№ 19210
гр. София, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110111990 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са е обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 45 и чл. 86 ЗЗД от К. К. М. срещу Л. Л. Ж. за
обезщетение на неимуществени вреди в размер на по 2000 лв. за всяко от
деянията, извършени на 04.02.2021 г., на 25.02.2021 г., и на 10.03.2021 г.,
ведно с мораторна лихва в размер на 407,78 лв. за деянието, извършено на
04.02.2021 г., за деянието, извършено на 25.02.2021 г. - мораторна лихва в
размер на 396,11 лв. и за деянието, извършено на 10.03.2021 г. - мораторна
лихва в размер на 388.89 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че живеел с ответника в една и съща етажна собственост
на сграда, находяща се в ******, на която бил управител на ЕтС. Сочи, че с
присъда, постановена по НЧХД № 5186/2021 г. на СРС, НО, 107 състав,
потвърдена с решение от 09.11.2022 г. на СГС, НО, 2 с-в. ответникът бил
осъден за това, че по време на провеждане на заседания на етажната
собственост публично е казал нещо унизително за честта и достойнството на
ищеца в негово присъствие в качеството му на длъжностно лице - управител
на етажната собственост при изпълнение на службата му, а именно, че на
04.02.2021 г., на 25.02.2021 г. и на 10.03.2021 г. го нарекъл „лъжец“, „крадец“,
1
„мошеник“ и казал, че бил извършил „грубо нарушение на финансовата
дисциплина с цел обогатяване“. Твърди, че и на трите дати се почувствал
ужасно след деянията, заболяло го глава, вдигнал високо кръвно налягане -
220/120, получил силна аритмия, наложило се приятели да се грижели за
него. Сочи, че вследствие на преживения стрес, напрежение, безпокойство,
психическо и емоционално страдание изпаднал в депресия, било се
променило отношението към съпругата и децата му, станал необщителен,
срамувал се да се покаже пред хората в блока, изпитвал чувство на ярост,
безсилие и омерзение, безсъние и нежелание да се храни, липса на
концентрация в извършваните дейности. Твърди, че хората от блока го
отбягвали и се притеснявал за доброто му име в обществото.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор, в който оспорва иска
като недопустим, както и по основание и размер. Твърди, че ищецът предявил
гражданския иск пред наказателния съд, поради което навежда твърдения за
недопустимост на иска. Оспорва претърпените вреди.
Съдът, преценявайки поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа страна следното:
С доклада по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че ответникът с присъда, постановена по НЧХД №
5186/2021 г. на СРС, НО, 107 състав, потвърдена с решение от 09.11.2022 г.
по ВНЧХД № 3321/2022 г. на СГС, НО, 2 възз. св., е признат за виновен, че по
време на провеждане на общо събрание на етажната собственост публично е
казал нещо унизително за честта и достойнството на ищеца в негово
присъствие в качеството му на длъжностно лице - управител на етажната
собственост при изпълнение на службата му, а именно, че на 04.02.2021 г., на
25.02.2021 г. и на 10.03.2021 г. го нарекъл „лъжец“, „крадец“, „мошеник“,
както и че на 04.02.2021 г., на 25.02.2021 г. и на 10.03.2021 г. по време на
провеждане на общо събрание на етажната собственост публично е разгласил
позорно обстоятелство за ищеца в качеството му на длъжностно лице -
управител на етажната собственост при изпълнение на службата му, а именно
казал, че бил извършил „грубо нарушение на финансовата дисциплина с цел
обогатяване“.
В производството не е спорно, а и от приетите като доказателства по
2
делото се установява, че ответникът е признат за виновен с присъда от
16.02.2022 г. по н.ч.х.д. № 5186/2021 г. по описа на СРС, Наказателно
отделение, 107 състав, потвърдена с решение № 706 от 09.11.2022 г.,
постановено по в.н.ч.х.д. № 3321/2022 г. по описа на СГС, Наказателно
отделение, II възз. състав, за извършени три престъпления в условията на
съвкупност по смисъла на чл. 23, ал. 1 от НК, а именно: за престъпление с
правно основание по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1
НК за това, че на в периода 4.02.2021г. - 10.03.2021 г. в **********, при
условията на продължавано престъпление - с три деяния, които осъществяват
поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите деяния се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите, по време на
провеждане на общо събрание на етажната собственост публично е казал
нещо унизително за честта и достойнството на К. К. М. в негово присъствие в
качеството му на длъжностно лице - управител на етажната собственост, при
изпълнение на службата му, а именно: на 4.02.2021г. в ********** по време
на провеждане на общо събрание на етажната собственост публично е казал
нещо унизително за честта и достойнството на К. К. М. в негово присъствие в
качеството му на длъжностно лице - управител на етажната собственост, при
изпълнение на службата му, а именно- нарекъл го „лъжец“, „крадец“ и
„мошеник“; на 25.02.2021г. в ********** по време на провеждане на общо
събрание на етажната собственост публично е казал нещо унизително за
честта и достойнството на К. К. М. в негово присъствие в качеството му на
длъжностно лице - управител на етажната собственост, при изпълнение на
службата му, а именно- нарекъл го „лъжец“, „крадец“ и „мошеник“ и на
10.03.2021 г. в ********** по време на провеждане на общо събрание на
етажната собственост публично е казал нещо унизително за честта и
достойнството на К. К. М. в негово присъствие в качеството му на
длъжностно лице - управител на етажната собственост, при изпълнение на
службата му, а именно- нарекъл го „лъжец“, „крадец“ и „мошеник“ и на
основание чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл.
54 НК съдът му е наложил наказание глоба в размер на 3500 лева, както и
наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез залепване на
присъдата в кооперацията по местоживеене. С присъдата ответникът е
3
признат за виновен и за престъпление с правно основание чл. 148, ал. 2, вр. ал.
1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК за в това, че в периода
4.02.2021г. - 10.03.2021 г. в ********** при условията на продължавано
престъпление - с три деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и
също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, по време на провеждане на общо събрание
на етажната собственост публично е разгласил позорно обстоятелство за К. К.
М. в качеството му на длъжностно лице - управител на етажната собственост,
при изпълнение на службата му, а именно: на 4.02.2021г. в ********** по
време на провеждане на общо събрание на етажната собственост публично е
разгласил позорно обстоятелство за К. К. М. в качеството му на длъжностно
лице - управител на етажната собственост, при изпълнение на службата му, а
именно - казал, че е извършил „грубо нарушение на финансовата дисциплина
с цел обогатяване“; на 25.02.2021г. в ********** по време на провеждане на
общо събрание на етажната собственост публично е разгласил позорно
обстоятелство за К. К. М. в качеството му на длъжностно лице - управител на
етажната собственост, при изпълнение на службата му, а именно - казал, че е
извършил „грубо нарушение на финансовата дисциплина с цел обогатяване“;
на 10.03.2021 г. в ********** по време на провеждане на общо събрание на
етажната собственост публично е разгласил позорно обстоятелство за К. К.
М. в качеството му на длъжностно лице - управител на етажната собственост,
при изпълнение на службата му, а именно- казал, че е извършил „грубо
нарушение на финансовата дисциплина с цел обогатяване“, поради което и на
основание чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1
НК и чл. 54 НК му е наложено наказание глоба в размер на 5500 лева, както и
наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез залепване на
присъдата в кооперацията по местоживеене.
От представените по делото медицински документи – амбулаторен лист
от 01.03.2023г., издаден от д-р ***********, се установява, че към
посочената дата ищецът заявил, че има оплаквания от сърцебиене на фона на
високо АН, без стенокардна симптоматика и прояви на СН. С АХ, установена
от 04.02.2021 г., 25.02.2021 г. и 10.03.2021 г., когато са установени повишени
стойности на АН, с макс. стойности до 220/120 mmHg, системно лекуван от
4
тогава, с лош контрол на фона на провежданата терапия. Заявил също, че на
01.09.2022 г. на фона на емоционално напрежение с хипертонична криза до
220/110 mmHg, съпроводена със сърцебиене, измерен пулс 150/мин. От
амбулаторен лист от 10.05.2023г., издаден от д-р ***********, се установява,
че ищецът и към втората дата бил прегледан поради идентични оплаквания.
След прегледите на посочените дати на ищеца е изписана терапия с
лекарствени средства.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля **********, живущ в сградата, в която живеят и страните, който
посочва, че е присъствал на общи събрания на етажната собственост,
проведени на 04.02.2021 г., на 25.02.2021 г. и 10.03.2021 г. Излага, че по време
на тези общи събрания ответникът Л. Ж. нарекъл ищеца с думите „крадец“,
„лъжец“ и „мошеник“ в присъствието на около девет човека. Свидетелят
посочва, че видял след събранието, че ищецът се почувствал много зле,
целият почервенял. Свидетелят влязъл с ищеца в дома си на първия етаж,
където измерил кръвното на ищеца, което било със стойности 220/120, след
което дал на ищеца лекарства за сваляне на кръвното, ищецът останал още
малко и си тръгнал. Свидетелят сочи, че вследствие на казаното от ответника
ищецът се почувствал много зле, започнал да има повишено кръвно налягане.
След тези събрания съседите на ищеца го отбягвали. Поведението на ищеца
се променило, чувствал се зле и станал затворен в себе си.
От показанията на свидетеля ******* М.а, дъщеря на ответника, ценени
от съда по реда на чл. 172 ГПК, съдът приема за установено, че след
процесните събития ищецът се прибрал в дома си разстроен и бил притеснен.
Свидетелят забелязала, че ищецът е пребледнял. Ищецът казал на свидетеля,
че има проблем с кръвното, както и че е бил при съсед на първия етаж и
същият го е успокоил, както и заявил пред свидетеля, че е бил наречен, че е
„лъжец“, „крадец“ и „измамник“ и това го обидило. Свидетелят посочва
също, че ищецът започнал да приема лекарства за кръвно и посещавал лекар,
както и продължава да приема на лекарства, както и в продължение на две
години отношението на останалите живущи в етажната собственост спрямо
ищеца се променило и те го отбягвали. Вследствие на това ищецът се
чувствал зле от факта, че е обиждан, имал оплаквания и посещавал лекар,
както и че преди този период бил спокоен.
5
Съдът кредитира показанията на свидетеля ********* в обсъдените
части, а в останалата част не ги кредитира, защото изложените обстоятелства
не установяват относими към спора факти, а в частта, че пред свидетелите
ищецът не се е оплаквал да има здравословни проблеми и не са забелязали да
има промяна в поведението му след събранията противоречат на събрания
доказателствен материал, а именно медицинската документация така и
показанията на св. ******** и св. М.а.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по
свое убеждение, намира за установено от правна страна следното:
По допустимостта:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес от производството, като предявеният с нея иск е
допустим и следва да бъде разгледан по същество. Съдът приема за
неоснователни доводите на ответника за недопустимост на производството,
доколкото се установява от изисканото н.ч.х.д. № 5186/2021 г. по описа на
СРС, Наказателно отделение, 107 състав, че в открито съдебно заседание от
08.06.2021г. искането за конституиране на настоящия ищец като частен
тъжител и за приемане за съвместно разглеждане в производството на
предявения с тъжбата граждански иск за неимуществени вреди не е бил
приет за разглеждане от съда, с оглед на което не е налице основание за
прекратяване на настоящото производство, като възражение за недопустимост
на иска е неоснователно.
По основателността:
Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 45 и чл. 86 ЗЗД за обезщетяване на имуществени и
неимуществени вреди, претърпени вследствие извършените от ответника
престъпления, за които последния било осъден с влязла в сила присъда,
потвърдена с решение по в.н.ч.х.д. № 3321/2022 г. на СГС.
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на ищеца да докаже,
предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК, твърдените неимуществени вреди,
изразяващи се в засягане на честта, достойнството и доброто име в
обществото, както и техния размер.
6
Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Съобразно приетото за установено с влязла в
сила присъда от 16.02.2022 г. по н.ч.х.д. № 5186/2021 г. по описа на СРС, НО,
107 състав, потвърдена с решение № 706 от 09.11.2022 г., постановено по
в.н.ч.х.д. № 3321/2022 г. по описа на СГС, НО, II възз. състав, ответникът е
признат за виновен за извършени в условията на съвкупност по смисъла на чл.
23, ал. 1 от НК престъпление с правно основание по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3,
вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и престъпление с правно основание чл.
148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК,
осъществени по отношение на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието по въпросите извършено ли е деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно и при
зачитане на обективните и субективни предели на влязлата в сила присъда,
съдът приема, че в настоящия случай се установяват първите три елемента на
посочените предпоставки по чл. 45 от ЗЗД, а именно: че ответникът е
извършил при условията на съвкупност от престъпления по чл. 23 от НК
престъпление с правно основание по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 146, ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 НК и престъпление с правно основание чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1,
т. 1 и т. 3, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК по отношение на ищеца, че
деянията са противоправни, че същите са извършени виновно от ответника
при условията на пряк умисъл.
