Р Е Ш Е Н И Е
№ 412
01.04.2020г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, VІІ състав, в открито съдебно
заседание на 11.03.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
Секретар:
Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното от съдия Ст.Михова в.гр.дело № 301 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК
*********, с адрес: гр. София, район Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. Балша № 17,
ап.1, против Решение №4795 от 13.12.2019г., постановено по гр.д.
№7245/2019г., по описа на Районен
съд- Пловдив, ХХII гр. , с което е отхвърлен предявения от
дружеството иск за признаване за установено, че С.П.С., ЕГН **********,*** ,
му дължи сума в размер
на 961.80 лева, от които 600 лева – главница по Договор за предоставяне на
кредитна линия от разстояние № 69125 от 09.06.2016 г. и 361.80 лева –
възнаградителна лихва за периода 09.06.2016 г. до 06.11.2016 г., ведно със
законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда –
07.03.2019 г. до окончателното плащане,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
3868/2019 г. по описа на ПРС.
Във въззивната жалба са изложени
съображения за неправилност на първоинстанционното решение с искане за неговата отмяна и уважаване на
исковата претенция.Жалбоподателят оспорва изводите на първоинстанционния съд,
че при лежаща върху него доказателствена тежест в процеса , не е установил наличие на твърдяното правоотношение по договор за
кредит от разстояние № 69125 от 09.06.2016 г. Счита, че от
събраните по делото доказателства безспорно е установено в процеса възникването
на договорно правоотношение между страните , а получаването на заемната сума се
установява с платежното нареждане, представляващо разписка.
Въззиваемият
– ответникът по исковете С.С. не изразява становище.
Пловдивският окръжен съд, след
съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата
оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
Предявени са искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.6 ЗПФУР
и чл.92, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният
съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само
на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат.
Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които
се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови
доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на
препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в
жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата,
въззивният съд приема следното:
Ищецът „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК *********,
чиято е разпределената със съдебния доклад доказателствена тежест по чл.154,
ал.1 ГПК вр. чл.18, ал.1, т.3 вр. ал.2 от Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, не установява обвързаност с ответника С.С. от
правоотношение по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
сключен на 09.06.2016 г. по реда на ЗРФУР. Видно от представения по делото
договор за кредит, същият е с дата 21.07.2014 г., с падеж на задължението на 21.07.2015г. , като
датата на стандартния европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити по чл.5,ал.2
от ЗПК също носи дата 21.07.2014г.Следователно е налице съществено
разминаване и липса на тъждество между представения по делото договор и
договора за предоставяне на кредит от 09.06.2016г., за вземанията по който е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК- 09.06.2016 г. Както
законосъобразно е посочил първоинстанционният
съд датата на сключване на договора е негов съществен индивидуализиращ
белег. Това е така, защото страните биха могли да встъпват в множество различни
правоотношения, включително с еднакъв размер на поискания и предоставен кредит,
поради което и моментът на възникване определя
основанието на иска.
Същевременно
съдът не би могъл да
уважи претенцията на база
договор от друга дата, чиито клаузи, параметри и съответствие със ЗПК да бъдат
преценявани, тъй като би излязъл извън диспозитивното начало.
Предметът на спора се
определя от ищеца и от търсената от него защита. Произнасяне по искане,
различно от въведеното, би обусловило недопустимост на съдебния акт.
Дори да се приеме, че договорът за заем
е реален и неформален , поради което за неговата действителност не се изисква
писмена форма, то не е установено в процеса от ищеца получаване на главницата
от ответника. Представеното платежно нареждане от 09.06.2016г. няма характер на разписка,
защото не носи подпис на получател по смисъла на чл.77, ал.1 ЗЗД. Не е спазен
чл.305 ТЗ, предвиждащ при плащане извършвано чрез задължаване и/или заверяване
на сметка, то се смята за завършено със заверяване сметката на кредитора или
чрез изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора, поради което
няма приключено безкасово плащане на заема. В тази връзка,
неоснователни са исковете за признаване на договорната отговорност на ответника
за връщане на предоставена в заем сума и на възнаградителна лихва върху същата.
Крайните
изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на
основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК
следва да се потвърди изцяло.
По изложените съображения, Пловдивският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №4795 от 13.12.2019г., постановено по гр.д. №7245/2019г., по описа на
Районен съд Пловдив, ХХII гр.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.