Решение по дело №331/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ [населено място] против Решение №52/12.02.2025г., постановено по АНД № 2859/2024г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление № 43-0002095/27.08.2024г. с наложена на „БРИГАДА“ ЕООД, ЕИК *********, имуществена санкция в размер на 2 000лв. на основание чл.104 ал.7 предл. последно от Закона за автомобилните превози за това, че на 29.07.2024г. в Областен отдел „Автомобилна администрация“ [населено място], кв. Индустриален“ при извършване на комплексна проверка на дейността на предприятието, лицензираният превозвач „БРИГАДА“ ЕООД, притежаващ лиценз №09067 за превоз на товари на територията на РБ, валиден до 16.05.2027г., не представя при поискване за проверка съхранената информация относно време на управление и почивки за периода 01.07.2023г. – 01.06.2024г., изискана по т.3.4 от известие №14-00-30-653 от 17.06.2024г., за водача Д. О. Ю., с което е извършено нарушение на чл. 91в, предл. второ т.1 от Закона за автомобилните превози.

За нарушението е съставен АУАН № 332085/06.08.2024г. против БРИГАДА ЕООД в присъствието на управителя, видно от писменото му изявление, с връчен препис срещу разписка от инспектор в ОО „АА“ [населено място]. АУАН е съставен от инспектор при ОО „АА“ Стара Загора, който е установил нарушението, съгласно Констативен протокол за извършена комплексна проверка на 29.07.2024г., регистриран на 06.08.2024г. Според Констативния протокол превозвачът не съхранява тахографските листи, съдържащи информация за времето на управление и за почивките на водача, за периода 01.07.2023г. – 01.06.2024г.

Известие №14-00-30-653/17.06.2024г. до Управителя на дружеството е връчено на 21.06.2024г. на лице, което живее на адреса, на който е регистрирано седалището на дружеството и което е родител на едноличния собственик и управител. С известието е изискано от управителя в 7-дневен срок от получаването му да се яви в Областен отдел „Автомобилна администрация“ [населено място], [жк], където да представи тахографски листа – оригинал, както и съхранени и архивирани данни от дигиталните тахографи и картите на водачите с цифрово криптиран подпис за проверявания период – 01.07.2023г. – 01.06.2024г.

За да отмени наказателното постановление въззивният съд е приел, че датата на нарушението не съответства на определения 7-дневен срок за представяне на документите по чл.91в от Закона за автомобилните превози, с изтичане на който се завършва съставът на административното нарушение, изразяващо се в бездействие да се изпълни в срок административно задължение. Освен това съдът е установил, че не е достатъчно конкретно изискването по т.3.4 от известието, защото са изискани тахографски листове, както и съхранени и архивирани данни от дигиталните тахографи и картите на водачите с цифрово криптиран подпис за проверявания период от 01.07.2023г. до 01.06.2024г. Според свидетеля на обвинението устно е било конкретизирано да се представят липсващите тахографски листове, но е получил отговор, че всички съхранени документи са представени. Съдът е отхвърлил възраженията за противоречие между словно фактическо обвинение и правната [жк], като се е позовал на граматичното съответствие между обвинението за непредоставяне за проверка на тахографските листове по чл.91в т.1 от закона, което е административно нарушение по приложената разпоредба на чл.104 ал.7 предложение последно от Закона за автомобилните превози. Даден е отговор и на възраженията за нечетливост на АУАН и нарушено право на защита с аргумента, че управителят на дружеството е присъствал на 29.07.2024г. по време на проверката, когато са съставени и връчени всички АУАН, като е запознат и с текста на констативния протокол. Главният довод на въззивният съд за отмяна на НП, наред с този за несъответна дата на нарушението е, че не се е установило по категоричен и безспорен начин кога са изискани за представяне тахографските листове конкретно за водача Д. О. Ю..

С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 вр. с ал.2 предл. първо от НПК вр. с чл.63в от ЗАНН, защото АУАН има доказателствена стойност за съставомерните факти, поради което НП е издадено след като е доказано съставомерното бездействие – информацията по смисъла на чл.91в от Закона за автомобилните превози е изискана, но не е представена до датата на извършената на място проверка. Нарушението се състои в бездействие, а то е отрицателен факт, поради което обратният положителен за опровергаване на обвинението се доказва от наказаното лице. В касационната жалба са изложени твърдения, че съдът е приел правната квалификация на нарушението за несъответна, поради което сочи като основание и неизпълнение на служебното му задължение да преквалифицира деянието под състав на същото, еднакво или по-леко наказуемо деяние, вместо да го отменя поради неправилно приложение на материалния закон, допуснато от АНО. От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се постанови друго за потвърждаване на НП или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Ответникът „БРИГАДА“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение, като се присъди възнаграждение за един адвокат в размер на 600лв. с ДДС за настоящата съдебна инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за материална законосъобразност на обжалваното въззивно съдебно решение и предлага на съда да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, като взе предвид посочените касационни основания и след служебна проверка за валидност, допустимост и правилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът изрично е посочил, че деянието правилно е подведено под състава на чл.104 ал.7 предл. последно от Закона за автомобилните превози, поради което посоченото в касационната жалба оплакване не се установява. Основанията за отмяна на НП, които се съдържат в мотивите към въззивното съдебно решение са несъответна дата на нарушението с оглед на определения конкретен срок за представяне на изисканите документи и неяснота относно момента, в който известието е достигнало до управителя на дружеството, и неотправянето на конкретно искане за представяне на тахографските листове за посочения в АУАН и в НП водач. В заключение съдът е достигнал до извод, че нарушението по чл.104 ал.7 предл. последно от Закона за автомобилните превози не може да се приеме без съмнение за извършено, защото не е установено, че исканата информация за посочения период е съхранена. За установяване на това обстоятелство не е извършена проверка, а съхранението обуславя изпълнението на задължение за представяне при поискване. Посочил е и че мястото на нарушението не е правилно определено. Във връзка с доводите, че нарушението по чл.104 ал.7 предл. последно от Закона за автомобилните превози може да бъде осъществено само ако се изисква съхранена информация, но тя не се представя, както и относно мястото на нарушението се налагат коригиращи мотиви.

Съдът е установил, че изискването за представяне на документи по чл.91в от ЗАвтП е връчено на 21.06.2024г. на лице, което е в родствена връзка с управителя на дружеството, но не е упълномощено да получава кореспонденция, нито да представлява юридическото лице, което е самостоятелен правен субект. Следователно и като няма данни на коя дата е съобщено поискването по смисъла на чл.91в от Закона за автомобилните превози, то не може да се приеме за доказано, че на посочената в АУАН и в НП дата дружеството е извършило съставомерното бездействие, чрез което да осъществи административното нарушение по чл.104 ал.7 от Закона за автомобилните превози. Освен това и според показанията на актосъставителя, на 06.08.2024г. е поискано от представител на дружеството да предостави липсващите документи, но е получил отговор, че няма други документи освен предоставените, тоест налице е изрично изявен отказ на датата на извършване на проверката конкретно за времето на работа и почивки на посочения водач. Следователно искането, за чието неизпълнение е издадено отмененото НП, е отправено на 06.08.2024г., когато е заявен и отказ да бъде изпълнено. То е поредно и конкретно, след известието от юни 2024г., за което няма данни да е връчено на представител на дружеството. Причините за непредставянето могат да бъдат и несъхраняване, но неизпълнението на това самостоятелно задължение не изключва отговорността за другото самостоятелно нарушение – отказ да се представи поисканата по чл.91в от ЗАвтП информация. В тази връзка следва да се каже, че в разпоредбата на чл.104 ал.7 от Закона за автомобилните превози се съдържат две отделни деяния – съответни на всяко едно от задълженията по чл.91в от същия закон, с различни фактически обстоятелства, които ги пораждат, но засягащи един конкретен обект на защита /правомощието за контрол на информацията по чл.91в от закона/. Двете деяния по чл.104 ал.7 от Закона за автомобилните превози се извършват при различни фактически обстоятелства, а това означава, че не се касае за отделни форми на едно изпълнително деяние, а за два отделни състава на едно и също административно нарушение. Отказът да се представят документи се формира, само когато контролен орган е отправил искане към задължен субект да му представи документите и информацията по чл.91в от ЗАвтП за срок от една година, считано от началния период на проверката. В т.3.4 от известието е посочено, че се изискват тахографски листа-оригинал за проверявания период 01.07.2023г. – 01.06.2024г., което означава за всеки извършен превоз чрез МПС с аналогов тахограф. Искането е съответно на съдържанието на задължението по чл.91в, т.2 от ЗАвтП, поради което е достатъчно конкретно. Обвинението обаче е за непредставяне на информация за работно време и почивки на конкретен водач, съдържаща се в тахографски листи, което предполага да е установено, че този водач в посочения едногодишен период е извършвал превоз с МПС, оборудвано с аналогов тахограф. Конкретно искане със съдържание, което е съответно на фактическото обвинение е отправено на 06.08.2024г., според показанията на свидетеля – актосъставител. Следва да се има предвид, че в чл.91в от Закона за автомобилните превози не е посочен срок, в който искането да се изпълни, поради което то се изпълнява веднага или в определен от органа подходящ срок, на посочено от органа място за извършване на проверката. В тази връзка и датата на нарушението с категоричност не е 29.07.2024г., след като на 06.08.2024г. е заявен отказ да се предостави информация за работно време и почивки от аналогов тахограф за посочения водач. Мястото на нарушението е правилно определено, защото е съответно на мястото на извършване на проверката – адреса на администрацията. Искането определя предмета, срока и мястото на изпълнение на задължението по чл.91в от Закона.

Задължението за съхранение възниква след приключване на всеки превоз и трае до изтичане на срок от една година, считано от този момент. Отказът като административно нарушение /правна категория на поведението/ може да бъде извършен чрез изрично изявление или чрез бездействие, които са двете форми на изпълнително деяние, осъществяващо състава на административното нарушение по чл.104 ал.7 предл. второ от ЗАвтП. Неговата съставомерност не е обусловена от изпълнение или неизпълнение на другото задължение за съхранение на информацията, дори когато второто е причина да не може да се изпълни първото. Несъхранението на информацията е умишлена причина /съзнателна/ и води до невъзможност тя да се предостави за контрол при поискване, което означава, че непредоставянето поглъща несъхранението. Несъхраняването на информацията е съставомерно бездействие към определен момент, който попада в законоустановения срок за обратното активно поведение и може да бъде установена от контролните органи при проверка на мястото на дейност на дружеството, за извършване на която имат правомощие. Следователно и по аргумент от чл.91в от Закона за автомобилните превози, контролните органи могат да поискат документите и информацията за срок не по-дълъг от една година назад спрямо датата на проверката, а непредставянето й е бездействие, което правно се квалифицира като един отказ по чл.104 ал.7 предл. второ от Закона за автомобилните превози /броя на исканията определя и този на отказите/, без да е необходимо като съставомерно фактическо обстоятелство да се установява още едно бездействие – несъхранение. То не извинява. Целта на въведеното в чл.91в от ЗАвтП задължение е осигуряване на възможността за установяване на работното време и почивките на водачите чрез задължителното използване на тахографите и съхраняване на информацията по аргумент от чл.78 ал.3 вр. с чл.5-9 от Регламент 561/2006г на ЕП и на Съвета за синхронизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, със систематично място в Глава шеста „Време за управление на превозното средство, прекъсване и време за почивка. Ограничаване на скоростта“. Непредставянето на поисканата информация по чл.91в от ЗАвтП осъществява административното нарушение по чл.104 ал.7 предл. второ от същия закон и този извод на съда е съответен на материалния закон, който правилно е приложен към установените факти, които не обуславят категоричен извод за отказ да се представи информация за работното време и почивките на конкретния водач. Няма данни той да е управлявал МПС, оборудвано с аналогов тахограф за посочения в НП период, а отказът е заявен на 06.08.2024г., когато е отправено и конкретното искане. Като е отменил НП съдът е постановил решение при правилно приложение на материалния закон, което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Стара Загора

ОСТАВЯ В С. Решение №52/12.02.2025г., постановено по АНД № 2859/2024г. по описа на Районен съд - Стара Загора.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на „БРИГАДА“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща възнаграждение за един адвокат по КАНД №331/2025г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.