Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 13.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на четвърти
май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 19733 по описа на съда за
2014 г., взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на В.А.К. срещу П. на
РБ за осъждането й да му заплати сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени в периода 12.04.2006 г.
– 02.12.2012 г. неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на човешкото
му достойнство, чест, добро име и обществена репутация, срам и унижение,
нарушаване на психологичния и психически статус и влошаване на здравословното
състояние от повдигане и поддържане на обвинение в престъпление, за което била
постановена окончателна оправдателна присъда, продължително наказателно
производство, неправомерно регистриране в системата на МВР като криминално проявена
личност, неизпълнение на задълженията й за възстановяване на доброто му име,
незаконно използване на специални разузнавателни средства и отнемане на
разрешително за носене на оръжие, ведно със законната лихва от датата на
подаването на исковата молба до окончателното изплащане.
От ответника П. на РБ е постъпил отговор, в който се
излагат доводи за недопустимост на част от исковете, както и за тяхната
неоснователност.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ.
Отговорността
на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност в сравнение с общата
деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД. Отговорността на държавата
произтича от общото задължение на нейните органи да зачитат правата и законните
интереси на гражданите и юридическите лица и има обективен характер. Тя
възниква при наличие на изрично предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика
от деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД, породена от нарушеното задължение
да не се вреди другиму) и не е обусловена от наличието на вина на длъжностното
лице, причинило вредата (чл. 4 от ЗОДОВ).
В случая
отговорността на Държавата е ангажирана за причинени на ищеца неимуществени
вреди от действия на органите на П. – повдигане на обвинение за извършване на
престъпление, за което са липсвали достатъчно доказателства да е извършено от
обвиняемия. Това наложило постановяване на оправдателна присъда след проведени
52 съдебни заседания в продължение на шест години. Ищецът извежда правото си да
получи обезщетение на посочената в петитума на исковата молба сума в размер на
50 000 лева и от обстоятелството, че през този период бил регистриран като
криминално проявена личност; след извършени публикации за воденото срещу К.
наказателно производство и постановената оправдателна присъда ПРБ не
възстановила доброто му име; използвала незаконосъобразно специални
разузнавателни средства и отнела разрешението му за носене на оръжие.
Доказателствената
тежест за установяване на предпоставките за възникване на отговорността е на
ищеца.
Не се
спори между страните и от писмените доказателства по делото и в частност от
приложеното НОХД № 430/2006 г. се установява, че по образувано сл.д. № 180/2006
г. на НСлС, пр.пр. № 724/2006 г. на ОП – гр. София е изготвен и внесен на
26.06.2006 г. обвинителен акт срещу В.А.К. за продължавано престъпление (от
01.01.2002 г. до 31.12.2004 г.), в качеството си на длъжностно лице по смисъла
на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК – контрольор граничен сектор „Калотина“ при
„Управление пътни такси и разрешителни” на ИА „Пътища”, действайки в
съучастие като съизвършител с Ц.М.И., А.М.И.и П.Т.Д., умишлено не положил
достатъчно грижи за възложената му работа, нарушавайки разпоредбите на Раздел
І, т. 1, т. 2 и т. 6 и Раздел II, т. 1 и т. 2 от Инструкция № НД 1560/29.04.2002 г.
за организиране на събирането, отчитането и контрола на пътните такси и
разрешителните от служители на УПТР, утвърдена от Главния директор на УПТР,
като по време на работните смени, конкретно посочени и по дати в обвинителния
акт, не събрал от 19 162 бр. леки автомобили с чуждестранна регистрация дължими
пътни такси общо в размер на 119 188 щатски долара, равняващи се на 209 991.20
лева и от това е последвала щета за Управление „Пътни такси и разрешителни” при
ИА „Пътища” в особено големи размери и случаят е особено тежък, като всяко едно
деяние осъществява по отделно един и същи състав на едно и също престъпление –
чл. 219, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, извършено е през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като
последващите деяния се явяват обективно и субективно продължение на
предшестващите – престъпление по чл. 219, ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20,
ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С привличане на В.А.К. към наказателна отговорност за
горепосоченото престъпление му е наложена мярка за неотклонение „подписка“.
В продължение на шест години са проведени близо 50
съдебни заседания на 16.11.2012 г. е постановена присъда № 27, влязла в сила на
04.12.2012 г., с която В.А.К. е бил оправдан по повдигнатото му обвинение.
Установява се по
безспорен начин и че в хода на наказателното преследване спрямо В.К. са били
използвани специални разузнавателни средства за периода от 22.05.2002г. до
19.05.2004г. (540 дни).
Следователно,
в случая безспорно е налице елемент от състава на отговорността за обезвреда по
реда на ЗОДОВ – П. е повдигнала и поддържала обвинение в престъпление, за което
К. е бил оправдан и това представлява основание за търсене на обезщетение за
вреди от незаконно обвинение.
Ищецът
следва да докаже и наличие на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване
се претендира и обвинението в престъпление, за което е бил оправдан.
Следва
да се отбележи, че в уточнителна молба от 09.11.2015 г. представителят на ищеца
е посочил по отделно обезщетенията за всяко от действията на ответника в хода
на наказателното производство са по отделно посочени за воденото наказателно
производство, но доколкото предприетите мерки са част от цялостния процес по
повдигане и поддържане на обвинение, обезщетението следва да бъде определено
глобално, като се съобрази тяхната продължителност и тежест.
Паричният
еквивалент на претърпените неимуществени вреди се определя по правилата на § 1
от ЗР на ЗОДОВ вр. чл. 52 от ЗЗД и се основава на доказаните в производството
обстоятелства, попадащи в съдържанието на твърдените неблагоприятни последици
от воденото досъдебно производство – тежестта на обвинението, продължителността
на наказателното преследване, личността на увредения, данните за здравословното
и психическо му състояние и търпените от него негативни последици, настъпилите
промени в отношенията в семейството, в начина на живот и репутация на лицето в
обществото (решение № 281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г., ІV г.о. на ВКС и
определение № 598/03.07.2017 г. по гр.д. № 5508/2016 г., ІІІ г.о. на ВКС).
Целта на
присъденото обезщетение е да се репарират действително претърпените
неимуществени вреди, без да се допуска обогатяване на увреденото лице.
Ищецът е привлечен
към наказателна отговорност за квалифициран състав на безстопанственост през
2006 г. и окончателното му признаване за невиновен е извършено през 2012 г.
Продължителността на наказателното производство не е прекомерно дълга, предвид
броя на обвинените лица и извършените процесуални действия. Следва да се
съобрази обаче, че през този период съдебните заседания са провеждани
регулярно, за да стигнат до почти 50 на брой. Това е оказало негативно
изменение в психо-физиологичното състояние на К.. Събраните по делото
доказателства чрез разпит на съпругата на ищеца А.К.съдържат подробни данни за
отражението, което повдигнатото обвинение е оказало както върху здравето на К.,
така и върху отношенията с близките и членовете на семейството му. Ищецът
преживял тежко обидата, че е извършил престъпление. Преживеният преди 2006 г.
инфаркт налагал да щади сърцето си. Обвинението влошило състоянието му, освен
че се разболял от диабет.
Особено тежко се
отразило на живота му отчуждението на собствените му деца, които били достатъчно
големи да осъзнаят тежестта на случилото се. Неколкократното отразяване на
обвинението в медиите внушавало вина, която било трудно да се обясни, че К. не
носи. Близките и роднините му вярвали в изнесената в публичното пространство
информация, което довело до отдръпването им от него и преустановяване на
контактите с обвинения. Дори дъщеря му не пожелала баща й да присъства на
тържеството за завършването й на средно образование, тъй като се срамувала от
приятелите си. Тези отношения не се възстановили и след постановяване на
оправдателна присъда. Разколебаното доверие и вярата в почтеността и доброто име
на К. били безвъзвратно изгубени.
Безспорно
се установява, че в медиите е било широко отразено обвинението и особено
развитието на съдебната фаза на наказателния процес. Информирането на
обществеността за следене работата на ПРБ по спазване на законността е
журналистическа дейност, но когато се отразява процес, приключил с оправдателна
присъда, огласеното обвинение, оказало се незаконно, е накърнило достойнството
и доброто име на обвинения в обществото. Това неизменно е довело до трайни
последици за репутацията му, включително сред близките и приятелите. Поради
това и на основание чл. 4 от ЗОДОВ, П. на РБ дължи обезщетение за всички имуществени
и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането.
Във
връзка с наказателното преследване е и накърненото право на личен живот и
свободата и тайната на кореспонденцията на К. за период от две години.
Не се
доказа в настоящото производство какви вреди ищецът е претърпял от отнемане на огнестрелното
му оръжие. Притежанието на ловен билет не предполага, че му е бил нужен за упражняване
на дейност по ловуване или за участие в други мероприятия. Не се установи и че К.
е бил регистриран в масивите на МВР като „криминално проявена личност“ и
произтеклите за ищеца вреди от това.
При
определяне размера на обезщетението следва да се отчете наложената най-лека
мярка за неотклонение – „подписка“. Макар и обвинението да е за деяние,
извършено в качеството му длъжностно лице и за квалифициран случай на
безстопанственост, престъплението не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
В редакцията към момента на извършването на деянието (ДВ, бр. 62/1997 г.) за
него се е предвиждало наказание от една до пет години лишаване от свобода, като
в хода на производството нормата е била приложима в тази редакция, на основание
чл. 2, ал. 2 от НК.
В случая
задължението на ответника по чл. 11, ал. 2 от ЗОДОВ не попада под основанията
за ангажиране на отговорността му по реда на ЗОДОВ, доколкото те са
изчерпателно посочени в чл. 2 от закона. Въпреки че обвинението е било
разгласено от медиите, липсва пречка за ищеца да процедира по реда на чл. 11,
ал. 1 от ЗОДОВ, като поиска от П. да оповести оправдателната присъда чрез
средствата за масова информация.
Събраните по
делото доказателства обосновават основателност на иска за сумата от 15 000
лева, които в относително пълен обем ще репарират действително претърпените
неимуществени вреди, без да се допуска обогатяване на увреденото лице. Обезщетението
ответникът дължи ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата
молба.
За горницата до
пълния предявен размер от 50 000 лева искът подлежи на отхвърляне.
Съгласно чл. 10,
ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца разноските за производството и
да му възстанови заплатената държавна такса. Ищецът има право и на разноски за
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. Съразмерно на уважената част от исковете, на ищеца се дължат 70 лева
разноски, от които 10 лева държавна такса и 60 лева адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, П. на Република България, с адрес
гр. София, бул. „********да заплати на В.А.К., ЕГН **********, с адрес ***
сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от от повдигане и поддържане на обвинение в престъпление,
за което била постановена окончателна оправдателна присъда по чл. 219, ал. 4
вр. ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със
законната лихва от 09.12.2014 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска
за горницата до пълния предявен размер от 50 000 лева; на основание чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ - сумата от 70 лева.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: