№ 78607
гр. София, 03.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:П С
като разгледа докладваното от П С Частно гражданско дело №
20241110127150 по описа за 2024 година
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 03.06.2024 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На трети юни две хиляди двадесет и четвърта
година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П С
като разгледа докладваното от съдия Петя П.Стоянова
гражданско дело № 27150 по описа за 2024 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, подадено
от „А...” ЕАД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р П..“ № ..
офис сграда Л/, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю Х Ю, за
1
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против Г. М. М., с ЕГН
**********, от гр. Н.., ул. „И..“ № .., за сумата от 831,39 лв. - главница по договор за
потребителски кредит № .. от 03.01.2023 г., сключен между „К..“ ЕАД и Г. М. М., договор за
поръчителство от 03.01.2023 г., сключен между „А..“ ЕООД и Г. М. М., и приложение № 1
от 11.10.2023 г. към договор за цесия от 01.02.2022 г., сключен между „А..“ ЕООД и „А...”
ЕАД, сумата от 131,97 лв. - възнаградителна лихва за периода от 20.01.2023 г. до 20.08.2023
г., сумата от 130,49 лв. – обезщетение за забава за периода от 21.01.2023 г. до 01.05.2024 г.,
със законната лихва върху главницата от 02.05.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените по делото разноски.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 03.06.2024 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 831,39 лв. - главница по договор за потребителски
кредит № .. от 03.01.2023 г., сключен между „К..“ ЕАД и Г. М. М., договор за поръчителство
от 03.01.2023 г., сключен между „А..“ ЕООД и Г. М. М., и приложение № 1 от 11.10.2023 г.
към договор за цесия от 01.02.2022 г., сключен между „А..“ ЕООД и „А...” ЕАД, сумата от
131,97 лв. - възнаградителна лихва за периода от 20.01.2023 г. до 20.08.2023 г., със законната
лихва върху главницата от 02.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски в размер на 66,05 лв.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от
130,49 лв. – обезщетение за забава за периода от 21.01.2023 г. до 01.05.2024 г., съдът намира
следното:
В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на
документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил
определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.
Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението
договор за потребителски кредит 03.01.2023 г., който намира правното си основание в чл. 9
от ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла
на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г.,
закрепваща служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда
да осигури възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното
производство е формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът
намира, че в рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на
страните и възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в
договор, страна по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на
Закона за потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на
потребителите. Претенцията за присъждане на лихва за забава след прехвърляне на
вземането без наличие на данни за прехвърляне на подобно вземане с договора за цесия,
съдът намира, че е в противоречие със закона, което обосновава и вероятна основателност
2
на неравноправна клауза. Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и искането за издаване на заповед по реда на чл.
410 от ГПК за посочената сума следва да бъде отхвърлено.
Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива
съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р А З П О Р Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на „А...” ЕАД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-
р П..“ № .. офис сграда Л/, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю Х Ю,
против Г. М. М., с ЕГН **********, от гр. Н.., ул. „И..“ № .., за сумата от 130,49 лв. /сто и
тридесет лева и четиридесет и девет стотинки/ – обезщетение за забава за периода от
21.01.2023 г. до 01.05.2024 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3