Р Е
Ш Е Н
И Е
№25 19.01.2022 г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд,
ІІІ състав, в публично съдебно заседание на единадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар Минка Петкова
и с участието на прокурора Маргарита Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 495 по описа
за 2021г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.203 от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл. 285 ал.1, вр. с чл.284
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба от Р.М.И., изтърпяващ наказание „лишаване от
свобода" в Затвора - Стара Загора, с която е предявен иск срещу Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София, за присъждане на
обезщетение в размер на 15 000 лв., за претърпени от Р.И. неимуществени вреди
за времето на престоя му в Ареста – гр. Свиленград за периода от 26.05.2019 г-
до 13.12.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата от 15 000 лева, считано от 13.12.2019
година до окончателното й изплащане. Незаконосъобразната административна
дейност, на която се основава исковата претенция, се изразявала в неосигуряване
на задържаното лице на минимално изискуемата свободна жилищна площ. Ищецът
твърди, че по време на престоя му в Ареста гр. Свиленград е бил поставен в
условия за пренаселеност. Ответникът не
му бил осигуряван престой на открито. В килийното помещение нямало санитарен
възел, а през деня задържаните в ареста ползвали общ санитарен възел, а през
нощта килиите се заключвали и той
трябвало да задоволява физиологичните си нужди в кофи и туби.
В килията му нямало прозорец, поради което той трябвало да стои вътре през
цялото време на изкуствено осветление. В килиите имало мухъл, насекоми и
гризачи. В резултат на това ищецът твърди, че бил поставен в унизително и
нечовешко отношение по време на задържането му.
Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията" - гр. София,
чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в
представения писмен отговор, оспорва предявената искова претенция като
недоказана и неоснователна. Поддържа, че
от събраните по делото доказателства не е установено по несъмнен начин
наличието на кумулативно изискуемите се елементи от правопораждащия фактически
състав за ангажиране отговорността на държавата за причинени на Р.И.
неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност. С
подробно изложени съображения обосновава, че условията в Ареста - гр.
Свиленград, при които И. е изтърпявал наложената му мярка за неотклонение „задържане
под стража", не са били в противоречие със законово установените норми,
като ограниченията не са надхвърляли обичайните, свързани с изпълнението на
мярката и същите са изцяло съобразени с регламентирания специален режим в
арестите. Поддържа, че в конкретния случай поставянето на ищеца при наличните
условия в арест Свиленград нито е имало за цел, нито реално е довело до
потискане, унижаване или неблагоприятно засягане на неговата личност и при
липса на ангажирани от ищеца доказателства за конкретно увреждане на
здравословното му състояние вследствие на тези условия, твърдението му за
жестоко, нечовешко и унизително отношение в нарушение на забраната по чл. 3 от ЕКПЧ, като основание за присъждане на претендираното
обезщетение, се явявало недоказано, съответно предявеният иск - неоснователен.
Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на
основание чл. 286, ал. 1 от ЗИНЗС, чрез участващия по делото
прокурор, дава мотивирано заключение, че предявеният иск следва да бъде
отхвърлен. Поддържа, че исковата претенция е недоказана..
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за
установена следната фактическа обстановка:
От представената по делото Справка за Р.М.И. ЕГН
**********, изготвена от началник на РС „ИН“ Хасково А.А./лист 14 гръб – лист 15
по делото/, неоспорена от ищеца и приета като писмено доказателство по делото,
се установява, че Р. М.И. е бил настанен
в Ареста гр. Свиленград на 26.05.2019 година и е бил приведен в Затвора гр.
Стара Загора на 13.12.2019 година. При престоя на Р.И. в Ареста гр. Свиленград,
задържаното
лице е било настанено в килия №1 и килия № 4 и двете с площ от 6,5 кв.м. Общият
брой на задържаните лица в процесните килии е между 2, 3 , 4 лица, като да
периода от 26.08. 2019 г. до 28.08.2019 година там са били задържани 6 лица.
Помещенията в арест Свиленград не разполагат със санитарен възел и течаща вода.
Достъпът на задържаните до общия санитарен възел се извършва по утвърден график. От 6,00 часа до 8,00 часа се осъществява личен тоалет,
почистване и подреждане на килиите и закуска, а от 17,30 часа до 22,00 часа - вечеря, личен тоалет,
хигиенизиране и почистване на помещенията. Времето от 8,30 часа до 17,00 часа
се ползва от задържаните за лично време, свиждания и т.н. След 22,00 часа
санитарният възел се ползвал по желание на лицата. Килиите са оборудвани с
решетъчен отвор на вратата на килията, отстоящ на 1,5 метра от прозорците на
коридора на ареста за осигуряване на свеж въздух. Отоплението се извършвало
чрез климатик, разположен в коридора. На вратите на килиите били монтирани две
луминисцентни лампи. В помещенията имало въздухопроводи от вентилационната
система, осигуряваща постоянна циркулация на въздуха. В арест Свиленград няма
обособено място за разходка и престой на открит. Престоят на открито се осъществява
в коридора пред килиите в рамките на един
час на ден, съгласно график. Според
договор рег.№ 11179 от 13.11.2018 година ГДИН е възложила на „ ДДД-1“ ООД гр.
София да извършва услуга дезинсекция и дератизация на сградите на ГДИН и териториалните
й служби с обща площ 85 924 кв.м.
Сред чл.1 ал.2 от договора дезинсекцията се извършва шест пъти годишно, а
дератизацията – два пъти годишно. Срокът за изпълнение на договора е 24 месеца /така
чл.2, ал.2/. Видно от протоколи за извършени услуги изпълнителят е извършил
химическа дезинсекция на арест Свиленград на 01.03.2019 година и дератизация. Същата услуга е извършвана на
08.05.2019 г., 21.07.2019 г., на 02.09.2019 г. и на 11.11.2019 година /така
протоколи за извършени услуги – л. 47-55 от делото/.
Видно от справка за съдимост лицето е осъждано многократно за различни
престъпления, а според справка за медицински преглед от 13.12.2019 година
лицето е клинично здраво. / лист 91 от делото /. Това се установява и от
медицинско свидетелство от 16.12.2019 г. /лист 92 от делото/. Според формуляр
за досие на адреса, на който живее Р.М.И. са регистрирани неговите родители, братя и сестри.
Според свидетелските показания на свидетеля С.Х. /който също е регистриран
на адрес ***/ килиите в ареста Свиленград са малки от 6-7 кв.м. Там били настанявани по десет човека. Прозорци на
килиите нямало, а осветлението в тях се
извършвало чрез лампи. От решетката на
вратата на помещението влизала естествена светлина. Престой на открито се
превеждал само в коридора. В килиите нямало тоалетна и баня, такива имало само
в общите помещения. Те ги ползвали по график. От 20 часа до 6 часа те
задоволявали физиологичните си нужди в шишета. Р. му се е оплаквал от тези
условия в ареста.
По
допустимостта на исковата претенция:
Предявеният
от Р.И. иск следва да бъде квалифициран като иск по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, съгласно
която разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода
и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията
в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС вкл. за поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Искът за
присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло
неимуществени вреди в резултат на неблагоприятните условия, при които е било
поставено при изпълнението на наложена му мярка за неотклонение "задържане
под стража", причинени от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в Ареста гр. Свиленград срещу Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" - юридическо лице към Министъра на правосъдието, с
териториални служби в т. ч. Областните служби "Изпълнение на
наказанията" /чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС/, които
обединяват, ръководят и контролират дейността на пробационните служби и
арестите /чл. 16, ал. 1 от ЗИНЗС/ – т. е исковата молба е подадена от лице с
правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК във чл. 284, ал. 1 във вр. с чл. 285, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС.
Ето защо
съдът приема, че предявеният от Р.И. срещу Главна Дирекция "Изпълнение на
наказанията" иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които вреди
се обосновава от фактическа страна с допуснати от специализираните органи по
изпълнение на наказанията нарушения на чл. 3, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС и претърпяно увреждане вследствие
на условията, при които е изтърпявана мярката за неотклонение "задържане
под стража" в Ареста гр. Свиленград е допустим и подлежи на разглеждане в
производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3, т. е на нарушения на забраната осъдените /респ. задържаните/ да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл.
нарушения по см. на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС -
поставянето на посочените лица в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Следователно отговорността на държавата по
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС възниква
при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Допуснати от специализираните
органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС; 2. Нарушението на чл. 3 от ЗИНЗС да е при или по повод изпълнение на
наказание "лишаване от свобода" или на мярка „задържане под
стража"; 3. Претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4.
Причинна връзка между допуснатите от специализираните органи по изпълнение на
наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат.
Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно -
липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за
възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства
възможността да се реализира отговорността на държавата в исково производство
по чл. 203 и сл. от АПК.
В конкретния
случай с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, като съгласно обстоятелствената част и петитума на подадената от Р.И.
искова молба, релевираното като основание на исковата претенция нарушение на чл. 3, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС, се изразява в поставянето на ищеца
в неблагоприятни условия при изпълнение на наложена му мярка за неотклонение
"задържане под стража" в Ареста гр. Свиленград от гл. т неосигуряване
на задържаното лице на изискуемата се минимална квадратура свободна жилищна
площ, липса на санитарен възел и пряка дневна светлина, липса на престой на
открито. В Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража, част четвърта, е регламентиран реда за изпълнение на
мярката за неотклонение „задържане под стража". Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗИНЗС, доколкото
в тази част не е предвидено друго, разпоредбите относно осъдените на лишаване
от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за
неотклонение "задържане под стража".
В част втора на ЗИНЗС е
регламентиран редът на изпълнение наказанието лишаване от свобода. Съгласно чл.
43, ал.4 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да
бъде по-малка от 4 кв.м. Съгласно чл. 43, ал.2 от ЗИНЗС, всяко място за
лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други
помещения за осъществяване на поправително въздействие, като в ал.5 е посочено
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения да се определят с правилника за прилагане на
закона. В чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС е регламентирано, че в спалните помещения на
местата за лишаване от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и
възможност за естествено проветряване, а количеството дневна светлина, степента
на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост
от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. В ал.3 е
предвидено на лишените от свобода да се осигурява постоянен достъп до санитарен
възел и течаща вода като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен
възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Съгласно
разпоредбите на чл.128, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието
лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода като конкретните условия и ред за
медицинско обслужване са определени с Наредба № 2/ 22.03.2010г на министъра на
здравеопазването и министъра на правосъдието. Съдържанието на административното
задължение се свързва с изисквания за предприемане на активни действия по
превенция на евентуалните заболявания и за осигуряване на своевременно
диагностициране и лечение при възникнали признаци на заболявания. Осигуряването
на доброто здравословно състояние на лицата, лишени от свобода, е израз и на
общото изискване за хуманност при
изпълнение на наказанието.
От събраните
по делото писмени доказателства е видно, че за периода 26.05.2019г.-13.12.2019г.,
когато ищецът е пребивавал в Следствен
арест – Свиленград, свободната жилищна площ /определена на база общата площ на
килията, наличното оборудване и мебели и броя на настаняваните в нея лица/, е
била под 4 кв. м за всяко задържано лице, в килията не е имало санитарен възел
и пряк достъп до свеж въздух и светлина. С оглед на гореизложеното съдът приема
за доказани фактите относно описаните в исковата молба битови условия, при
които е бил поставен ищецът при пребиваването му в Ареста - Свиленград от гл.
т. на липса на минимално изискуема свободна жилищна площ и свободен достъп до
санитарен възел и мивка с течаща вода. Недоказани са твърденията за липса
на нормални хигиенни условия в помещенията поради наличие на мухъл, насекоми и
гризачи.
На основание чл. 86, ал. 1, т. 1
от ЗИНЗС лишените от свобода имат право на престой на открито не по-малко от 1 час на
ден. По аргумент от чл. 240 от ЗИНЗС такова право
имат и задържаните лица при изпълнение на мярка за неотклонение "задържане
под стража". В чл. 71, ал. 2 от
ППЗИНЗС е записано, че престоят на открито се провежда на
специално определени места в затвора, като по възможност същите предлагат
защита при лошо време. От доказателствата по делото се установява, че престоят
на открито, повеждан спрямо задържаните в Ареста – Свиленград, всъщност не
изпълнява изискването за осигуряване на задържаните лица на не по-малко от един
час престой на открито, тъй като провежданият престой на задържаните лица в това
помещение въобще не е на открито по смисъла на чл. 86, ал. 1, т. 1
от ЗИНЗС.
Изложените
обстоятелства налагат извод за наличие на незаконосъобразно поведение на администрацията,
свързано с изискването на чл. 20, ал. 2 от
ППЗИНЗС за осигуряване на пряк достъп до дневна светлина и на чл. 86, ал. 1, т. 1
от ЗИНЗС за нарушаване на правото на престой
на открито на Р.И. не по-малко от един час на ден.
През исковия период администрацията е обвързана от
забраната за мъчително или нечовешко отнасяне, установена чл.29 ал.1 от Конституцията на РБългария, както и със
забраната за изтезания в чл.3 от КЗПЧОС. В чл.10, т.1 от МПГПП също изрично се
предвижда, че всяко лице, лишено от свобода, има право на хуманно отношение и
на уважение на присъщото на човешката личност достойнство. По отношение на
лицата, изтърпяващи наказание, свързано с лишаването им от свобода това основно
право е регламентирано с нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, като същата следва да
се счита относима и спрямо тези, на които се прилага мярка за неотклонение „задържане
под стража”, доколкото не е предвидено друго в тази сфера. На правото на
лишените от свобода, съответно на задържаните лица - на хуманно отношение,
съответства насрещното административно задължение при изпълнение на
наказанията, така и при прилагане на мерките за неотклонение „задържане под
стража”, да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи
поддържането на физическото и психическото здраве, зачитане на правата и
достойнството на задържаните лица /чл.2, т.3 от ЗИНЗС/. Следователно констатираните условия в Ареста
в гр. Свиленград и с които ищецът свързва претърпените вреди, следва да се
съотнесат към задължението на
администрацията на Областна дирекция
”Изпълнение на наказанията”, обслужваща и дейността на Арестите през исковия
период, да осигури на лицата, задържани
в арест Свиленград такива условия, които да не създават предпоставки за
увреждане на тяхното физическо и психическо здраве и унижаване на човешкото им
достойнство, вкл. от гледна точка на условията от битово и хигиенно естество.
Приетите за
установени обстоятелства – неосигуряване на минимална жилищна площ;
неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода;
неосигуряване на пряк достъп до дневна светлина и нарушаване на правото на престой на открито; а задържане, за
времето на престои на Р.И. в Ареста – Свиленград за периода 26.05.2019 г. –
13.12.2019 г., в своята съвкупност и преценени с оглед периода на времетраенето
им, неминуемо водят до потискане, унижаване, неблагоприятно засягане на
личността, до накърняване на човешкото достойнство. Причинените на Р.И.
неудобства надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наложената му
мярка за неотклонение и са довели до понесени от него страдания, трудности и
негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на
наложеното му наказание. С оглед обичайните правила за условия на живот,
съответстващи на изискванията за хуманно отношение, което да не накърнява
човешкото достойнство, условията, в които е бил поставен Р.И. при пребиваването
му в Ареста – Свиленград за периода 26.05.2019 г. до 13.12.2019 г., предвид
кумулативния им ефект следва да бъдат квалифицирани като унижаване на човешкото
достойнство. Като резултат следва да бъде ангажирана отговорността на държавата
поради незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на администрацията
в следствения арест за неспазване на изискванията на чл. 3 от ЗИНЗС, което
бездействие е рефлектирало върху личната сфера на ищеца, накърнявайки
общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3 от ЕКПЧОС. При осъществяване
на правнорегламентирана дейност длъжностните лица от администрацията на ареста
и затвора са нарушили изискването по чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС, което е
довело до накърняване на правото на задържаното под стража лице на хуманно
отношение и на уважение на присъщата на човешката личност достойнство.
Действително по делото няма данни за извършени умишлени действия или
бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в
неблагоприятни условия, до унизително отношение, което уронва човешкото
достойнство на осъдения и до емоционални и физически страдания. Липсата на
подобна цел обаче не може категорично да изключи нарушението на чл. 3 от ЕКЗПЧОС (решение от
09.06.2005 г. И. И. срещу България, решение от 15.07.2002 г. К. срещу Русия).
Установените
негативни преживявания, физически и психичен дискомфорт на Р.И. надвишаващи
неизбежното ниво, присъщо на наложените му мярка за неотклонение и последващо
наказание, макар и без увреждане на здравето като следствие от тях, са довели
до унижаване на човешкото му достойнство и представляват неимуществени вреди,
причинени вследствие на незаконосъобразно бездействие на затворническата
администрация в нарушение на изискването по чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС за
осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото
здраве на задържаните под стража и зачитане на правата и достойнството им.
Затова според настоящия съдебен състав кумулативно са налице елементите от
правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
Размерът на дължимото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен в
съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД по
справедливост. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди изисква размерът
на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички установени по
делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната
административна дейност се е отразила на увреденото лице и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането. По делото не са
ангажирани доказателства за такова накърняване на физическото и психическото
здраве на Р.И., при което той да е понесъл морални вреди, по-големи от
обичайните за всяко лице, което е задържано при тези условия. Предвид
посочените по-горе обстоятелства и факта, че И. е пребивавал при горепосочените
неблагоприятни условия общо шест месеца и половина в Ареста – Свиленград,
където е бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство, предвид
характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, съдът
приема, че исковата претенция следва да бъде уважена до размер на 1000 лв. и
следва да се отхвърли в претендирания размер от 15 000 лева.
В останалата част до
размера на претендираното от ищеца за този период обезщетение от 15000 лв.
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Поради уважаване на
главния иск следва да се уважи и аксесорния иск за лихви и ответникът следва да
заплати на ищеца законната лихва от момента на забавата -13.12.2019 година до
окончателното изплащане на главницата.
При този изход на
спора съгласно разпоредбата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС,
ищецът има право на разноски - внесена
държавна такса в размер на 10 лева и съответно следва да бъде присъдено на адвокат М.
адвокатско възнаграждение, съобразно с уважената част на иска в размер на 65,33
лева.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.285 от ЗИНСЗ, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията" гр. София, бул. „Ген. Н.
Столетов" № 21 да заплати на Р.М.И. ЕГН ********** сумата от 1000 (хиляда)
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразни бездействия на администрацията на Ареста – Свиленград,
причинени му в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС и изразяващи
се в неосигуряване на минимална жилищна площ; неосигуряване на постоянен достъп
до санитарен възел и течаща вода; неосигуряване на пряк достъп до дневна
светлина и нарушаване на правото на престой на открито при престроя на ищеца в
Ареста – Свиленград за периода 26.05.2019 г. – 13.12.2019 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от
13.12.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част до 15 000 лв. като недоказан.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията" гр. София, бул. „Ген. Н.
Столетов" № 21 да заплати на Р.М.И. ЕГН ********** сумата 10/ десет/ лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията" гр. София, бул. „Ген. Н.
Столетов" № 21 да заплати на адвокат Г.Г.М. съобразно с уважената част на
исковете, съдебно деловодни разноски в размер на 65,33лв. /шестдесет и пет лева
и тридесет и три стотинки/.
На основание чл. 285, ал. 1, изр.
второ от ЗИНЗС решението подлежи на касационно обжалване
пред тричленен състав на Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: