Р Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 28.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното
от съдия Иванка Иванова гр. дело № 6636 по
описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 238155/13.10.2017 г.,
постановено по гр. д. № 56101/2017 г. по описа на СРС, ГО, 128 състав, М.М.В. и В.М.В., са осъдени да заплатят солидарно на Е.М.А.
сумата от 2 000 лв., частичен иск от 20 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от престъпление, извършено на 30.10.2011 г. в гр.
София, с което са причинени на ищеца леки телесни повреди, ведно със законната
лихва от 05.10.2013 г., до окончателното плащане на дължимото. Ответниците са осъдени да заплатят солидарно на ищеца
сумата от 370 лв., представляваща направени от последния разноски по делото за
адвокатско възнаграждение, както и да заплатят солидарно по сметка на СРС,
сумата от 80 лв. разноски по делото, както и 5 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
С определение от 09.03.2018 г.,
постановено по същото дело, е оставена без разглеждане молбата на ищеца за
изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските по отношение
присъдените в негова полза разноски. Определението е влязло в сила като
необжалвано.
Срещу постановеното съдебно
решение са депозирани въззивни жалби от ответниците В.М.В. и М.М.В., с
които го обжалват изцяло. Излагат съображения, че обжалваното решение е
необосновано и неправилно. По делото не са ангажирани доказателства относно
претърпените от ищеца неимуществени вреди. Също така неправилно СРС е приел, че
приносът на ищеца на настъпилите вреди е само 30 %, като не е съобразил
обстоятелството, че М.В. е получил нараняване по главата и окото в резултат от
действията на ищеца. Не са налице и доказателства относно причинна връзка между
вредите и процесиня деликт.
Излагат съображения, че не са налице предпоставките за възникване на солидарна
отговорност, тъй като с постановената влязла в сила присъда ответниците са
осъдени за извършването на различни деяния. Молят съда да отмени обжалваното
решение, като им присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е
постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца – Е.М.А..
В проведеното открито съдебно заседание във въззивната
инстанция процесуалният му представител оспорва депозираните жалби, като
поддържа изложените съображения в депозираната въззивна
жалба срещу мотивите на първоинстанционното съдебно
решение, която е оставена без разглеждане с влязло в сила определение на СГС.
Излага съображения, че събраните по делото свидетелски показания се разминават
с постановената присъда. Също така счита, че е житейски нелогично 14 – годишно
момче да окаже физическа съпротива на двама големи и физически здрави мъже и то
в степен, че да им причини каквито и да било вреди. С оглед на това счита, че
не е налице съпричиняване от страна на ищеца. Тъй като е осъществен фактическия
състав на чл.45 ЗЗД, следва на ищеца да се определи справедливо обезщетение за
претърпените то него неимуществени вреди. Ищецът е бил удрян от двама здрави и
физически много по – силни от него мъже и може да се предположи какво е
изпитвал той в този момент. Ищецът не носи вина за създалата се ситуация. С
оглед на това счита, че искът е доказан в пълния размер, а не само в частично
предявения такъв. Излага съображения, че правилно на основание чл.53 ЗЗД
решаващият съд е приел, че са налице основания за възникване на солидарна
отговорност на ответниците по делото. Моли съда да постанови решение, с което
да потвърди обжалваното решение, като в полза на процесуалния представител на
страната да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна
правна помощ на основание чл.38 ЗАдв.
Съдът, след като прецени
представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно
основание с чл.45 ЗЗД. Ищецът твърди, че
30.11.2011 г., около 16.20. ч. се е прибирал в апартамента, в който живеел
тогава, находящ се в гр. София, кв. „*********на
втория етаж видял ответниците, които стояли на средата на междустълбищната
площадка до неговия баща М. А. и му крещели. Зад него била майката на ищеца.
Тъй като се изплашил, влязъл в ап.6 на същия етаж. След като чул по – силни
викове и майка му да вика за помощ,
излязъл и слязъл на площадката на втория етаж. Там М.В. е удрял баща му в
лицето. Застанал зад него. М.В. се обърнал и му нанесъл удар с глава в лицето,
до лявата част на устата. В резултат на това от устата му потекла кръв. След
това В.В. го хванал за врата и навел главата му
надолу и започнал да му нанася силни удари с ръка по главата и в областта на
тила. В. Величков го пуснал и се нахвърлил върху майка му. Тогава ищецът се
прибрал в апартамента, облян в кръв. В резултат от
нанесения му побой получил кръвотечение от устата и силни болки в областта на
цялата глава, тила и раменете. Отърсил медицинска помощ и останал 3 дни на
лечение в „Пирогов“ със силни болки в главата. С влязло в сила съдебно решение
е ангажирана административно – наказателната отговорност на ответниците по реда
на чл.78а НК. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да
му заплатят солидарно сумата от 2 000 лв., представляваща част от
дължимото обезщетение в пълен размер от 20 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на деликта до окончателното
изплащане, както и сторените по делото разноски.
С постъпилите в срока по чл.131 ГПК писмени отговори ответниците оспорват предявените искове. Излагат
съображения, че предявеният иск е неоснователен. Считат, че за да се стигне до
получаване на нараняванията на ищеца, той е допринесъл със своето агресивно
поведение под предлог да помогне на баща си в спор с ответниците. В мотивите на
постановената присъда е посочено, че бащата на ищеца е инициирал конфликта.
Твърдят, че ищецът се е намесил в конфликта с вербална и физическа агресия,
насочена към ответниците. Основен принцип в правото е, че никой не може да
черпи права от свое собствено противоправно
поведение. Ответникът М.В. е направил възражение за изтекла погасителна
давност.
С присъда № 128/26.04.2016 г.,
постановено на ВНЧХД № 776/2016 г. на СГС, НО, Х въззивен
състав е отменена на основание чл.336, ал.1, т.2 вр.
с чл.334, т.2 НПК, присъда от 08.10.2015 г., постановена по НЧХД № 8324/2012 г.
по описа на СРС, НО, 114 състав, като вместо нея подсъдимият М.М.В., е признат за виновен в това, че на 30.10.2011 г.,
около 16.20 минути в гр. София, кв. „Враждебна“, ул.“56-та“ № 8, на стълбището
между 2 и 3 етаж, на площадката на 2 етаж, причинил лека телесна повреда на Е.М.А.,
като му нанесъл удар с глава до лявата част на устата, в резултат на което А.
получил оток в областта на устните, с което причинил на същия болка, без
разстройство на здравето - престъпление по чл. 130, ал.2,пр.1 НК, поради което
и на основание чл.78А, ал.1 НК, е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание глоба в размер 1 000 лв. Подсъдимият В.М.В.
е признат за виновен в това, че на 30.10.2011 г. около 16.20 минути, в гр. София
кв. „*******, на стълбището между 2 и 3 етаж на площадката на 2 етаж, нанесъл
лека телесна повреда на Е.М.А., като навел главата му надолу и му нанесъл силно
удари с ръка по главата и в областта на тила, в резултат на което причинил на А.
следните травматични увреждания зачервяване и лек оток в дясната задушна област
и мозъчно сътресение без изпадане в безсъзнателно състояние, реализирали медико
- биологичния признак разстройство на здравето неопасно за живота - престъпление по чл. 130, ал.1 НК, поради
което и на основание чл.78А, ал.1 НК, е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
глоба в размер 1 500 лв. В тежест на подсъдимите са възложени сторените по
делото разноски. Постановената присъда е окончателна и не подлежи на обжалване.
В представеното по делото съдебномедицинско
удостоверение № 350.11/2011 г., което не е оспорено от страните, е посочено, че
ищецът е бил приет за лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“, Клиника по неврохирургия за
периода 30.10.2011 г. – 01.11.2011 г.,
като му е поставена окончателна диагноза: мозъчно сътресение; контузия на
главата в дясно зад ушната мида, съобщава за световъртеж и гадене, заглъхване в
дясното ухо, не е повръщал, блед, отпуснат. Локален статус: контузия в дясната
ушна област на главата с лек оток и зачервяване.
От показанията на разпитаната
пред СРС свидетелка В.Л.И.се установява, че знае за настъпилия на 30.10.2011 г.
инцидент. Живеела в същата жилищна сграда. Инвеститор на сградата бил М. А..
Към този момент живущите в сградата имали спор с инвеститора за дължимостта на сумата от 500 лв. на апартамент за
откриването на партида за електричество. На посочената дата свидетелката си
била в къщи. Чула, че се води продължителен разговор на стълбището и излязла,
за да види какво се случвало. На третия етаж били М. А., ответниците и други
лица, които обсъждали същия въпрос. В един момент М. казал на съпругата си Зоя
да каже на ищеца да му даде някаква тръба. Ищецът излязъл от апартамента,
носейки тръба. Впоследствие свидетелката разбрала, че това било кормило от
тротинетка. М. А. замахнал. М. поискал от съпругата
си Зоя да му даде метална тръба. Свидетелката не знаела за какво му трябва
метална тръба. Нямало размяна на удари. Единственият удар бил нанесен от М. А.
на М.В.. Последният се обърнал и седнал на стълбите до свидетелката. Разговорът
протичал с ругатни и нецензурни изрази. Ищецът видял, че баща му проявил
агресия и започнал да скача и да отправя всякакви видове заплахи, които
свидетелката не може да каже точно какви. Майка му го дърпала да се прибере и
да не се меси, но той продължил. Тогава ищецът била на 15-16 г. М. А. бутнал
ищеца да се прибира и той се ударил в стената, приклекнал. Тогава дошла
линейка. М.В. седнал на първото стъпало и от лицето му, от главата му течала
кръв. Свидетелката видяла, че той бил ударен в окото. Следващите дни носел
тъмни очила. Имал синина на окото и затова дошла линейката. След инцидента
свидетелката е виждала ищеца. Той играел баскетбол с негови съученици в двора
на кооперацията. Този двор се намирал под терасата на свидетелката. В
следващите дни отново го виждала там. Свидетелката помнела, че инцидентът
настъпил в деня на изборите – неделя, а понеделникът бил почивен за учениците.
Тогава ищецът също играел в двора. Лекарката от линейката първо прегледала
ищеца и го освободила, а след това прегледала М.В. и отишли в болницата, тъй
като от него течала кръв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по
чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същите са процесуално
допустими. Разгледани по същество, са изцяло неоснователни.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е
валидно и процесуално допустимо.
Във връзка с настъпилия на 30.10.2011
г., около 16.20 ч., инцидент е ангажирана административно – наказателната
отговорност на ответниците по реда на чл.78А НК. Съгласно задължителните разяснения,
дадени с ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., на ВКС, ОСГТК, т.15, решението по чл.
78А НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна
отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на
влязла в сила присъда. Същевременно съгласно нормата на чл.300 ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от
деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. Ето защо неоснователни са доводите на ответника М.В.,
че от постановената присъда на наказателния съд не се установяват вредите,
техния характер и причинната връзка между тях и противоправното деяние.
Настъпилите вреди са част от състава на инкриминираните деяния, за които е
ангажирана отговорността на ответниците, поради което тяхното настъпване и причинната
връзка с противоправното деяние е установена с постановената присъда на
наказателния съд. С оглед на това ищецът е изпълнил доказателствената си тежест
да установи осъществяването на всички елементи от правопораждащия
фактически състав за ангажиране деликтната
отговорност на ответниците.
Жалбоподателте релевират
доводи, че ищецът не е доказал претърпените от него неимуществени вреди.
Действително по делото не са ангажирани доказателства относно субективните
преживявания на ищеца във връзка с получените от него телесни увреждания от процесния инцидент. Това обаче не обоснова извод за липсата
на такива вреди. По делото се претендират обичайните вреди, които увредено лице
търпи при получените от ищеца травматични увреждания. Същевременно по въпроса
за доказването на обичайните вреди е формирана трайна съдебна практика.
Съгласно разясненията, дадени с решение № 63 от 18.03.2016 г. по гр. д. №
5124/2015 г., на ВКС, ГК ,ІІІ ГО; решение № 165 от 16.06.2015 г. по
гр. д. № 288/2015 г., на ВКС, ГК, ІІІ ГО; решение № 16 от
16.06.2015 г. по гр. д. № 288/2015 г., на ВКС, ГК, ІІІ ГО и др., когато се
претендира обезщетение за обичайните неимуществени вреди, тогава не са нужни
формални, външни доказателства за установяване на тези обичайни вреди. В този
случай размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта на
живот, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за
пострадалия. Когато ищецът претендира вреди над обичайните, които са обусловени
от конкретни, специфични обстоятелства, той следва да ги посочи в исковата
молба и безспорно да ги докаже. Съдът на свой ред трябва да се мотивира защо
присъжда обезщетение над обичайния размер. Макар тези разяснения да са дадени
във връзка с предявени искове с правно основание чл.2 ЗОДОВ, който регламентира
специален деликтен състав, на общо основание са
приложими за всеки случай на определяне обема на вредите, настъпили при деликт.
Страните спорят и относно размера
на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС №
4/23.12.1968 г., понятието
„справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да
бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От значение са
и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди.
При определяне размера на
дължимото обезщетение следва да се съобрази вида и тежестта на получените от
ищеца травматични увреждания - оток в областта на устните, настъпил при удара с
глава до лявата част на устата, с което на ищеца е причинена болка, без разстройство
на здравето, както и зачервяване и лек оток в дясната задушна област и мозъчно
сътресение без изпадане в безсъзнателно състояние, в резултат от нанесените
силно удари с ръка по главата и в областта на тила от В.В.,
като травмите реализират медико – биологичния признак разстройство на здравето,
неопасно за живота. Също така на спрямо ищеца е проведено болнично лечение в
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, Клиника по неврохирургия, за периода 30.10.2011 г. –
01.11.2011 г., което сочи, че състоянието му е налагало медицинско наблюдение в
продължение на 3 дни във връзка с полученото мозъчно сътресение. От значение за
обема на вредите е и възрастта на ищеца към момента на деликта
– 14 г. Ето защо, съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, конкретната икономическа обстановка към момента на настъпване на деликта, както и задължителните указания, дадени с ППВС №
4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за неимуществени вреди възлиза
на 8 000 лв., което ще възмезди ищеца в най - пълна степен за претърпените от него
болки и страдания във връзка с настъпилите при процесния
инцидент травматични увреждания.
Страните спорят относно наличието на
съпричиняване от страна на пострадалия, както и относно неговия обем.
Ответниците по делото своевременно са релевирани по делото – с депозираните писмени отговори на
исковата молба, възражения за съпричиняване от страна на пострадалия. Същите
твърдят, че се е намесил в конфликт чрез вербални физически действия, насочени
срещу тях. Отправял е обиди, блъскал и буйствал.
Съгласно
нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може
да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения съставлява обективен елемент от съпричиняването и може да се изрази в действие или
бездействие, но винаги поведението му трябва да е противоправно
и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква
степен. Тежестта за
доказване е върху позоваващата се на съпричиняването
страна в процеса - делинквент или застраховател. Тя
следва да установи с допустимите от ГПК доказателствени средства твърдяното
съпричиняване (ТР № 1 от
23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС,
т.7).
В подкрепа на възраженията си
ответниците са ангажирали показанията на свидетелката В.Иванова. Същата дава
показания, че след като ищецът е видял баща му упражнява някакъв вид агресия,
започнал да скача и да отправя всякакви заплахи. От една страна показанията на
свидетелката в тази им част са лишени от конкретика,
за да може въз основа на тях да се направи обоснован извод относно извършени от
ищеца действия, както и дали същите се намират в причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат. От друга страна показанията на свидетелката изцяло противоречат
на установеното с влязлата в сила присъда на наказателния съд относно процесния инцидент и вредоносните последици от него. Ето
защо тяхната достоверност е силно разколебана. След като от показанията на свидетелката
В.Иванова не се установяват конкретни действия и изрази на ищеца, които да са в
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, следва да се приеме, че
ответниците не са изпълнили доказтелствената си
тежест да установят възражението си за съпричиняване. С оглед на това въззивният съд счита, че не е налице съпричиняване от
страна на пострадалия и съответно не е налице основание за намаляване размера
на дължимото обезщетение.
Жалбоподателите релевират довод, че не е налице основание за ангажиране на
солидарната им отговорност. В нормата на чл.53 ЗЗД е регламентирано, че ако
увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Безспорно в
случая получените от ищеца травматични увреждания са резултат от увреждащите
действия на двамата ответника, установени с влязлата в сила присъда. Извършените
от всеки един от тях действия са различни по вид и интензитет. Това обаче не
съставлява основание да не се приложи нормата на чл.53 ЗЗД, доколкото двамата
ответника участват заедно в процеса на увреждане. С ТР № 88 от 12.09.1962 г.,
ОСГК на ВС е разяснено, че при съпричиняването на
вредите от няколко лица е предвидена в чл.53 ЗЗД солидарна отговорност за целия
размер на вредите, т. е. и за оня размер, който не е в причинна връзка с
поведението на всеки един от съпричинителите. Също
така следва да се отбележи, че в производството по иска за обезщетение за
причинените вреди съдът не е длъжен да изследва съотношението между вината на съпричинителите, тъй като съгласно чл.53 ЗЗД те отговарят
солидарно. Съотношението на вината е предмет на иска по чл.127 ЗЗД, при който
предмет на делото са вътрешните отношения между длъжниците
(решение № 123 от 19.06.2012 г. по гр. д. № 171/2011 г., на ВКС, ГК, ІV ГО).
По изложените съображения и
доколкото релевираните от жалбоподателите доводи са неоснователни, въззивният съд счита, че предявеният частичен иск за сумата
от 2 000 лв. се явява изцяло основателен.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
Ответникът по жалбата има право
на сторените във въззивното производство разноски.
Процесуалният му представител претендира заплащане на адвокатско възнаграждение
за оказаната от него безплатна правна помощ в настоящото производство.
Същевременно по делото не е представен договор за правна защита и съдействие, сключен
между ответника по жалбата и представлявалия го по делото адвокат, в който да е
предвидено оказването на безплатна правна помощ на страната в настоящото
производство. Ето защо искането на процесуалния представител на ответника по
жалбата се явява неоснователно.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 238155/13.10.2017 г., постановено по гр. д. № 56101/2016 г. по описа
на СРС, ГО, 128 състав.
Решението не подлежи на
обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.