№ 15032
гр. София, 02.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20221110153204 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. П. Х., ЕГН
**********, с адрес гр. ****, чрез пълномощника си адв. П. П., със съдебен адрес ****,
против П. НА РБ, БУЛСТАТ ****, с адрес гр. ****, представлявана от главния прокурор-
И.Г..
Ищецът твърди, че на 12.06.2014 г. е бил задържан неправомерно за 24 часа в 9-то
РПУ-СДВР въз основа на Заповед за задържане на лице, рег. № 176, на основание чл. 63,
ал.1, т.1 ЗМВР. С Постановление за привличане на обвиняем от 13.06.2014 г. по ДП № ЗМ
64/2014 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 56/2014 г. по описа на Специализираната
прокуратура, ищецът бил привлечен като обвиняем за извършени две престъпления- по чл.
321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 10, т. 2, вр. ал. 2 НК и по чл. 354а, ал. 1, пр. 4, алт. 1 НК. Сочи се,
че с постановление от същата дата ищецът бил задържан под стража за срок от 48 часа за
довеждането му пред съда. Твърди се, че с Определение о 15.06.2014 г., постановено по
НЧД № 756/2014 г. по описа на Специлизирания наказателен съд , 6-и състав, спрямо ищеца
била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, потвърдена впоследствие от
Апелативния специализиран наказателен съд по ВНЧД № 106/2014 г. по описа на
Апелативния специализиран наказателен съд, IV състав. След това на 19.09.2014 г. мярката
за неотклонение била изменена в по-лека, а именно в „Парична гаранция“ в размер на 1500
лв. с Определение на Специализирания наказателен съд, 5-и състав, постановено по НЧД №
1173/2014 г.
На 13.04.2016 г. ищецът отновно бил привлечен като обвиняем за извършени
престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 10, т. 2, вр. ал. 2 НК и по чл. 354а, ал. 1, пр.
4, алт. 1 НК. Било образувано НОХД № 3349/2016 г. по описа на Специализирания
наказателен съд, 8-ми състав, което след сключване на споразумение от 13.07.2017 г. с част
от подсъдимите, продължило по отношение на ищеца и други лица пред 14-и състав на
съда. С Присъда № 48 от 12.10.2018 г., постановена по НОХД № 3349/2016 г. по описа на
Специализирания наказателен съд, ищецът бил признат за невиновен и оправдан по така
повдигнатите обвинения.
След протест от Специализираната прокуратура било образувано ВНОХД № 547/2018
г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд, 4-и състав, като били проведени
общо 5 съдебни заседания, в резултат на което била потвърдената присъдата на
първоинстанционния съд с Решение № 201957 на 20.01.2020 г. Решението е влязло в сила на
04.02.2020 г. поради липса на протест. Поддържа, че воденото наказателно производство
продължило почти 5 години, през който период ищецът изживял множество негативни
емоционални преживявания, душевни болки и страдания от неоснователно повдигнатите
1
обвинения, унижения, притеснения, психически тормоз, персистирало състояние на
тревожност и несигурност, безсъние, изпитване на страх от изхода на делото, неудобство,
стрес, депресия, дискомфорт от промененото отношение на приятелите и близките на ищеца
към него, ограничение на социалните контакти на ищеца и семейството му. Посочва, че в
хода на наказателното производство ищецът бил задържан под стража в продължение на
три месеца и половина, през което време било ограничено правото му на свободно
придвижване и невъзможност лицето да упражнява труд като управител и едноличен
собственик на „Супер М.“ ООД. Била ограничена възможността ищецът да полага грижи за
семейството си- съпруга и две малолетни деца. Твърди, че задържането му станало повод за
отлив на клиенти от притежавания от него магазин и спад на търговската му дейност.
Поддържа, че общо били проведени около 25 съдебни заседания, явяването на които било
причинило изключителен дискомфорт и на ищеца, който ги е преживявал тежко. Посочва,
че повдигнатите обвинения за тежки умишлени престъпления по смисъла на чл. 93, ал. 7 НК
причинило висока степен на стрес у ищеца и психичното му състояние, като също така и
накърнило достойнството му и личната му сфера. С повдигането на обвиненията на ищеца и
семейството му били причинени неимуществени вреди, сред които и накърняването на
доброто име, негативно засягане на честта и достойнството му, създаване и поддържане на
чувство за несигурност в продължение на 6 години, страх от незаконно осъждане и попадане
в затвора. Поддържа се, че посочените неимуществени вреди били в пряка причинна връзка
с незаконно повдигнатото и поддържано обвинение. По отношение на претенциите му за
имуществени вреди ищецът посочва, че вследствие на задържането му не е могъл да полага
трудова дейност, с оглед което моли за обезщетение в размер на пропуснат доход в размер
на минималната работна месечна заплата за периода от 12.06.2014 г. до датата на внасяне на
паричната гаранция. Претендира и законна лихва върху сумата от 1500 лв., представляваща
внесената парична гаранция в досъдебното производство.
Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на М. П. Х. обосновава
правния интерес от предявяването на осъдителни искове против ответника за сумата от
25 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за
извършено престъпление по НОХД № 3349/2016 г. по описа на Специализиран наказателен
съд, образувано въз основа на обвинителен акт по ДП № ЗМ 64/2014 по описа на СДВР, пр.
пр. 56/2014 г. по описа на Специализираната прокуратура, ведно със законната лихва от
датата на влизане в сила на присъдата до окончателното й изплащане, сумата от 1350 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяваща се в невъзможността
ищецът да полага труд поради наложена мярка „Задържане под стража“ за периода от
12.06.2014 г. до датата на внасяне на паричната гаранция, сумата от 837,11 лв.,
представляваща обезщетение за пропуснати ползи от законна лихва върху сумата от 1 500
лв., внесена като парична гаранция, и сумата от 1000 лв., представляваща платено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по НЧД № 1173/2014 г. по
описа на Специализиран наказателен съд, 5-и състав, ведно със законната лихва от
19.09.2014 г. до окончателното изплащане на задължението.
В изпълнение на указанията дадени с определение № 2184 от 17.01.2023 г. ищецът
депозира молба, с която заявява че оттегля искът за заплащане на 2 000 лв. имуществени
вреди, поради което с определение № 4503 от 02.02.2023 г. производството по делото е
частично прекратено.
При извършване на проверката по чл. 129 и чл. 130 от ГПК, съдът констатира, че
исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск – допустим при настоящия обем от данни
по делото. Ето защо, следва да се пристъпи към изпълнение на процедурата по чл. 131 от
ГПК, като на ответника се укажат процесуалните му права и неблагоприятните последици
от неупражняването им в преклузивния едномесечен срок, считано от датата на получаване
на съобщението.
2
Водим от горното и на основание чл. 131 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА да се изпрати на ответника П. НА РБ, БУЛСТАТ ****, с адрес гр. ****,
представлявана от главния прокурор- И.Г., съобщение, заедно с препис от исковата молба и
приложенията към нея, както и препис от настоящето разпореждане.
УКАЗВА да се изпрати на ответника П. НА РБ, чрез И.Г.- главен прокурор, да подаде,
в едномесечен срок, считано от датата на получаване на съобщението, писмен отговор,
който задължително да съдържа следното: 1) посочване на съда (Софийски районен съд) и
номера на делото (гражданско дело № 53204 по описа за 2022 г.); 2) фирмата, седалището и
адреса на управление на ответното дружество, имената на неговия законен представител,
както и имената на пълномощника му, ако има такъв; 3) становище по допустимостта и
основателността на исковете, предявени от М. П. Х.; 4) становище по обстоятелствата, на
които се основават исковете; 5) възраженията срещу исковете и обстоятелствата, на които те
се основават; 6) подпис на лицето, което подава молбата; 7) посочването на доказателствата,
които желае да ангажира и конкретните обстоятелства, които ще установява с тях.
УКАЗВА на ответника П. НА РБ, чрез И.Г.- главен прокурор, че е длъжен към
отговора да представи пълномощно (ако същият изхожда от пълномощник), писмените
доказателства, с които разполага и преписи от отговора и приложенията към него за ищеца.
УКАЗВА на ответника П. НА РБ, чрез И.Г.- главен прокурор, че в срока за отговор
(едномесечен, считано от датата на получаване на съобщението) може да изрази становище
по иска, да направи възражения по него, да представи писмените и посочи останалите
доказателства, които желае да бъдат събрани по делото, да оспори истинността на
представените с исковата молба документи, да направи възражение за местна неподсъдност
на делото, да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и има
връзка с първоначалния иск или може да стане прихващане с него, да предяви инцидентен
установителен иск, с който да поиска от съда да се произнесе в решението си и относно
съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи
изцяло или отчасти изходът на делото и да привлече трето лице, когато това лице има право
да встъпи, за да помага на ответника, вкл. и като предяви против него обратен иск.
УКАЗВА на ответника П. НА РБ, чрез И.Г.- главен прокурор, че ако в срока за отговор
не вземе становище по исковете, не направи възражение по тях, не представи писмените и
не посочи останалите доказателства, които желае да бъдат събрани по делото, не оспори
истинността (автентичността и верността) на представените с исковата молба документи, не
предяви инцидентен установителен, обратен и/или насрещен иск и не привлече трето лице –
помагач, не направи възражение за местна неподсъдност на делото, губи възможността да
направи това по-късно освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
УКАЗВА на ответника П. НА РБ, чрез И.Г.- главен прокурор, че ако в едномесечен
срок, считано от датата на получаване на съобщението, не представи отговор и не се яви в
първото по делото открито съдебно заседание, без да е направила искане за разглеждането
му в нейно отсъствие, може да бъде постановено неприсъствено решение по реда на чл. 238
и сл. от ГПК.
УКАЗВА на ответника П. НА РБ, чрез И.Г.- главен прокурор, задължението при
отсъствие повече от един месец от адреса, на който веднъж е връчено съобщение, да
уведоми съда за новия си адрес. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
3
Препис от разпореждането да се приложи към съобщението.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4