№ 164
гр. Варна, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иваничка Д. Славкова
Членове:Светлозар Г. Георгиев
Стоян К. Попов
при участието на секретаря Родина Б. Петкова
като разгледа докладваното от Иваничка Д. Славкова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20223100600451 по описа за 2022 година
Предмет на въззивното производство е Присъда № 260173/16.12.2021 г.
по НЧХД № 700/2021 г. на РС - Варна, с която подсъдимият ИЛ. АТ. М. е
признат за виновен в престъпление по чл. 130 ал.1 от НК- за това, че на
08.08.2020г. в с.*****, общ.Аксаково, обл.Варна, причинил на КР. Д. П. от
гр.Варна лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Оправдан е деянието да е извършено в
съучастие с втория подсъдим по делото- П. ЕН. СТ..
На основание чл.130, ал.3 от НК двамата – подсъдимия М. и частния
тъжител П., след преценка за наличие на реторсия, са освободени от
наказание.
Подсъдимата П.С. и била призната за виновна в обвинението в
престъпление от частен характер по чл. 130 ал.1 вр. Чл. 20 ал.2 от НК.
Подсъдимият М. е бил осъден да заплати 1500.00 /хиляда и петстотин/
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
резултат от престъплението по чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата,
1
както и държавна такса върху тази сума, а в останалата част е отхвърлен. Тъй
като искът е бил предявен солидарно и срещу втората подсъдима, искът е бил
отхвърлен и при условията на солидарност.
Отхвърлен е изцяло предявения срещу подс. С. солидарен иск за
неимуществени вреди, като последица от оправдаването й. Осъден е
тъжителят да заплати на тази подсъдима разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1680.00 /хиляда шестстотин и осемдесет/ лева.
Разноските на П. оса останали за негова сметка, както и тези на
подсъдимия, като последица от прилагането на реторсия. Подсъдимият е
осъден да заплати разноски в полза на Държавата в размер на 260,00 /двеста
и шестдесет/ лева.
Производството е образувано по:
1.Въззивна жалба на подсъдимия, чрез процесуалния му представител
адв. З.. С въззивната жалба и изготвените мотиви към нея се твърди, че
присъдата е неправилна, необоснована, постановена в противоречие с
материалния и процесуалния закон, както и че не следва да се прилага
реторсия, а за подсъдимия- неизбежна отбрана. Навеждат се доводи, че съдът
не е обсъдил обективно, пълно и всестранно събраните по делото
доказателства, оспорват се установените от съда обстоятелства и оценката на
доказателствата. Всъдебно заседание се поддържа жалбата. Жалбоподателят-
подсъдим не се явява, представлява се от процесуалния си представител.
Подсъдимата С. също не се явява, представлява се от адв. З..
2.Въззивна жалба на частният тъжител, чрез процесуалния си
представител адв. М.Д., изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба на подс. М.. Възразява се срещу правилността на присъдата в частта за
оправдаването изцяло на подс. С. и решението за реторсия по отношение на
подс. М..
И двете страни претендират да им се присъдят сторените разноски по
делото, както и пред настоящата инстанция.
Съдът, след като взе предвид становищата на жалбоподателя и
страните, събраните по делото доказателства, извършената на основание
чл.313 и чл.314 НПК цялостна служебна проверка, прецени, че въззивната
жалба е неоснователна, поради изложените по-долу съображения.
2
Установените по делото обстоятелства са следните.
Частният тъжител П. живеел в местност „*****“, общ.Аксаково,
обл.Варна, ПИ №421. Неговата майка- св.И. И. живеела в съседство, но на
отсрещната страна на същата улица. Тя отглеждала в двора си три кучета
порода „пинчер“, които често лаели при преминаването на хора или животни
по улицата. Този лай обаче пречел на почивката й. Затова и настоявала децата
от селото да не преминават по улицата покрай дома й, за да не дразнят
кучетата и съответно лаенето на нейните собствени кучета да не й пречи. В
близост до двамата, на същата улица живеели подсъдимите М. и С., а децата
им излизали да играят и да карат велосипеди навън.
На 08.08.2020г. около 15,30ч. група деца, между които и дъщерите на
подсъдимите, излезли с велосипедите си на улицата. Св.И. излязла и им
направила забележка, като поискала те да не минават покрай дома й, за да не
лаят кучетата. Дъщерите на подсъдимите се оплакали на родителите си, че
една възрастна жена им забранява да минават по улицата. Подс.М. решил да
поиска обяснение и тръгнал към дома на И., заедно с кучето си. По тази
причина и кучетата на И. започнали да лаят, тя излязла до вратата на двора,
като се подпирала на пръчка, тъй като била трудно подвижна. И. попитала М.
дали децата са негови и направила забележка, че дразнят кучетата и й пречат
на почивката. Той от своя страна я попитал защо не позволява на децата да
преминават по улицата. В този момент, тъй като чул спора, на улицата
излязъл и частният тъжител. Между него и подсъдимия възникнал конфликт,
прераснал във физически, тъй като тъжителят хванал М. за ръката, а той се
опитал да го отблъсне. Двамата се хванали един за друг и започнали да се
дърпат. П. паднал на земята на дясната си страна, като си ударил ръката, но
след това се изправил и нанесъл удар с коляно в областта на стомаха на
подсъдимия, а също и удар с дясната ръка по лицето на М.. От своя страна
подсъдимият ударил тъжителя в лявата теменна област. Двамата отново се
хванали един за друг и продължили да се дърпат и бутат, като си разменяли
удари. Св.И. също се намесила и нанесла два удара по тялото на подсъдимия с
пръчката си, в резултат от което тя се счупила. Междувременно подс.С. чула
виковете на двамата, а и на децата си, които се уплашили и се разплакали.
Затова излязла на улицата, приближила се, взела парчето от пръчката,
останало при счупването й. Извикала на подсъдимия да се прибере и го
3
дръпнала към себе си. С това конфликтът приключил и всички се прибрали
по домовете си.
Два дни по-късно подс.М. бил прегледан от съдебен лекар и му било
издадено Медицинско удостоверение №733/2020г., в което било
констатирано наличието на травматичен оток в областта на долната челюст
вдясно, линейни ожулвания по гръдния кош и дясната поясно-хълбочна
област, които биха могли да бъдат получени по съобщените от подсъдимия
време и начин. На 11.08.2020г. подсъдимият депозирал жалба до РУ-
Аксаково относно случая, като след извършена проверка тъжителят бил
предупреден с Протокол за предупреждение да не влиза в пререкания или
физическа саморазправа с И.М..
Тъжителят сторил същото и съдебен лекар на 10.08.2020г. му издал
Медицинско удостоверение №735/2020г., с отразяване за получена контузия
на дясната гривнена става, ожулване по десния лакът и травматичен оток в
лявата теменна област на главата, които са резултат на удари и тангенциално
действие с или върху твърди тъпи предмети.
Шест месеца по-късно на 08.02.2021г. П. депозирал жалба до ВРП за
случая, като по този повод в рамките на полицейската проверка, разпоредена
от прокурора, с протоколи за предупреждение И.М. и П.С. били
предупредени да не да не влизат в пререкания или физическа саморазправа,
както и да не обиждат и заплашват К.П.. П. също бил предупреден с протокол
за предупреждение да не извършва подобни действия по отношение подс.М..
На същата дата, на която подал жалбата до прокуратурата, П.
инициирал и частно производство пред съда до съда с обвинение срещу М. и
С..
Тези обстоятелства са установен от първостепенния съд чрез
допустимите доказателства, доказателствени средства, както и назначените от
съда СМЕ и СПЕ. Съдът е възприел непосредствено обясненията на
подсъдимите, показанията на свидетелите И. Д. П., Р. Ж. Д., Т. П. П., М. Д. П.,
на които се е позовал изцяло, изслушал е и се е позовал частично на
показанията на свидетелите И. И. И., Н. П. П., Г. М. Ц., прочел е писмените
доказателства по делото, които имат отношение към предмета му.
Първоинстанционният съд при формиране на своите фактически
изводи резонно е съобразил свидетелските показания на свидетелите –
4
очевидци / П. и Д. на цялата случка, П. и П., част от нея/. Съпоставил ги е
едни с други и е отговорил обстойно с какви аргументи не приема част от тях,
като е отчел евентуалната им заинтересованост от изхода на делото поради
отношения с една или друга страна по делото, както и е взел предвид
противоречията, непълнотата и липсата на подкрепеност на свидетелските
показания с останалия доказателствен материал по делото. Със задълбочения
анализ на съдържащата се в свидетелските показания информация, така и на
отделните им елементи, съдът е дал обоснован отговор на въпросите защо и
кои от тях приема за достоверни и кои не, който анализ се споделя напълно и
от въззивната инстанция. Важно значение има откроеното обстоятелство за
последващите действия на участниците в конфликта, преразказани от П. и Д.,
всъщност показанията на тези двама свидетели имат рещавао значение при
установяване на фактите и после при оценката на доказателствата. Този
подход не е проблематичен, доколкото съдът подробно е разяснил защо
приема тези свидетели за обективни и при липса на пристрастност или друга
лична причина за недобросъвестност .
На внимателен анализ са подложени и показанията на подсъдимия,
като е даден обоснован и напълно споделяем отговор относно
обстоятелствата, за които те се възприемат за достоверни. Разбира се,
обяснима защитна теза са твърденията му, че единствено се е предпазвал, но
не е и нанасял удари.
Обратното следва да се приеме за показанията на свидетелите И. и
П.а, а по отношение на Ц., неговите показания се явяват производни, той не
се явява първоизточник и отразява само препредадена от негов близък
приятел информация. Напълно могат да се изключат показанията на св. И.,
тъй като тя е активен участник в конфликта, всъщност първопричината за
възникването му, майка на частния тъжител и човек, който по всякакъв начин
е заинтересован от установяването на едни или други факти. Св.П.а също и
зависима от св. И. и частния тъжител, съответно ясно се вижда субективен
подход в твърденията за инцидента.
Писмените доказателства и експертизите също допринасят
съществено за изясняване на значимите обстоятелства и те са- съдебно-
медицинско удостоверение№733/2020г., от заключението на комплексната
съдебно-медицинска и психологична експертиза. Съпоставката на
5
свидетелските показания с данните от съдебномедицинското
освидетелстване, в изпълнение на задължението на съда да обсъди
доказателствата освен самостоятелно и в тяхната взаимовръзка, водят и до
извод за наличие на леки телесни повреди по см. на чл. 130 ал.1 от НК, а
освен това и за механизма, по който са били получени.
Като резултат, фактическите изводи в поверявания акт са направени
при спазване на принципите за вземане на всички мерки за разкриване на
обективната истина и при обективно, всестранно и пълно изследване на
обстоятелствата по делото, като доказателствата и доказателствените средства
са били подложени на внимателна проверка. Настоящата инстанция счита
оплакванията, направени с двете въззивни жалби – най- общо за неправилна
оценка на доказателствна и за неправилни правни изводи за неоснователни, а
първоинстанционният съд е дал подробен отговор на дължимите въпроси -
относно извършеното деяние, неговият автор, кои са доказателствените
източници за това и защо ги приема за достоверни след съвкупния им анализ.
Районният съд е приложил реторсия, като е признал подсъдимия за
виновен, е освободил и двамата – подсъдим и частен тъжител от наказание.
Този краен извод на съда се оспорва както от защитата на подсъдимия, така и
от повереника на частния тъжител. Първия претендира за приложение на
неизбежна отбрана, а втория – за осъждане на подсъдимите, без приложение
неа реторсия.
Възприетите и обсъдени от съда обстоятелства законосъобарзно са
довели до извод за наличие на осъществен състав на престъпление по чл. 130
ал.1 от НК. На тъжителя действително са били причинени травматични
увреждания, довели до разстройство на здравето, неопасно за
живота.Подсъдимият е съзнавал, че с действията си ще причини именно тези
общественоопасни последици. Същевременнно тъжителят не е останал
безучастен и е отвърнал със същите по интензитет и характер движения и
действия, като неговото реципрочно поведение, установено след оценка на
доказателствената маса до правния извод за налична реторсия.
Едновременните действия по нападение и отблъскване и на двамата са
оценени от съда и като липса на възможност за приложение на института на
неизбежната отбрана за подсъдимия М..
Правилността на приложената реторсия се определен от
6
констатацията за наличие на нанесени и от двамата еднакви по вид леки
телесни повреди, което е доказателствено обезпечено от съответните изводи
на СМЕ. Вярно е, че законодателния подход при реторсията от материално
правно гледна точка е, че деянията и на двамата, бидейки сходни, се
характеризират с еднаква тежест и по този начин те са „изравнили позициите
си, като са се поставили в еднакво положение пред наказателния закон“, както
е цитирал практиката и ВРС. От процесуалноправна позиция обаче, макар и в
закона да е посочено, че съдът може да приложи реторсия, то от логиката на
законодателното разрешение следва не правна възможност, а задължение за
съда да я приложи. По делото съдът, като се е съобразил с предмета му,
всъщност в неговите рамки е установил както противоправното поведение на
подсъдимия, така и ответното на тъжителя. Духът на закона, при наличие на
установено еднотипно поведение на двамата участници, е да се приложи
реторсия, чрез неналагане на наказание и на двамата, доколкото последица от
това решение на съда ще е преклудиране възможността за отделно
наказателно преследване на насрещното престъпление.
Необезпечено доказателствено остава частното обвинение по
отношение на подсъдимата С.. Чрез гласните доказателства се установява
еднозначно, че единствените й действия са били за преустановяване на
конфликта, но не и физическото участие в него. В оправдателната част
присъдата също следва да се потвърди.
По отношение на гражданския иск.
Съдът е счел, че независимо от приложената реторсия, следва да се
произнесе по основанието на иска, която не зависи от реторсията. Приел е, че
са налице елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 45 от
ЗЗД -противоправно поведение на подсъдимия, настъпили неимуществени
вреди за ищеца и е налице причинна връзка между тях. Предявеният иск е
бил доказан по основание. Съдът е възмездил тъжителя частично, като е
уважил гражданския иск и е отхвърлил остатъка за претендираната сума до
6000 лева, като неоснователен. Настоящата инстанция не намира, че е
необходимо изменение или отмяна на присъдата и в нейната
гражданскоосъдителната част. Относно размера на дължимото обезщетение,
съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, следва да се вземе предвид вида и
характера на причиненото увреждане – претърпени физически болки и
7
страдания. При определяне на размера на причинената вреда, подлежаща на
обезщетяване по реда на чл. 45 от ЗЗД, меродавен е моментът на увреждането,
който е момента на извършване на деянието. Наред с това физическите болки
и страдания са търпени и след този период, поради което следва да се вземе
предвид и това обстоятелство при определяне на размера на обезщетението.
Всъщност на първо място съдът е приел че е налице съпричиняване и
е съобразил това обстоятелство при определяне на размера, а следва и да се
отбележи че частният тъжител не е проявил активност при доказване на
претърпените болки и страдания, доколкото е валидно диспозитивното
начало. Гражданския ищец, какъвто е частният тъжител, упражнява правата
си в пределите, необходими за доказване на основанието и размера на
гражданския иск, като съгл. чл. 88 ал.1 от НПК доколкото липсват специални
правила, се прилагат правилата на ГПК. Установяването на претърпените
болки и страдания като последица от деликта е от категорията именно на
тези обстоятелства, за които доказателствената тежест е на ищеца, а не по
силата на служебното начало- на съда. Все пак, за да определи размера съдът
се е позовал на данните от СМЕ, но основание за увеличаване на определения
размер няма. Поради тези съображения настоящата инстанция счита, че
присъденото от районния съд обезщетение е справедливо и правилно
отмерено при наличната доказателствена маса.
По отношение на разноските, като последица от прилагането на
реторсия, както подсъдимия, така и частния тъжител следва да поемат
разноските си.
Не така стои въпросът с разноските за подсъдимата С., която е
оправдана и съдът е осъдил тъжителят да заплати разноски за правна защита
и съдействие по делото. Пред настоящата въззивна инстанция се представят
доказателства за сторени разноски за процесуално представителство в размер
на 600 лева, като се иска осъждане на тъжителя за тази сума. Тази претенция е
основателна, доказателствено подкрепена и следва да се уважи.
По изложените по-горе съображения, съдът счете възраженията на
жалбоподателя за неоснователни, като присъдата на РС Варна следва да се
потвърди изцяло като правилна и законосъобразна, а жалбата да се остави без
уважение, поради което, на основание чл. 338 от НПК, съдът
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата на Варненски районен съд по
НЧХД № 3738/2020 г. на ВРС, 32 състав, постановена на 01.02.2021 г., с която
подсъдимият И. Д. И., ЕГН ********** е признат за виновен за
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, както и в отхвърлителната част по
гражданския иск и осъждането на подсъдимия да заплати сторените разноски.
ОСЪЖДА частния тъжител КР. Д. П., ЕГН 58011955121 да заплати
на подсъдимата П. ЕН. СТ. ЕГН **********89 сумата от 600 лева,
представляваща разноски за процесуално представителство пред настоящата
инстанция.
Решението не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9