№ 763 / 10.12.2019 г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И.  Е

   гр. Монтана, 10.12.2019 г.

 

В ИМЕТО Н. НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД-МОНТАНА, Първи граждански състав в открито заседание Н. двадесет и. седми ноември през две хиляди и. деветнадесета година в състав:

                                                             Председател: РУМЯНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря  Татяна Иванова, като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д.№ 1134 по описа З. 2019г., З. да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е образувано по искова молба, подадена от „А. З. С. Н. В. Е. –. г. С., представляван от Н. Т. С. и. М. Д. Д. против Б.Я.К. xxx. Предявеният иск е установителен и. е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.79 ЗЗД и. чл.86 ЗЗД.

Ищецът твърди в исковата молба, че Н. 10.07.2017г. между „Б. П. П. Ф.” Е. и. Б.Я.К. xxx е сключен договор З. кредит З. покупка Н. стоки или услуги № CREX - 15052645, по силата, Н. който кредитополучателят се е съгласил предоставеният му по договора кредит да бъде изплатен пряко Н. упълномощен търговски партньор Н. кредитодателя. Общият   размер Н. кредита е 2069.91 лева, който включва в себе си обща цена Н. стоките и. размера Н. застрахователната премия по застраховка „защита Н. плащанията”, която сума кредитополучателят се е задължил да върне Н. кредитора Н. 12 броя равни части, които са включени в размера Н. всяко отделна месечна погасителна вноска. Общата стойност Н. плащанията по кредита е договорена Н. 2417.64 лева, а договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер Н. 347.73 лева.

Поддържа, че съгласно сключения договор З. кредит, кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.07.2018г., Н. 12 броя равни месечни погасителни вноски всяка в размер Н. 201.47 лева, при първа погасителна вноска 20.08.2017г. Срокът Н. договора е изтекъл Н. 20.07.2018г. с последната погасителна вноска и. не е обявяван З. предсрочно изискуем.

Н. основание сключения договор страните са договорили, че в случай Н. забава в заплащането Н. една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение З. забава, което е начислено З. периода от 21.08.2017г. до датата Н. подаване Н. заявлението и. е в размер Н. 295.22 лева.

Ищецът твърди също в исковата молба, че Н. 13.02.2018г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор З. прехвърляне Н. вземания, цесия от 27.07.2017г., между „Б. П. П. Ф.” Е. и. „А. З. С. Н. В. Е., по силата Н. който вземането, произтичащо от договор З. кредит от 10.07.2017г., сключен с Б.Я.К., е прехвърлено в полза Н. „А. З. С. Н. В. ООД, ведно с всички привилегии, обезпечения и. принадлежности, вкл. такси, лихви, комисионни и. други разноски.

По реда Н. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено уведомително писмо З. извършената продажба Н. вземането от страна Н. „Б. П. П. Ф.” Е., изпратено с известие З. доставяне Н. посочения в договора З. кредит адрес, като Н. 25.01.2018г. уведомлението е получено от длъжника по реда Н. чл.46 ГПК.

Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае З. установено по отношение Н. ответника Б.Я.К., че същия има вземане към „А. З. С. Н. В. Е. ЕИК: ********* З. следните суми: 2069.91 лева, представляваща неизплатена главница по Договор З. кредит от 10.07.2017г.; 347.73 лева, представляваща договорна лихва начислена З. периода от 20.08.2017г. до 20.07.2018г.; 295.22 лева обезщетение З. забава З. периода от 21.08.2017г. до датата Н. подаване заявлението, както и. законна лихва З. забава върху главницата от датата Н. входиране Н. заявлението до окончателното изплащане Н. задължението, З. които суми е издадена заповед З. изпълнение по чл.410 ГПК № 169/04.02.2019г. по ч.гр.дело № 253/2019г. Н. РС Монтана. 

Моли да му бъдат присъдени и. разноските, извършени по заповедното производство и. разноските в настоящото исково производство. Заедно с исковата молба са представени и. писмени доказателства. Направено е и. искане З. прилагане Н. ч.гр.д.№ 253/2019 година Н. МРС и. З. назначаване Н. съдебна експертиза в случай Н. оспорване от страна Н. ответника Н. обстоятелствата, Н. които основава вземането си.    

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Б.Я.К., чрез назначения по реда Н. чл.47, ал.6 ГПК особен представител, адв.В.К., представя писмен отговор Н. исковата молба и. взема становище по предявените искове. Поддържа, че оспорва изцяло исковете по основание и. размер, оспорва годишния процент Н. разходите и. годишния лихвен процент, като прекомерно високи. Не се противопоставя Н. искането З. допускане Н. съдебна експертиза. Оспорва изцяло приложените от ищеца писмени доказателства. Моли З. отхвърляне Н. предявените искове изцяло или отчасти, с оглед заключението Н. вещото лице.   

Доказателствата са писмени. Изслушано е заключение Н. съдебно - икономическа експертиза.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с изразените становища Н. страните и. съобразно чл.235 от ГПК приема следното:                                  

Съдът намира исковата молба З. допустима, като подадена от легитимирана страна в заповедното производство и. в рамките Н. указания от закона едномесечен срок. Разгледана по същество я намира З.  основателна с оглед Н. установената от събраните по делото доказателства.

Безспорно е между страните и. от приложеното ч.гр.д. №.3/2019г. Н. Районен съд-Монтана се установява, че е издадена Заповед № 169/04.02.2019г. З. изпълнение Н. парично задължение по чл.410 ГПК г. по повод подадено Заявление по чл.410 ГПК от „АСВ” Е.- ищец по настоящето дело, с която е разпоредено:

Б.Я.К. xxx да заплати Н. кредитора “А. З. С. Н. В. Е. следните суми: 2 069.91 лева, общо дължима главница, сумата от 347.73 лева договорна лихва, сумата от 295.22 лева лихва З. забава, ведно със законната лихва върху главницата от датата Н. депозиране Н. заявлението, 01.02.2019г., както и. разноските по делото, 54.26 лева държавна такса и. 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение, представляващи вземане произтичащо от договор З. кредит З. покупка Н. стоки и. услуги № CREX -15052645, сключен Н. 10.07.2017г.

Видно от доказателствата по делото договор З. кредит З. покупка Н. стоки и. услуги № CREX -15052645, сключен Н. 10.07.2017г. между „Б. П. П. Ф.” Е., кредитор и. отв.Б.Я.К. - кредитополучател, в общ размер от 2069.91лв., от които обща цена Н. стоките 1899.00 лева и. застрахователна премия по застраховка „защита Н. плащанията” в размер Н. 170.91 лева. Договорени са условия и. лихва, с които страните са се съгласили, при  което общата стойност Н. плащанията по кредита е договорена сума в размер Н. 2069.91 лева, която сума кредитополучателят се е задължил да заплати Н. кредитора Н. 12 броя равни части, които са включени в размера Н. всяка отделна месечна погасителна вноска.

Н. основание сключения договор кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.07.2018г., Н. 12 равни месечни погасителни вноски, в размер Н. 201.47 лева всяка, като падежът Н. първата погасителна вноска е 20.08.2017г., а падежът Н. последната погасителна вноска е 20.07.2018г.

Длъжникът не е погасил дължимата сума по кредита към дружеството, поради което е начислена и. лихва З. забава от датата, Н. която е станала изискуема първата неплатена погасителна вноска, 21.08.2017г., до датата Н. подаване Н. заявлението в съда.  

От приложените към исковата молба по настоящето дело доказателства се установява твърдението Н. ищеца относно извършената цесия от 27.07.2017г. между „Б. П. П. Ф.” Е. и. „А. З. С. Н. В. Е., с което вземането произтичащо от сключения договор З. кредит от 10.07.2017г. е прехвърлено, както и. подписаното Н. 13.02.2018 г. Приложение № 1 към Рамков договор З. продажба и. прехвърляне Н. вземания /цесия/ от 27.07.2017 г., срещу посочения по-горе длъжник е прехвърлено изцяло Н. дружеството.

Последният е уведомен З. станалата продажба Н. вземането по реда Н. чл.99 ал.3 ЗЗД с уведомително писмо от името Н. цедента „Б. П. П. Ф.” Е., изпратено с известие З. доставяне, с Изх. № УПЦ-П- Б./ CREX - 15052645 от 16.02.2018г., като уведомлението е  получено Н. 26.02.2018г. от лице от домакинството Н. длъжника, баба, поела задължение да го предаде Н. лицето. 

Обстоятелства относно сключените договори, размери Н. сумите и. съдържащите се в тях клаузи не се оспорват от ответника по настоящето дело, както и. внесените/невнесени от длъжника суми-погасителни вноски. Налице е неизпълнение, което е изискуемо и. ликвидно. 

З. изясняване Н. фактическата обстановка в настоящето производство е назначена счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице Л.З.Ц.. От заключението, неоспорено от страните, е видно, че остатъкът от задължението Н. ответника по процесния договор З. кредит З. покупка Н. стоки и. услуги е в размер Н. сумата от 2 069.91 лева главница, договорна лихва в размер Н. 347.73 лева и. законна лихва З. забава 304.74 лева от 21.08.2017г., датата, Н. която е станала изискуема първата погасителна вноска до завеждане Н. заявлението З. издаване заповед З. изпълнение - 01.02.2019г. Вещото лице подробно е посочило просрочените вземания по Договора З. кредит /такива, каквито са изредени в Заявлението/. Вещото лице е констатирало, че преди и. след издаване Н. заповедта З. изпълнение няма извършени плащания Н. погасителни вноски по договора З. кредит. Ответникът не е заплатил нито една от погасителните вноски към кредитора. Съдът приема заключението Н. икономическата експертиза като обективно и. компетентно изготвено.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че са налице предпоставките Н. закона З. уважаване Н. исковите претенции. По делото е установено съществуване и. дължимост Н. вземането, предмет Н. заповедното производство по цитираното ч.гр. дело, както и. идентичност Н. страните. По сключения между страните договор е установено неизпълнение от страна Н. ответника по причини, които не изключват предвидената в същия и. в закона отговорност. Ето защо предявеният иск е изцяло основателен и. следва да бъде признато съществуването Н. претендираното от ищеца вземане.

От приложените към исковата молба по настоящето дело доказателства се установява твърдението Н. ищеца и. относно извършената цесия. В случая прехвърлянето Н. вземането поражда действие З. длъжника, Н. основание чл. 99, ал. 4. ЗЗД, в подкрепа Н. който извод е практиката Н. ВКС, в постановените Н. осн. чл. 290 и. 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т.д. № 1711/2013 г. Н. І т. о. и. Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. Н. ІІ т. о. Когато в производство се установи, че задължението Н. ответника, произтичащо от посочения договор З. кредит не е погасено, то фактът кога и. Н. кого е връчено уведомлението З. прехвърленото вземане не е от значение З. основателността Н. иска. Уведомлението по реда Н. чл. 99, ал. 4. ЗЗД е предвидено в полза Н. длъжника с цел да го предпази от двойното плащане Н. едно и. също задължение.

Отделно от това съдът не намира основания З. наличие Н. неравноправни клаузи по см. Н.  ЗПК във вр. ЗЗП.

По изложените съображения съдът приема исковите претенции З. доказани и. основателни, поради което следва да бъдат уважени изцяло.  

С оглед изхода Н. спора и. Н. осн. чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени направените от ищеца разноски в настоящето производство по представен списък по чл.80 ГПК, а именно: 54.26 лв- доплатена държавна такса в исковото;  200,00 лв- депозит/възнаграждение З. вещо лице; 420.00 лева депозит/ възнаграждение особен представител Н. ответника и. 350.00 лв- юрисконсултско възнаграждение съобразно Наредбата З. заплащане Н. правната помощ. Следва да бъдат присъдени и. разноските в заповедното производство в размер Н. 54.26 лв., представляващи платената държавна такса в производството, 24.00 лева такса връчване ЧСИ и. 200.00 лв- юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И.  :

 

ПРИЗНАВА З. УСТАНОВЕНО по отношение Н. ответника Б.Я.К. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, чрез адвокат В.К. - особен процесуален представител, че същият има задължение към ищеца „А. З. С. Н. В. Е., ЕИК 2. със седалище и. адрес Н. управление: г. С., у. Д. П. Д. №. о.-сграда Л. е. о. 4., представляван от Н. Т. С. и. М. Д. Д.- изпълнителен директор, чрез пълномощника си - юрисконсулт П. Г. Б., З. сумата 2 069.91 лева –. главница, 347.73 лева –. договорна (възнаградителна) лихва от 20.08.2017 година до 20.07.2018 година, 295.22 лева –. лихва З. забава от 21.08.2017 година до 01.02.2019 година, ведно със законната лихва от 01.02.2019 година до изплащане Н. вземането, З. които  в Заповедното производство по ч.гр.д. № 253/2019г. Н. РС- гр. Монтана е издадена Заповед № 169/04.02.2019г. З. изпълнение Н. парично задължение по чл.410 ГПК.

Осъжда Б.Я.К. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати Н. „А. З. С. Н. В. Е., ЕИК 2.  /седалище и. адрес Н. управление по-горе/, сумите от 1 024.26 лева, представляващи разноски в исковото производство по настоящето дело, както и.  278.26 лева  разноски в заповедното производство. 

Решението подлежи Н. въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му Н. страните.

 

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: