Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260025
Гр.Нови пазар,29.09.2020г.
Районен съд Нови пазар в публичното съдебно
заседание,проведено на първи септември през две хиляди и двадесета година в състав:
Районен
съдия :СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар:БОЙКА АНГЕЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия Радева гр.дело №1497 по описа за 2019 година,за
да се произнедсе,взе предвид:
Делото е образувано по обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл.422 във вр.чл.415 ал.1 от ГПК във
вр.чл.402 от ТЗ във вр.чл.99 от ЗЗД във вр.чл.79, чл.86 и чл.92 от ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД,представлявано от Д.Б.Б.,чрез пълномощника юрисконсулт М.С.,твърди в исковата молба,че на ***г.,“Сити кеш“ като заемодател и ответникът
С.Н.А. като заемател,бил сключен Договор за паричен заем с №***,по силата на
който ,заемодателят предоставил на заемателя под формата на паричен
заем,паричната сума в размер на
900.00лв.,представляваща главница и чиста стойност на заема.Страните се
съгласили,заемателят да заплати на заемодателя съответните погасителни вноски
,в посочения размер и падеж.Погасителните вноски включвали :главница,надбавка
по кредита-покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема
и определена добавка,съставляваща
печалбата на заемодателя.Годишният процент на разходите бил фиксиран и не можел
да бъде променян едностранно.Страните постигнали съгласие,договорната лихва по
заема да бъде в размер на 100.00лв.,а общата стойност на плащанията в размер на
1000.06лв.,платима на 27 броя равни седмични погасителни вноски,всяка в размер
на 37.04лв.,при първа погасителна вноска на 24.11.2016г. и последна погасителна
вноска ,с падеж на плащане -25.05.2017г.
Поради допусната от страна на заемателя
забава за плащане в срок на 4 броя седмични погасителни вноски,настъпила
автоматична предсрочна изискуемост ,считано от 29.12.2016г.,която дата
представлявала падежа на шеста погасителна вноска.
Съгласно чл.7 ал.4 от договора,заемодателят
начислил неустойка за предсрочна изискуемост в размер на
296.22лв.,представляваща 29% от сумата от 1481.08лв.,формирана от сбора на
остатъците на главница,договорна лихва и неустойка,дължими до края на договора.
Според сключения договор за заем,страните
се съгласили да обезпечат изпълнението по същия с поне две от посочените в
договора обезпечения,изброени подробно.Поради неизпълнениена задължението на
заемодателя за предоставяне на поне две от уговорените от страните
обезпечения,на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на
601.04лв.,която била разсрочена на 27 равни вноски,всяка в размер на
22.26лв.,платими на съответните падежни дати
на погасителните вноски по договора за заем.Така,погасителната
вноска,която следвало да се заплаща от заемателя,била в размер на 59.30лв.
Съгласно Общите условия,действащи по време
на сключване на Договора ,в случай,че заемателят забави плащането на дължима
погасителна вноска,той дължал на заемодателя обезщетение в размер на законната
лихва за забава за всеки ден просрочие,считано от датата на настъпване на
забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми.На основание
цитираните по-горе разпоредби,на длъжника било начислено обезщетение за забава
в размер на 248.19лв.за периода от 30.12.2016г./денят следващ датата на
настъпване на предсрочната изискуемост/ до датата на подаване на заявлението в
съда.
Заемателят не заплатил изцяло дължимия
паричен заем към дружеството.Сумата,която била погасена към момента била,както
следва: главница- 60.47лв.,договорна лихва -13.61лв.,неустойка за неизпълнение
на договорно задължение -45.94лв.
С Договор за прехвърляне на вземания
/цесия /от ***г. и Приложение №1 към него, „Сити кеш“ООД прехвърлило на ищеца
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД
вземането си срещу ответника,произтичащо от цитирания договор за заем,ведно с
всички привилегии,обезпечения и принадлежности,включително и всички лихви на
дружеството-кредитор.
От страна
на цедента били предприети действия по уведомяване на длъжника за
извършената цесия,но писмото с уведомлението се върнало в цялост,като
непотърсено.
Копие от уведомлението за извършената цесия
е приложено към исковата молба,поради
което ищецът моли същото да бъде връчено на ответника ,ведно с нея.
Във връзка с подадено от ищеца заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,съдът уважил същото и
издал Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№***.по описа на НПРС.Тъй като длъжникът
не е бил намерен на установените в заповедното производство
адреси,заповедта за изпълнение му била
връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и
на ищеца указано,че може да предяви иск за установяване на вземането си.
Предвид гореизложеното,ищецът „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД моли да бъдат призовани на съд с ответника С.Н.А. и
след установяване на твърденията,изложени в исковата молба,съдът постанови
решение,с което признае за установено по отношение на ответника С.Н.А.,че
същият дължи на „Агенция за събиране на вземания „ЕАД следните суми:1/839.53лв.-главница за периода от
8.12.2016г.до 25.05.2017г.,по отношение на която,на основание чл.7ал.4 от
договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост,считано от дата
29.12.2016г., 2/86.45лв.-договорна лихва за периода от 8.12.2016г.до
25.05.2017г./падеж на последна погасителна вноска/,по отношение на която,на
основание чл.7 ал.4 от договора за кредит е обявена предсрочна
изискуемост,считано от 29.12.2016г., 3/555.10лв.-представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 8-12-2016г.до
25.05.2017г./падеж на последна погасителна вноска/,по отношение на която,на
основание чл.7 ал.4 от договора за кредит е обявена предсрочна
изискуемост,считано от 29.12.2016г., 4/296.22лв.неустойка за предсрочна изискуемост,начислена
еднократно на дата 29.12.2016г./дата на предсрочна изискуемост/,
5/248.19лв.-обезщетение за забава за периода от 30.12.2016г./денят,следващ
датата на настъпване на предсрочна изискуемост/до датата на подаване на
заявлението в съда,както законна лихва за забава върху главницата от датата на
входиране на заявлението до окончателното изплащан на задължението.
Моли да му бъдат присъдени направените в
заповедното и в исковото производство съдебни и деловодни разноски.
Ответникът е призован по делото по реда на
чл.47 ал.1 от ГПК-чрез залепване на уведомление по постоянния му адрес,като в
указания му от съда срок,същият не се е явил в канцеларията на съда,за да му
бъдат връчени исковата молба и доказателствата към нея.
На основание чл.47 ал.5 от ГПК му е назначен особен представител по делото
–адвокат В.П. –*АК,който депозира писмен отговор на предявените обективно
съединени искове.
Оспорва правния ефект на извършената
цесия,както и получаване от страна на длъжника на сумата,обективирана като
паричен заем в процесния договор за заем/не била приложена разписка,респ.не
било записано изрично,че същият служи като разписка/.Липсвали доказателства за
извършени от негова страна плащания и каква част от вземането било погасено с
тя.Оспорва наличието на законови предпоставки за автоматично настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита.
На основание чл.26 ал.1 от ЗЗД прави
възражение за нищожност на клаузата на
чл.6 от договора за паричен заем,относно обезпечаването на същия с поне две от
посочените обезпечителни основания./запис на заповед и банкова гаранция или
поръчител/.Начисляването на неустойка при неизпълнение на тази договорна клауза
целяло с нея да бъде увеличен сериозно
размера на дълга и от своя страна представлявало накърняване на добрите нрави.
С
оглед на гореизложеното,ответникът,чрез
назначения му особен представител,моли съдът да отхвърли изцяло като
неоснователна исковата претенция.
В съдебно заседание особеният представител
на ответника поддържа писмения отговор,а ищецът е депозирал писмени бележки,в
които поддържа изцяло исковата си претенция.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представен Договор за паричен заем
с №***/***г.,по силата на който заемодателя „Сити Кеш“ООД е предоставил на
заемателя С.Н.А. паричен заем в размер на 900.00лв.,платим на 27 погасителни
седмични вноски,всяка от които в размер на 37.04лв.,при уговорен ГПР 49.086%,
годишен лихвен процент 40.08%,с първа падежна вноска -24.11.2016г.и последна-
25.05.2017г.Ден на плащане-четвъртък.Уговорено е обезпечение :Запис на
заповед,поръчител/банкова гаранция.Съгласно клаузите на договора,общата сума за
плащане е в размер на 1 000.06лв.
Страните са уговорили /чл.4/,че при
неплащане на четири седмични месечни вноски или
дължими неустойки,цялото вземане/включващо главница,договорена
лихва,обезщетения за забава и дължими неустойки/става предсрочно изискуемо.,без
да е необходимо изрично уведомяване на заемателя.В този случай,при обявяване на
предсрочна изискуемост ,заемодателят има право да начисли неустойка в размер на
20% а.от дължимата до пълното погасяване сума ,представляваща непогасена главница,договорена
лихва и неустойка,в случай,че има начислена такава.
В чл.8 от Договора,страните са се
споразумели,че в случай,че заемателят не представи в тридневен срок
договореното обезпечение,или същото не отговаря на условията,посочени в чл.9
ал.2 т.1 и т.4 от Общите условия към договора за заем,заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 601.02лв.,с начин на разсрочено
плащане,подробно описан в приложение №2 .Според чл.9 ал.2 страните имат право
на обезпечаване изпълнението на договора,чрез
поръчителство на едно или две физически
лица,които да отговарят кумулативно на няколко условия,сред които осигурителния
им доход да е в общ размер на поне 7 пъти МРЗ ,а в случай на двама поръчители
–да е в размер на поне 4 МРЗ,да не са поръчители по други договори за заем с
този заемодател,да не са заематели по непогасени договори за заем,да нямат
кредити към банки, финансови институци и ит.н.
Представен е и погасителен план,като както
договорът за заем,така и погасителния план носят подписите на заемодател и
заемател и доколкото заемателят С.Н.А.
не оспорва подписа си в графата „заемател“,съдът приема за установено по
несъмнен начин,че същият –ответник в настоящото исково производство е встъпил в
облигационно правоотношение по силата на този договор за заем,поемайки
задължението да върне получения заем в сроковете и по начин,обективирани в
договора и съставляващия неразделна негова част погасителен план.Доколкото
изрично е посочено в чл.4 ал.1 от Договора,т същият представлява и разписка да получената от заемателя сума.
С Договор за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/ от ***г.,кредиторът е прехвърли вземането си спрямо длъжника на
цесионера „Агенция за събиране на вземания“ЕАД/праводател на ищеца/,като
цедентът е предприел действия по уведомяване на длъжника за извършената
цесия,но длъжникът Н. не е бил намерен на посочения от него адрес,поради което
следва да се приеме,че същият е надлежно уведомен за цесията от момента на
връчване на исковата молба и доказателствата към нея ,на назначения му по
делото особен представител.
Във връзка с подадено заявление за издаване ,по
ч.гр.д.№***.по описа на НПРС е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №618/02.08.2019г.,с която е вменено на длъжника С.Н.А.
да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД сумата от
839.53лв.-главница, 86.45лв.-договорна лихва от 08.12.2016г.до 29.12.2016г.,
555.10лв.-неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 08.12.2016г.до 29.12.2016г.,
296.22лв.-неустойка за предсрочна изискуемост, 248.19лв.- обезщетение за забава
от 30.12.2016г.до 30.07.2019г.,ведно със законната лихва върху главницата от
31.07.2019г.до окончателното изплащане,както направените по делото разноски в
размер на 40.51лв.-държавна такса и 50.00лв.-юристконсултско възнаграждение.
Посочено е,че вземането произтича от
следните обстоятелства:Задължение по договор за паричен заем №***/***г.,сключен
със „Сити кеш“ООД.С приложение №1/***г.към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от ***г.вземането е прехвърлено на настоящия заявител.
От заключението на назначената в исковото
производство съдебно-счетоводна експертиза,изготвена от вещото лице Е.К. ,се
установява,че ответникът е платил общо по погасителни вноски сумата от
120.00лв.,както следва: на 24.11.2016г.- 60.00лв. и на 30.11.2016г.- 60.00лв.
Остатъкът на задължението към датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/30.07.2019г-./,както и към датата на
изготвяне на ССЕ е: 1/главница- 839.53лв.за периода от 08.12.2016г.до
25.05.2017г.включително, 2/договорена лихва -86.45лв./за периода от
08.12.2016г.до 25.05.2017г-.включително, 3/ неустойка за неизпълнение на
договорно задължение -555.08лв./за периода от 08.12.2016г.до
25.05.2017г.включително, 4/неустойка за предсрочна изискуемост
-296.22лв.-начислена еднократно на 29.12.2016г.-датата на предсрочната
изискуемост 20% върху дължимата до пълно погасяване на договора сума
-1481.06лв.,включваща 839.53лв.главница +86.45лв.договорна лихва
+555.08лв.неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 5/обезщетение за забава /законната лихва за
забава/ -за периода от 30.12.2016г./денят следващ датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на подаване на заявлението
-30.07.2019г-.,както следва: вариант 1- върху непогасената главница от
839.53лв.обезщетението за забава за посочения период е 219.92лв., вариант 2-
върху неплатената главница и договорна лихва общо в размер на 925.98лв. обезщетението за забава за
посочения период е 242.56лв. и вариант 3
.-върху неплатената по договора сума в общ размер на 1481.06лв.включваща главница,договорна
лихва и неустойка за неизпълнение на договорно задължение,обезщетението за
забава за посочения период е 387.92лв.
Заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е
връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.1 от ГПК,поради което,на основание ч.415
ал.1 т.2 от ГПК съдът е указал на заявителя,че следва в едномесечен срок да
предяви иск за установяване на вземането си,което той е сторил.
При така установеното от фактическа
страна,съдът направи следните правни изводи:
Предявените обективно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл.422 във вр.чл.415 ал.1 от ГПК във вр.чл.402 от ТЗ
във вр.чл.99 от ЗЗД във вр.чл.79, чл.86 и чл.92
от ЗЗД са подадени от надлежно легитимирано лице,при наличие на правен
интерес,срещу надлежен ответник и се явяват процесуално допустими,а разгледани
по същество-частично основателни,поради следните съображения:
Процесният договор за заем попада под
уредбата на Закона за потребителския кредит,като съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК,договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишният процент на
разходите по кредита и общата дължима сума дължима от потребителя,изчислени към
момента на сключване на договора за кредит,като се вземат предвид
допускания,използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения начин.Според пар.1 т.1 от ДР на ЗПК,“общ разход по кредита за
потребителя „са всички разходи по кредита,включително лихви,комисионни,такси
,възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,пряко
свързани с договора за потребителски кредит,които са известни на кредитора и
които потребителят трябва да заплати,включително разходите за допълнителни
услуги,свързани с договора за кредит и по –специално застрахователните премии в
случаите,когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредите ,или в случаите
,когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия,а в т.2 от същата разпоредба е посочено,че „обща сума,дължима
от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита
за потребителя.
В процесния договор за заем е посочен
годишният процент на разходите по заема/кредита/ и общата дължима сума дължима
от потребителя,изчислени към момента на сключване на договора.
На следващо място,при сключване на
договора за заем са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК.В
представения погасителен план кредиторът е посочил числената стойност на всяка погасителна вноска
със съответната разбивка/каква част от нея за какво задължение се отнася/.
Предвидените в чл.6 от договора за заем
обезпечения :поне две от следните: Запис на заповед ,издаден от Заемателя и
банкова гаранция или поръчител,отговарящи на условията на чл.9 ал.2 от Общите
условия към договора за заем са от такова естество,че поставят заемателя в
невъзможност в рамките на три от подписване на договора да ги изпълни./поне
второто и третото - банкова гаранция или поръчител,отговарящи на условията на
чл.9 ал.2 от Общите условия към договора за заем/.
В
Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т.д. №1/2009 г., ОСТК е
посочено много ясно, че неустойка, уговорена извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции е нищожна поради противоречие с добрите
нрави. В конкретния случай клаузата стои
изцяло извън главното задължение за връщане на заетата сума, поради което губи
характера си на обезпечение на главното вземане, обезщетение на вредите от
неизпълнението му и санкция за поведението на длъжника.Уговорената неустойка
няма обезпечителен характер, тъй като не обезпечава главното задължение, а
акцесорното задължение за предоставяне на обезпечение от заемателя. По този
начин се разкъсва връзката между неустойката и главния дълг. От тук следва
също, че не служи за обезщетение на вредите от неизпълнението на главното
задължение и не може да бъде санкция за поведението на длъжника. Не служи за
обезщетение на вредите, тъй като на четвъртия ден след подписване на договора и усвояването
на договорната сума не може да бъде преценено дали такива изобщо ще настъпят
/длъжникът може да погаси вземането си/, за да подлежат на обезщетяване. Освен
всичко изложено, предвиденият тридневен срок за намиране на поръчител , който
да отговоря на всички изброени условия или предоставяне на банкова гаранция,
,
прави самото задължение неизпълнимо. Изложеното налага извода, че заемодателят
използва коментираната клауза единствено като средство за увеличение размера на
главния дълг, а не за постигане на присъщите цели. Ето защо неустойката за
неизпълнение на договорно задължение по чл.8 във вр.с чл.6 от Договора се явява
нищожна поради противоречие с добрите нрави, на основание чл.26 от ЗЗД.,поради което
съдът намира,че претендираната от ищеца неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 8-12-2016г.до 25.05.2017г./падеж на последна
погасителна вноска/,по отношение на която,на основание чл.7 ал.4 от договора за
кредит е обявена предсрочна изискуемост,считано от 29.12.2016г.,в размер на 555.10лв.се
явява неоснователна и недоказана и исковата претенция с правно основание чл.92
от ЗЗД в тази й част следва да се отхвърли.
Що се отнася до останалите предявени
обективно съединени искове,съдът счита следното:
Страните по договора за заем са обвързани
по силата на валидно облигационно правоотношение,по силата на което заемателят
е получил от кредитора си заем,като се е задължил да върне същия на уговорените
падежни дати.Видно от заключението на вещото лице,което съдът кредитира с
нужното доверие като добросъвестно и компетентно изготвено е,че длъжникът-заемател
е заплатил в срок само първите две от дължимите седмични погасителни вноски и
по силата на обвързващата го клауза на чл.7 ал.4 от Договора за заем,с
неплащането на следващите четири вноски на уговорените падежи,на 29.12..2016г.,договорът
автоматично е станал изцяло предсрочно изискуем за цялото задължение,включващо
главница,договорна лихва,обезщетение за забава,неустойка при настъпила
предсрочна изискуемост/.
Съдът не споделя възражението на особения представител
на ответника,че цесията не е надлежно сведена до знанието на длъжника преди
завеждане на делото.Намира,че за същата ,на ответника -длъжник е съобщено в
рамките на исковия процес,чрез връчването на уведомлението за извършването й на
особения му представител.Според решение №123/24.06.2009г.по т.д.№12/2009г.на II т.о.на ВКС,“уведомление,изходящо
от цедента,но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника със същата ,съставлява надлежно съобщаване за цесията ,съгласно чл.99
ал.3 пр.първо ЗЗД,с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника ,на основание чл.99 ал.4 от ЗЗД.Същото следва да бъде съобразено като
факт от значение за спорното право,настъпил след предявяване на иска,на
основание чл.235 ал.3 от ГПК.Доколкото особения представител е този,който
осъществява защитата на лицето,на което е назначен в това си процесуално
качество ,в нейния пълен обем,не съществува забрана от закона уведомлението за
извършената цесия да бъде връчено лично на него,именно поради невъзможността за
личното призоваване на ответника и личното му явяване или чрез упълномощен от
него повереник по делото,за да му бъде съобщена цесията.
Предвид договорните клаузи и заключението
на вещото лице,съдът намира,че към момента на предявяване на иска,на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК и към момента на приключване на съдебното
дирене, ответникът дължи на ищеца по процесния договор за заем следните суми: 1/главница- в размер на 839.53лв.за
периода от 08.12.2016г./първата дължима,но незаплатена вноска/ до 25.05.2017г. включително/падежа
на последната дължима вноска/,2/договорена лихва в размер на 86.45лв./за периода от 08.12.2016г.до
25.05.2017г-.включително, 3/неустойка за
предсрочна изискуемост в размер на 185.20лв.,представляваща 20% върху
остатъка от задължението ,включващо главница- в размер на 839.53лв. и
86.45лв./договорна лихва/ ,4/обезщетение
за забава /законната лихва за забава/ -.върху неплатената главница. за периода от 30.12.2016г./денят
следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на подаване
на заявлението -30.07.2019г- в размер на
219.92лв.
Поради изложените
по-горе съображения, искът за присъждане на неустойка поради неизпълнение на
договорно задължение ,изразяващо се в непредставяне на посочените
обезпечения,се явява неоснователен и недоказан,предвид нищожността на тази
договорна клауза и като такъв следва да се отхвърли.
Следва да бъде признато за установено,че
ответникът дължи на ищеца на посочените в заповедта по чл.410 от ГПК
основания,следните суми:
В останалата им част,за разликата до пълния
размер,исковете следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
.С оглед изхода на спора,направените от
ищеца съдебни и деловодни разноски по ч.гр.д.№***. и по гр.№***.по описа на
НПРС следва да се вменят в тежест на ответника,както следва:60.00лв.по
заповедното производство/ и 410.00лв./в исковото производство,от направените
такива в общ размер на 621.27лв./.
Водим от гореизложеното,съдът
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,че
ответникът С.Н.А. с ЕГН:**********,с адрес:г*** ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление:гр.София,бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис сграда Лабиринт ет.2
офис,представлявано от Д.Б.Б.,с пълномощник по делото юрисконсулт М.С., СЛЕДНИТЕ СУМИ:1/главница- в размер на
839.53лв./осемстотин тридесет и девет лева петдесет и три стотинки /за
периода от 08.12.2016г.до 25.05.2017г. включително,,2/договорена лихва в размер на 86.45лв./осемдесет и шест лева четиридесет и пет
стотинки /-за периода от 08.12.2016г.до 25.05.2017г-.включително, 3/неустойка за предсрочна изискуемост в
размер на 185.20лв/сто осемдесет и пет лева и двадесет стотинки/., ,4/обезщетение за забава /законната
лихва за забава/ -.върху неплатената главница в размер на 219.92лв./двеста и деветнадесет лева деветдесет и две
стотинки/ за периода от 30.12.2016г./до -30.07.2019г-.,ведно със законната лихва за забава върху главницата,начиная от
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-31.07.2019г.до окончателното изплащане
на задължението./за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №618/02.08.2019г.по ч.гр.д.№***.по описа на НПРС/.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД,с ЕИК:*********,със седалище и
адрес на управление:гр.София,бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис сграда Лабиринт
ет.2 офис,представлявано от Д.Б.Б.,с пълномощник по делото юрисконсулт М.С.
срещу ответника С.Н.А. с ЕГН:**********,с адрес:г*** положителни установителни
искове за :1/555.10лв.-представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
8-12-2016г.до 25.05.2017г, 2/ за
разликата над 185.20лв.до претендирания размер от 296.22лв.- неустойка за
предсрочна изискуемост, 3/за разликата над 219.92лв до претендираното в размер
на 248.19лв.-обезщетение за забава за периода от 30.12.2016г.като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ответника С.Н.А.
с ЕГН:**********,с адрес:г*** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на
управление:гр.София,бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис сграда Лабиринт ет.2
офис,представлявано от Д.Б.Б.,с пълномощник по делото юрисконсулт М.С. направените по ч.гр.д.№***.по описа на
НПРС/ разноски в общ размер на 60.00лв./шестдесет лева/ и направените по
гр..№***.по описа на НПРС съдебно-деловодни разноски в общ размер на
410.00лв./четиристотин и десет лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд –Шумен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
.