Решение по дело №262/2020 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 125
Дата: 29 май 2020 г. (в сила от 16 юни 2020 г.)
Съдия: Тодор Стойков Тодоров
Дело: 20205510200262
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Гр. Казанлък  - 29.05.2020г.

 

В     И М Е Т О      Н А     Н А Р О Д А

 

Казанлъшкият районен съд, наказателна колегия, трети наказателен състав в публичното си съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и двадесета година в съдебния състав ;

 

                                                           Председател ; Тодор  Тодоров

 

При секретаря Марийка Иванова сложи  за разглеждане докладваното от съдията Тодоров АНД № 262/20г. по описа на РС-Казанлък за 2020-та година и за да се произнесе взе предвид следното;

 

М     О     Т     И     В     И ;

 

Обжалвано е наказателно постановление № 248а-386-04.02.2020 г. на  Началник на РУ Казанлък към ОДМВР Стара Загора с което е наложено административно наказание.

Недоволен от това останал жалб.  Ю.М.Г. който го  обжалва пред съда.Мотивира жалбата си с обстоятелството,че  при издавеното на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Редовно призован  се явява  във съдебното заседание и чрез пълномощника си   поддържа жалбата  като  моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Възз. страна редовно призовани не изпращат представител и не изразяват становище.

Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства установени с доказателствени средства- показания на свидетели,писмени и след като ги прецени поотделно и в съвкупност приема за установено следното;

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право   на жалба на основание чл.59 ал.2 от ЗАНН / нарушител/ поради което е допустима.

Разгледана по същество се явява основателна.

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление, административно-наказващия орган /АНО/е приел и посочил за установено,че на 08.01.2020г. около 10.00ч. в гр. Казанлък ул. ‘Д-р Стамболски’ № 2 в група ‘КОС’ при извършена проверка на разрешенията за съхранение,носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие собственост на Ю.М.Г. се установило,че съхранява придобитото  от него  късоцевно огнестрелно оръжие пистолет ‘Макаров’ кал.9х18мм. с фабр. № ВЕ 272417 и боеприпаси за него  без да е получил разрешение за съхранение по реда на ЗОБВВПИ. Г-н Г. е имал издадено разрешение за съхранение, носене и употреба /РСНУОБ/ с № ********** на което срока за валидност е изтекъл на 07.01.2020г. като от следващата дата 08.01.2020г. до датата на проверката 14.01.2020г. е съхранявал оръжието и боеприпасите си без надлежно издадено разрешение. Същия не е подал заявление за издаване на РНУСОБ в едномесечен срок визиран в чл.87 ал.1 от ЗОБВВПИ .

За  извършената проверка на 08.01.2020г. е изготвена  докладна записка рег. № 284р-785/09.01.2020г. по описа на РУ-Казанлък.

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства- показанията на св.  Т.Н. – актосъставител , Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 23.01.2020г., докладна записка рег. № 284р-785/09.01.2020г,договор за покупко-продажба от 21.02.20г. ,  разрешение № 167 от 02.12.1998г., фактура № 178526/02.12.1998г.,разрешение № 20150093722 и приемо-предавателен протокол от 14.01.20г..

Жалб. не сочи различна фактическа обстановка поради което съдът я приема за установена по несъмнен и безспорен начин.

Правилно и законосъобразно при така установената фактическа обстановка АНО е квалифицирал деянието като административно нарушение по чл.56 ал.1 от ЗОБВВПИ и на основание чл.212 от същия законов текст е наложил административна санкция – глоба в размер от 500 лв.

Разпоредбата на чл.56 ал.1 от ЗОБВВПИ предвижда лице по чл.50 ал.1-3  от същия закон да може носи и/или употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси след получаване на разрешение от …………., или от Началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице.

Извода който следва от това,че когато не е  получено разрешение или срока на действие на получено такова вече е изтекъл  то съхранението на огнестрелното оръжие до издаването на ново разрешително или  до продължаването срока на издадено такова вече е неправомерно.

В настоящия казус именно поради не подновяване/не продължаване  на разрешението за носене на  късоцевно огнестрелно  оръжие след -07.01.20г. е налице неправомерно съхранение на оръжието.

Предвид на това правилно и законосъобразно АНО е приложил и санкцията по чл.212 от ЗОБВВПИ.

От извършената от съда служебно проверка на обжалваното наказателно постановление  се констатира,че АНО е допуснал нарушение на императивните разпоредби  на чл.57 ал.1 т. 5 от ЗАНН - мястото където е извършено нарушението .

Това нарушение  е съществено, тъй като непосочването на мястото на нарушението не дава възможност да се определи първо кой е териториално компетентния орган да издаде НП, както и съда, който да разгледа жалбата срещу него.

Мястото на осъществяване на нарушението не е посочено и във акта за установяване на административно нарушение което е нарушение на разпоредбата на чл.42 т.3 от ЗАНН.

Предвид на това наказателното постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.

Съдът не  приема възражението на пълномощника на жалб., изложено в жалбата против наказателното постановление ,че  АНО е следвало да приложи основанията на  разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

В ЗАНН няма легална дефиниция за понятието маловажен случай а и разпоредбата на чл.85 от ЗАНН  не препраща към НК.Понятието ‘маловажен случай’ на административно нарушение се съдържа в разпоредбата на чл.28 от ЗАНН поради което следва да се направи отграничение на маловажните случаи на административно нарушение от нарушенията обхванати по чл.6 от ЗАНН.

Съобразно тълкувателно решение № 1/07 г.  на ОСНК на ВКС преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол.

Извършеното от жалб. нарушение не е незначително. За съхранение и носене на огнестрелно оръжие е въведен строг ред както за получаване на разрешение така и  за съхранение на огнестрелно оръжие .

Всичко това според съда не  представлява маловажен случай.

Съгласно чл.63 ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски .

Пълномощника на жалб.  с  нарочна молба преди започването на  съдебното заседание направи изрично искане за присъждане на разноските, като  представя договор за правна помощ и съдействие ведно със  пълномощно съгласно което  му е  било изплатено изцяло и в брой сумата от 360 лв. и ДДС вв размер от 72 лв., ило общо разноски в размер от 432 лв./фактура л.22 от делото/.

Разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН  препраща към чл.143 ал.1 от АПК като  според последната , когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа за издаването на такъв акт, държавните такси и разноските по производството и възнаграждението  за адвокат ако жалб. е имал такъв се  възстановяват от бюджета на органа издал отменения акт или отказ.

В т.6 на ДР на АПК е дадено определение за  поемането на разноските от административен орган , което е поемане на разноски  от юридическото лице в структурата на което е административния орган.

МВР съгласно чл.2 ал.2 от Закона за МВР е юридическо лице, към което на основание чл. 37 ал.1 т. 2 от същия закон е  ОД МВР Стара Загора към която на основание чл. 42 ал.3 от ЗМВР е и РУ на МВР гр. Казанлък поради което разноските следва да бъдат заплатени от тази структура на административния орган.

Разпоредбата на чл.8 ал.1 т.1 вр. чл.7 ал.2 т.1/нов/ от Наредба № 1  от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвижда при материален интерес до 1000 лв. , възнаграждението да е 100 лв..

Предвид на това и със оглед липсата на фактическа и правна сложност на спора, а и предвид,че производството по делото продължи в едно съдебно заседание с разпита на един свидетел   съдът  счита,че следва да се присъди възнаграждение на процесуалния представител  на жалб. към минималния размер от 100 лв..

Водим от горните мотиви съдът ,

 

Р     Е     Ш     И  ;

 

ОТМЕНЯ  наказателно постановление № 284а-386-04.02.2020г. от 26.07.2019 г. на Началник РУ към ОДМВР Стара Загора, РУ Казанлък с което на основание чл. 212 от ЗОБВВПИ е наложено административно наказание глоба в размер от 500 лв. на Ю.М.Г. *** с ЕГН  ********** като  незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОД на МВР Стара Загора  да заплати на Ю.М.Г. с    ЕГН  **********  сумата от 100 лв., представляващи разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.

 

 

                                                                                                                                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ ;