Решение по дело №275/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от К. С. Т. [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.*, адв. Ч. срещу Решение №47 от 19.06.2024г. по АНД 138/24г. на СмРС.

С обжалваното решение съдът е потвърдил обжалваното пред него НП № 24-1058-000064/09.02.2024г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-[област].

В касационната жалба се развиват оплаквания за незаконосъобразност на така постановеното решение, групирани основно в следното:

• Допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи процесуалните права на С. по недопустим начин, препятстващи правилното установяване на фактите по делото и възможността за правилно формиране на вътрешно убеждение , в резултат на което е нарушен и материалния закон. Изтъква се довод, че за да се прецени дали една скорост е била разрешена, неразрешена, съобразена или несъобразена, следвало да се извърши нейното измерване. След като това не е направено, налице е недоказаност на обвинението.
• Не ставало ясно на следващо място с какви конкретно фактори и условия на пътя не била съобразена скоростта на водача Т..
• Счита се на последно място, че в случая не се касаело за виновно извършено деяние, а за случайно такова. Районен съд-[област] бил игнорирал, дори санирал този очевиден и изрично посочен от жалбоподателя порок в съдържанието на НП.

По изложените по-горе съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени постановения въззивен съдебен акт и със свой акт да отмени по същество издаденото НП. Претендира присъждане на деловодни разноски- адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.

В съдебно заседание касаторът р.пр. не изпраща процесуален представител. Депозирано е писмено становище от адв. Ч., което не съдържа доказателствени искания.

Ответникът по касация р.пр. не ангажира становище и не изпраща процесуален представител.

Участващият по делото прокурор от ОП-[област] счита подадената каасационна жалба за процесуално допустима, но по съществоо за неоснователна.

След преценка на изложеното в касационната жалба, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, АССм приема следните правни изводи:

За да постанови обжалбаното решение, въззивният съд е приел за безспорно установено, че на 20.01.2024 г. около 12,40 ч. жалбоподателят Т. управлявал лек автомобил „*“ с рег.№ [рег. номер], в Община [област], по пътя к.к.П. - [населено място] в посока [населено място]. Пътната настилка била заснежена, валял сняг, но пътят бил обработен, почистен. На км. 6+100, републикански път III 8641, на дясна крива с наклон при спускане К. Т. допуснал ПТП, поради движение на управляваното от него МПС с несъобразена скорост. То поднесло, навлязло в насрещната лента за движение и блъснало с предната си лява част правомерно движещия се насрещно лек автомобил с рег.№ [рег. номер] и го изблъскало със задната му дясна част в мантинелата отдясно. Леко ранена с контузия на главата била пътничката в лек автомобил с рег.№ [рег. номер] С. К. А.. Последната била закарана с линейка в болницата в [населено място].

На местопроизшествието се отзовали свидетелите А. М. и А. И.-служители на РУ-[област], които констатирали следните щети: по МПС с рег.№ [рег. номер]- деформирани леви врати и праг, заден десен калник и джанта, счупени задна броня и стоп; по МПС с рег.№ [рег. номер]- деформиран преден ляв калник, счупени предна броня и ляв фар, ожулена предна лява джанта.

Мл.автоконтрольор А. М. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение № GАШ3229/20.01.2024 г., за това, че на 20.01.2024 г. в 12:40 часа в община [област] като водач на лек автомобил „*“ с рег № [рег. номер], на републикански път III 8641 ([област] - к.к. П.), на км. 6+100, с посока на движение към [населено място], при избиране скоростта си на движение не се съобразява с релефа на местността ( остра дясна крива с наклон при спускане) и състоянието на пътя (заснежена пътна настилка), в резултат на което при преминаване през дясната крива автомобила се поднася, навлиза в лявата част на пътното платно (в лентата за насрещно движение) и с предната си лява част се сблъсква с лявата странична част на правомерно движещия се насрещно лек автомобил с рег.№[рег. номер], като го изблъсква със задната му дясна част в мантинелата отдясно- нарушение на чл.20 ал. 2 от ЗДвП.

Въз основа на тази фактическа обстановка са направени правни изводи, че Т. като водач на лек автомобил „*“ с рег.№ [рег. номер] е извършил вмененото му нарушение по чл.20 ал.2 ЗДвП като на 20.01.2024 г. на път III-8641 км 6+100 го е управлявал с несъобразена с релефа и състоянието на пътя скорост, не е успял своевременно да спре след като е възприел, че автомобила поднася, така че да не навлезе в насрещното платно за движение. Обстоятелството на движение с несъобразена скорост се установява според мотивите на оспореното решение от местонахождението на автомобила при посещението на местопроизшествието от служителите на Сектор “Пътна полиция“ и щетите по него и другия автомобил.

В случая е прието наличие на форма на вина по чл.11, ал.3, вр. ал.1 НК, вр. чл.11, вр. чл.7, вр. чл.6 ЗАНН, а именно - непредпазливост, разновидност небрежност, при което положение деецът не предвижда настъпването на общественоопасните последици от деянието си, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди.

Правилно според въззивния съд е приложена и санкционната норма на чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП, съгласно която с глоба в размер 200 лв. се наказва водач, който поради движение с несъобразена скорост, причини пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява престъпление. Доколкото размерът на санкцията е фиксиран в закона, съдът е счел, че липсата на посочени отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства в наказателното постановление не представлява съществено процесуално нарушение.

Така постановеното решение е валиден, допустим и законосъобразен съдебен акт, чиито мотиви изцяло се споделят от касационната инстанция.

Твърденията в касационната жалба не намират опора нито в закона, не са съобразени с константната съдебна практика, противоречат и на житейската логика.

На първо място, нормата на чл. 20, ал.2 ЗДвП вменява задължение на водачите при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Анализа на тази законова норма не сочи на твърдения в касационната жалба извод, че следвало да се извърши измерване на скоростта за да се определи дали тя е разрешена, неразрешена, съобразена или несъобразена. На първо място в случая законодателят не е използвал понятието разрешена скорост. Дали автомобила се движи със скорост, която е разрешена с пътен знак в съответния участък изобщо е ирелевантно за това правоотношение. А дали скоростта е съобразена е въпрос на съвсем различна преценка. Една скорост е съобразена, когато е безопасна за управлявания автомобил и останалите участници в движението. След като не настъпва ПТП, скоростта на движение е съобразена с конкретните пътни условия. След като е настъпило такова, значи водачът на автомобила неправилно е избрал скоростта на движение на превозното средство. Преценката дали една скорост на движение е съобразена с конкретните условия в хипотезата на чл. 20, ал.2 ЗДвП е винаги резултатна и не следва да бъде измервана. Дали е разрешена или не е въпрос на преценка за нарушение на следващата правна норма, която в конкретното НП не е спомената.

На следващо място с оглед конкретната фактическа обстановка по делото не намира опора в доказателствата по делото и второто твърдение в касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение. Ясно е посочено в НП с кои пътни условия Т. не е съобразил управлението на автомобила си: с релефа на местността ( остра дясна крива, с наклон при спускане), със състоянието на пътя (заснежена пътна настилка). Пълномощникът на жалбоподателя не се е запознавал с делото и съдържащите се в него доказателства, включително и фотоалбум. Това се установява и от картона за справки по делото и от протоколите от съдебно заседание. Ето защо тези твърдения са направени бланкетно и противоречат на съдържащите се в делото доказателства, включително и за пътната обстановка по време на допуснатото нарушение на ЗДвП.

Със същите аргументи несъстоятелно е и третото твърдяно нарушение, свързано с формата на вина. Настоящия съдебен състав приема за несъстоятелно твърдението, че в случая се касае за случайно деяние. Несъобразяването на избраната скорост с условията в пътния участък винаги предполага липса на адекватна преценка за реалната възможност от загуба на управление върху превозното средство и изключва определянето на деянието като случайно. За такова може да се разсъждава единствено при спрял автомобил, загубил сцепление с пътната настилка. Конкретния казус не дава възможност за разсъждения в подобна насока.

Изложеното налага извод, че твърденията в касационната жалба са неоснователни. Постановеното въззивно решение е законосъобразен и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Разноски в производството пред касационната инстанция не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №47 от 19.06.2024г. по АНД 138/24г. на СмРС като законосъобразно и правилно.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ!