ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 164
гр. Бургас , 25.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:Даниел Н. Марков
ГЕОРГИ Х. ИВАНОВ
като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно частно
наказателно дело № 20212100600327 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.
Образувано е по частна жалба на Adidas AG/Адидас АГ и Adidas
International Marketing B.V./Адидас Интернешънъл Маркетинг Б.В. чрез
„АРСИС Консултинг“ ЕООД – юридически представител за територията на
Република България с адрес гр. София, **************, ЕИК ***********, с
управител В.Д.С., чрез адв. Андрея Андреев от АК – София против
Определение № 260036 от 23.02.2021 г., постановено по ЧНД № 152/2021 г., с
което Районен съд – Несебър е потвърдил Постановление на РП – Бургас, ТО
– Несебър, от 03.02.2021 г. за прекратяване на наказателно производство по
ДП № 6/2019 г. по описа на ГПУ – гр. Бургас, пр. вх. № 926/2019 г., водено за
престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК, като по делото не е било предявено
обвинение.
В частната жалба се съдържа оплакване за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на определението, постановено от Районен
съд, гр. Несебър. На първо място се посочва, че спрямо лицето С.Х.Т. има
образувани няколко досъдебни производства, касаещи разпространение на
значителни количества фалшиви стоки на територията на гр. Несебър и КК
„Слънчев бряг“. Счита, че това от своя страна показва системност и поредица
от последователни целенасочени действия, съставляващи продължителна във
времето дейност, трайно и последователно насочена към злоупотреба с
интелектуалните права на редица световни правопритежатели за периода от
2018 до 2020 г. С оглед на това, намира, че по делото липсва детайлно
изследване на въпроса за вменяемостта на С.Х.Т., като следва да се извърши
цялостен преглед на представената от лицето болнична и ТЕЛК
документация, разпити на медицинските лица, издали съответните
1
документи, проверка на тяхната автентичност, както и назначаване на тройна
комплексна съдебна психиатрично-психологична експертиза, която да
анализира вече изготвените експертизи по отношение на Т. и да даде
категорично заключение за неговата вменяемост към инкриминираната дата.
На следващо място сочи, че е налице и съществено противоречие в мотивите
на обжалваното определение, защото от една страна, първоинстанционният
съд е приел, че лицето Т. безспорно страда от „Биполярно афективно
разстройство“ и поради продължителното разстройство на здравето към
датата на инкриминираното деяние (09.05.2019 г.) и през октомври 2018 г. и
юли 2019 г., не е могло да разбира свойството и значението на извършеното
от него и да ръководи постъпките си , а от друга страна съдът е приел, че Т.
сам е организирал, ръководил и осъществявал търговската дейност в КК
„Слънчев бряг“ – наемал търговски обекти, сключвал договори със
служители, закупувал стоки, определял цени и др. Според жалбата
досъдебното производство не е проведено пълно и всестранно, като за
изясняване на обективната истина, би следвало да се извършат допълнителни
процесуално-следствени действия. Моли се определението на
първоинстанционния съд да бъде отменено и делото да бъде върнато на
Районна прокуратура, гр. Бургас, ТО, гр. Несебър със задължителни указания
относно продължаване на разследването и прилагането на закона.
Бургаският окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и изложеното в частната жалба, прие за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, тя е частично основателна.
Досъдебно производство № 6/2019 г. по описа на ГПУ , гр. Бургас,
преписка вх. № 926/2019 г. по описа на РП, гр. Бургас, ТО, гр. Несебър е
образувано за това, че на 09.05.2019 г. в к.к. „Слънчев бряг“, в търговски
обект, разположен до хотел „Л.п.“, без съгласието на притежателя на
изключителното право, използва в търговската си дейност марка, обект на
изключително право, без правно основание – престъпление по чл. 172б, ал. 1
от НК. По делото няма предявено обвинение.
С Постановление от 03.02.2021 г. прокурор при Районна прокуратура,
гр. Бургас, ТО, гр. Несебър на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1
от НПК е прекратил наказателното производство по ДП № 6/2019 г. по описа
на ГПУ , гр. Бургас, преписка вх. № 926/2019 г. по описа на РП, гр. Бургас,
ТО, гр. Несебър.
Въз основа на приетата фактическа обстановка и събраните
доказателства при разследване по делото, прокурорът от РП, гр. Бургас, ТО,
гр. Несебър е приел, че в конкретния случай с експертното заключение на
комплексната съдебно психиатрично-психологична експертиза, безспорно е
установено, че извършителят на деянието – свид.С.Х.Т. страда от психично
2
заболяване – „Биполярно афективно разстройство“. Също така, въз основа на
посочената експертиза, е приел, че свид.Т. се е намирал в състояние на
продължително разстройство на съзнанието преди, по време на извършване на
деянието и понастоящем, което дава основание да се приеме, че е действал в
състояние на невменяемост по смисъла на чл. 33, ал. 1 от НК. В състояние на
невменяемост С. Т. не е бил способен да формира вина, поради което този
признак от субективна страна на престъпното деяние по смисъла на легалната
дефиниция на чл. 9, ал. 1 от НК е отсъствал. След като деянието не е
извършено виновно, то не съставлява престъпление, поради което и на
основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК прокурорът е прекратил воденото
наказателно производство.
Изводите на държавното обвинение са изцяло възприети от
Несебърският районен съд, който с определение от № 260036 от 23.02.2021г.,
постановено по НЧД № 152/2021г. е потвърдил постановлението на РП, гр.
Бургас, ТО, гр. Несебър от 03.02.2021 г.
Според настоящата съдебна инстанция, липсва всестранно, пълно и
обективно разследване, поради което е ограничено правото на защита на
интересите на пострадалото юридическо лице. Видно от изготвената на
досъдебното производство комплексна съдебно психиатрично-психологична
експертиза, освидетелстваният С.Х.Т. има психично заболяване „Биполярно
афективно разстройство“ – F 31, според МБК-10 (Международна
класификация на болестите), което протича под формата на два епизода –
маниен и депресивен. Според вещите лица през периода октомври 2018г. –
юли 2019 г., включващ и датата на събитията от 09.05.2019 г.,
освидетелстваният Т. най-вероятно не е бил в състояние на ремисия на
психичното си заболяване, т.е. бил е в състояние на продължително
разстройство на съзнанието и поведението му не е било нормалпсихологично
мотивирано. Същият не е можел да разбира свойството и значението на
извършеното от него и да ръководи постъпките си. Не може пълноценно да
възприема, запаметява и възпроизвежда фактите от значение за делото, както
и да дава обяснения в качеството на свидетел или обвиняем.
Вменяемостта е основно качество на субекта на престъплението и при
възникване на съмнение относно психичната му годност,
съдебнопсихиатрична експертиза е наложителна (чл. 144, ал. 2, т. 3 от НПК) и
е единствения способ за установяване наличието или отсъствието на
медицинските критерии за невменяемостта – ТРОСНК№15/1987г., въз основа
на който решаващия орган в съответния стадий от производството ще
приложи юридическите критерии на вменяемостта - интелектуални и волеви
способности на лицето.
Експертното заключение не е доказателствено средство, а само способ
за изясняване на такива обстоятелства по делото, за които са нужни
специални знания. Точното изпълнение на задължението по чл. 107, ал. 5 от
НПК( предявени както към съда, така и към органите на досъдебното
3
производство) изисква внимателна проверка на всички събрани
доказателства, включително тези, които са били предмет на експертна
интерпретация.
Заключението на вещите лица, че към момента на деянието лицето
вероятно не се е намирало в ремисия, противоречи на останалите събрани по
делото гласни и писмени доказателствени източници.
От събраните по делото доказателства се установява, че С. Т. е
управител и едноличен собственик на фирма „В.****“ ЕООД, като от името
на фирмата на 30.04.2019 г. е сключил договор за наем на магазинно
помещение с „Несебър ИН“ООД, представлявано от свидетеля В.Х.Н.. Също
така се установява, че в качеството си на управител на „В.****“ ЕООД Т. на
03.05.2019 г. е сключил трудов договор със свидетелката Г.М.А.,
осъществяваща дейност продавач – консултант в наетия от фирмата магазин,
находящ се в к.к. „Слънчев бряг“ до хотел „Л.п.“. От показанията на
свидетелката А. се установява, че именно Т. я е наел на работа, като е
зареждал магазина със стоки, поставял е цени на артикулите, както и й е
изплащал трудовото възнаграждение. От проведения повторен разпит на
свидетелката се установява също, че Т. е работил в магазина, когато тя е била
в почивка. А участващия в проверката на търговския обект свид. Д.К. е
провел по време на извършването й телефонен разговор със свид.С. Т., който
му заявил, че няма документи удостоверяващи произхода на стоката. Всички
тези обстоятелства сочат за една подредена, последователна, планирана и
целенасочена дейност от страна на С. Т. преди и към инкриминираната дата,
която сама по себе си е в противоречие с изразеното от експертите становище
по п.2 от заключението.
В случая преценката на вещите лице за психичната годност на С. Т. към
инкриминираната дата е в очевидно противоречие с фактите по делото, а
вероятностния характер на експертното мнение, не изключва и
противоположна преценка за коментираната способност, още повече че
липсва яснота за продължителността и поредността на фазовото протичане
на заболяването към инкриминирания период. По този начини решаващият
орган е лишен от възможността да разреши обективно и обосновано въпроса
дали е налице състояние на невменяемост в хипотезата по чл. 33, ал. 1 от
НК.
БАР (тип I или II) е болест с различни варианти и тежест на протичане,
поради което самото й наличието не води задължително до нарушаване на
годността за разбиране свойството и значението на извършеното и
ръководенето на постъпките. В представеното заключение не става ясно, кои
базисни психични сфери (емоция, мислене, контрол, перцепция, когниция,
воля и пр.) са до такава степен засегнати от качествена промяна, че
освидетелстваното лице да е лишено от годността да разбира или ръководи
постъпките си (за разстройство на съзнанието - ТРОСНК № 15/27.IV.1987 г.,
ППВС №3/1979г.). Не е ясно на какви факти и на какви съображения, освен от
4
хроничния характер на заболяването, се базират ретроспективните изводи на
експертите в отговори на въпроси №№2,3,4 от заключението.
Именно ясният, обоснован и категоричен отговор на въпрос №2 от
коментираното заключение е от значение за формирането на извода на органа
на предварителното разследване (съда) за възможността дееца да носи
наказателна отговорност, респективно за липса на престъпно деяние.
Направеният в прекратителното прокурорското постановление и изцяло
възприет в обжалваното съдебно определение извод, изключващ тази
възможност, е необоснован, защото яснота и обосноваността на изводите на
КППЕ пораждат сериозно съмнение, предвид противоречието му с фактите,
изнесени в коментираните по-горе доказателствни източници. Това съмнение
не може да бъде преодоляно от съда или разследващия орган, защото тази
дейност е изцяло извън тяхната компетентност, доколкото е такава,
изискваща специални знания, каквото всъщност е предназначението на една
експертна констатация.
При допълнителното разследване следва да се отстрани наличните и
описани неясноти и съмнения относно обстоятелствата, представляващи
съдържанието на главния факт на процеса – е ли налице извършено престъпно
деяние. Отстраняването им следва да се извърши
по експертен път, чрез детайлно и задълбочено експертно изследване, чиято
яснота и обоснованост не поражда съмнение и предлага обективно и логично
интерпретиране на доказателствения материал по делото- чл.23, ал.6, ал.5,т3
от Наредба № 2 от 26 октомври 2011 г. за условията и реда за извършване на
съдебномедицинските,съдебно психиатричните и съдебно психологичните
експертизи, включително и за заплащането на разходите на лечебните
заведения.
Отговорите на останалите вече поставени на КППЕ въпроси също
могат да обосноват прекратяване/спиране на воденото наказателно
производство, но при други предвидени в НПК основания, различни от
възприето в обжалваното съдебно определение и в прокурорското
постановление – чл.243, ал.1, вр.чл.24, ал.1,т.1 от НК. Едва след направени
надлежни и обосновани изводи по фактите, следва да се прецени и
приложимият материален (чл.31, чл.33, ал.1, ал.2 от НК) и процесуален закон.
Предвид изложеното, атакуваното съдебно определение и потвърденото
с него прокурорско постановление следва да бъдат отменени и делото
върнато на прокурора за разследване, при което да се съобразят изложените
по-горе констатации, а при преценка за необходимост и да се съберат и
проверят допълнителни доказателства (каквото искане е изразено по п.III от
въззивната жалба) относно психичния статус на С.Х.Т.. Съдебния контрол в
производството по чл.243, ал.4 от НПК е ограничен от посочените в същия
текст рамки и няма за цел да предопределя или ограничава бъдещите
действия по разследването или по глава ХVІІІ от НПК, решението за които се
взема от прокурора и съобразно нормите на НПК.
5
Мотивиран от горното и на основание чл. 243, ал.8 от НПК, БОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260036/23.02.2021 г., постановено по ЧНД №
152/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Несебър.
ОТМЕНЯ постановление от 03.02.2021 г., с което е прекратено
наказателното производство по ДП 6/2019 г. по описа на ГПУ – Бургас,
преписка вх. № 926/2019 г. по описа на Районна прокуратура – гр. Бургас, ТО
– гр. Несебър, образувано за престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Бургас, Териториално
отделение – гр. Несебър.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6