Р Е Ш
Е Н И Е
№ 262239 19.08.2021
година град
Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХІХ граждански състав, в публично заседание на първи юни две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка Цекова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1039 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Заложна къща – УИНН Стандарт“ ЕООД, ЕИК *********,
против „Венис 2017“ ООД, ЕИК *********, с която е
предявен осъдителен иск с правна
квалификация чл. 240 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 5500 лева, дадена в заем, ведно
със законната лихва от предявяване на исковата молба в съда – 23.01.2020 г. до
окончателното плащане.
В исковата молба се
твърди, че на ***г. ищецът е предоставил на ответника сумата от 5500 лева срещу
подписан договор за заем. Предоставена е в брой. Целта е задоволяване на текущи
нужди. Срокът е 1 година. Уговорена е лихва и неустойка. След изтичане на срока
и към момента на предявяване на иска задължението не е изпълнено.
В предоставения срок за
отговор се оспорва искът. Твърди се, че договорът е симулативен,
поради което и недействителен. Заявява се, че ***на ищеца - К.К.е бивш ***на ответника в периода ***., когато е починал,
но не и към момента на сключване на договора. Оспорва се наличието на
представителна власт на К.по отношение на ответника към ***г. Оспорва се датата
на съставяне на договора, доколкото към момента на подписването К.не е бил ****.
Няма предаване на сумата на тази дата, а в договора е уговорено, че сключването
е от момента на предаване на сумата. Адресът на управление на дружеството е бил
в *** му. След смъртта му другият ***на дружеството - В.Т.е установила, че в
периода *** г., К.е изтеглил от сметките на дружеството в ***общо 26000 лв.,
поради това към момента на смъртта му наличността е била само 739,08 лв. Част
от тях - 15 200 лева са изтеглени на банкомат чрез държаната от него карта.
Тези суми не са отчетени в дружеството.
С оглед на изложеното, искането е
да се отхвърли предявения иск. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
По делото като писмено
доказателство е приет Договор за паричен заем /л.5-6/, от ***г., сключен между
ЗК„Уинн Стандарт“ ЕООД, ЕИК **********,
представлявано от **** К.С.К.– като заемодател и „Венис
2017“ ООД, ЕИК *********, представлявано от **** К.С.К.– като заемател. В чл. 1 от договора е посочено, че Заемодателят
предоставя в собственост на Заемателя сумата от
5 500 лева – за текущи нужди на дружеството, наричана по-долу заемна сума.
Според чл. 2 от същия договор е посочено, че заемната сума ще бъде предадена от
Заемодателя на Заемателя при поискване, от която дата
се счита сключен договор за заем. В чл. 3 е посочено, че Заемателят
дължи връщане на заемната сума, заедно с уговорената лихва, в срок до една
година.
По делото като писмени
доказателства са приети и справки относно регистрациите и промените, вписани в
Търговския регистър, по партидите на ищцовото и
ответното дружество. /л.27-33/, както и Протокол от 23.01.2018 г., за взето
решение от ***на капитала и ***на „Венис 2017“ ЕООД,
за приемането за съдружник във „Венис 2017“ ЕООД, К.С.К.и
прехвърлянето му на един дял от капитала на дружеството, с нотариално
удостоверен подпис от ***. /л.34/, Протокол от ОС на „Венис
2017“ ООД /л.35/ от 23.01.2018 г., за взети решения за промяна на
наименованието на дружеството от „Венис 2017“ ЕООД на
„Венис 2017“ ООД, промяна на адреса на управление: от
гр. Пловдив, ул. „Щросмайер“ № 6 на ул. „Хан Аспарух“
№ 98, за избор на нов втори ***– К.С.К., начин на представляване на дружеството
– заедно и поотделно от двамата ****, приемане на нов дружествен договор и
Договор за покупко – продажба на дружествени дялове
/л.36/ от 23.01.2018 г., с нотариално удостоверени подписи, с който В.Т.продава
на К.С.К., един дял от „Венис 2017“ ЕООД.
По делото като писмено
доказателство е прието и банково извлечение за движение по сметката, открита на
„Венис 2017“ ООД, за периода от 19.04.2018 г. до 01.01.2020 г./л.37-82/.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото са ангажирани и гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите – Х.П.Т./по искане на ищеца/, и Н.В.К./по
искане на ответника/.
Свидетелят ***, твърди,
че „***“ е една от фирмите на *** , като той работи в дружество, което е
свързано с негова фирма, от *** години.
Свидетелят твърди, че през 2018 г. К.К.искал да инвестира в един ***, който се казвал „***“, а
сега е „***“. Твърди, че К. инвестирал през м. януари едни средства, защото
този *** бил в лошо състояние; дал пари на В.- 5600 лева, за да може да правят
ремонтите. Всичките пари, които се давали, се давали от К. К.. Свидетелят
твърди още, че уговорките били, че К.ще финансира **, а те ще се явяват като ****и
и ще го управляват този **. Свидетелят не знае кога К.е станал ***, но мисли,
че е било м. януари, когато започнал да се прави ремонта на **. Свидетелят
твърди, че е участвал в тези преговори, но не може да каже къде и кога са
станали. Знае за уговорките от К.**, защото последният ги бил споделил със
свидетеля.
Свидетелят Н.В.К.твърди, че г-н К.се включил в
дружеството през 2018 г., една година след като го регистрирали и след като се
наел ** „******“. Видяла К.за първи път много след подписването на договора за
наем и след вписването му като ***. Преди това, тъй като участвала в
преговорите за договора за наем, тъй като те продължили дълго време - в периода
2017 г. - 2018 г. не го била виждала
изобщо. Свидетелят сочи, че тъй като е **, през годините, на **** на „Венис 2017“ ЕООД и неговото семейство го е ***, както и по
конкретния договор за наем. Свидетелят заявява, че ремонт на ** е извършван, но
не в началото на 2018 г. След като сключили договора за наем, свидетелката започнала
с В.Т.да правят прогнозни бюджети на база на средномесечна
заетост на една стая какво би изкарала, какви пари, какви приходи и какви
разходи и оттам нататък започнали да смятат нейната бъдеща инвестиция. Ремонтът
на ** не е извършван в началото на 2018 г., а няколко месеца след това, през
пролетта на 2018 г. Свидетелят заявява, че г-н К.преди това не го е познавала.
От изслушаното по делото
заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице ***,
неоспорено от страните, се установява, че по отношение на ищеца „Заложна къща Уинн Стандарт“ ЕООД, че сумата от 5500 лева е осчетоводена,
като разход от касата на дружеството – предоставена сума на „Венис 2017“ ООД по договор от ***г. Вещото лице установява,
че в счетоводството липсват първични счетоводни документи, удостоверяващи
плащане на сумата от 5 500 лева по този договор в брой или по банков път.
Няма налични или издадени първични документи за отразяване на постъпили
плащания. Също така липсват счетоводни записвания за постъпили плащания. Вещото
лице сочи, че процесната сума е осчетоводена със
записване в счетоводния регистър на дружеството с дата 01.01.2019
г., както и, че сумата не присъства и не намира отражение в ГФО и конкретно в
счетоводния баланс на дружеството за 2018 г. Намира отражение в баланса за 2019
г. Вещото лице установява, че по отношение на ответника „Венис
2017“ ЕООД, че получената сума в размер на 5500 лева е осчетоводена, като
постъпление в касата на дружеството срещу задължение към кредитори с
аналитичност „ЗК Уинн стандарт“ ЕООД. Вещото лице
установява, че в счетоводството на ответното дружество липсват първични
счетоводни документи, удостоверяващи постъпила сума от 5 500 лева по
договора в брой или по банков път. Вещото лице сочи, че за същата сума е взето
второ счетоводно записване, с което задължението, заедно с друг две е погасено,
като за извършените плащания липсват налични първични документи, банкови
нареждания за плащания, въз основа на които е отразено погасяване на
задълженията. Вещото лице сочи, че в резултат на анализа и съпоставяне на
наличните документи и данни, установява разминаване между счетоводни
записвания, с които е отразено погасяване на задължения към ЗК „Уинн Стандарт“ ЕООД в размер на 16 500 лева и в
счетоводния баланс към 31.12.2019 г., в който задължението фигурира.
Предвид така установените факти, съдът
намира следното:
За успешното провеждане на предявения иск, ищцовото
дружество следва да установи следните правопораждащи
факти, а именно основанието, от което произтича претенцията му - наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за заем между
страните, по който договор е изпълнило задължението си да предаде заемната сума
на ответника, както и наличието на валидно постигната договореност между
страните за връщане на заема, като установи вземането си и по размер.
По смисъла на чл. 240 ал. 1 ЗЗД с договора за паричен
заем заемодателят предава в собственост на заемателя
определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя
да ги върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на
съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните, за това
независимо дали е налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с
предаването на съответната сума е завършен фактическия състав на съглашението.
Именно предвид реалния характер на договора, писменото обещание за връщане на
парична сума, ако не съдържа в себе си признание, че тя е получена от задължено
в заем лице, не може да се цени като доказателство за сключен договор.
Елементите
от фактическия състав на договора за заем: 1/ съгласие на страните за предаване
от заемодателя в собственост на заемателя на парична
сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване
на падежа; 2/ реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя, както и настъпването на падежа за връщане на
заема, следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване,
като доказателствената тежест се носи от ищеца – заемодател, защото той извлича
изгода от сключения договор за заем с ответника – заемател
и търси изпълнение на договорно задължение на заемателя. В Решение № 379/2013 г. от 06.01.2014 г. по гр. д. № 171/2012
г. на ВКС, IV г.о. е прието, че договорът за заем е сключен, когато
заемодателят предаде в собственост на заемателя пари
или други заместими вещи, а заемателят
се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
В настоящия случай съдът приема, че по делото не се
установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните е
възникнало заемно правоотношение.
Липсват доказателства за реално
предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя
по Договора за заем от ***г. Според чл. 2 от Договора за заем, заемната сума ще
бъде предадена от Заемодателя на Заемателя при
поискване, от която дата ще се счита сключен договора за заем. По делото няма
доказателства, нито за това кога и дали е поискана уговорената заемна сума,
нито за това, че е поискана и реално предадена такава сума от заемодателя на заемателя.
От приетото по делото заключение на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните, което
съдът изцяло кредитира, се установява, че в счетоводството на ищеца липсват първични
счетоводни документи, удостоверяващи плащане на сумата от 5 500 лева по
този договор в брой или по банков път. Вещото лице установява и, че и в
счетоводството на ответника липсват първични счетоводни документи,
удостоверяващи получаване на сумата от 5 500 лева по договора в брой или
по банков път. Вещото лице установява, че процесната
сума е осчетоводена при ищеца, но същата е осчетоводена с дата 01.01.2019г., като сумата не присъства и не намира отражение в
ГФО, съответно в счетоводния баланс на ищцовото
дружество за 2018 г., а намира отражение в баланса за 2019 г. Действително,
вещото лице установява, че процесната сума е
осчетоводена при ответника, но за същата сума е взето второ счетоводно
записване, с което задължението е погасено, като в крайна сметка вещото лице
констатира разминаване между счетоводните записвания, с които е отразено
погасяване на задължения към ищеца и в счетоводния баланс към 31.12.2019 г., в
който задължението фигурира. Относно последното обстоятелство, съдът приема, че
е налице фиктивно счетоводно отразяване, което се обяснява с факта, че ***на
двете дружества е едно и също лице. Нещо повече, самото осчетоводяване не
създава права и задължения, доколкото не е доказано предаването на заемната
сума.
Предвид липсата на първични счетоводни
документи, които да удостоверят реално предаване на сумата – няма РКО или ПКО,
няма разписка, както и несъответствието в счетоводството на дружеството –
заемодател в датата на осчетоводяване на предаване на сумата, съдът приема, че
по делото не се доказа, че сумата от 5500 лева е реално предадена в заем.
От съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът намира, че по делото не се доказа от ищеца при
условията на пълно и главно доказване, че ищцовото
дружество е дало в заем сумата от 5500 лева на ответното дружество.
След като, ищеца, в чиято
доказателствената тежест е, не доказа, че е дадена процесната
сума в заем, не се установява и твърдяното в исковата молба наличие на неизпълнение
на задължение, произтичащо от невърнат заем.
Ето защо и предявеният иск е неоснователен и
следва да се отхвърли.
За пълнота на изложението, по
делото се установява, че към ***г. К.С.К.не е бил ***и представляващ ответното
дружество „Венис 2017“ ООД. Предвид направеното протовопоставяне по чл. 301 ТЗ и предвид липсата на
доказателства за по-ранно узнаване на Договора за заем, следователно този
договор е сключен от лице без представителна власт, поради което и не обвързва
ответното дружество. Ето защо, дори да беше доказано предаването на сумата от
5500 лева в заем, то с оглед основанието и протовопоставянето
на ответното дружество, връщането й не би било дължимо на договорно основание,
т.е. искът пак би бил неоснователен на заявеното договорно основание.
С оглед на изложеното, съдът намира, че предявеният
осъдителен иск с правно основание чл. 240 ЗЗД, е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски. Ответникът претендира
съобразно представения списък на разноски по чл. 80 ГПК и договор за правна
защита и съдействие, разноски – 726 лева за заплатено адвокатско възнаграждение,
които следва да бъдат присъдени изцяло в тежест на ищеца.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Заложна къща – УИНН Стандарт“ ЕООД, ЕИК *********,
против „Венис 2017“ ООД, ЕИК *********, иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5500 лева /пет хиляди и петстотин лева/ - главница, представляваща
дадена в заем сума по Договор за паричен заем от ***г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 23.01.2020 г. до окончателното й изплащане, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Заложна къща –
УИНН Стандарт“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „Венис 2017“ ООД, ЕИК *********, сумата от 726 лева /седемстотин
двадесет и шест лева/ - деловодни разноски
за производството по настоящото дело.
Решението може да се обжалва пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ КРИСТИНА ТАБАКОВА
Вярно с оригинала: Ц.В.