Решение по дело №1114/2020 на Районен съд - Кърджали

Номер

     Година

07.12.2020

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд                  

състав

На

25.11.

                                        Година

2020

В публично заседание и следния състав:

                                          Председател

Здравка Запрянова

                                                 Членове

                                        Съдебни заседатели

Секретар

Ралица Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

Административен характер наказателно

дело номер

1114

по описа за

2020

година.

Постъпила е жалба от „Интегра“ЕООД- Хасково против наказателно постановление № 09- 002424 от 11.09.2020г. издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“- Кърджали. Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят, който моли съда да го отмени изцяло като абсолютно неправилно и незаконосъобразно, като им се присъдят направените по делото разноски. Излага следните съображения за това: констатациите описани в АУАН и в НП са неверни; Протоколът за извършена проверка от 10.07.2020г. не бил връчен на жалбоподателя; лицето М.Б.Т. няма правоспособност да бъде шофьор на каквото и да е превозно средство; М.Т. никога не е попълвал и подписвал лично Декларацията по чл.402 ал.1 от КТ. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, но се представлява от адвокат, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Административно наказващият орган се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Представя подробна писмена защита, с която моли съда да постанови решение, с което да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на спора на основание чл.63 ал.3 вр.ал.5 от ЗАНН вр.чл.143 ал.4 от АПК моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ИА“ГИТ“- София, както и алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 350лв., който размер не съответства на фактическата и правна сложност на настоящото производство.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 10.07.2020г. свидетелите Е.Ю., И.С. и А.С.- работещи в Дирекция „Инспекция по труда”- Кърджали, извършили проверка за спазване на изискванията на трудовото законодателство в строителен обект, намиращ се в землището на с.Пенево, общ.Кърджали. Те проверявали този обект и друг път, който се стопанисвал от дружеството „Интегра“ЕООД- Хасково. На датата на проверката тримата проверяващи установили няколко лица, които извършвали строително монтажни работи, както и свидетеля М.Б.Т., който към момента на проверката бил легнал под видимо стар трактор паркиран на обекта, на който извършвал ремонтни дейности по него. Те извикали всички лица, които били на обекта, включително и свидетеля М.Т., който работел заедно с още едно лице, което избягало казвайки, че няма да попълни декларация. Всички работници от проверявания обект били събрани на една маса в централната част, на които проверяващите раздали декларации по чл.402 от КТ. Те ги попълнили, включително и свидетеля М.Т.. Последният бил облечен с работно облекло синьо на цвят, представляващи дочени дрехи, който след като оставил инструментите, които ползвал, отишъл при всички останали и започнал да попълва декларацията по чл.402 от КТ. Той обяснил, че няма сключен трудов договор, тъй като е пенсионер, но декларирал, че работи на длъжност шофьор за „Интегра“ЕООД- Хасково, с работно време от 08,00 часа до 17,00 часа без сключен трудов или граждански договор. След проверката проверяващите свидетели изискали документи на дружеството, които бяха представени от упълномощено лице в Дирекция „Инспекция по труда“- Кърджали. До приключване на проверката от страна на работодателя „Интегра“ЕООД- Хасково не били представени никакви документи, включително нито граждански, нито трудов договор за този работник М.Т.. По повод на проверката бил съставен Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2019266/ 29.07.2020г., който бил връчен на жалпободателя чрез упълномощено лице, в който било описано  констатираното нарушение на чл.61 ал.1 вр.чл.62 ал.1 от КТ по отношение на посоченото лице Т.. В присъствието на свидетелите И.С. и А.С., както и на упълномощен представител на дружеството, свидетелят Е.Ю. на датата 29.07.2020г. за нарушение на чл.61 ал.1 вр.чл.62 ал.1 от КТ съставила акт за установяване на административно нарушение, който бил подписан с възражение. На тази база било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което било наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1500лв.

Фактът, че на датата на извършената проверка- 10.07.2020г., свидетелят М.Т. е извършвал трудова дейност се доказа безспорно от следните доказателства: от свидетелските показания на Е.Ю., И.С. и А.С.; от писмените доказателства- от Декларация попълнена и подписана от М.Т. с дата 10.07.2020г., в която лицето само е декларирало под страх от наказателна отговорност и на основание чл.402 ал.2 от КТ, че няма нито трудов, нито граждански договор и работи с работно време и място на работа при фиксирани почивни дни, с точно цитиран размер на трудово възнаграждение; Констативен протокол от 10.07.2020г., от регистър на уведомления за трудови договори по ЕИК на фирмата жалбоподател; от Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2019266/ 29.07.2020г., за който няма данни да е обжалван; както и от акта за установяване на административно нарушение, чиято презумптивната доказателствена сила не бе оборена. Настоящата инстанция кредитира изцяло гласните доказателства на Е.Ю., И.С. и А.С., тъй като те са последователни, не са противоречиви и заинтересовани, освен това кореспондират с Декларацията подписана на датата на проверката от лицето М.Т.. Съдът приема, че това лице е престирало труд в проверявания обект поради изложените доводи до тук. Настоящата инстанция не дава вяра на разпитаните по делото свидетели М.Т. и Ш.Д. поради тяхната заинтересованост от изхода на делото, последният и към настоящият момент е в трудови правоотношения с жалбоподателя, както и поради това, че не бяха представени никакви други доказателства, които да подкрепят техните твърдения. В посока на неприемането на тези показания стои и факта, че самият свидетел М.Т. потвърждава в съдебно заседание, че той е подписал декларацията, както и знанието му за наличната техника в проверявания обект и дали тя работи или не. По делото са приети доказателства, от които се установява, че свидетелят М.Т. не притежава българско свидетелство за управление на МПС, но това не влияе на извода на съда, че той е престирал труд без наличието на трудов договор, тъй като той може да има СУМПС издадено от друга държава, а и работодателят е господар да наема каквито работници реши при лична преценка за квалификацията им, без възможност за намеса от други органи по отношение на това обстоятелство. 

Безспорно е и обстоятелството, че към датата на проверката 10.07.2020г. свидетелят М.Т. е работел без писмен трудов договор с жалбоподателя, което е видно от регистър на уведомления за трудови договори по ЕИК на фирмата жалбоподател.

От правна страна се установи следното: Настоящата инстанция намира, че следва да разгледа жалбата по същество, тъй като тя е подадена в законоустановения 7- дневен срок- на датата 17.09.2020г., считано от датата на връчване на обжалваното наказателно постановление, което е станало чрез обратна разписка на 16.09.2020г. Както акта за установяване на административно нарушение, така и Наказателното постановление са надлежно оформени според задължителните реквизити на ЗАНН и връчени. Разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ гласи, че трудовият договор се сключва в писмена форма. Според другия посочен за нарушен текст на чл.61 ал.1 от Кодекса на труда трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. От доказателствата по делото безспорно се установи, че свидетелят М.Б.Т. е предоставял работна сила на жалбоподателя като е осъществявал трудова дейност на обекта на длъжност шофьор, с оглед на което е налице трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ. По повод извършване на деяние, което осъществява състава на посочените текстове, а именно жалбоподателят като работодател не е сключил трудов писмен договор с този работник  и работи на датата на проверката 10.07.2020г., е съставен акт за установяване на административно нарушение. Съгласно чл.414 ал.3 от КТ „Работодател, който наруши разпоредбите на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 или 3 и чл.63 ал.1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500лв. до 15000лв., … за всяко отделно нарушение”. На база на така съставеният акт за установяване на административно нарушение е издадено атакуваното наказателно постановление, което административно наказващият орган правилно е подвел под съответната правна норма. Законосъобразно е определен и размера на санкцията към минимума като са взети предвид всички относими към нарушението обстоятелства, предвид на което наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административно наказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Настоящата инстанция не приема възраженията от жалбоподателя посочени в жалбата поради следните съображения: безспорно се установи, че описаното в АУАН и НП е вярно; Протоколът за извършена проверка от 10.07.2020г. е връчен на упълномощено от жалбоподателя лице с нотариално заверено пълномощно; досежно факта, че свидетелят М.Т. няма правоспособност да управлява МПС, бяха развити мотиви по- горе; от показанията дадени от М.Т. в съдебно заседание се установява, че той лично е подписал Декларацията по чл.402 от КТ дадена му за попълване от проверяващите свидетели на датата 10.07.2020г.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63 ал.5 вр.ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващият орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно който заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание с разпит на петима свидетели, на което е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, както и е изготвил писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 100лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище град София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“) следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Ето защо, Съдът

     Р Е Ш И: