Решение по дело №1368/2018 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

                                           19.11.2018г.

 

номер ..................                                                  град ПЛЕВЕН

 

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на деветнадесети октомври

Четиринадесети наказателен състав година 2018

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАДОСТИНА ГЕРГИЧАНОВА

Секретар: МАРИЯНА КОЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ГЕРГИЧАНОВА НАХД № 1368 по описа за 2018 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 18-0938-000869 от 26.02.2018г. на Началник сектор към ОДМВР Плевен, с-р „ПП“, с което на ** И. с ЕГН ********** *** са наложени следните административни наказания: 1.) на основание чл. 178Е от ЗДвП – глоба в размер на 200,00 лева и 2.) на основание чл. 175, ал. І, т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за това, че  на 15.02.2018г. в 09:58 часа в ** като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***, собственост на *** с ЕГН ********** паркира върху тротоара и създава пречка за останалите участници в движението и отказва да подпише глоба по фиш серия М номер 0936151, както и за това, че напуска мястото на проверката без видими причини и без съгласието на контролните органи на пътна полиция и се отправя в неизвестна посока – нарушения по чл. 94, ал. ІІІ от ЗДвПи по чл. 6, т.2 от ЗДвП.   

Недоволен от така наложените административни наказания е останал жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН е подал жалба пред РС-Плевен, с която моли съда да отмени Наказателно постановление № 18-0938-000869 от 26.02.2018г. на Началник сектор към ОДМВР Плевен, с-р „ПП“  като незаконосъобразно. В жалбата е релевирано е оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които осуетяват правото на защита на жалбоподателя и в този смисъл предпоставят отмяната на атакуваното по съдебен ред наказателно постановление. В съдебно заседание жалбата се поддържа от жалбоподателя и от пълномощника му адв. П. В. от ПлАК, който излага следните основни аргументи в подкрепа на отразените в жалбата възражения: 1.) АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя при липса на установените в чл. 40, ал. ІІ от ЗАНН предпоставки и 2.) Отговорността на жалбоподателя неправилно е ангажирана на основание чл. 175, ал. І, т.4 от ЗАНН вместо по чл. 175, ал. І, т.3, предл. ІІ-ро от ЗДвП. Моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно Наказателно постановление № 18-0938-000869 от 26.02.2018г. на Началник сектор към ОДМВР Плевен, с-р „ПП“.

За ответната страна процесуален представител не се явява. 

Съдът, след като се запозна с образуваната административно-наказателна преписка, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен срок.  

С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Административно-наказателното производство е започнало със съставяне на АУАН № 606961 от 15.02.2018 година против П.И.И. за това, че на 15.02.2018 година в 09:58 часа в *** като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с № ***, собственост на *** с ЕГН ********** паркирал върху тротоара и създал пречки за останалите участници в движението; отказал да подпише глоба по фиш  серия М номер 0936151 и напуснал мястото на проверка без видима причина и без съгласието н аконтролните органи на пътна полиция и се отправил в неизвестна посока. Като нарушени в АУАН са посочени разпоредбите на чл. 94, ал. ІІІ от ЗДвП и по чл. 6, т.2 от ЗДвП.

  Описаната в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена в обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя И. са наложени следните административни наказания: 1.) на основание чл. 178Е от ЗДвП – глоба в размер на 200,00 лева и 2.) на основание чл. 175, ал. І, т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за това, че  на 15.02.2018г. в 09:58 часа в ** като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***, собственост на *** с ЕГН ********** паркира върху тротоара и създава пречка за останалите участници в движението и отказва да подпише глоба по фиш серия М номер 0936151, както и за това, че напуска мястото на проверката без видими причини и без съгласието на контролните органи на пътна полиция и се отправя в неизвестна посока – нарушения по чл. 94, ал. ІІІ от ЗДвПи по чл. 6, т.2 от ЗДвП.  

Описанатав АУАН фактическа обстановка и възпроизведена в  обжалваното наказателно постановление се установява от показанията на актосъставителя Д.И.А. и свидетеля К.Ц.П., които съдът приема с доверие като логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Същите кореспондират и с приобщените към доказателствената съвкупност по делото писмени доказателтва, а именно: акт за установяване на административно нарушение Серия Д № 606961/15.02.2018 година, глоба с фиш Серия М № 0936151/15.02.2018 година, докладна записка рег. № 316р-6386/16.02.2018 година, обяснение от П.И.И., протокол за предаване на лични вещи, писмо рег. № 316р-13638/16.04.2018 година ведно с наказателно постановление № 18-0938-000869/26.02.2018 година, справка за нарушител/водач, заверено копие от заповед рег. № 8121з-952/20.07.2017 година на Министъра на вътрешните работи, писмо рег. № 31600-31844/21.09.2018 г. на ОДМВР – Плевен, отдел „Охранителна полиция“.

Относно нарушението по чл. 94, ал. ІІІ от ЗДвП.

Съгласно посочената за нарушена норма на чл.94 ал.3 ЗДвП „За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци”. В АУАН и в обжалваното НП лаконично е посочено „паркира върху тротоара“ на ул.“Дойран“ до №53. Видно от цитираната по-горе правна норма е че същата съдържа две условия, касаещи паркирането в населени места: 1. Паркиране на платното за движение - най-вдясно по посока на движението и успоредно на оста на пътя, което условие е задължително  и 2. Паркиране върху тротоара на МПС, които не са тежкотоварни, при спазване на минимум 2 м отстояние от страната на сградите за преминаване на пешеходци  (допуска се само на определените от собствениците на пътя места при спазване на отстоянието). Правната норма на чл.94 ал.3 ЗДвП не е от категориите на забранителните ( за разлика от чл.98), а съдържа общи правила за престой и паркиране. Изречение 2 на нормата също не е забранителна,а допускаща престой и паркиране върху тротоар при спазване на посочените в нея условия     

НП не съдържа в обстоятелствената част съществени белези на наказуемо по чл.178 е и чл.94 ал.3 ЗДвП деяние: а именно твърдение, че това място не е сред разрешените места, че паркираният автомобил е над 2,5 тона, че не е спазено изискуемото отстояние за преминаване на пешеходци. Анализът на чл.94 ал.3 изр.2 вр.чл.98 ал.2 т.2 и санкцията на чл.178 е ЗДвП сочат ,че законодателят не е забранил изрично и a priori паркирането върху тротоар. Поради изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление не съдържа всички индивидуализиращи белези на нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговороност на жалбоподателя, каквото императивно изискване законодателят е въвел с чл. 57, ал. І, т. 5 от ЗАНН. Така допуснатото нарушетнние е съществено, тъй като е пречка жалбоподателят да организира защитата си и поради това, че не може да бъде санирано в хода н апровезеното съдебно следствие. Поради изложеното, обжалваното наказателрло постановление се явява незаконосъобразно в тази му част.  

Относно нарушението по чл. 6, т.2 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 6, т.2 от ЗДвП създава задължение за участниците в движението да изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение.

В настоящият случай, при описание на обстоятелствата, при които било извършено нарушението по чл. 6, т. 2 от ЗДвП, в АУАН и в НП е посочено, че жалбоподателят „Напуска мястото на проверката без видими причини и без съгласието на контролните органи на пътна полиция и се отправя в неизвестна посока“.При тази фактическа обстановка, наказващият орган приел, че П.И.И. е извършил нарушение по чл.6, т.2 от ЗДвП.  

От изложеното по-горе е видно, че в описанието на нарушението отсъства съществената индивидуализираща информация за това кое е лицето, издало разпореждането на водача И., попада ли то в категорията лица упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, от служба определена по реда на чл.165, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, респ. какво конкретно разпореждане е било издадено към жалбоподателя И. , с което той не е съобразил поведението си.  

 Така допуснатото нарушение в хода на административно-наказателното производство пред наказващия олган е съществено, тъй като е пречка наказаното лице е било лишено от възможността да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира и реализира пълноценна защита. Същото е и пречка за осъществяване на съдебен контрол по същество, тъй като съдът не може да предполага или изяснява действителната воля на административно-наказващия орган, нито да допълва фактическата обстановка, описана в АУАН и в НП с факти, установени за първи път посредством показания на разпитани по делото свидетели или други събрани доказателства.

Гореизложеното обуславя извода, че НП е незаконосъобразно и в тази му част.

 Налице е и друго допуснато нарушение на административно-производствените правила. След като по обективни причини актът е съставен в отсъствие на нарушителя в хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, е следвало актоксъставителят, осъществил процедурата по този ред, да продължи същата по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН,  което няма данни да е сторено. Няма никакви данни, нито твърдения, че актът е бил изпратен на съответната служба или на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя, за предявяване и подписване. Това е видно от самия акт, в който срещу имената на водача П.И.И. в разписката за връчване, липсва подпис, липсват и доказателства, меродавни да установят, че водачът е търсен за връчване на екземпляр от акта за нарушение.  На привлеченото  лице не е била осигурена гарантираната от закона възможност да се запознае с обвинението, да прави възражения и да сочи доказателства. Разпоредбата на чл. 43 ал.4 от ЗАНН изисква и когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той да се изпрати на съответната служба, а ако няма такава – на общинската администрация по местоживеене на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно. Алинея 5-та на цитираната  разпоредба изисква при подписване на акта на нарушителя да се връчи препис от него срещу разписка, като в акта се отбелязва датата на неговото подписване. В случая актът не е бил връчен и подписан от нарушителя, с което е нарушено съществено правото му на защита. Лицето е разбрало за повдигнатите с акта  обвинения едва при връчване на НП и по този начин е било лишено от възможността да участва в административно-наказателното производство и да защити правата си, както изискват императивните разпоредби на чл. 43 ал.4 и ал.5 от ЗАНН. Това обуславя отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно.

С оглед изложените по-горе правни и фактически съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 18-0938-000869 от 26.02.2018г. на Началник сектор към ОДМВР Плевен, с-р „ПП“, следва да бъде отменено като незаконосъобразно на осн. чл. 63, ал. І от ЗАНН.

Водим от горното и на осн.чл. 63 ал. І ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 18-0938-000869 от 26.02.2018г. на Началник сектор към ОДМВР Плевен, с-р „ПП“, с което на ** И. с ЕГН ********** *** са наложени следните административни наказания: 1.) на основание чл. 178Е от ЗДвП – глоба в размер на 200,00 лева и 2.) на основание чл. 175, ал. І, т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършени  на 15.02.2018г. в 09:58 часа в гр. Плевен нарушения по чл. 94, ал. ІІІ от ЗДвПи по чл. 6, т.2 от ЗДвП.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Плевен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :