Мотиви към присъда №153 / 15.07.2016г.,постановена по нохд №51/2016г.

          С обвинителен акт Районна прокуратура гр.Р. е повдигнала обвинение срещу Г.В.Г., с ЕГН:**********,*** за това ,че в гр.Р., обл.П., след като е бил осъден да издържа свой низходящ / с Решение №281/08.12.2009г. постановено по гр.дело №./2009г. по описа на РС Р., влязло в сила на 29.12.2009г. да заплаща на малолетното си дете К. Г.В., с ЕГН:********** ежемесечна издръжка в размер на 60,00 лева, считано от 01.03.2009г. и с Решение №./26.06.2013г. постановено по гр.дело №6./2013г. по описана РС Р., влязло в сила на 11.07.2013г., с което е увеличен размера на издръжката на 100,00 лева, считано от 21.01.2013г., платими  чрез неговата майка и законен представител В.К.Г., с ЕГН:**********, с адрес ***/, съзнателно не изпълнил това си задължение, в размер на две или повече месечни вноски, а именно: за периода от 01.05.2015г. до 30.11.2015г. включително, представляващи общо седем  месечни вноски по 100 лева или общо 700 лева, като деянието е извършено в условията на повторност / Присъда №./11.06.2014г., влязла в сила на 27.06.2014г., постановена по НОХД №./2014г. по описа на РРС за престъпление по чл.183, ал.1 от НК/ - престъпление по чл.183, ал.4, вр.ал.1, пр.3-то, вр.чл.28, ал.1 от НК.

   Представителят на държавното обвинение поддържа обвинителния акт и предлага на подсъдимия да се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца с приложение на разпоредбата на чл. 66 ал. 1 от НК, като изтърпяването на наказанието бъде отложено за срок от три години,считано от влизане на присъдата в сила.

  Подсъдимият Г.Г.  не се явява в с.з.Производството по делото е разгледано в условията на чл.269 ал.3 т.1 от НПК в  негово отсъствие и в присъствие на служебно назначения му  процесуален представител, а именно адвокат Д.Ц.  от Пернишката адвокатска колегия. Адвокат-защитника на подсъдимия в хода на съдебните прения изразява становище ,че не оспорва обвинението срещу нейния подзащитен, така както е повдигнато  от Районна прокуратура гр.Р. и пледира на Г. да бъде наложено наказание пробация” изразяващо се в следните пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” и „задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца и  за двете пробационни мерки и обществено порицание.

Радомирския районен съд след като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и 18 от НПК намери следното:

            Подсъдимият Г.В.Г. през 2006г. сключил граждански брак със св.В.К. К., като от същия имат дете К. Г.В., роден на ***г. От 08.02.2009г. двамата съпрузи са във фактическа раздяла, като бракът им е прекратен с Решение №./22.01.2015г. по гр.дело №./2014г. по описа на Радомирския районен съд, влязло в сила на 10.03.2015г. Подсъдимият Г. по силата на решение №./08.12.2009г., постановено по гр.дело №897/2009г. влязло в сила на 29.12.2009г е осъден  да изплаща ежемесечна издръжка на  малолетното си дете К. Г.В. в размер на 60 лева, считано от 01.03.2009г. С Решение №./26.06.2013г., постановено па гр.дело №./2013г., влязло в сила на 11.07.2013г. Радомирският районен съд е увеличил размера на тази издръжка платима от  подсъдимия на малолетното му дете от 60 лева на 100 лева месечно, считано от 21.01.2013г.  Подсъдимият Г. е осъден с Присъда №./11.06.2014г., влязла в сила на 27.06.2014г. постановена  по НОХД №./2014г. по описа на РРС за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

В хода на съдебното следствие разпитаната свидетелка В.К. , майка и законна представителка на малолетното дете Кирил Г.В. заявява ,че от момента на раздялата със съпруга й през 2009г. същият по никакъв начин не се интересувал от детето и не го е виждал по никакъв повод.Свидетелката  заявява, че е получавала около три ,четири месеца издръжка от подсъдимия за малолетното им дете като след това отново е спрял да плаща такава като по никакъв повод не го е виждала и няма контакт с него.

Видно от събраните на досъдебното производство писмени доказателства след влизане в сила на решението на гражданския съд свидетелката  В.К.  е завела изпълнително дело №./2010г.  по описа на ДСИ при РРС . От образуване на изпълнителното дело за периода, за който подсъдимият е предаден на съд за извършено от него  инкриминирано деяние , а именно от 01.05.2015г. до 30.11.2015г.  свидетелката В.К.  е получила следните суми:на 20.05.2015г- 100 лева , на 05.10.2015г. -136 лева , на 09.11.2015г. – 136 лева и на 25.11.2015г.- 136 лева.В този смисъл е и представеното от ДСИ при РРС  в хода на съдебното дирене Удостоверение.

Така установената фактическа обстановка е безспорна и се подкрепя, и потвърждава от всички събрани в хода на досъдебното производство  доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК, които в своята съвкупност напълно си кореспондират и не си противоречат , а  именно: Решение №./08.12.2009г., постановено гр.д.№./2009г. по описа на РРС, Решение №./26.06.2013г. ,постановено по гр.д.№./2013г. по описа на РРС,Справка за съдимост на подсъдимия ,  свидетелските показания на свидетелката В.К. дадени в хода на съдебното следствие, както и   Удостоверение от СИС при РС-Р. по изп. д .№./2010г. по описа на ДСИ при РРС.

Горните доказателства напълно си кореспондират по отношение авторството на деянието, механизма на извършването му и формата на вината ,поради което съдът им дава вяра.

При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намери, че  с деянието си подсъдимият Г.Г. е извършил от обективна и субективна страна престъпното деяние по чл.183, ал.4, вр.ал.1, пр.3-то, вр.чл.28, ал.1 от НК, а именно след като  е осъден да издържа свой низходящ, / с Решение №./08.12.2009г. постановено по гр.дело №./2009г. по описа на РС Р., влязло в сила на 29.12.2009г.да заплаща на малолетното си дете К. Г.В.,с  ЕГН:********** ежемесечна издръжка в размер на 60,00 лева, считано от 01.03.2009г. и с Решение №./26.06.2013г. постановено по гр.дело №./2013г. по описана РС Р., влязло в сила на 11.07.2013г., с което е увеличен размера на издръжката на 100,00 лева, считано от 21.01.2013г., платими  чрез неговата майка и законен представител В.К.Г., с  ЕГН:**********, с адрес ***/, съзнателно не изпълнил това си задължение,  като предвид събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства и като взе предвид данните по  изп.д.№./2010 година на ДСИ при РРС съдът констатира ,че подсъдимият Г. е изпълнил задължението си през инкриминирания период за  сумата от 508 лева , а именно за периода от   01.05.2015г. до 01.09.2015г. като не  изпълнил това си задължение за периода 01.09.2015г. до 30.11.2015г за сумата от общо 192 лева , за което го призна за виновен по така повдигнатото обвинение, като за сумата от 508 лева и за периода от 01.05.2015г. до 01.09.2015г. го оправда по така повдигнатото обвинение по чл.183, ал.4, вр.ал.1, пр.3-то, вр.чл.28, ал.1 от НК

От обективна страна деянието е извършено чрез бездействие.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл като форма на вина- дееца е съзнавал  общественоопасния характер на деянието си  предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

Причини за извършване на деянието е ниското правно съзнание на подсъдимия .

За престъплението по  чл.183, ал.4, вр.ал.1, пр.3-то, вр.чл.28, ал.1 от НК  законът предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание.

След като в хода на съдебното дирене предвид събраните на досъдебното производство писмени доказателства съдът констатира, че подсъдимият  е погасил част от задълженията си за инкриминирания период за сумата от 508 лева за периода от 01.05.2015г. до 01.09.2015г. , то го оправда по така повдигнатото обвинение по  чл.183, ал.4, вр.ал.1, пр.3-то, вр.чл.28, ал.1 от НК за сумата от  508 лева за периода от 01.05.2015г. до 01.09.2015г. и го призна за виновен за извършено престъпление по  чл.183, ал.4, вр.ал.1, пр.3-то, вр.чл.28, ал.1 от НК за  периода от 01.09.2015 г. до 30.11.2015 г. общо за сумата от 192  лева  и на  основание  по  чл.183, ал.4, вр.ал.1, пр.3-то, вр.чл.28, ал.1 от НК вр. с чл.42а, ал.3, т.1 ,вр. ал.2, т.1 и т.2  и чл.54 от НК му наложи наказание  “Пробация”, изразяваща се в следните пробационни мерки : ”Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца, с периодичност два пъти седмично, на адрес с.М. ,ул.»Ал.С.» №. ,абщ.Х.  и  „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца, както и «Обществено порицание» чрез публикация в местно печатно издание.

При индивидуализация на наказанието съдът съобрази смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдебното  му минало и предвид на това  прие, че за постигане целите по чл. 36  ал.1 от НК за превъзпитание и поправяне на дееца, както и за осъществяване на личната и генералната превенция в конкретния случай справедливо се явява наказанието “Пробация”, изразяваща се в следните пробационни мерки : ”Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца, с периодичност два пъти седмично, на адрес с.М. , ул.“А. С. « №. ,община Х.   и  „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца, както и «Обществено порицание»  чрез публикаци в местно печатно издание .

  Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: