Решение по дело №2416/2020 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ………/………….2021 г., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд,

двадесет и четвърти състав

в открито заседание, проведено на 15 февруари 2021 г.,

в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ

 

при участието на секретаря Нина Атанасова,

като разгледа докладваното от съдия Милачков

административно дело № 2416 по описа за 2020 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.213 и сл. от Глава ХІХ на Закона за устройство на територията (ЗУТ), вр. чл.145 и сл. от Глава Х на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Д.К.Г. ***, против заповед № 3370/24.09.2020 г. на Кмета на Община Варна, с която е разрешено на Т.П. – собственик на ПИ 69 по КП на СО “Черешова градина“, землище с. Константиново, Община Варна и Д.Д. собственик на ПИ 70 по КП на СО “Черешова градина“, землище с. Константиново, Община Варна, прокарване на временен път с ширина 3.50 м. през следните поземлени имоти: - ПИ 38354.213.130 по КК на землище с. Константиново, община Варна, записано в КР собственост на В. Й. Д., засегната площ 130 кв.м. и ПИ 38354.213.131 по КК на землище с. Константиново, Община Варна, записано в КР собственост на Д.К.Г., засегната площ 178 кв.м.

Според оспорващият обжалваната заповед е издадена от некомпетентен орган и в нарушение на административно производствените правила и материалния закон, както и в несъответствие с целта на закона, което я прави незаконосъобразна.

Твърди, че неговият имот е в местност „Кокар пунар“, а не в местност „Черешова градина“, поради което е недопустимо с процесната заповед да се определя пътят да минава през имота му, тъй като тя се отнася до друга местност. Оспорва заключението на административния орган, че така предвидения път е най-икономичен. Настоява, че не са на лице предпоставките на чл.190 от ЗУТ за прокарване на временен път, тъй като, както за местността, така и за обслужваните имоти няма изработен ПУП. На изложените основания моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед, като незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, както в пледоарията си, така и в депозирани по-късно писмени бележки. Претендират се разноските по делото.

Ответникът – кмета на Община Варна, се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Твърди, че процесната заповед е правилна и законосъобразна, издадена от компетентен орган, в съответствие с материалния закон – ЗУТ, и при спазване на административно-производствените правила, като моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.

Като заинтересовани страни в настоящото съдебно производство са конституирани лицата  Т.Т.П. - собственик на ПИ 38354.213.69; П.Д.П. и Й.Д.П.– собственици на ПИ 38354.213.130;  Д.Х.Д. и М.  Н.Н. – собственици на ПИ 38354.213.70.

В съдебно заседание се явява само адв. Д. – процесуален представител на Д.Д. и М.  Н., която оспорва жалбата, като неоснователна. Претендира присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени законосъобразността на оспорения акт с оглед разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, и предявените с жалбата доводи и основания, при събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заявление вх.№ АУ014320ВН/07.02.2020 г. заинтересованата страна Т.Т.П. *** искане за прокарване на временен път до собствения му ПИ 69 по КП на СО „Черешова градина“, землища с. Константиново, общ. Варна. Със заявление вх. № АУ014320ВН/18.05.2020 г. другата заинтересована страна – Д.Д. – собственик на ПИ 70 в същата местност се е присъединил към заявлението на П. с искане временният път да обслужва и неговият имот.

В хода на административното производство било установено, че действително до имотите на заявителите няма достъп с автомобил. Такъв път не би могъл да се прокара от западната страна на имотите, поради голямата денивелация на терена. Прокарването на път от западната страна би било съпроводено с изграждане на укрепителни съоръжения и не би било икономически изгодно. Установено е също така, че преди имоти 130 и 131 да бъдат заградени от собствениците си, достъпът до имотите на заявителите е осъществяван именно от източната страна.

С решение 4-3 по протокол №4/04.06.2020 г. Комисията за определяне на трасе за достъп до имоти по чл.190, 191 и 192 от ЗУТ, назначена със Заповед №0415/06.02.2020 г. на Кмета на Община Варна е допуснато прокарване на временен път с ширина 3,50 м. до ПИ 69 и 70 по КП на СО “Черешова градина“ землище с. Константиново, през част от ПИ 38354.213.130 и ПИ 38354.213.131.

На 26.08.2020 г. жалбоподателят по настоящото дело Д.К.Г. е депозирал възражение рег.№ АУ01432ВН_011ВН.

С решение 7-7 по Протокол №7/27.08.2020 г. комисията не е уважила възражението, след което кмета на Община Варна е издал процесната заповед.

В хода на съдебното производство, по настояване на жалбоподателя, беше изслушана СТЕ. В обясненията си вещото лице, чието заключение се кредитира от съда, като обективно, обосновано и кореспондиращо с доказателствата по делото, потвърди, че предвидения със заповедта път е най-икономично изгоден и лесен за прокарване на място. Нещо повече, вещото лице защити тезата, че не съществуват други трасета за прокарване на автомобилен път до обслужваните имоти. Експерта потвърди също така, че нито за местността, нито за имотите има изготвени ПУП. От експертизата е видно също така, че имота на жалбоподателя попада в зона за отреждане „Г“ – устройствена зона за гори без възможност за промяна на предназначението, а трасето на предвидения път се намира в  така наречената „контактна зона“ между околовръстния полигон на СО „Черешова градина“  и КК на с. Константиново.

Процесуалният представител на жалбоподателя оспори заключението на вещото лице, но не пожела назначаването на повторна експертиза, с мотива, че „друго вещо лице сигурно ще каже същите неща“.

Така установените по делото факти налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред надлежен съд, в предвидения от закона срок, при наличие у жалбоподателя на правен интерес от оспорването, но само досежно собственият му имот с идентификатор 38354.213.131, поради което съдът намира жалбата за допустима само в тази й част. По отношение законосъобразността на заповедта касаеща ПИ 38354.213.130, съдът намира жалбата за недопустима и производството в тази му част следва да бъде прекратено. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Заповедта е издадена от компетентен орган, съгласно представената по делото заповед № 5515/31.12.2019 г. на кмета на Община Варна/л.19 от преписката/, с която функциите за издаване на мотивирани заповеди почл.190, ал.6 от ЗУТ за прокарване на временни пътища са предоставени на зам.кмета П. П. .

Съгласно чл.190 ал.6 от ЗУТ, при липса на съгласие от страна на всички собственици на засегнатите имоти, временните пътища се прокарват въз основа на заповед на Кмета на общината, каквато е и конкретната хипотеза. А видно от представената Заповед № 0657/13.03.2017 г. на Кмета на Община Варна, същия е предоставил своите функции да издава мотивирани заповеди по чл.190 ал.6 от ЗУТ за прокарване на временни пътища на П. П.  – Заместник кмет на Община Варна, поради което последният е териториално и материално компетентен да издава заповеди от вида на процесната.

В настоящия случай съдът констатира, че ответникът правилно е приложил материалния закон, което води до извод за законосъобразност на оспорената заповед.

Редът за прокарване на временни пътища е разписан в чл.190 от ЗУТ. В закона са посочени предпоставките, които трябва да са налице за да възникне необходимостта от прокарване на временен път, а именно когато някой имоти нямат лице на улица. По делото не се спори, че имоти с идентификатори 38354.213.69 и 38354.213.70 нямат лице на улица. Съгласно чл.190, ал.3 от ЗУТ при това положение, временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания. Временните пътища се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета.

Същевременно, съгласно ал.2 на чл.190 от ЗУТ, при нужда временни пътища се прокарват в урегулирани части на населени места и селищни образувания, за които ще бъдат създадени нови подробни устройствени планове, както и в неурегулирани още части, включени в общ устройствен план. Тоест, ако за местността има изработен ПУП, то временният път трябва по възможност да следва улиците предвидени от този план. Ако няма изработен ПУП, то временният път трябва да се прокара след извършено проучване по начин  че да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета.

От заключението на СТЕ приета по делото, безспорно беше установено, че и засегнатия и обслужваните от временния път имоти са включени в общия устройствен план. За имотите няма изработен ПУП или ПУР. При това положение съдът намира за правилно и законосъобразно решението на административния орган да предвиди прокарване на временен път по реда на чл.190, ал.3 изречение последно на основанията предвидени чл.190, ал.2 от ЗУТ.

Пак от заключението на вещото лице става ясно, че така проектирания временен път не засяга нито сгради и постройки, нито трайни насаждения. Дори и да се приеме възражението на жалбоподателя, че имота му е заграден с телена ограда, която ще трябва да бъде разрушена за да може да бъде прокаран временният път, то съдът намира, че тази телена ограда от една страна не представлява сграда или постройка по смисъла на закона, а от друга страна лесно може да бъде преместена от източната част на пътя.

Съдът намира възражението на жалбоподателя, че неговият имот не попада в местност „Черешова градина“ и поради това обстоятелство, заповедта не се отнася за него, за неоснователно. От една страна вещото лице обясни в съдебно заседание, че старите наименования на местностите, като „Кокар понар“, където твърди жалбоподателя, че се намира неговия имот, са изгубили значението си след 2000 г., когато са очертани околовръстните полигони на землищата. От друга страна още в първото съдебно заседание между страните беше прието за безспорно, че засегнатите от заповедта имоти, са именно тези посочени в заповедта и отразени в кадастралната карта приложена към нея.

Предвид изхода на спора и своевременното искане от страна на ответника и заинтересованите страни за присъждане на разноските по делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира, че следва да осъди жалбоподателя да заплати на ответника разноски в размер на 100 лв., а на заинтересованите страни Т.П., Д.Д. и М.  Н., адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. на основание чл.38 от ЗА.

 

Водим от гореизложените съображения и на основание чл.172 ал.2 предл. второ от АПК, настоящият състав на Варненски административен съд,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.К.Г. ***, против заповед № 3370/24.09.2020 г. на Кмета на Община Варна, в частта, с която е разрешено на Т.П. – собственик на ПИ 69 по КП на СО “Черешова градина“, землище с. Константиново, Община Варна и Д.Д. собственик на ПИ 70 по КП на СО “Черешова градина“, землище с. Константиново, Община Варна, прокарване на временен път с ширина 3.50 м. през поземлен имот: 38354.213.130 по КК на землище с. Константиново, община Варна, записано в КР собственост на В. Й. Д., засегната площ 130 кв.м.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по адм.дело №2416/2020 г. в тази му част.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д.К.Г. ***, против заповед № 3370/24.09.2020 г. на Кмета на Община Варна, с която е разрешено на Т.П. – собственик на ПИ 69 по КП на СО “Черешова градина“, землище с. Константиново, Община Варна и Д.Д. собственик на ПИ 70 по КП на СО “Черешова градина“, землище с. Константиново, Община Варна, прокарване на временен път с ширина 3.50 м. през поземлен имот: 38354.213.131 по КК на землище с. Константиново, Община Варна, записано в КР собственост на Д.К.Г., засегната площ 178 кв.м.

 

ОСЪЖДА Д.К.Г. *** да заплати на Община Варна, представлявана от кмета на Общината сумата от 100 лв./сто лева/.

ОСЪЖДА Д.К.Г. *** да заплати на адвокат М.К.Д. сумата от 1200 лв./хиляда и двеста лева/.

Решението в частта, в която производството по делото е прекратено има характер на определение и може да бъде обжалвано с частна жалба в 7 дневен срок от получаване на съобщението пред ВАС.

Решението, в останалата му част, може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: