№ 21968
гр. София, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20221110124737 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано е по искова молба на ЗАД „АРМЕЕЦ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2,
представлявано съвместно от изпълнителните директори М...... П..... И....... и В..... П..... К......
- М.........., чрез процесуалния представител юрисконсулт Надя Димитрова Кисьова, срещу
СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
1000, бул. „Московска” № 33 , с искане да бъде установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 383,18 лв., представляваща
регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението за издаване заповед за изпълнение - 07.07.2021 г., до
окончателното заплащане; сумата от 116,77 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 06.07.2018 г. до 06.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.10.2021 г. по ч.гр.д. № 39984/2021 на СРС, 142 състав.
Твърди се, че на дата 03.11.2016 г. в гр. София, около 17:00 часа, при движение по ул.
„Милин камък“ по посока бул. „Джеймс Баучер“ до № 63, лек автомобил марка „Мерцедес Е
280“ с ДК № .......... ХК попада в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното
платно – дупка, която се е образувала поради липсващи павета, покрита с паднали листа.
Сочи, че реализираното ПТП нанася материални вреди на л.а. марка „Мерцедес Е 280“ с ДК
.......... ХК. Твърди, че е бил съставен Протокол за ПТП № 1659070/03.11.2016 г. от органите
на МВР. Поддържа, че ответното дружество като юридическо лице, собственик на пътното
платно, носи обезпечително – гаранционна отговорност по чл. 49 от ЗЗД като възложител на
вредите, причинени виновно от съответните физически лица при или по повод на
изпълнение на възложената им работа. Твърди се, че следствие попадане в дупка на
уличното платно бил увреден л.а. марка „Мерцедес Е 280“ с ДК № .......... ХК, застрахован по
имуществена застраховка „Каско на МПС“ в ЗАД „Армеец“. Изтъква, че причинените
имуществени вреди на собственика на л.а. марка „Мерцедес Е 280“ с ДК № .......... ХК са
описани от експерти на ЗАД „Армеец“ в хода на извършване на ликвидационната дейност по
преписката, като вложените части и материали за извършване на ремонт на л.а. „Фолксваген
пасат“ с ДК № СА 5979 НН възлизат в размер на 321,18 лева, като ищцовото дружество е
изплатило обезщетение за възстановяване на увредения автомобил, видно от Платежно
1
нареждане № П № 8896661/09.12.2016 г. Заявява, че разходите за пътна помощ, осъществена
от „Бека роад асистанс“ ЕООД възлизат на 52,00 лева, като общият размер на заплатеното от
застрахователя обезщетение е в размер на 383,18 лева, включително и 10,00 лева за
извършени ликвидационни разноски по претенцията. Счита, че с плащането на дължимите
суми ищцовото дружество е изпълнило задължението си в качеството му на застраховател
по застраховка „Каско и Злополука“ на МПС да покрие щетите, причинени на увреденото
МПС. Претендира и разноски.
В законоустановения срок, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, както и размера на
настъпилите вредите. Не оспорва факта, че ищецът е заплатил посоченото в исковата молба
застрахователно обезщетение, както и наличието на валидно сключен договор по
застраховка „Каско“ между ищеца и увредения водач. Прави възражение за съпричиняване
от страна на водача на увреденото МПС, изразяващо се в несъобразяване с условията на
пътното платно. Оспорва претенцията за заплащане на лихва за забава, доколкото оспорва да
е получавал покана за заплащане на обезщетението. Ето защо моли за отхвърляне на
предявените искове, като претендира и разноски по производството.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
С доклада по делото са отделени, като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че ищецът е изплатил сумата в размер на 383,18 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за настъпил на дата 03.11.2016 г. застрахователен риск, а
именно – увреждане на „Мерцедес Е 280“, с рег. № .......... ХК, в резултат на попадане в
необезопасена дупка; че отговорни за поддръжката на общинския път – ул. „Милин камък“
са служители при ответника; че е налице застрахователно правоотношение по застраховка
„Каско“ между ищеца и водача на увредения автомобил.
По делото е представена подписана застрахователна полица № 0306Х0178785 от
15.01.2016 г. за сключена застраховка „Каско злополуки“, която доказва наличието на
валидно сключено застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на
увредения автомобил.
Представена е Декларация за настъпване на застрахователно събитие, в което е
посочено, че МПС е попаднало в дупка, находяща се на пътното платно, вследствие на което
са били увредени десните гуми и джанти на лекия автомобил.
От описа на щетите по претенция № 10016030135011 от 11.11.2016 г., са описани
следните щети нанесени по л.а. марка „Мерцедес Е 280“, ДР № .......... ХК, а именно: „предна
и задна дясна гума“.
От приетия по делото доклад по щета № 10016030135011 е определен размер на
обезщетението в размер на 321,18 лева, което застрахователно обезщетение било изплатено
на собственика на л.а. марка „Мерцедес Е 280“, ДР № .......... ХК с банков превод, на дата
02.12.2016 г., видно от представеното по делото платежно нареждане.
От представената по делото Експертиза по претенция № 10016030135011/14.11.2016
г., се установява, че Фактура № **********/16.11.2016 г. от „Диана“ ООД за две гуми с
монтаж на стойност – 445,46 лева, отговаря съгласно методика и опис за сумата в размер на
321,18 лева.
По делото е представен и Приемо – предавателен протокол за върнати части по щета
№ 10016030135011/14.11.2016 г. с рег. № .......... ХК., видно от които, се установява, че лицето
М........... Т...... М...........ов предава 2 броя гуми на ищцовото дружество.
От представения по делото Протокол за ПТП № 1659070, се установява, че водачът на
лек автомобил с рег. № .......... ХК, движейки се по ул. „Милин камък“ към бул. „Джеймс
Баучер“ реализирайки ПТП като самокатастрофира в необезопасена и несигнализирана
дупка на пътното платно.
2
С регресна покана относно щета на ЗАД „АРМЕЕЦ“ № 100 16 0301 35011, ищцовото
дружество поканило ответника да възстанови сумата от 383,18 лева, съставляваща
изплатеното застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационните разноски.
По делото е разпитан свидетеля М. К. Ц., който работи като ЧСИ в гр. София.
Свидетелят споделя, че си спомня за настъпило ПТП през 2016 г. Твърди, че се е движил от
бул. „Св. Наум“ към „Джеймс Баучер“ по ул. „Милин камък“, когато попаднал в дупка на
пътното платно, в резултат на което се получило спукване на двете десни гуми – предна и
задна, след което повикал полиция. Споделя още, че е било есенен ден с валежна ситуация, с
опадали листа и дупката не била обозначена и видима, като същата била покрита с листа
или с вода. Твърди, че е заявил щета, подал уведомление за щета при застрахователя и
получил обезщетение, но не си спомня в какъв размер. Разказва, че пътят не бил особено
добре видим и препятствията не били видими. Твърди, че уведомлението за щета до
застрахователя, било подадено от представител на свидетеля с пълномощно – А......
М...........ов. Сочи, че се е движил от бул. „Св. Наум“ в посока бул. „Джеймс Баучер“ по ул.
„Милин камък“. Споделя, че дупката била разположена в дясната част на платното в
неговата посока на движение, като препятствието било дупка, но не помни нейния размер,
тъй като тогава имало листа по пътя и дали дупката е била пълна с вода или листа, не си
спомня, но не се е виждала. Изтъква, че не е видял препятствие на пътя, а почувствал удар
на автомобила, пропадане на гумите, след което установил, че гумите са спукани
непосредствено след попадане в препятствието. Свидетеля споделя, че двете десни гуми
били спукани, както и че вероятно е имало някаква увреда на джантите, тъй като дупката е
била дълбока. Заявява, че не е могъл да избегне препятствието, тъй като не се е виждала
дупката, била в дясната лента, в която се е движел и не е имал възможност да я заобиколи,
не е имал възможността да види препятствието, тъй като улицата е много тясна и е трябвало
да премине извън лентата на движение и да влезне в насрещното движение. Сочи, че се е
движел с разрешената скорост. Поддържа, че е минавал по този пътен участък, но не може да
сравни пътната настилка с предходен период. Споделя, че препятствието не било видимо.
Твърди, че докато се е движел с разрешената скорост, рязко попаднал първо с предната, а
после и със задната гума. Посочва, че е подал уведомлението за щета непосредствено след
инцидента, на същия или следващия ден, след като бил съставен протокола за ПТП. Изтъква,
че веднага уведомил органите на МВР, които съставили на място протокола за ПТП.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля М. К. Ц., тъй като възприятията на
свидетеля са непротиворечиви, почиват на преки лични възприятия и не се опровергават от
събраните по делото доказателства.
За установяване на механизма на произшествието, както и относно размера на
причинените имуществени вреди, по делото на основание чл. 195 от ГПК е изслушана
САТЕ, изготвена от компетентно вещо лице, неоспорена от страните и чието заключение
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. От заключението се установява, че
на дата 03.11.2016 г., около 17:00 часа, л.а. „Мерцедес Е 280“, с рег. № .......... ХК, се движи по
ул. „Милин камък“, с посока бул. „Джеймс Баучър“ № 63, като превозното средство
преминава през необезопасена дупка на пътното платно.
Установява се още, че щетите по л.а. „Мерцедес Е 280“, с рег. № .......... ХК се намират
в пряка и причинно – следствена връзка с настъпилото на дата 03.11.2016 г. произшествие с
гр. София.
Вещото лице посочва, че необходимата стойност за възстановяване на нанесената на
лек автомобил „Мерцедес Е280“, с рег. № .......... ХК, изчислена на база средни пазарни цени
към датата на ПТП е в размер на 386,47 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско” е вид имуществена застраховка,
по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна
премия да заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на
3
определен риск. Съгласно разпоредбата на чл. 410 КЗ, застрахователят встъпва в правата на
застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на застрахователното
обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да
предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена
застраховка „Гражданска отговорност” и срещу застрахователя му. Основателността на
предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е
възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице
застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило
застрахователно събитие и плащане от страна на застрахователя на застрахователно
обезщетение.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че между ищцовото
дружество и собственика на увредения автомобил има сключен действащ договор за
застраховка „Каско“, като при действието на този договор е била образувана ликвидационна
преписка по щета № 10016030135011 във връзка с настъпило на 03.11.2016 г. в гр. София,
ПТП, като е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 321,18 лева.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата
на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, като за удовлетворяване на
вземането си има правото да предяви пряк иск против делинквента или неговия
застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Основателността на предявения
иск на застрахователя с правно основание чл. 410 КЗ е поставена в зависимост от това дали
в патримониума на застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени
от непозволено увреждане.
Не се оспорва, че ПТП е станало в гр. София. Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП
службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места
изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната
маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява
във възможно найкратък срок. Следователно по силата на ЗДвП на Столична община е
вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в гр. София. Общината изпълнява
тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на
посочените задължения, като носи обективна гаранционнообезпечителна отговорност при
действията/бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по
поддръжката на улиците на територията на съответното населено място. Когато правото на
собственост върху повредената вещ, от която настъпват вредоносните последици,
принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45
ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или
бездействие) на физическите лица, на които е възложило да поддържат в изправност
повредената вещ. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на предписани или
други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този
смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление
№ 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 о т Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС. В
настоящия случай, ответната община е и собственик на улицата на основание чл. 2, ал. 1, т. 2
ЗОС, вр. §7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, като с нормата на чл. 31 ЗП е възложено задължението за
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища. С оглед на това, че
наличието на дупка на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от
бездействието на длъжностните лица, на които Община ** е възложила изпълнението на
очертаните по- горе задължения, която освен това е и собственик на улицата, при наличие на
обективна възможност за обезопасяването, общината отговаря спрямо увреденото лице на
основание чл. 49 ЗЗД.
Съдът приема, че отразените в описа на застрахователя повреди по автомобила са
настъпили в резултат от процесното ПТП, както и вещото лице е посочило, че се намират в
причинно-следствена връзка с механизма на ПТП и за платеното за тях обезщетение следва
да се ангажира отговорността на ответника. Заключението в тази част е компетентно
изготвено и обосновано като вещото лице, изхождайки от установения механизъм на ПТП, е
4
дало отговор, че всички увреждания по изготвения опис от застрахователя, са в резултат от
процесното ПТП.
Настоящият състав намира за неоснователно направеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредите. Приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд. Приложението на
правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между
вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал
предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпеното становище в
трайната практика на ВКС (решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на II т. о.;
решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. на II т. о. и др.), че приносът трябва да е
конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива
от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем,
сочи, че обстоятелствата, които навежда страната и на които основава възражението си по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са конкретни. В разглеждания случай, твърденията са, че
поведението на водачът на процесния автомобил е несъобразено с условията на пътното
платно. Съдът приема за недоказано твърдението, че водачът на процесният автомобил не се
е съобразил с условията на пътното платно, тъй като няма ангажирани конкретни
доказателства в тази насока. В тежест на ответника по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК е било да
докаже, че водачът на застрахованото при ищеца МПС е допринесъл за настъпване на
вредите, каквото доказване в случая не е проведено. Напротив, от показанията на
разпитания свидетел се установява, че се е движил с разрешена скорост и не е могъл да
избегне препятствието, тъй като не се е виждала дупката от листата по пътя, следователно
липсват доказателства, че с поведението си водачът на увредения автомобил пряко и
непосредствено е допринесъл за настъпването на вредите, а приносът на пострадалия следва
да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е направила възражение за
съпричиняване. В случая Столична община не е провела пълно и главно доказване на
релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради което,
застрахователното обезщетение не следва да бъде намалявано поради твърдяното
съпричиняване за настъпване на вредите.
Предвид обстоятелството, че вещото лице посочва, че към датата на ПТП –
03.11.2016 г., размерът на щетите нанесени на процесното МПС , възлизат в размер на
386,47 лв., която стойност е по – висока от заявената с исковата молба претенция, то съдът
счита, че искът е основателен до размера на платената от ищеца сума в размер на 383,18 лв.
Следователно по делото се установява наличието на предпоставките от фактическия
състав на чл. 410 КЗ за ангажиране отговорността на ответника за възстановяване на
застрахователното обезщетение по застраховка „Каско и Злополука”. изплатено от ищеца на
увреденото и застраховано от него лице в размер на 383,18 лева.
По отношение на иска по чл.86 от ЗЗД.
Когато денят на задължението не е определен лихва за забава се дължи от поканата.
Видно от обратната разписка регресната покана е получена на 22.12.2016 г. от ответника. В
случаите, когато задължението не е обвързано с уговорка за срок на изпълнение, длъжникът
изпада в забава и дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от момента на поканата за
плащане, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Доколкото в настоящия случай се
претендира за периода от 06.07.2018 г. до 06.07.2021г., изчислена по реда на чл. 162 от ГПК,
размерът на законната лихва върху установения размер на задължението по чл. 410 от КЗ се
равнява на сумата от 116.76 лева, която стойност напълно съответства със заявената в
исковата молба претенция в размер на 116,76 лева, поради което искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да се уважи изцяло.
По разноските:
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ищецът е сторил разноски в размер на 175,00 лева (държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение) в заповедното и 475,00 лева в настоящото
5
(държавна такса и депозит за вещо лице).
Съдът намира, че по отношение на направеното искане на ищеца за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, с оглед на кратката продължителност на делото и ниската
правна сложност на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100,00 лева /на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ./
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422 ГПК, вр. с чл. 410 КЗ, ал. 1, т. 2 от КЗ
вр. чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „СТОЛИЧНА ОБЩИНА“, ЕИК
*********, ДЪЛЖИ НА ищеца „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД“, ЕИК *********, сумата от 383,18 лв.
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС и
Злополука“, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 07.07.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, както
и сумата в размер на 116,77 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от
06.07.2018 г. до 06.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 39984/2021 г. по описа на СРС, 142 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК „СТОЛИЧНА ОБЩИНА“, ЕИК
*********, да заплати на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД“, ЕИК *********, сумата в размер на 175,00
лв., представляваща съдебни разноски за заповедното и сумата от 575,00 лева разноски в
настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6