Оттук съдът приема, че ответникът на процесните дати по време на
провеждане на общо събрание на етажната собственост публично е разгласил
позорно обстоятелство за К. К. М. в качеството му на длъжностно лице -
управител на етажната собственост, при изпълнение на службата му, а
именно: по време на провеждане на общо събрание на етажната собственост
публично е казал нещо унизително за честта и достойнството на ищеца в
негово присъствие в качеството му на длъжностно лице - управител на
етажната собственост при изпълнение на службата му, а именно, че на
04.02.2021 г., на 25.02.2021 г. и на 10.03.2021 г. го нарекъл „лъжец“, „крадец“,
„мошеник“, както и че на 04.02.2021 г., на 25.02.2021 г. и на 10.03.2021 г. по
време на провеждане на общо събрание на етажната собственост публично е
7
разгласил позорно обстоятелство за ищеца в качеството му на длъжностно
лице - управител на етажната собственост при изпълнение на службата му, а
именно казал, че бил извършил „грубо нарушение на финансовата
дисциплина с цел обогатяване“. Въз основа на установеното с влязло в сила
решение съдът приема за доказано противоправното поведение на ответника
на процесните дати.
Съдът приема, че по делото е установено, че в резултат на виновното и
противоправно поведение на ответника на процесните дати изказванията са
причинили на ищеца негативни емоционални преживявания, изразяващи се в
стрес, напрежение, безпокойство, психическо и емоционално страдание, като
същите са резултат именно на противоправното поведение на ответника. Въз
основа на представените по делото медицински документи, съдът приема за
безспорно установено по делото, че вследствие на процесните деяния на
ищеца са причинени и твърдените от него здравословни проблеми поради
повишено кръвно налягане, които са се проявили след посочените деяния и
към датата на съдебното дирене продължават да съществуват, което
състояние е наложило прием на медикаменти от ищеца. Претърпените от
ищеца неимуществени вреди и причинната им връзка с процесните
противоправни деяния се установяват от свидетелските показания на
свидетеля ********** и свидетеля ******* М.а, въз основа на които съдът
приема за установено, че извършените по отношение на ищеца от ответника
деяния са се отразили на ищеца по негативен начин, като същият психически
се чувствал зле, бил притеснен и имал здравословни проблеми, така и е бил
дискредитиран в обществото, както и е търпял негативни последици от
отношението на съседите му, като било засегнато и доброто му име в
обществото. Вината се предполага по силата на разпоредбата на чл. 45, ал. 2
от ЗЗД, но в случая наличието на вината е установена със задължителна сила.
С оглед на изложеното, искът на ищецът следва да бъде уважен, като
съдът следва да му определи обезщетение за неимуществените вреди по
справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. Съгласно указанията, дадени в
Постановление на Пленума на върховния съд № 4/1968 г. справедливостта не
е абстрактно понятие и при определяне на обезщетението съдът следва да
вземе предвид характера и степента на вредите, както и степента на засягане
на личния живот на ищеца, неговата възраст и здравословно състояние, както
и други фактори, определящи степента на увреждане на нематериалните блага
8
на ищеца (доброто му име, чест и достойнство), т.е. за определяне размера
следва да бъдат взети предвид всички обективни фактори, които имат
значение, за да бъде присъдено справедливо обезщетение по смисъла на чл.
52 ЗЗД.
Съдът, за да определи размера на обезщетението, взе предвид
обстоятелствата – броя на деянията, условията на продължавано
престъпление, така и обстоятелствата около продължителността на
негативните отражения в личната и емоционална сфера на ищеца,
ограничаване на социалните му контакти, вкл. нарушената комуникация и
понастоящем, влошеното здравословно състояние, преживеният стрес и
безпокойство, характера на изразните средства и обстоятелствата около
разгласяването им, а именно позорящите обстоятелства, унизителни за честта
и достойнството му думи и изрази, са били възприети от множество живущи в
жилищната сграда присъствали лично на събранията, така и впоследствие са
станали достояние на останалите етажни собственици, доколкото и въз основа
на свидетелските показания се установява, че жители на сградата са
отбягвали ищеца в продължителен период от време. С оглед на изложените
обстоятелства, които настоящият състав отчита като определящи размера на
дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, съдът намира, че
в случая следва да бъде определено обезщетение в размер на по 1000 или
общо 3000лв., който съдът намира за справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Следователно предявените искове по чл. 45 ЗЗД следва да бъдат уважени за
приетия размер, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумите, а за разликата до пълния
претендиран размер да се отхвърли.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца
мораторна лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди в размер на
203,89лв. за деянието, извършено на 04.02.2021 г., за деянието, извършено на
25.02.2021 г. - мораторна лихва в размер на 198,06лв. и за деянието,
извършено на 10.03.2021 г.- мораторна лихва в размер на 194,45лв., като
законна последица от уважаването на исковете и доколкото присъждането й е
изрично поискано от ищеца.
По разноските:
С оглед изхода на делото с правно на разноски разполагат двете страни.
9
Ищецът е доказал сторени разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 700лв., което не е прекомерно (под минималните размери по чл.7, ал.2
НМРАВ) с оглед уважената част от исковете следва да му се присъди
възнаграждение в размер на 350лв. Ответникът е доказал сторени разноски в
размер на 1000лв., което също не е прекомерно (под минималните размери по
чл.7, ал.2 НМРАВ, който се калкулира на 1020лв.), поради което следва да му
се присъдят разноски в размер на 500лв. Съдът приема, че в случая
присъждане на разноски за ответника (поискани под минималния размер), с
оглед уважаване на 50% от претенцията не се явява като резултат
ограничаване на достъпа до съд с оглед чл.6 ЕКЗПЧОС и чл.1 от Приложение
№ 1, т.е. не представлява неразумни съдебни разноски, които ограничават
достъпа до съд, макар ищецът да е спечелил по иска по основание, но не и по
пълния претендиран размер, което да представлява сериозни причини, за да
се оправдае фактът, че присъдените разноски на ответника са в по-висок
размер от присъдените в полза на ищеца, който е претендирал също разноски
под минималния размер по НМРАВ.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийски районен съд сумата от 170лева, представляваща
разноски по делото за държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД Л. Л. Ж., ЕГН
**********, с адрес: **********, *****, да заплати на К. К. М., ЕГН
**********, с адрес: **********, ап. 66, сумата от 1000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деяние от 04.02.2021г.,
сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от деяние от 25.02.2021г. и сумата от 1000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деяние
от 10.03.2021г., или общо 3000лв. обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от престъпление в периода от 04.02.2021г. до 10.03.2021г. в
**********, при условията на продължавано престъпление – с три деяния по
време на провеждане на общо събрание на дати 04.02.2021г., 25.02.2021г. и
10.03.2021г. на етажна собственост ответникът е казал нещо унизително за
10
честта и достойнството на ищеца и е разгласил позорно обстоятелство, за
което ответникът е признат за виновен с Присъда от 16.02.2022г. по НЧХД №
5186/2021г. по описа на СРС, 107 състав, потвърдена с Решение №
706/09.11.2022г. по ВНЧХД № 3321/2022г. по описа на СГС, НО
IIвъзз.състав., ведно със законната лихва считано от 07.03.2023г. до
изплащане на вземането, така и плати сумата от 203,89лв., представлява
мораторна лихва за периода от 04.02.2021г. до 06.03.2023г., сумата от
198,06лв., представлява мораторна лихва за периода от 25.02.2021г. до
06.03.2023г., както и сумата от 194,45лв., представлява мораторна лихва за
периода от 10.03.2021г. до 06.03.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над сумата от 1000лв. до пълния претендиран размер от 2000лв. за деянието
от 04.02.2021г., ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 1000лв. до
пълния претендиран размер от 2000лв. за деянието от 25.02.2021г.,
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 1000лв. до пълния претендиран
размер от 2000лв. за деянието от 10.03.2021 г., ОТХВЪРЛЯ за мораторна
лихва за разликата над уважената част от 203,89лв. до пълния претендиран
размер от 407,78 лв., ОТХВЪРЛЯ за мораторна лихва за разликата над
уважената част от 198,06лв. до пълния претендиран размер от 396,11 лв.,
ОТХВЪРЛЯ за мораторна лихва за разликата над уважената част от 194,45лв.
до пълния претендиран размер от 388.89 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Л. Л. Ж., ЕГН **********, с
адрес: **********, *****, да заплати на К. К. М., ЕГН **********, с адрес:
**********, ап. 66, да заплати разноски по делото в размер на 350лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК К. К. М., ЕГН **********, с
адрес: **********, ап. 66, да заплати на Л. Л. Ж., ЕГН **********, с адрес:
**********, *****, разноски по делото в размер на 500лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК Л. Л. Ж., ЕГН **********, с
адрес: **********, *****, да заплати по сметка на Софийския районен съд
сумата от 170лв. за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11