Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мая Пеева | |
За да се произнесе, съобрази следното: Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № .../11.12.2014 г. по гр.д. № .../2014 г. Районен съд В. Т. е отхвърлил предявените искове от Д. А. Д. против О. А. З. Д. за заплащане на сумата от 3000 лв., частична претенция от иск за 5000 лв., представляваща част от З. обезщетение по групова кредитна застраховка „Злополука”, с индивидуално З. покритие за 2010 г., за причинена трайна пълна неработоспособност в следствие на злополука – ПТП, състояло се на 16.09.2010 г. в гр. В. Т., както и за сумата от 442,94 лв. – лихва за забава върху застрахователното обезщетение, считано от датата на злополуката до датата на предявяване на иска – 14.03.2014 г., ведно със законната лихва върху застрахователното обезщетение, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Против това решение е постъпила въззивна жалба от Д. Д., в която са наведени доводи за неговата неправилност. Твърди се, че съдът неправилно се е мотивирал въз основа на неясно, непълно и неточно заключение на вещото лице, неправилно е възприел и тълкувал фактите, доказващи наличието на нетрудоспособност. Счита, че от събраните писмени доказателства – налична медицинска документация се доказва наличие на увреждане на здравето, сочещо нетрудоспособност в следствие на соченото ПТП. Моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и вместо него да постанови друго, с което бъде уважен предявеният иск. Претендира разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е депозирала отговор, но с писмена молба заема становище депозираната въззивна жалба да бъде оставена без уважение и бъде постановено решение, с което се потвърди решението на Районен съд В. Т. като правилно и законосъобразно. Не претендира разноски за въззивната инстанция. Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК. Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал. Правно значимите за спора факти са: валидно З. правоотношение по групова кредитна застраховка „Злополука” с индивидуално З. покритие за 2010 г.; покрит застрахователен риск трайна пълна неработоспособност вследствие на злополука; настъпило ПТП на 16.10.2010 г. в гр. В. Т., в резултат на което на ищеца е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в черепно – мозъчна травма с проявена огнищна неврологична симптоматика и променени жизнени функции с допълнителни усложнения, довели до трайни увреждания на невралната система, левостранна хемипареза, постоянно ограничени функции на горния и долния леви крайници за извършване на активни движения в пълен обем, за което с влязло в сила решение на ВТРС е реализирана наказателната отговорност на виновния причинител; констатирани заболявания на ищеца, съобразно представена медицинска документация от периода 2011 – 2013 г. – левостранна латентна хемипареза, увреждания на шийните и лумбо-сакралните коренчета, личностова промяна. При така установената фактическа обстановка, за да отхвърли предявеният иск, районният съд е приел, че независимо от установените телесни увреждания на ищеца при настъпилото ПТП, не се установило по делото той да е изпаднал в състояние на пълна нетрудоспособност в рамките на 365 дни от датата на злополуката с него, която да има траен характер, съобразно предвидените дефиниции в договора за застраховане. Пред въззивната инстанция са представени нови доказателства, касаещи здравословното състояние на ищеца, както и установената с Експертно решение на ТЕЛК от 24.01.2015 г. /след депозиране на въззивната жалба/ трайно намалена работоспособност, определена като степен на увреждане в проценти – 100 % и потребност от чужда помощ, със срок на трайно намалената работоспособност три години – до 01.01.2018 г. Като начална дата на трайно намалената работоспособност е посочена датата 24.01.2015 г., а характер на заболяването е посочен – общо заболяване – умерено тежък депресивен епизод, атрофия на папилата на зрителния нерв двустранна, квадрипареза лека степен за горни крайници и средно- тежка степен за долни крайници. По повод на установеното депресивно състояние е коментирано в решението като евентуална причина както настъпилото през 2010 г. ПТП, така и последващата раздяла със съпругата на ищеца, като в представената медицинска документация за това заболяване едва през 2013 г. се обсъжда случилото се произшествие. При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 238, ал. 1 КЗ и чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Фактическият състав на главния иск по чл. 238, ал. 1 КЗ се състои от следните елементи: наличие на валидно З. правоотношение между страните, настъпване на З. събитие – злополука, водеща до пълна трайна неработоспособност, определена като покрит застрахователен риск в договора, причинно – следствена връзка между злополуката и настъпилото състояние на „пълна трайна неработоспособност”. В конкретния случай не се спори наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение, с конкретните клаузи по него – застрахователен риск, условия, при които се реализира правото на получаване на застрахователната сума, дефиниции и др. клаузи, предвидени в общите условия на застрахователното покритие. Няма спор и по отношение на обстоятелството, че на 16.09.2010 г. – в срока на действие на договора, ищецът е претърпял злополука по смисъла на чл. 3 от Общите условия, като е участвал в ПТП /неочаквано произшествие, причинено от непредвидени обстоятелства, против волята на застрахования/, в резултат на което е получил телесни увреждания, подробно описани в решението на ВТРС, с което е ангажирана наказателната отговорност на причинителя. Телесната повреда също е дефинирана в Общите условия като „медицински установимо физическо увреждане на телесната цялост на застрахования”. С оглед покрития застрахователен риск – настъпване на трайна пълна неработоспособност, в Общите условия отново е дадена дефиниция – трайна и пълна неработоспособност е налице тогава, когато застрахованият е неспособен да се занимава с каквато и да било дейност или длъжност, носеща възнаграждение или печалба, а трайна означава неработоспособност, която най-вероятно ще продължи за остатъка от естествения живот на застрахования. Имайки предвид тези дефиниции, въпреки безспорно установеното увреждане на телесната цялост и здраве на ищеца, настоящият състав приема, че от представените по делото доказателства не може да се установи наличие на пълна и трайна неработоспособност, т.е. обективна невъзможност ищецът да полага труд именно по причина на влошеното си здравословно състояние. В тази връзка настоящата инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, че представените писмени доказателства не могат да мотивират категоричния извод за установено трайно състояние на неработоспособност на ищеца по причина на доказаните заболявания, които са в пряка причинно следствена връзка с настъпилото ПТП. Ето защо на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към тях. Първата инстанция правилно е изтълкувала волята на страните и предпоставките за изплащане на застрахователна сума, посочени в т. 4.2 от Общите условия – състоянието на пълна неработоспособност трябва да е започнало в рамките на 365 дни от деня на злополуката и да е продължило поне 12 месеца след настъпването си /стабилизиране на неработоспособността, предвидено в чл. 238, ал. 4 КЗ/. Тази клауза в договора е възприета нормативно и в чл. 76, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, съгласно която при освидетелстване във връзка със сключени застраховки за злополука се считат внезапните събития, станали не по волята на застрахования, които в срок една година от датата на злополуката са причинили смърт или трайна загуба на работоспособността, т.е. настъпването на състоянието загуба на работоспособност трябва да е не по-късно от една година след произшествието. Установяването на трайно намалената работоспособност става по определен ред, уреден детайлно в Наредбата за медицинската експертиза. Ищецът не се е възползвал от този ред, нито от събраните писмени документи може да се установи детайлно и задълбочено изследване, съобразно изискванията на чл. 62 от Наредбата, с целенасоченост изследване и анализиране трудоспособно ли е лицето, с оглед здравословното си състояние. Не е изследван и въпроса констатираните болестни състояния имат ли връзка със случилото се ПТП, които изводи имат пряко отношение към правото на ищеца да получи застрахователна сума, с оглед квалифицирането на състоянието му като настъпване на З. събитие по смисъла на чл. 238, ал. 1 КЗ и т. 6 от представеното З. удостоверение. Представените нови доказателства пред въззивната инстанция не променят тези правни изводи, защото за начална дата на трайно намалената работоспособност, визирана като елемент от съдържанието на извършената експертиза на трайно намалената работоспособност в чл. 61, ал. 1, т. 4 от Наредбата, е посочена датата 24.01.2015 г., близо четири години и половина след пътния инцидент. Настъпилото състояние излиза извън едногодишния срок, релевантен към квалифицирането на злополуката като покрит риск, който срок от практическа гледна точка е оправдан, предвид обстоятелството, че при отдалечеността във времето медицински и житейски е трудно определима причинно – следствената връзка между събитието и настъпването на състояние на трайна пълна нетрудоспособност. Така например, в представеното Експертно решение на ТЕЛК в частта, в която се коментира психичното състояние на ищеца се посочва и друга причина за лична травма /от семеен характер/, която на общо основание също би могла да доведе до депресивни отклонения. По тези съображения оплакванията във въззивната жалба се явяват неоснователни, тъй като доказаното увреждане на здравето не може автоматично да бъде подведено като състояние на нетрудоспособност, изискващо съпоставка на здравословното състояние на лицето към възможността на същото при това здравословно състояние да полага труд или да упражнява дейност, носеща възнаграждение. Такава съпоставка в едногодишен срок от събитието не е извършвана от компетентните органи, не е доказано да е правена изобщо, с което този елемент от фактическия състав не се доказа да е настъпил. Изслушаната съдебно медицинска експертиза и нейните изводи по никакъв начин не може да бъде определена като единствен аргумент на първоинстанционния съд да формира своето решение, тя е обсъдена в съвкупност с другите писмени доказателства, вещото лице е работило въз основа на наличните данни, обосновало е медицинското си заключение, поради което настоящият състав счита, че не е допуснато процесуално нарушение при кредитирането на експертизата. С оглед съвпадението на изводите по предявения главен иск, обуславящ изхода и на акцесорния иск, настоящият съдебен състав счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение – потвърдено, тъй като предявените искове се явяват неоснователни. Разноски не се претендират от ответника по жалба, поради което и не следва да бъде обсъждан въпроса за присъждането им. Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Решение № ..../11.12.2014 г., постановено по гр.д. № .../2014 г. на Районен съд В. Т.. Решението не подлежи на касационн¯ обжалване пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |