Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 26.05.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,       I-6 състав

в публичното заседание на двадесет и седми април

две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Антоанета Стефанова                     и в присъствието на

прокурора                                                като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                            гр. дело № 11451 по описа

за 2020 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:        

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от В.С.С. срещу „ДЗИ-О.З.” ЕАД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 29.02.2020 г. около 11,45 часа на път 6206, км 5+400 /Самоков-Мальовица/ е настъпило ПТП, при което при управление на л.а.м. „Субару Форестер“ с рег. № ********водачът, при движение на прав участък, губи управлението над автомобила, излиза в дясно от пътя и се обръща на дясната страна в коритото на р. Искър. Вследствие на удара, тежко е пострадал пътника в лекия автомобил-ищцата В.С.. По случая е образувано ДП № ЗМ-78/29.02.2020 г. по описа на РУ-Самоков. Твърди се, че вследствие на инцидента ищцата е получила фрактура на горния край на дясна раменна кост с оток и хематом. След инцидента е хоспитализирана за периода от 29.02.2020 г.-06.03.2020 г., по време на който е претърпяла оперативна интервенция с извършване на репозиция на фактурата и фиксация със заключваща плака с 18 винта, поставена щателна хемостаза, редон-дренаж, шев на тъкани по слоеве и суха стерилна превръзка. Твърди се, че през периода на болничния престой, ищцата е търпяла интензивни, продължителни болки и страдания, търпи ги в настоящия момент и ще ги търпи в бъдеще. Твърди се, че ищцата е претърпяла множество болезнени натъртвания, последвани от отоци и посиняване, силно главоболие и световъртеж, водещи до отпадналост и дискомфорт. Твърди се, че на 11.09.2020 г. ищцата постъпва за втори път за болнично лечение, поради болки, оток и ограничени движения в дясна раменна става. Извършена е оперативна интервенция за отстраняване на единия проксимален заключващ винт под анестезия. Твърди се, че и към момента ищцата не е възстановена физически, изпитва болки и дискомфорт в дясната ръка, движението на която е ограничено. Изпитва силен стрес и страх, вследствие на изживения инцидент, чувства се тревожна и изнервена, нарушена е способността й да спи, затруднен е нормалния й начин на живот. Почти всяка вечер взема обезболяващи, а понякога и успокоителни медикаменти, за да може да заспи. Не може да полага грижи за своя дом и домакинство, за което се нуждае от непрекъсната помощ. Ищцата се е изолирала от социален живот, затворила се е в себе си и комуникира само с членовете на своето семейство. Твърди се, че във връзка с лечението си ищцата е направила и разходи на обща стойност от 688,30 лв. за закупуване на лекарства, рехабилитация, медицински изследвания и прегледи.

 Твърди се, че към датата на събитието за л.а.м. „Субару Форестер“ с рег. № ********е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, учредено с полица № BG/06/1190002874952, валидна до 26.10.2020 г.

Поддържа се, че ищцата е поискала от ответника да й определи и изплати застрахователно обезщетение, но не е постигнато споразумение с ответника.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 100 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от получените травматични увреждания, сумата от 3 929.87 лв. обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в стойността на заплатените суми за лечение на травмите: закупуване на лекарства, рехабилитация, медицински изследвания и прегледи, като всички вреди са в пряка, причинно-следствена връзка с ПТП, реализирано на 29.02.2020 г. на път 6206, км 5+400 /Самоков-Мальовица/, виновно причинено от водача на л.а.м. „Субару Форестер“ с рег. № ********по отношение на който е била налице валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество с полица № BG/06/1190002874952, валидна до 26.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 100 000 лв., считано от 28.08.2020 г., а върху главницата от 3 929,87 лв., считано от датата на подаване на исковата молба-22.10.2020 г. до окончателното издължаване и на двете суми. Претендират се разноските по делото.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез юрисконсулт К., надлежно упълномощен с пълномощно приложено към отговора.

Оспорва изцяло предявените искове по основание и размер с твърдението че въз основа на процесното събитие при ответника е образувана щета № 43072952000096 и на пострадалата е определено и изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. и за имуществени в размер на 2504,80 лв. Твърди се, че общата сума от 27 504,80 лв. е преведена на ищцата на 06.10.2020 г. Твърди, че така определеното обезщетение за неимуществени вреди представлява пълно и цялостно възмездяване на претърпените вреди.

Оспорва предявения иск по размер с твърдението, че същият е предявен в изключително завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди. Оспорва претенцията за имуществени вреди от 688,29 лв., тъй като посочените разходи по никакъв начин не могат да се свържат с лечението на ищцата и поради тази причина не са признати от застрахователя. Ответникът не оспорва механизма на настъпване на ПТП, не оспорва и наличието на валидно застрахователно правоотношение.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК на 04.01.2021 г. ищцата депозира допълнителна искова молба, с която оспорва въведените с отговора на ответника възражения. Поддържа всичките си твърдения и заявени доказателствени искания с исковата молба. Не оспорва, че е получила застрахователно обезщетение в размер на сумата от 27504,80 лв.

С отговора на допълнителната искова молба, ответникът заявява, че няма нови доказателствени искания, поддържа възраженията си срещу част от направените от ищеца доказателствени искания.

В съдебно заседание ищцата поддържа исковете чрез своя процесуален представител и по съображения, подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да отхвърли предявените искове. Счита, че е изпълнил задължението си по договора като е изплатил застрахователно обезщетение по доброволен ред. Счита, че така претендираното обезщетение е прекомерно завишено, с оглед реално получената травма от пострадалата и търпените от нея болки и страдания. Претендира юрисконсултско възнаграждение.  

Софийски градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, че към датата на събитието по отношение на л.а.м. „Субару Форестер“ с рег. № ********е била налице валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество с полица № BG/06/1190002874952, валидна до 26.10.2020 г., че механизмът на настъпване на произшествието е такъв какъвто е описан в исковата молба, че в пряка причинна връзка от това произшествие ищцата е получила травматичните увреди такива каквито са твърдени в исковата молба, че на 06.10.2020 г. ищецът е изплатил на ищцата за процесното застрахователно събитие застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. и за имуществени в размер на 2504,80 лв.

Спорът между страните се свежда само до размера на дължимото застрахователно обезщетение.

От приетата по делото медицинска документация, както и от неоспореното от страните заключение на СМЕ, се установява, че след инцидента на 29.02.2020 г. ищцата е приета за болнично лечение с диагноза счупване на горния край на дясната раменна кост. На 02.03.2020 г. ищцата е оперирана, като е извършено открито наместване и фиксация със заключваща пластина и винтове. Проведено е лечение с венозни системи, антибиотик, обезболяващи, противосъсирващи и др.лекарства. На 06.03.2020 г. ищцата е изписана с препоръка да носи митела 30 дни. На 11.09.2020 г. ищцата постъпва за втори път на болнично лечение с диагноза: разкъсно-контузна рана на дясна мишница в горния край, състояние след РСОМ за счупване на дясната раменна кост в горния край, открита рана на мишницата. В същият ден ищцата претърпява втора операция-изваждане на горен заключващ метален винт. Проведено е лечение с венозни системи, противосъсирващи и обезболяващи лекарства. Изписана на 14.09.2020 г. На 07.01.2021 г. ищцата постъпва за трети път в болнично заведение, където е осъществена трета операция-изваждане на метална пластина и винтове, декортикация на костта, фиксация на костта с вътрекостен пирон, костна пластика от таза и серклаж с тел. Проведено отново лечение с венозни системи, антибиотик, обезболяващи и противосъсирващи лекарства. Изписана на 15.01.2021 г.

Установява се, че за лечение на получените в пряка причинно-следствена връзка от процесното ПТП-закрито многофрагментно счупване на дясната раменна кост и травматична увреда на подмишничния и лъчевия нерви в дясно, ищцата е провела болнично лечение с прекъсвания общо 17 дни и домашно-амбулаторно лечение за 13 месеца. Ищцата е претърпяла болки с голям интензитет непосредствено след ПТП за 14-15 дни, а също така и след сваляне на мителата и започване на раздвижване на десния горен крайник за около два месеца, след втората операция за около 7-8 дни, след третата операция за около 14-15 дни. През останалите периоди на лечебния процес болките са били с умерен и по-голям интензитет досега. Ищцата изпитва болки и понастоящем при движения и ползване на крайника. Ще изпитва болки и страдания и в бъдеще, поради увредата на двата нерва. След това ще се наложи извършване на нова операция за изваждане на металните импланти, което ще й причини нови болки и страдания за около 2-3 месеца.

Вещото лице установява, че с оглед характера и местоположението на травматичните увреди на ищцата, възрастта й, сегашното й състояние, давността на травмата и вида на проведеното лечение, не се очаква пълно възстановяване. На ищцата й предстои нова операция след зарастване на костта, за изваждане на металните импланти и след това рехабилитация за няколко месеца. Налице са и трайни последици, както следва: хипотрофия на дясна раменна мускулатура, два белега от операции-9 см и 16 см на дясната раменна става, която извършва движения в обем 16% от нормата, дясната лакътна става извършва движения в обем 83% от нормата, дясната гривнена става извършва движения в обем 43% от нормата, намален силов захват на дясната ръка. Белег от операция 11 см в областта на левия хълбок. Тези белези постепенно ще избледнеят, но няма да изчезнат.

Вещото лице установява също така, че извършените разходи за физиотерапия, КТ скенер изследване, прегледи от специалисти, превръзки, антибиотици, магнезии, обезболяващи и противосъсирващи лекарства, рентгенов диск, бинтове, метални импланти и калцикинон в общ размер на сумата от 2 803,58 лв. са били необходими и направени за лечение на получените при процесното ПТП травматични увреждания. Разходите направени от ищцата са направени целесъобразно лечението на получените увреди.

Между страните не се спори, а и от приетата имейл кореспонденция между тях, се установява, че ответникът е признал и изплатил на ищцата обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди, изразяващи се в заплатените за лечение суми, съобразно фактури №№: **********/06.03.2020 г. на стойност 1470 лв., **********/06.03.2020 г. на стойност 34,80 лв., 193/16.06.2020 г. на стойност 500 лв. и 198/04.09.2020 г. на стойност 500 лв., или общо разходи в размер на сумата от 2 504,80 лв.

Извън признатите от ответника и заплатени разходи, ищцата е направила разходи в общ размер на сумата от 1082,70 лв., както следва: фискални бонове от 01.06.2020 г.-40 лв. и 03.06.2020 г.-40 лв. за физиотерапия, от 30.06.2020 г.-80 лв. и 21.09.2020 г.-80 лв. за консултация от специалист, 09.09.2020 г.-120 лв. компютърен томограф, закупени лекарства- антибиотици, магнезии, обезболяващи и противосъсирващи с фискални бонове от 06.03.2020 г. на стойност 54,05 лв. и 142 лв., 26.03.2020 г.-8,83 лв., 13.04.2020 г.-21.,80 лв., 17.03.2020 г.-7,60 лв., 14.09.2020 г. на стойност 18,70 лв. и 55,22 лв. Видно от заключението на СМЕ, тези разходи са направени от ищцата целесъобразно лечението на получените увреди.

От представените и приети писмени доказателства-фактури и фискални бонове, се установява, че след завеждане на исковата молба и в хода на настоящото производство лечението на ищцата е продължило и тя е направила разходи в общ размер на сумата от 3241,58 лв., за които ищцата също ще следва да бъде обезщетена, доколкото касаят обстоятелства настъпили след предявяване на иска и до приключване на устните състезания по делото и на основание чл.235, ал.3 от ГПК следва да бъдат зачетени от съда при постановяване на решението. Видно от писмените доказателства и заключението на СМЕ, разходите са направени имено за лечението на увредите получени от произшествието, а именно: фактури №№ 70000037626/15.01.2021 г. на стойност 1554 лв., **********/20.01.2021 г.-15 лв., **********/25.01.2021 г.-15 лв., **********/04.02.2021 г.-15 лв., **********/08.02.2021 г.-98 лв., **********/29.12.2020 г.-26,20 лв., **********/28.10.2020 г.-26,20 лв., **********/15.01.2020 г.-239,55 лв., **********/16.02.2021 г.-46,30 лв., **********/12.03.2021 г.-75,20 лв., 233/26.03.2021 г.-600 лв., 15.03.2021 г.-60 лв., **********/12.04.2021 г.-43,13 лв., 227/22.04.2021 г.-400 лв., **********/25.01.2021 г.-38 лв. Тези разходи са извършени във връзка с извършената трета операция на ищцата в периода на болничния й престой от 07.01.2021 г.-15.01.2021 г. и доколкото са в пряка причинно-следствена връзка с получените от ПТП травми, за тях ищцата също следва да бъде обезщетена.

 От приетото и неоспорено от страните заключение на СПЕ се установява, че при ищцата и вследствие претъпяното произшествие е налице стрес с адаптационна реакция, характеризиращ се с депресивно настроение, тревожност, безпокойство, усещане за трудности при справяне със ситуацията, за планиране на бъдещото, неудовлетвореност, безперспективност. При ищцата и след момента на инцидента е налице стресово адаптационна реакция с нарушения в обичайното й психично и социално функциониране. Налице са нарушение в съня, главоболие, световъртеж, промяна в теглото, в желанието за социални контакти, емоционална угнетеност. Налице са и чисто физическите болки от телесните увреждания, които са свързани с преживявания на болка и страдание.

Пред настояща инстанция са събрани свидетелските показания на И.М.С.. За претърпяното от ищцата произшествие, свидетелката разбрала веднага и лично от ищцата, която й се обадила. Ищцата била приета в „Пирогов“, където била оперирана. В. не била на себе си. Свидетелката установява, че има лични възприятия от състоянието на ищцата, защото е с нея от първия ден и е била с нея почти през цялото време. Ищцата била много зле и много тежко понасяла всичко. Болките били от първия ден и до ден-днешен. Ищцата е на 59 години и много трудно се възстановявала и вкостявала ръката, постоянно имало проблеми. Преминала през три операции и множество манипулации. И в момента възстановяването е страшно бавно и трудно. Сега ходи на рехабилитация, но ръката си я боли. Още пие силни обезболяващи. Преди произшествието ищцата била страхотен човек, много жизнен. След това много напълняла и се отпуснала. Психически след катастрофата се чувствала зле. Ищцата е сама. Няма майка, няма брат, няма близки. Живее сама с детенцето си, което е момченце в осми клас. Ищцата преживявала всичко много тежко, много се отчайвала. Животът й се преобърнал. Ищцата била съвсем неподвижна, още повече след третата операция, когато й взели кост от тазобедрената става, за да й присадят горе в ръката. След тази операция била на легло и на памперси, поради което свидетелката около седмица била в дома, за да я обслужва и помага. В момента ищцата е малко по-добре, но не може да си вдигне ръката, не може да се среши, за чисто женски неща не може да се обслужи, зле е, като например миене на прозорци или чистене с прахосмукачка. В никакъв случай не се е върнала към нормалния си живот. Ищцата не е започнала работа. На рехабилитация е.

Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни.

При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.

На първо място така предявените искове са процесуално допустими.

На 27.05.2020 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенциите си пред ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1 от КЗ, изтекъл на 27.08.2020 г. ответникът не е заплатил застрахователно обезщетение. Такова е изплатено с преводно нареждане от 06.10.2020 г. в размер на 25 000 лв. за претърпените неимуществени вреди и 2 504,80 лв.-имуществени вреди.

Ищцата не е съгласна с размера на изплатеното обезщетение, поради което и на 22.10.2020 г. е предявила настоящите искове, които се явяват процесуално допустими.

По същество на предявените искове.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

По основателността на иска спор между страните няма. Ответникът и с изплащане на обезщетението е признал основанието на иска до размера на изплатените обезщетения.

Предвид горното съдът няма да излага съображения относно основателността на иска.

По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", не са били спорни между страните.

 По спора относно размера на дължимото застрахователно обезщетение.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Съдът намира, че справедливият размер на обезщетението е 80 000 лв., който следва да бъде намален с вече изплатеното обезщетение от 25 000 лв. Следователно предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 55 000 лв. и отхвърлен като неоснователен до пълния предявен размер от 100 000 лв.

При определяне на този размер съдът взема предвид, че към момента на произшествието ищцата на 58 години, живееща сама и отглеждаща непълнолетния си син, е получила тежки увреди -закрито многофрагментно счупване на дясната раменна кост и травматична увреда на подмишничния и лъчевия нерви в дясно, за лечението на които е постъпвала три пъти за болнично лечение-общо 17 дни е пролежала в болница, за което време е претърпяла три оперативни интервенции. Домашно-амбулаторното й лечение продължило 13 месеца и към момента не е приключило, доколкото й предстои нова операция след зарастване на костта, за изваждане на металните импланти и след това рехабилитация за няколко месеца. По делото безспорно се установява, че с оглед характера и местоположението на травматичните увреди на ищцата, възрастта й, сегашното й състояние, давността на травмата и вида на проведеното лечение, не се очаква пълно възстановяване. Налице са и трайни последици, както следва: хипотрофия на дясна раменна мускулатура, два белега от операции-9 см и 16 см на дясната раменна става, която извършва движения в обем 16% от нормата, дясната лакътна става извършва движения в обем 83% от нормата, дясната гривнена става извършва движения в обем 43% от нормата, намален силов захват на дясната ръка. Белег от операция 11 см в областта на левия хълбок. Тези белези постепенно ще избледнеят, но няма да изчезнат. Освен физическите увреди и в пряка причинно-следствена връзка от процесното произшествие, ищцата е получила и преживяла стрес с адаптационна реакция, характеризиращ се с депресивно настроение, тревожност, безпокойство, усещане за трудности при справяне със ситуацията, за планиране на бъдещото, неудовлетвореност, безперспективност. При ищцата и след момента на инцидента е налице стресово адаптационна реакция с нарушения в обичайното й психично и социално функциониране. Налице са нарушение в съня, главоболие, световъртеж, промяна в теглото, в желанието за социални контакти, емоционална угнетеност.

Ищцата следва да бъде обезщетена и за претърпените от нея болки с голям интензитет непосредствено след ПТП за 14-15 дни, а също така и след сваляне на мителата и започване на раздвижване на десния горен крайник за около два месеца, след втората операция за около 7-8 дни, след третата операция за около 14-15 дни и за болките през останалите периоди на лечебния процес, които са били с умерен и по-голям интензитет досега. Ищцата следва да бъде обезщетена и за болките, които изпитва и понастоящем при движения и ползване на крайника и за болките и страданията, които ще изпитва и в бъдеще, поради увредата на двата нерва, както и за болките и страданията, които ще изпитва за около 2-3 месеца след поредната нова четвърта операция операция за изваждане на металните импланти.

Като изхожда от установените по делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие търпените от нея болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното обезщетение от 80 000 лв. не е завишено по своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на справедливостта.

Искът за имуществени вреди е доказан по своя размер, съобразно обсъдените подробно по-горе писмени доказателства и съобразно заключението на СМЕ, неоспорено от ответника, поради което следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.

Предвид основателността и доказаността на главните претенции, основателни и доказани са акцесорните искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.

Съгласно разпоредбите на чл.493, ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице – която от двете дати е най-ранна.

Настоящият съдебен състав приема, че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане на отношенията между страните.

Следователно и доколкото по делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за настъпване на застрахователното събитие, то лихва се дължи от датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която в случая е 27.05.2020 г., но доколкото ищцата я претендира от по-късна дата, то съдът присъжда законна лихва от претендираната дата-28.08.2020 г., а върху главницата за имуществени вреди от датата на предявяване на иска-22.10.2020 г. до окончателното изплащане и на двете суми.

По разноските в процеса:

При този изход на делото разноски се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.

Ищцата е освободена от внасяне на държавна такса в производството, както и от разноски за вещи лица, поради което не й се присъждат такива.

Видно от приложения договор за правна помощ от 10.03.2020 г. между ищцата и адвокат П.Б.Д.е договорена безплатна правна помощ и представителство на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат Д.адвокатско възнаграждение, съответно на уважената част от иска. Видно от договора страните са уговорили общо възнаграждение в размер на 3600 лв. по двата предявени иска.

Съобразно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при материален интерес от 103 929,87 лв., минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 3 608,60 лв., от която сума се претендира 3600 лв. На адвокат Д.следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 2041,26 лв., което е съответно на уважената част от исковете /58 929,87 лв./

Ответникът претендира само разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 450 лв., съобразно и на основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

От тази сума на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 194,84 лв., която сума съответства на отхвърлената част от исковете /45 000 лв./

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 2 357,19 лв., съобразно уважената част от иска и сума в размер на 340,21 лв.-възнаграждение за вещи лица заплатени от бюджета на съда.

Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав

Р   Е   Ш   И   :

ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.” ЕАД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД на В.С.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „М.и Д.“ още сумата от 55 000 лв. /петдесет и пет хиляди лв./ представляваща разликата над платената от ответника сума от 25 000 лв. до пълния дължим размер от 80 000 лв., застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от получените травматични увреждания, още сумата от 3 929.87 лв. /три хиляди деветстотин двадесет и девет и 0,87 лв./ обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в стойността на заплатените суми за лечение на травмите: закупуване на лекарства, операции, рехабилитация, медицински изследвания и прегледи, като всички вреди са в пряка, причинно-следствена връзка с ПТП, реализирано на 29.02.2020 г. на път 6206, км 5+400 /Самоков-Мальовица/, виновно причинено от водача на л.а.м. „Субару Форестер“ с рег. № ********по отношение на който е била налице валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество с полица № BG/06/1190002874952, валидна до 26.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 55 000 лв., считано от 28.08.2020 г., а върху главницата от 3 929,87 лв., считано от датата на подаване на исковата молба-22.10.2020 г. до окончателното издължаване и на двете суми, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за неимуществени вреди за разликата над сумата от 55 000 лв. до пълния претендиран размер от 100 000 лв.

ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.” ЕАД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат П.Б.Д., гр.София, ул. *******, офис № 4 адвокатско възнаграждение в размер на 2041,26лв. /две хиляди четиридесет и един и 0,26 лв./

ОСЪЖДА В.С.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „М.и Д.“ да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на „ДЗИ-О.З.” ЕАД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 194,84 лв. /сто деветдесет и четири и 0,84 лв./ разноски направени от ответника, съобразно отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.” ЕАД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважените размери на исковете  в размер на 2 357,21 лв. /две хиляди триста петдесет и седем и 0,21 лв./, както и сумата от 340,21 лв. /триста и четиридесет и 0,21 лв./ възнаграждения на вещи лица, заплатени от бюджета на съда.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: