както е по закон.
ПОДС. М.: Поддържам казаното от адвоката си.
Съдът се оттегля на тайно съвещание, за да обсъди въпросите по чл.248
от НПК и искането на прокурора.
Съдебният състав, след съвещание, след като се запозна с материалите
по делото и съобрази становището на страните по въпросите на чл. 248, ал. 1
от НПК, намира следното:
1. Делото е подсъдно на съда;
2. Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство;
3. Допуснати са с внесения ОА съществени процесуални нарушения /СПН/
по смисъла на чл.249 ал.4 т.1 от НПК, които са отстраними само в ДП,
където са били допуснати и не могат да бъдат санирани в съдебната
фаза. СПН се изразяват в това, че на първо място е накърнено правото на
защита на подсъдимия, който е лишен от възможност да научи за какво
6
точно престъпление е привлечен като обвиняем. Това е така, защото е
повдигнато обвинение по чл.216 ал.5, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26 ал.1
от НК, а именно за унищожаване на чужди движими вещи – посеви от
сорго и люцерна, при условията на продължавано престъпление, като са
били причинени значителни вреди. В ОА прокурорът е посочил, че
общият размер на причинените вреди е 9626 лв., но никъде не е описал,
нито дори загатнал, защо деянието следва да квалифицира по по-тежко
наказуемия състав на чл.216 ал.5 от НК, а именно защо е налице
квалифициращият признак „значителни вреди“. Това несъмнено
накърнява правото на защита, тъй като подсъдимият и неговият
защитник са лишени от възможността да научат кои факти обуславят по-
тежката правна квалификация, респективно да оборват тези факти и да
оспорват квалификацията.
На следващо място, в ОА прокурорът е посочил, че изпълнителното деяние на
престъплението, извършено от подсъдимия, се изразило в „унищожаване“ на
чуждите движими вещи, като е посочено, че това унищожаване от страна на
подсъдимия било осъществено „чрез действията на животни /свободно
движещи се коне/“. От така описаното излиза, че изпълнителното деяние от
подсъдимия е извършено чрез действия. Този извод се затвърждава и от
посоченото на стр.4, абзац 5, от обстоятелствената част на ОА, където
прокурорът е казал, че от агротехническата експертиза било установено, че
размерът на причинената щета „вследствие действията на обвиняемия“ била
еди си колко лева. В същото време обаче, в обстоятелствената част на ОА не
са били описани никакви конкретни действия от страна на подсъдимия, които
да са допринесли за свободното движение на коне, в резултат на което се
твърди, че е извършено унищожаването. Напротив – от цялостния прочит на
ОА може да се заключи, че по отношение на подсъдимия е описано, че е било
налице само и единствено негово бездействие по повод свободното движение
на коне. При това положение авторът на ОА е изпаднал в противоречие
между обстоятелствената част и диспозитива на ОА относно това каква е била
престъпната деятелност на подсъдимия, т.е. как, с каква система от движения
/действия или бездействия/ той е извършил изпълнителното деяние на
престъплението, което за пореден път накърнява правото на защита. Всичко
това налага повдигнатото обвинение още в ДП, а след това и с изготвения ОА,
7
да бъде прецизирано. Още повече, че подсъдимият би могъл да отговаря за
унищожаване на инкриминираните посеви чрез действия на животни само,
ако той лично по някакъв начин целенасочено е предизвикал тези действия на
животните.
Следващото СПН се изразява в това, че с изготвения ОА е създадено
сериозно съмнение и неяснота относно това кое е предаденото на съд лице.
Сочи се, че това е Р. Ж. М., с ЕГН: ********, но в ДП при повдигане на
обвинение е изписано друго ЕГН за лицето – **********, което съвпада и с
това в справката за съдимост, приложена по делото. Отделно от това, от
справката от НБД „Население“, изискана от Окръжен съд-Пазарджик и
приобщена към ВНОХД № 471/2020г., е видно, че ЕГН, изписано в ОА за
подсъдимия, отговаря на ЕГН на съвсем друго лице. С всичко това е
нарушено императивното изискване на чл.246 ал.2 и ал.3 от НПК, а именно да
се посочат пълни данни за личността на обвиняемия. Допуснатото
несъответствие в ОА, касаещо самоличността на обвиняемия, не може да бъде
отстранено в процедура по чл.248а от НПК, както поиска прокурорът, тъй
като погрешно изписаната рождена дата и ЕГН на подсъдимия в ОА са
изписани само веднъж и то в самоличността на обвиняемия непосредствено
преди диспозитива на обвинението. Никъде другаде не са изписвани нито
рождена дата, нито ЕГН на обвиняемия в ОА, при което не може да се
направи категоричен извод, че е налице очевидна фактическа грешка при
изписването на тези данни в самоличността на предаденото на съд лице.
Последното СПН се изразява в това, че вмененото престъпление не е описано
в ОА и от субективна страна. Казано е декларативно на стр.4, абзац последен,
че престъплението било извършено при евентуален умисъл. В същото време
обаче липсва, каквато и да е, аргументация от автора на ОА – фактически и
правни изводи, от които да е видно защо следва да се приеме, че именно при
тази форма на вина е извършено престъплението, а не например при пряк
умисъл или по непредпазливост.
Както се посочи и по-горе, описаните до тук СПН не могат да бъдат
компенсирани в съдебната фаза на процеса, а са отстраними само там, където
са били допуснати, т.е. ДП, което налага настоящото съдебно производство да
бъде прекратено и делото да се върне на прокурора.
8
4. Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила;
5. Не са налице основания за разглеждането на делото при закрити врати,
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването
на защитник, вещо лице, преводач или преводач на български жестов
език и извършването на съдебни следствени действия по делегация;
6. Не са налице основания за произнасяне по взети мерки за процесуална
принуда;
7. Не са направени искания за събиране на нови доказателства;
8. Не са налице основания за насрочването на съдебното заседание и
разглеждането на делото по общия ред.
Предвид горното и на основание чл.249 ал.1, във вр. с ал.2, във вр. с
чл.248 ал.1 т.3, във вр. с ал.5 т.1 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 1808/2020г. по
описа на Районен съд - Пазарджик и
ВРЪЩА делото на прокурора в РП – Пазарджик за отстраняване на
СПН, подробно описани в обстоятелствената част на настоящото
определение.
Определението може да се обжалва и протестира с частна жалба и
протест в 7-мо дневен срок от днес по реда на Глава XXII от НПК пред
Окръжен съд – Пазарджик.
При постъпване на жалба и протест делото да се изпрати на горната
инстанция след изтичане срока по чл.248а ал.1 от НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9
СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ:1.
2.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 15.15 ч.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
10