№ 2388
гр. София, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АЛ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110205347 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от ФИРМА гр. София, с ЕИК ХХХ
представлявано заедно от ССП против наказателно постановление №Р-10-
54/30.03.2022 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор
ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което му е наложена
имуществена санкция в размер 2 000 лв. на основание чл. 647 ал. 2 и чл. 644
ал. 2 пр. 2 вр. ал. 1 т. 2 КЗ вр. параграф 1 т. 51 от ДР на КЗ за нарушение по
чл.108 ал.1 КЗ.
В жалбата се излагат подробни доводи, че наказателното постановление
е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна, поради допуснати
процесуални нарушения – за първи път в НП е въведена квалификация за
повторност, наложеното наказание не съоветства на целите на наказанието по
чл.12 ЗАНН, алтернативно се иска приложение на чл.28 ЗАНН /маловажен
случай/. Правят се въдражения, че чл. 108 КЗ не следвало да намери
приложение, тъй като претенцията е заведена на основание договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и
поради тази причина следвало да намери приложение нормата на чл. 496 КЗ,
която се явява специална спрямо тази на чл. 108 КЗ. Предлага на съда да
отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно.
Редовно призовано, ЮЛ не изпраща представител в с.з.
1
Въззиваемата страна редовно призована се представлява от
юрисконсулт ГЕНОВА, която оспорва жалбата и моли съда да потвърди
изцяло наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Представя писмени бележки и претендира юрисконсултско въднаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Контролните органи на въззиваемата страна били сезирани с жалба от
Явор Христофоров Пуков с вх. №91-02-1263/02.12.2021 г. с оплаквания от
посатновения от застрахователя отказ.
Контролните органи установили следното:
На 24.09.2021 г. пред жалбоподателя е предявена претенция,
регистрирана с №**********, вследствие на подадено от Пуков уведомление
за щета. Преписката е образувана по повод настъпило застрахователно
събитие — ПТП в резултат на което са причинени увреждания на автомобил
„Ивеко 40 Ц“, peг. №Р7904КК, собственост на Пуков, като е регистрирана
претенция с №**********, на основание на договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния
водач, обективиран в застрахователна полица №BG/02/121000973099.
На 24.09.2021 г. заедно с предявяването на претенцията, на
застрахователя са представени всички доказателства, необходими за
установяването й по основание и размер, както и пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да бъде изплатено обезщетение.
На 24.09.2021 г. е извършен оглед на увредения лек автомобил, за
който са съставени документи Опис на претенция.
След 24.09.2021 г. от увреденото лице не са изисквани допълнителни
2
доказателства, необходими за установяване на основанието и размера на
претенцията по смисъла на чл. 106 КЗ, както и документи, изискуеми по
силата на нормативен акт.
На 22.10.2021 г. жалбоподателят се произнася по претенция №
**********, като отказва изплащане на застрахователно обезщетение с
писмо, изх. №ОК-682345/22.10.2021 г., в което се посочва, че не са
ангажирани безспорни доказателства относно вината на застрахования в „ЗД
Бул Ине“ АД водач за настъпване на ПТП.
Контролните органи на въззиваемата страна приели, че е налице
нарушение на чл. 108 ал. 1 КЗ, извършено на 16.10.2021 г. в гр. София.
Свидетелката С.В. Александрова заемаща длъжността „главен експерт“
в отдел „Правоприлагане“, дирекция „Застрахователен надзор”, управление
„Застрахователен надзор“ на КФН, съставила и връчила надлежно на
пълномощник АУАН №Р-06-20/11.02.2022 г.
Няма данни по преписката, жалбоподателят-ЮЛ да се е възползвал от
възможността, предоставена му по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Наказващият орган възприел изцяло установената от контролните
органи фактическа обстановка и издал атакуваното наказателно
постановление.
Въз основа на горното, съдът прави следните правни изводи:
При служебна проверка на АУАН и НП съдът констатира, че при
тяхното съставяне, респ. издаване, не са допуснати съществени процесуални
нарушения, нарушаващи правото на защита на наказаното лице, същите
съдържат законовоустановените реквизити, издадени са от компетентни
органи, в предвидените за това срокове, като в тази връзка възраженията в
жалбата са неоснователни.
Установеното нарушение е ясно и подробно описано, както в АУАН,
така и в НП, а между словестното описание на нарушението и дадената му
3
правна квалификация е налице пълно съответствие.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 108 ал. 1 от действащия КЗ,
застрахователят е длъжен в срок 15 работни дни от представяне на
доказателствата от значение за установяване на основанието и размера на
претенцията по застраховка „Гражданска отговорност” (застраховка по т. 10
от раздел II, буква „А” от Приложение №1 към Кодекса за застраховането) да
се произнесе по нея по един от двата алтернативно предвидени в т. 1 и т. 2 от
същата разпоредба начини - било като определи и изплати обезщетение, било
като мотивирано откаже да изплати такова. В конкретния случай е
установено, че произнасянето по заведената претенция е настъпило далеч
отвъд рамките на 15-дневния срок. Нарушението е формално (на просто
извършване) и се изразява в противоправно бездействие от страна на
застрахователя.
Този вид застраховка (застраховка по т. 10, раздел II, буква „А” от
Приложение №1 към КЗ) никога не представлява „голям риск” по аргумент от
чл. 109 т. 1 КЗ, поради което максималният срок за произнасяне по този вид
претенции винаги е 15 работни дни, щом всички доказателства по чл. 106 КЗ
са били представени (съгласно чл. 108 ал. 1 КЗ).
За жалбоподателя, съгласно чл. 108 ал. 1 КЗ е възникнало задължение в
срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106
КЗ - 24.09.2021 г., но не по-късно от 15.10.2021 г. включително, окончателно
да се произнесе по претенцията, като: определи и изплати размера на
обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано откаже
плащането. Жалбоподателят се е произнеслъл по претенция №********** на
22.10.2021 г. - извън рамките на законоустановения срок.
Правилно и законосъобразно е ангажирана административно-
наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател за нарушение на
горната разпоредба. Процесното нарушение е формално и в неговия
фактически състав не се включва настъпването на вреди.
Нарушението на чл 108 ал. 1 КЗ е обявено за административно
нарушение е чл. 644 ал. 1 КЗ. В случая субект на нарушението е юридическо
лице, поради което въпросът за вината като елемент от субективната страна
на нарушението не подлежи на обсъждане.
Неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя, че чл. 108 от
Кодекса за застраховането не следва да намери приложение, тъй като
претенцията е заведена на основание договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите (ЗЗГОА) и поради тази
причина следвало да намери приложение нормата на чл. 496 от КЗ, която се
явявала специална спрямо тази на чл. 108 от КЗ.
4
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че е налице
неправилна правна квалификация на деянието. Според изричната разпоредба
на чл. 108 ал. 3 КЗ - тримесечният срок по чл. 496 ал. 1 КЗ се прилага в
случаите, когато не са били представени всички доказателства по чл. 106 КЗ.
Обратно, в случаите, когато всички доказателства са били представени,
прилага се срокът по чл. 108, ал. 1 от КЗ. В процесния случай всички
доказателства по чл. 106 КЗ са били представени, поради което правилно е
приложена разпоредбата на чл. 108 от КЗ. Освен това, двете разпоредби - чл.
108 и чл. 496 КЗ, не са в колизия една спрямо друга, защото срокът за
произнасяне по тях се отброява от различни моменти. В единия случай се
отброява от момента на представяне на доказателствата по чл. 106 КЗ, а в
другия - винаги от датата на завеждане на претенцията. Разпоредбата на чл.
496 КЗ представлява допълнителна законова гаранция за правата на
потребителите, предявили претенции по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, тъй като тя въвежда краен,
пределен срок за произнасяне по този вид претенции, без значение какви
доказателства са били изискани, съответно дали и кога потребителят ги е
представил пред застрахователя. Тя е израз на засилената законодателна
закрила по отношение на пострадалите от ПТП лица.
Констатираното с АУАН №Р-06-20/11.02.2022 г. нарушение е
извършено „повторно” по смисъла на § 1 т. 51 от Допълнителните разпоредби
на КЗ, тъй като същото е извършено в едногодишен срок от влизането в сила
на наказателно постановление Р-10-655/15.12.2020 (в сила на 19.08.2021 г.), е
което на жалбоподателя е наложено административно наказание
„имуществена санкция” за нарушение на чл. 108 ал. 1 КЗ, поради което
размерът на имуществената санкция следва да бъде определен съгласно
разпоредбата на чл. 644 ал. 2 КЗ.
Неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя и по отношение на
обстоятелството, че повторността на нарушението е следвало да бъде
посочена още при съставяне на АУАН. Видът и размерът на наказанието са
реквизити на НП съгласно чл.57 ал.1 т.7 ЗАНН, а в акта трябва да съдържа
само описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено.
/арг. Решение №4369 на АССГ Х кас.с-в по к.н.а.д. №3870/2013 г., Решение
№5071 на АССГ, Х кас. с-в по к.н.а.д. №12299/2012 г. и др./.
Съдът намира, че не са налице основания за квалифицирането на случая
като маловажен, каквито са исканията в жалбата, доколкото процесното
нарушение се явява повторно по смисъла на параграф 1, т. 51 от ДР на КЗ.
Непроизнасянето в срок по дадена застрахователна претенция винаги
5
накърнява правата и интересите на потребителя на застраховател ни услуги.
Наказващият орган е съобразил целите на чл.27 ЗАНН като е определил
минималната предвидена в чл. 644 ал. 2 пр.2 КЗ санкция от 2 000 лв. и
обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно -
следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото
следва да бъде определено в посочения размер в чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация
по чл. 37 от ЗПП размер на 120 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №Р-10-54/30.03.2022 г.
на зам.-председателя на Комисията за финансов надзор ръководещ
управление „Застрахователен надзор”, с което на ФИРМА гр. София, с ЕИК
ХХХ представлявано заедно от ССП, е наложена имуществена санкция в
размер 2 000 лв. на основание чл. 647 ал. 2 и чл. 644 ал. 2 пр. 2 вр. ал. 1 т. 2 КЗ
вр. параграф 1 т. 51 от ДР на КЗ за нарушение по чл.108 ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА ФИРМА гр. София, с ЕИК ХХХ представлявано заедно от
ССП, да заплати на Комисията за финансов надзор сума в размер на 120 лв. -
юрисконсултско възнаграждение за една инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - София град в 14-дневен срок от съобщението до страните за неговото изготвяне на основанията, предвидени в НПК, по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6