Р Е
Ш Е Н
И Е № 75
гр.
Пловдив, 09 юли 2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и девети
юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря Стефка
Тошева и прокурор от АП – Пловдив Ясенка
Шигарминова, като разгледа докладваното от съдията Панайотова в.гр.д. № 69/2020
г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба вх.№ 12292/31.12.2019г. от ОП– Х.като представител на П. на Р.Б.против
решение № 482/18.12.2019 г.,постановено по гр.д.156/2019 г. по описа на ОС – Х.в
частта ,в която П. на Р.Б.е осъдена да заплати на Е.А. сумата от 15 000 лв. ,представляваща
обезщетение на неимуществени вреди от
незаконно воденото срещу него наказателно производство,както и сумата от 2 100
лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди,ведно със законна лихва
,считано от 13.01.2016 г. до окончателното изплащане.По
съображения ,изложени в жалбата
жалбоподателят ответник моли решението в обжалваната му част да бъде
отменено и бъде постановено друго ,с което исковете ,предявени от А. с правно
основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ бъдат отхвърлени ,евентуално размерът
на присъденото обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди да
бъде намален.
Постъпила
е въззивна жалба вх.№ 103/06.01..2020 г. от Е.А. ,представляван от адв.Д.С. против
решение № 482/18.12.2019 г.,постановено по гр.д.156/2019 г. по описа на ОС – Х.в
частта ,в която е отхвърлен предявения
от него иск против П. на Р.Б.за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди,в резултат на незаконно
воденото против него наказателно производство над размера от 15 000 лв. до
пълния предявен размер на 50 000 лв. По съображенията ,подборно изложени
във въззивната жалба, заявява искане решението в тази част да бъде отменено и
предявеният от него иск да бъде уважен в пълен размер като претендира ,ведно с присъждане на законна лихва и разноски.
Контролираща страна А. П. –
Пловдив взема становище присъденото обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено
,а искът за заплащане на имуществени вреди да бъде отхвърлен изцяло като
недоказан като поддържа и направеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност за част от присъдената законна лихва.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че
жалбите са подадени в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по
отношение на тях и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по
същество.
С обжалваното
решение първоинстанционният окръжен съд е приел за установено ,че на 22.08.2014г.. ищецът А. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП
№23/2015г. и му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“,като преди
това със заповед за задържане на лице от 21.08.2014г. е задържан за 24часа. С
постановление от 29.10.2015г. в сила от 13.01.2016г. по отношение на Е.А. е
прекратено на наказателно производство за престъпление по чл.242 ал.4
предложение първо,вр. ал.2 предложение първо вр. чл.20 ал.4 от НПК за това ,че
на 15.08.2014г. на ГКПП“К. А.“ с товарен автомобил марка „М. ....“ с рег. №....без
надлежно разрешително в съучастие с М. С.-помагач и Р. Ш. М.-извършител е пренесъл
хероин с общо нетно тегло 28,896кг.Със същото постановление е отменена и
мярката за неотклонение „задържане под стража“.
На база на тези безспорни обстоятелства и
във връзка със събраните по делото доказателства за претърпени от ищеца болки и
страдания в резултат на гореизложеното съдът е приел ,че са налице всички
елементи от фактическия състав на чл.2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на
Държавата за репариране на неимуществените
и имуществени вреди ,претърпени от ищеца от незаконно воденото против него
наказателно производство и като е съобразил
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД е приел ,че дължимото обезщетение е в размер
на 15 000 лв. – за неимуществените вреди и 2100 лв. – за
имуществени,представляваща заплатен адвокатски хонорар в наказателното
производство,в който размер е уважил предявените искове ,а за разликата до пълния предявен такъв първият
от тях е отхвърлен.Присъдил е горните
обезщетения ,ведно със законна лихва ,считано от 13.01.2016 г. като не е зачел и
взел предвид направеното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на лихвите.
Описаната
по-горе фактология не е оспорена с
въззивните жалби като със същите се атакува обжалваното решение в частта на
обезщетението за имуществени и неимуществени
вреди ,дължими от Държавата в хипотезата
на чл. чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ като жалбоподателят П. на Р.Б.прави
оплакване за недоказаност на тези вреди по размер ,а по отношение на
заплатеното адвокатско възнаграждение в наказателното производство счита ,че
липсват доказателства такова да е реално заплатено. Жалбоподателят Е. Н.А. релевира
оплаквания за неправилност относно определяне размера на присъденото обезщетение
за неимуществени вреди като претендира такова в пълния му предявен размер от
50 000 лв.Следователно и на основание
чл.269 от ГПК това са пределите на въззивното обжалване.
По отношение на неимуществените вреди ,претърпени от ищеца в резултат на
незаконно повдигнатото и водено срещу него наказателно производство по делото
са събрани гласни доказателства .Така
свидетелят И.А. ,син на ищеца ,установява ,че в ареста баща му се чувствал
много зле ,че след като е бил освободен вече не бил същия човек ,че
престоят в ареста се отразил на емоционалното му състояние
.Установява ,че ищецът страда от диабет ,както и че по време на престоя му в
ареста е загубил къщата си и доходите си.От показанията на свидетеля Н. И.А. ,брат
на ищеца,също се установява ,че след
престоя в ареста ищецът се променил ,не бил същия човек ,станал саможив,
влошило се здравословното му състояние,загубил къщата ,защото не можел да плаща
ипотеката по време на задържането му.
Така обсъдените свидетелски показания следва да бъдат кредитирани доколкото
са дадени от лица с преки и непосредствени впечатления от фактите ,които
установяват .
Обезщетението за неимуществени вреди ,претърпени в резултат на незаконно
повдигнато и поддържано обвинение ,приключило с оправдателна присъда се
определя от съда ,съблюдавайки принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД .Както
се приема в категорично наложилата се касационна практика понятието "справедливост", по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които
следва да се вземат предвид при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива
обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на
увреждането на ищеца. Такива правно релевантни
обстоятелства - критерии за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнатото обвинение,; продължителността
на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля
разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение,;
както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на
здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните
преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу
него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия и
професионална реализация, обществен отзвук и пр.
По делото безспорно се установи,че воденото против ищеца наказателно
производство се е отразило негативно на неговото психо –емоционално състояние
,която вреда е обичайна такава за лице ,против което е повдигнато обвинение за
извършване на престъпление.Такива обичайни вреди са също и притеснение ,страх
,стрес ,които макар и да не се установиха по категоричен начин могат да бъдат приети за налични доколкото тези
неимуществени вреди не се нуждаят от пълно и главно доказване ,тъй като са
очевидни и са налице във всеки едни случай на незаконно водено наказателно производство и са в
безспорна причинно следствена връзка с
последното.
За определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди във всеки един конкретния случай следва да бъдат преценявани и т.нар. специфични вреди ,каквито в случая
ищецът не твърди да е претърпял.В тази връзка установеното
от свидетелите увредено здравословно
състояние и обстоятелството ,че ищецът
останал без работа и къща не могат да бъдат взети предвид при определяне
размера на търсеното обезщетение.За същото обаче следа да бъде съобразено ,че
по отношение на ищеца е взета най-тежката мярка „задържане под стража“ ,както
и тежестта на престъплението ,за което
му е подигнато обвинение ,а именно за тежко умишлено престъпление като от друга
страна следва да се има предвид и това ,че наказателното производство е
продължило около година и четири месеца
и е приключило на досъдебна фаза.
Съобразявайки всичко изложено до тук, съдът намира ,че обезщетение в размер
на 10 000 лв. е адекватна компенсация на претърпените от ищеца неимуществени
вреди , резултат от незаконно воденото против него наказателно производство
,поради което предявеният иск с правно
основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ се явява основателен и доказан до този размер
,до който следва да бъде уважен.Поради това обжалваното решение ,с което искът
е уважен за разликата над 10 000 лв. до 15 000 лв. се явява
неправилно и следва да се отмени ,а в останалата му част следва като правилно
да бъде потвърдено. Доколкото предмет на обжалване е решението и в частта ,в която е отхвърлен
иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
15 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв. ,то предвид
гореказаното в тази част същото се явява правилно и ще следва да се потвърди.
Предмет на въззивно разглеждане е и иск за заплащане на имуществени
вреди размер на 2 100 лв.
,представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в досъдебното производство. .Доколкото заплатеното
в наказателното производство възнаграждение за адвокатска защита съставлява
имуществена вреда за ищеца ,то за същата
ответникът също носи отговорност. В случая обаче липсват доказателства такава вреда да е претърпяна от ищеца ,тъй
като представените по делото договори за правна защита и съдействие не
установяват такова възнаграждение да е реално заплатено.
Хасковски окръжен съд е стигнал до различни изводи по въпросна за дължимото обезщетение за имуществени вреди и в този смисъл е
постановил неправилно решение.Същото следва да се отмени в тази му част и предявеният иск за имуществени вреди в размер
на 2 100 лв. следва да бъде отхвърлен.
Обжалваното решение е неправилно и в частта ,в която е присъдена законна лихва
върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода от 13.01.2016 г. до 05.03.2016 г. ,за който
период искът е погасен по давност в този
смисъл следва да бъде зачетено възражението на ответника и решението в посочената му част следва да
бъде отменено.
С оглед на този резултат на жалбоподателя – ищец не се дължат разноски за
настоящата инстанция.
Ето защо
съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 482/18.12.2019 г.,постановено по гр.д.156/2019 г. по описа на ОС – Х.В ЧАСТТА
,в която П.н.Р.Б. е осъдена да заплати
на Е.А. ,живущ К. Н.на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ сумата 10 000лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди ,причинени в резултат на неоснователно
водено наказателно преследване за престъпление по чл.242 ал.4 предложение
първо,вр. ал.2 предложение първо вр. чл.20 ал.4 от НПК,прекратено от ОПХ-,
ведно със законната лихва, считано от 06.03.2016г.
до окончателното изплащане на сумата КАКТО И в частта ,в която е отхвърлен
предявения от Е.А. ,живущ К. Н.иск против П.н.Р.Б. за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди от горното за разликата над 15 000
лв. до пълния предявен размер от 50 000лв.
ОТМЕНЯ решение № 482/18.12.2019 г.,постановено по гр.д.156/2019 г.
по описа на ОС – Х.в частта ,в която П.н.Р.Б. е осъдена да заплати на Е.А. ,живущ
К. Н.на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ сумата 5 000лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди ,причинени в резултат на неоснователно
водено наказателно преследване за престъпление по чл.242 ал.4 предложение
първо,вр. ал.2 предложение първо вр. чл.20 ал.4 от НПК,прекратено от ОПХ.КАКТО
И сумата от 2 100 лв. ,представляващи обезщетение за имуществени вреди
,причинени от същото ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВИ :
ОТХВЪРЛЯ иска ,предявен от Е.А., живущ К. Н.против П.н.Р.Б. за
заплащане на сумата 5 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени
вреди ,причинени в резултат на неоснователно водено наказателно преследване за
престъпление по чл.242 ал.4 предложение първо,вр. ал.2 предложение първо вр.
чл.20 ал.4 от НПК,прекратено от ОПХ.КАКТО И сумата от 2 100 лв.
,представляващи обезщетение за имуществени вреди ,причинени от същото ,ведно
със законна лихва ,считано от 13.01.2016 г. до окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 482/18.12.2019 г.,постановено
по гр.д.156/2019 г. по описа на ОС – Х.в частта,в която е присъдена законна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода 13.01.2016 г.-
05.03.2016 г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.