Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. В., 22.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР. В., пети
състав в открито съдебно заседание, проведено
на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Александър
Атанасов и секретаря Нина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия
Димитър Михов административно дело № 2137/2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на И.С.Д.,
ЕГН: ********** ***, чрез адвокат Д.П. от Адвокатска колегия гр. В., с която
претендира Областна дирекция на МВР гр. В. да бъде осъдена да му заплати сумата
в размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, произтичащи от установяването на
незаконосъобразността на административен акт – наказателно постановление № 18 –
0460-000265/08.06.2018г., издадено от Началника на Пето РУП – Зл.п. към
Областна дирекция на МВР гр. В., което е отменено с Решение № 590/01.04.2019г.
постановено по н.а.х.д. № 69/2019г. по описа на Районен съд гр. В., тридесет и
втори наказателен състав, потвърдено с Решение № 1215/18.06.2019г., постановено
по к.а.д. № 1267/2019г. по описа на Административен съд гр.В., Първи касационен
състав. Ищецът посочва, че с оглед организиране защита на правата си е сторил
разноски в посочения размер, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение
в производството по н.а.х.д. № 69/2019г. по описа на Районен съд гр. В. в
размер на 200.00 лева и в производството по к.а.д. №1267/2019г. по описа на
Административен съд гр. В.. Претендира заплащане и на законната лихва, считано
от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител
оспорва предявеният иск, като счита същия за неоснователен и недоказан. Пледира
за намаляване размера на обезщетението, поради липса на доказателства
удостоверяващи осъществяване на адвокатска защита и участие в открито съдебно
заседание на адвокат, представляващ ищеца пред касационната инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.В. дава
заключение за основателност на предявения иск, като поддържа искането за
намаляване размера на присъденото обезщетение.
Административен съд гр. В., след като
прецени доводите на страните, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
От приложеното по делото НАХД № 69/2019г. по описа на
Районен съд гр.В. е видно, че с наказателно постановление №18 –
0460-000265/08.06.2018г., издадено от Началника на Пето РУП – Зл.п. към
Областна дирекция на МВР гр.В., за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от
Кодекса за застраховането /КЗ/, на основание чл.638, ал.1, т.1, във връзка с
чл.461, т.1 от КЗ, на Д. е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева.
Установява се, че в производството пред Районен съд
гр. В. ищецът е бил процесуално представляван от адвокат Д.П. от Адвокатска
колегия гр. В. по силата на пълномощно /л.6 по делото/ и договор за правна
защита и съдействие /л.14 по делото на РС/. С Решение №590/01.04.2019г., състав
на Районен съд гр. В. е счел, че обжалваното наказателно постановление е
издадено при неправилно определяне вида на наказанието, с оглед
обстоятелството, че е наложено наказание имуществена санкция на физическо лице,
съответно санкция, различна по вид от предвидената в нормата на чл.638, ал.1,
т.1 от КЗ. От приложения по н.а.х.д. № 69/2019г. договор за правна защита и
съдействие е видно, че заплатената от ищеца сума за предоставена правна защита
и съдействие е в размер на 200.00 /двеста/ лева. Съответно от материалите по к.а.д.
№ 1267/2019г. по описа на Административен съд гр.В. е видно, че е приложен договор
за правна защита и съдействие серия Т, № ********** от 02.06.2019г. /л.10 по
делото/, според който ищецът е бил процесуално представляван от адвокат Д.П., а
заплатената от ищеца сума за предоставена правна защита и съдействие е в размер
на 300.00 /триста/ лева.
Въз основа на установената фактическа обстановка,
съдът счита, че исковата молба е процесуално допустима. Разгледана по същество
исковата молба е основателна, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод на
изпълнение на административна дейност.
В настоящия случай Областна дирекция на МВР гр. В. е
легитимирана страна по предявения иск, според правилото на чл.7 от ЗОДОВ. По
делото безспорно е установено, че издаденото срещу ищеца наказателно
постановление е незаконосъобразен акт поради това, че е признат за такъв с
отмяната му от съда, както е безспорно, че издаването му е свързано с
изпълнение на административна дейност, а именно изпълнение на
административноконтролна функция на органите на МВР. Безспорно по делото е също
така, че в производството по оспорване на наказателното постановление пред
Районен съд гр. В., респ. в развилото се производство пред Административен съд
гр. В., ищецът се е представлявал от адвокат.
Възникването на право на обезщетение в случая
предполага установяване на всички елементи от фактическия състав по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ: отменен незаконосъобразен акт, действие или бездействие на държавен
орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна
дейност, да е налице претърпяна от ищеца вреда и да има причинна връзка между
отменения незаконосъобразен акт и настъпилата вреда. При липса на някой от
елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира
отговорността на държавата по посочения ред. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата
дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностно
лице.
Независимо, че наказателното постановление не
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е
обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и въпреки, че поражда наказателноправни последици, е правен
резултат от санкционираща административна дейност. С оглед мотивите на т.1 от
ТП № 2/19.05.2015г на ВАС и ОС на ГК и ТК на ВКС, издаването на наказателно
постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
предоставени на органите в рамките на административната им правосубектност,
което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
В настоящия случай приложение следва да намери и Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017г., постановено по Тълкувателно дело № 2/2016г. на Общото събрание на
съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което
при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. Извършените
разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване по съдебен ред представляват
претърпяна вреда от наказания субект, намираща се в пряка причинна връзка с отменения
незаконен акт на административния орган, поради това, че представляват
последица от незаконосъобразно наказателно постановление и защитата, наложила
се срещу него поради незаконосъобразната дейност на администрацията. Правото на
защита включва и адвокатска защита и е конституционно гарантирано право, което
не може да се ограничава по никакъв начин. След като е платено възнаграждение
на адвокат за процесуално представителство и защита по дело с предмет законосъобразността
на наказателното постановление и след неговата отмяна платеното възнаграждение
не е възстановено на страната извършила този разход, то налице е връзка между отмененото
наказателно постановление и вредата, представляваща платени разноски за водене
на делото за отмяната му. Изложените обстоятелства мотивират съдът да приеме,
че искът с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предявен от Д. се явява
доказан по основание и размер за посочената сума от 500.00 лева. В тази връзка
неоснователно се явява възражението на ответната страна за намаляване размера
на обезщетението именно поради това, че е налице реално заплащане на адвокатско
възнаграждение пред двете инстанции. Основателна се явява претенцията на ищеца
за присъждане на законната лихва върху сумата от 500.00 лева, считано от датата
на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Съдът счита, че
следва да се съобрази и нормативната уредба относно присъждането на разноски
във всички съдебни производства, според която разноските се възстановяват на
спечелилата делото страна без лихва за забава.
Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските за
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Предвид
представеният в настоящото производство договор за правна защита и съдействие
серия Т, № ********** от 01.08.2019г., ищецът е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева.
С оглед изхода на спора, както и на
основание чл.10, ал.2 от ЗОДОВ,
ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 310
/триста и десет/ лева, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 300.00 лева и сума в размер на 10.00 лева – платена държавна такса.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд – В., пети състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. В.
да заплати на И.С.Д., ЕГН: ********** ***, сумата в размер на 500.00 /петстотин/ лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, произтичащи от установяването на
незаконосъобразността на наказателно постановление №18 –
0460-000265/08.06.2018г., издадено от Началника на Пето РУП – Зл.п. към
Областна дирекция на МВР гр. В., ведно със законната лихва върху сумата от
500.00 лева, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. В.
да заплати на И.С.Д., ЕГН: ********** ***, сумата в размер на 310 /триста и
десет/ лева, съставляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: